Добре дошли

Добре дошли в моя блог!!!

Радвам се, че сте ми на гости.

От вратата бързам да ви кажа, че тук е толкова красиво и уютно благодарение на Ели. Тя бе така мила и добра да направи за мен този сладурски дизайн. Благодаря ти, Ели!!!

И още една огромна благодарност за Миленка. Тя пък ме снима специално за блога. Страхотен фотограф е! Затова и съм толкова красива!!!  (хи-хи)

От толкова много благодарности стана малко като на Оскарите, ама нищо. 

Е, вече е време да ви се представя. Казвам се Люба, но всички ми викат Бубето, а в тортените среди съм известна като Буболинката. С такъв никнейм се регистрирах в БГ мама, за да се присъединя към тортената тема и така това име ми стана нещо като запазена марка. 
Родена съм на 3 март 1975 година или както каза наскоро големият ми син "нито си младичка, нито си старичка". Като стана дума за деца - имам четири. И четирите са момчета, да са ми живи и здрави! Сетих се как като родих втория, всички съседи и познати в квартала щом ме видеха за първи път с количката и възкликваха "Ей, имате си бебе! Честито! Момиченце ли е?" Пък аз отвръщах "Не, пак е момче!", а те въздъхваха "Е, нищо! Да е живо и здраво!". С третото явно хората вече бяха претръпнали и стоически понасяха вестта, че и тоя път е момченце. За четвъртото драмата вече беше пълна. "Ама как пак е момче?!? Не работихте ли за момиченце?!???" Ами не! Работихме за бебе, създадено с много любов. Но надеждата умира последна "Нищо! Петото вече със сигурност ще е момиченце! Не се отказвайте!" Та ето ме сега - горда и щастлива майка на четирима сина. Най-големият се казва Денис (роден е на 4 юли 1999), следващият е Давид (появи се рано сутринта на 7 февруари 2003), трети е Девин (рожденият му ден е 9 юли 2007), а най-мъничкият е Дамян (изплака в полунощ на 26 юни 2013 г). Щастлива съм и като съпруга, защото съм омъжена за прекрасен човек. Казва се Пламен и го обичам безкрайно (освен когато ме ядосва, но това е друга тема). Благодарна съм му от все сърце, че е винаги до мен и ме подкрепя. 
Толкова за семейството. Сега малко и за последната ми страст - сладкарството. Запалих се докато си седях вкъщи по майчинство с третия ми син. Изобщо не подозирах, че в мен дреме подобен талант. Всичко започна като на шега и се разви шеметно. Открих цял един нов свят, който ме плени и омагьоса. Открих безброй нови приятели. Открих, че мога да радвам хората с нещата, които творя и това ме прави истински щастлива.  

Ох, много се разприказвах, пък, както се казва, по едно кафе не ви почерпих. Заповядайте на следващите странички и си вземете тортичка, кексче, курабийка...Сигурна съм, че все ще си харесате нещичко.

Благодаря, че ми бяхте на гости и заповядайте отново!
А за сладки приказки може да ми пишете и на личния мейл lyubaz@abv.bg

Буболинката

ВАЖНО!!!! 
Не приемам поръчки!!!