И последното раче от звездната плеада рожденици порасна с една година! Да ни е жив и здрав, все така прекрасен и добричък!
Както знаете, при нас цикълът с рождени дни започна на 26 юни с Дамянчето. На 4 юли празнувахме ЧРД на Денис. На 6 юли е роден племеникът ми Криси, но тази година е в Англия и тържеството беше само виртуално през скайп. На 9 юли финализирахме празненствата с осмия рожден ден на Девин.
И тази година, за пореден път, Девин нямаше никакви желания или претенции как да си празнува рождения ден. Единственото, което го вълнуваше, е да му направя готина торта. Десетина дни предварително ме заврънка да я почвам, че да станела максимално яка. Само дето за тия десетина дни десетина пъти си промени концепцията каква точно торта иска. Тръгнахме от полицейската тематика, минахме през Снупи, а накрая се спряхме на Angry Birds. Ама не тия обикновените, а EPIC, щото сега на тях играел на таблета. Хвърлих им набързо едно око що за дзверове са и успокоих Девин, и най-вече себе си, че мога да му направя такава торта.
За тортата нямах никакви притеснения, но ми се щеше и за самия празник да организирам нещо. След партитата за рождените дни на братята му исках и той да има свое. Типично в мой стил, в последния момент резервирах Capella Play в люлинския мол. Място за веселба имаше, оставаше и деца да намеря. Поканих всичките му съученици, както и приятелчетата от компанията и от детската градина. Но всеки нанякъде заминал. Обаче не се отчаях. Реших, че и едно дете да дойде, Девин пак ще е безумно щастлив и купон ще има. Още повече, че той изобщо не знаеше, че му подготвяме такава изненада.
Да се върна на тортата. След щателно ровене из таблета и интернет, накрая с Девин се спряхме на едно конкретно ниво от играта - tropical island. Свалих си ето тези две снимчици като ориентир какво трябва да направя.
Девин даде гениална идея - да направим лодките от истински кокосов орех. Имахме един на балкона и веднага впрегнахме Пламен с нож в ръка да го разполови по дължина. Застлах го със захарно тесто от вътрешната страна. После си направих бамбукови клечоци, палмови листа, платна, цветенца, лимончета. Измайсторих и двамата герои - пилето и прасето. До края на вечерта бях готова с почти всички елементи. Само чадърчетата не направих, защото Девин настоя и те да са истински. Още по-лесно за мен!!! И без друго се чудих как точно да ги врътна. Но както се случва обикновено, лесното винаги се оказва трудно. На следващия ден юрнах децата по всички квартални магазини да ми търсят коктейлни чадърчета. Никъде няма! И аз се пуснах по китайските, тип "всичко за левче", но и там няма. Питам една от продавачките "Случайно да имате хартиени коктейлни чадърчета?" Жената унило вика "Не!", но изведнъж погледът й светва и с неподправен патос в гласа ме пита "Обаче знаете ли какво имаме?" Признавам си, събуди любопитството ми. Наострих уши като немска овчарка. Вика "Имаме палмички, от тия рошавите! И те са чудни за коктейлчета." Ушите ми клюмнаха. То палмички и аз имам. Чадърчета, чадърчета ми трябват.
Тая случка ми напомни как преди години търсих бял панталон за Денис. В първа група в детската градина му бяха дали ролята на козле. Ама под "роля" не разбирайте главна мъжка или поне поддържаща. Нищо подобно! Козлетата бяха със статут на статисти. Денис и още няколко момченца, класифицирани като неблагонадеждни да запомнят и два реда от стихче или песничка, трябваше да го играят масовка козлета и да търчат в кръг, докато другите деца пеят. Та за целта трябваше да са облечени целите в бяло. Хукнах по магазините да търся бял панталон. Във всеки един магазин питам за бяло панталонче или клинче, продавачките клатят глави отрицателно и явно, за да изтрият разочарованието, изписано на лицето ми, викат "Ама пък знаете ли какви хубави дънки имаме!?" Да, бе! Дънки!!!! Като детето ми е смотано и не може два реда да запомни, поне костюмът му да е като хората. Ще го обуя с дънки и ще е като черната овца, пардон козле, в стадото. Айде няма нужда!!! Накрая една продавачка попари надеждите и амбициите ми за перфектния кози костюм "А бе, госпожице! (нали бях млада и зелена, та трудно минавах за госпожа) Коя нормална майка ще купи на детето си бял панталон? Ми нали след 10 минути ще е мръсен! Тъмничко се търси, тъмничко се предлага!" Бял панталон вярно не намерих никъде. Но пък открих пижамка с бяло долнище, което свърши чудна работа. И почнах да се моля до следващото тържество Денис да е поумнял достатъчно, та да му дадат някой и друг ред от стихче. Но, дето има една приказка "Надежди говежди и свински мечти". На другата година пак бяхме от масовката. Тоя път-ято патенца. Та се повтори същата одисея, само че в жълто.
Чадърчета нямах, но и без тях можеше да мина. Ама и торта още нямах. А и времето беше на привършване. Реших, че най-удачно ще е да направя тортата под формата на въпросния тропически остров от играта. А най-лесно - да не използвам блатове и крем, а да си забъркам бисквитено тесто, от което да моделирам острова. Смлях солидно количество обикновени бисквити, добавих им пакетче разтопено масло, чаша прясно мляко, няколко лъжици какао, малко ром и ванилия за аромат. Мммммм - вкусно! Уж само да го пробвам, но пусто не мога да се спра! Викам си "Ако не престана, територията на острова драстично ще намалее!" Но се овладях някак. Оформих ландшафта с колкото тесто беше останало. Ми приличен размер островче се получи. Че и за вулкан имаше материал. Оставих да стегне леко в хладилника и отгоре покрих с фондан. Тук малко тревичка, там цветенца. Боднах някоя и друга палма. Айде водопадче, езерце за разкош, моренце, пясъчна брегова ивица. Стана си островче за чудо и приказ! Наближаваше полунощ и вече бях почти готова с тортата. Тамън да си отдъхна с облекчение и в кухнята идва Пламен и вика "А бе, муцка, ти знаеш ли, че подаръци не сме купили?" Лелееееее, едва не умрях на място! Как е възможно да забравим толкова съществено нещо??? На сутринта Девин ще се събуди и ще очаква да го отрупаме с подаръци, както си му е редът, а ние нямаме нищо!!! Ако имаше класация най-безхаберни и ужасни родители, оглавявахме я на мига. Докато кършех пръсти в пристъп на паника, взе, че стана 00.00 часа. Момчетата (все още никой не беше заспал) скочиха да поливат с вода Девин и да му честитят рождения ден. Гушкам го, целувам го, а сърцето ми се къса и главата ми ще експлодира. Изведнъж ми хрумва следното: "Девинче, наскоро прочетох, че било на хубаво подаръците да се подаряват точно в часа, в който е роден рожденика." В нашия случай, за късмет, това е 20.30 вечерта. Девин ме поглежда доста изпитателно и вика "И къде точно прочете тая тъпотия?" Айде са, къде?! А че е тъпотия, спор няма! Истината е, че толкова глупаво, за последните 10 години, съм се чувствала само два пъти. Единият беше на благотворителния базар, като си изгубих телефона. Отивам при охраната и им казвам, че телефонът ми е изчезнал. Полицаите ме питат "Какъв е?", а аз отвръщам "Мобилен!" А не бе, стционарен - нося си го от вкъщи! Момчетата, леко притеснени за умствения ми багаж, продължават с разпита "Ама каква марка е?" Де да знаех! Казвам "Ми един такъв черен, с копченца." Само дето не им оставих и номера, та да ми звъннат като го намерят. Вторият път беше непосредствено след като се прибрахме от морето едно лято. Докато ни нямало, на входната врата монтирали устройство за отключване с чип. Доближаваш чипа до съответното място и вратата се отваря. Елементарно. Ама на влизане. На следващия ден тръгвам да излизам с децата и ха - не знам как да си отворя входната врата. Решавам, че трябва да действам аналогично като при влизане. Обаче никъде не виждам четец за чипа. Доближавам го до вратата и почвам да го придвижвам нагоре-надолу, наляво-надясно. Обхождам с приклякване и повдигане на пръсти цялата врата - нищо! В това време на площадката при асансьора се появява някакъв съсед и ми казва "Ключът в ляво!" Гледам - на вратата няма никакъв ключ. "Ама то няма ключ!" "Ключ като от лампа. В ляво от Вас!" настоява съседът. Ми така кажи! Хвърлям се веднага на ключа, ама у дясно. Резултатът - светната лампа, вратата все така заключена. Човекът вече с насмешка "Другото ляво, госпожа! Другото ляво!"
Та сега, покрай подаръците, за трети път се почуствах като пълна тъпачка. Три за щастие, ако го погледнем от положителна гледна точка. И да се надяваме, че с това серията простотии от моя страна ще приключи. Поне за следващите десет години.
Девин хич не беше очарован от тая история с подаръците, но какво можеше да направи детето.
На следващия ден, още щом отвориха магазините, Пламен и Давид се юрнаха да купуват подаръци. Междувременно им казах да минат и през Джъмбо - за коктейлни чадърчета. Свекър ми каза, че там ако няма, главата си реже. Е, имаше.
Докато чаках да се приберат с подаръци и чадърчета, довърших тортата и се хванах да пека курабии. Бях си принтнала малко картинки с героите от Angry Birds Epic и исках да ги оползотворя по предназначение. В ранния следобед, тамън почнах да ги лепя, и ми се обажда моята приятелка Хриси - да ме поздрави за рождения ден на Девин и между другото да ме овика "Каквоооооо??? Тепърва почваш да декорираш курабии? Ти луда ли си? Два минава? Нямаш никво време!" И това ми било приятелка!!!
Аз време нямам никога. Но пък ентусиазъм и желание - бол! Не само, че си направих курабетата, ами и успях да ги щракна, барабар с тортата. Покрай тортата и децата. Че и къщата да изчистя и оправя (това защо, не мога ви отговори). Изкъпах се, натъкмих се и точно в 18.00 бях на външната врата - готова за излизане. Планът беше следният - цялото семейство уж отиваме да се почерпим някъде послучай празника, а всъщност се стоварваме в детското клубче, където приятелчетата на Девин ще го изненадат. Изненада със свирки и викове като на партито на Денис нямаше. Просто Девинчето изобщо не очакваше, че ще има игри и веселба в негова чест и беше толкова щастлив и доволен като видя дечицата. Случиха и на много готина какичка, която ги забавлява страхотно! Накрая на никой не му се тръгваше. Единствено с тортата имаше лека суматоха. В клубчето нямаше как да внеса моята, затова поръчахме няква с фотодекорация от техния каталог. Изнесоха я, набодена със свещички и фойерверки, пяха песни, пожелания и накрая Девин ме привика силно притеснен "Ква е тая торта, бе мамо? Къде е островът? Да не са ми объркали тортата с на някое друго дете?"
След партито се прибрахме вкъщи, при нашата си торта. Запалихме и на нея 8 свещички, та рожденикът да ги духне и да си намисли най-хубавото желание.
Бъди ни жив и здрав, Девинче!!!
Ядливият макет на тропическия остров
Курабийките с принторки - бързо, лесно, вкусно!
Лодките на двамата главни герои.
Докато снимах тортата и Девин и Дамян се присламчиха.
Момчетата ми - готови за празник!
Веселбата в клубчето беше на макс. Имаше и битка с лазери - момичета срещу момчета.
Направо ги отвя тия осем свещи! Нищо работа за такова пораснало момче!
Тука водим оня разговор за "обърканата" торта.
Нагушил се е с подаръци като куче с бълхи.
Дамян е най-любопитен да види какво има в торбите.
Тайфата напуска мола. Или както казват някои хора "Афтер партуто"
Дамянчето ми е любим как гледа - същинско гаврошче! Ама батко му добричък - и за него ще запали някоя и друга свещичка, та и той да си направи кефа да духа.
Едно фото и на цялото семейство - за спомен!
Девин с такъв интерес си прочете поздравителните картички! Имам чувството, че му бяха дори по-важни от подаръците.
А подаръците бяха много и все суперски!
Дамян пък се почерпи с тортичка. "Мммммммммммм" одобри той, галейки се с ръка по коремчето. В превод - "много вкусно"
На следващия ден отпрашихме към вилата в Трънско. Пътьом минахме през пазара да накупим всичко нужно. Докато се мотахме из сергиите, на земята си намерих късметче - от тия, дето ги дават с кафето. Отварям го, а вътре пише "Време ви е за купон!" Алоууууу, че аз от купон на купон скачам последните две седмици!!! Сега ми е време за релакс след купон. Качваме се после в колата и карам децата да познаят какъв късмет ми се е паднал. Девин и Денис директно отговарят "ново бебе". Алоуууууу, аз още от "старото" не съм си починала!!!
Иначе на вилата си изкарахме супер, както винаги. Отдадох се на някои от най-любимите ми занимания - снимане, ядене и мързел. Снимах де що видях, ядох де що намерих, мързелувах де що сварих. Ей на тва му викам купон! Късметът си е късмет!
Та тъй, обявявам цикъла рождени дни официално за приключен. Рапорт даден, рапорт приет!
