Обявявам Новия сезон официално за открит

Цяло лято така и не успях да ви представя всички торти, които сътворих миналия работен сезон. Но лека - полека и това ще стане. Сега , обаче, бързам да ви представя първата си торта от новия. Не мога да скромнича и веднага ще кажа - стана хипер яка!!!! Поне аз й се кефя максимално и с гордост я поставям в графа "любими".

Поръчката дойде от Маги, майка на три деца - две момичета и едно момче (за момичетата да й завиди човек, или поне аз). Та най-малката й принцеска, с прекрасното име Андрея, съвсем скоро навърши четири годинки. И за рождения ден, естествено, трябваше да има торта. За дизайна вариантите бяха два - или да е като десена на рокличката, или да е с любимата й играчка - Джереми рибаря. Щом чух за Джереми, роклето моментално отпадна от класацията. Ако се чудите кой по дяволите е тоя Джереми, веднага ще ви кажа - това е един жабок, главен герой в приказката на Беатрикс Потър "The Tale of Mr Jeremy Fisher". Потър е автор не само на текста, но и на илюстрациите. А като дете именно нейната  книжка бе най-любимата ми и то точно заради прекрасните рисунки. ОБОЖАВАХ Я!!!! Ето тук можете да я видите или да си я припомните, ако е била част и от вашето детство.

Та щом чух, че ми се отдава невероятният шанс да сътворя торта, вдъхновена от нещо толкова любимо за мен, направо подивях от радост. И от ужас - ами ако не успея да се справя и съсипя всичко???? Хем нямах търпение да я почна, хем умирах от страх да не се проваля. Добре, че работата ми винаги е свързана със срокове, които стриктно трябва да спазвам. Иначе сигурно със седмици щях да се подмотквам и да отлагам почването. Най-напред подхванах къщичката. "Иззидах" я от блатове, слепени с малко течен шоколад. После я "шпакловах" с маслен крем. Накрая я "варосах" със захарно тесто. Дограмите са поръчкови, трикамерни, екстра качество. Криви са не защото са дефектни, а за да са по-арт. След приключване на строителния обект се заех с фауната или по-точно с единствения й представител - жабока рибарче. Тук имах голяма дилема - дали да го направя да прилича повече на плюшената играчка, или да е по-скоро копие на илюстрациите в книжката. Реших, че ще е по-добре за модел да използвам играчката (все пак децата повече се привързват към предметите, а не към рисунките). 

илюстрацията

играчката

Щом приключих с жабока, помолих ОТК-то в лицето на Девин за експертна оценка. Той безпроблемно разпозна, че това е Джереми, но ми отправи и остра забележка - липсвал му надписа на дрешката. Признавам си, съществен пропуск от моя страна, но се направих на ударена. Нито микроскоп имам, нито толкова спокойна ръка, че да изпиша нещо така миниатюрно. Имах двата основни компонента от декорацията на тортата (къщичката и жабата) и вече можех да дишам по-спокойно. След фауната дойде ред и на флората. Тук помощник ми бе друга детска книжка "Приятелите на малкото пате", от чиито картинки черпих идеи за "озеленяването" на моята торта. Подбрах няколко от най-типичните блатни представители на растителния свят и вече всичко си беше на мястото. След като лично се уверих, че ловният билет на жабока не е изтекъл, пожелах му наслука и той метна марковата си въдица, старателно изработена от моя скъп съпруг Пламен. Старателно, старателно, колко да е старателно? Върза един конец на парче хартиена тел и рече "Те ти въдица, булка!" Ми плувка, ми стръв? За всичко аз трябваше да се погрижа. Това в кутията е първокласен ситен бял червей от муха месарка. С такава квалитетна стръв бях сигурна, че и уловът ще е добър. Прибрах тортата в хладилника, та Джереми да си ловува на спокойствие, а аз си полегнах, че минаваше 2 през нощта. На сутринта станах с надеждата хладилникът ни да е пълен с прясна риба, ама не. Викам "Кво става, бе рибарчето? Къде е рибата?" пък той ми се заобеснява, че нещо студено било и не кълвяла, ма иначе страшен рибар бил. Заразказва ми как веднъж еееееееееееей такъв сом бил хванал. Историята му беше като подобрена версия на Стареца и морето с елементи на съспенс. Тамън да взема да му се вържа и на вратата се позвъни. Отварям и какво да видя - едно прекрасно малко момиченце с дълги руси коси и сини очички. Идваше да си вземе тортата. Щом й я показах възкликна "Я, това е моят Джереми!" Направо ми идеше да се разплача от щастие като я гледах как сияе и се радва. Андрея определено си хареса тортата, а Девин (най-малкият ми син) си хареса Андрея. 

Ето я и тортата. Дано и на вас ви хареса и поне за миг да ви пренесе в един по-приказен свят. 

 

Като стана дума за книжки, трябва да ви призная нещо - аз не обичам да чета. Като дете приказките страшно ме впечатляваха и майка ми ми купуваше много книжки. Да не говорим, че бях абонирана за всички възможни детски списания и вестници. (Миша и Колобок ми бяха любими!) Но като поотраснах четенето ми доскуча. Каквато и книга да подхванех, фабулата ми се виждаше недостатъчно интригуваща и почвах да си измислям собствен сюжет. Скоро осъзнах, че държейки книга в ръце аз не четях, а гледах през страниците и си фантазирах. След още няколко години достигнах и до още едно прозрение, че ми е по-забавно да пиша, отколкото да чета. След още няколко години до прозрение достигна и госпожата ни по литература в английската гимназия. Незнайно как у нея се породиха съмнения, че дори и задължителната литература често ми убягва от вниманието. Всячески се мъчеше да докаже тази си теза като ме излови неподготвена, но аз все "успявах да мина между капките"(както самата тя се изразяваше). Е, крайно време е да си призная. Г-жо Къдрева, права бяхте! Така и не прочетох "Тютюн" до края, а "Тартюф" и "Житие и страдания грешного Софрония" не успях да превърна в настолно четиво, при все че положих неимоверни усилия.  

След като завърших училище фактът, че не обичам да чета книги все ми тежеше и се чувствах някак виновно, докато не започнах да излизам с един колега адвокат. В процеса на опознаване му споделих за този свой порок и той остана като втрещен. Коментарът му по въпроса бе "Не мога да повярвам, че не четеш книги, пък си толкова интелигентна и умна!" Идея си нямате колко успокоително ми подействаха думите му и чувството за вина някак се изпари, макар порокът да си остана. И до ден днешен художествената литература не ми е страст.

След това страшно признание иде ред и на още едно, не по-малко фрапиращо - събирам салфетки, колкото и пубертетско и безмислено занимание да е това. Сигурно се питате каква е връзката? Веднага ще ви кажа - никаква! Просто си мечтая да прибавя към колекцията си салфетки с героите на Беатрикс Потър. А каква по-добра възможност да помоля, ако някой от вас има за менкане или дублиращи се, да ми се обади. Купувам ги веднага!!!! 

Торти за кръщене

След сватбените торти някак логично идва ред и на тези за кръщене. Нали все казват "Таз година булка, догодина - люлка!" А навремето кръщенето е било ритуал, който се е извършвал до 40-я ден след раждането на детето. Причина за това е била високата детска смъртност. Родителите са бързали да кръстят рожбата си, та в случай че почине, да си иде от тоя свят като християнче.  На майката не е било позволено да присъства на  кръщенето, тъй като все още се е считала за "нечиста" и влизането й в църква е било недопустимо. Докато траел ритуалът, тя си седяла вкъщи и вършела "женска" работа, ако бебето е момиченце или "мъжка", ако е момченце. След кръщенето всички гости и Кръстникът отивали в дома на детето. Кръстинкът подавал бебето на майката през прага и съобщавал името му. Нему се е падала честта да избере име на отрочето и да го пази в тайна до кръщенето. Не рядко изборът не се харесвал на роднините и ставал причина за сръдни и свади. Такъв е случаят и с моята собствена баба, майката на баща ми. Родителите й искали тя да се казва Люба, но Кръстникът й дал името Магда. И така цял живот всичките и близки и роднини я наричат Люба, а по документи навсякъде се води Магда. Аз и братовчедка ми би трябвало да сме адашки, след като  и двете сме кръстени на една и съща баба, но тя е Магдалина, а аз съм Люба. 

От религиозна гледна точка Кръщението е първото от седемте тайнства в православието и католицизма. То е духовното раждане на човека, чрез което се причиства от греховете и се свързва завинаги с Христос. Добре е това свещенодейство да се извършва в неделя или на голям църковен празник. Поверието гласи, че е на хубаво, ако детето се разплаче, когато свещеникът го потопи в купела със светена вода. Бялата дрешка, която Кръстникът му облича след "изкъпването" е символ на пречистената му душа и занапред то трябва да се стреми да я опази неопетнена. Кръстникът (който обикновено е кум на родителите) е наставник, изповедник и учител на своя кръщелник. Те стават духовни роднини за цял живот.

Кръстница на моите три деца е най-добрата ми приятелка Валя, която ми е и кума.

А ето и тортите, които сътворих за кръщенетата на три малки момченца. Няма да пиша подробно за нито една от тях. Достатъчно е да знаете, че са направени с много любов и с пожелание кръщелниците да растат живи и здрави, да бъдат добри хора и праведни християни. Нека Бог ги закриля, нека им дава сила и мъдрост, нека ги води по правия път и благославя всяка тяхна крачка!

Тортата на Емко

Тортата на Краси

Тортата на Мартин

 А тези курабийки във формата на сърчица ми поръча майката на Емко, Зорница, като подарък изненада за съпруга й.

Блогът ми стана на една годинка!!!!

Избрах 1 септември символично за рожден ден на моя блог. 

А това е подаръкът ми от Ели послучай празника. Благодаря й от сърце! 

Честита първа годинка!!!!

Началото

Как се прави блог научих благодарение на Стоян - един колега на съпруга ми. Първата публикация направих още през май миналата година, но дълго време тя си седя само като чернова. Исках да съм наясно с всичко и да се чувствам уверена, за да дам официален старт на това начинание. В началото на септември се престраших и така започна всичко. 

Опасенията

Чудех се и все още се чудя какво толкова може да се напише покрай една торта, така че да бъде интересно на много хора, да привлече вниманието им, да предизвика емоции. Оказа се, че има какво. Когато човек споделя нещо красиво и лично, то няма как да остане незабелязано и да не докосне сърцата на останалите.

Благодарностите

Те са за близките и познатите ми, които упорито настояваха да си направя блог. За хората, които ми помогнаха в началото - Стоян (колегата, за който вече споменах), съпругът ми Пламен, Ели Гледачева, чието дело е художественото оформление, Милена Коцева, която ми направи страхотните снимки за профила. За всички вас, които чакате с нетърпение и интерес всяка нова публикация. Благодаря ви от сърце за подкрепата, за интереса, за милите коментари и безбройните писма.

Статистиката

110 са публикациите, които постнах за изминалата първа година на моя блог

293 807 са вашите гостувания на страниците му

3 255 от тях идват от блога на Димитрана Тайната на нашата вечеря 

4 883 пъти е посетена най-четената публикация Торти за майки

15 660 са посещенията на най-интересната според вас страница Торти за семейството

38 689 посещения са отбелязани през най-активния месец - април 2011 г. 

472 са оставените коментари (тук представянето е много слабо)

Равносметката 

Щастлива съм, че мога да споделям с вас толкова много неща посредством тези електронни страници.

Пожеланията 

Дано не ви омръзна скоро и дано винаги мога да разчитам на вашата емоционална подкрепа, на доверието, което ми гласувате и на вдъхновението, с което ме зареждате. 

Подаръците

По правило рожденикът получава подаръци, но този път нека бъде обратното. В края на месеца (септември) от всички, оставили коментар под тази публикация, ще изтегля един, който да получи моя подарък - торта, ако е от София или кутия с курабийки, ако е от страната. 

Почерпката 

Тя за жалост е само виртуална. Дори и аз не се докопах до празничното кексче. Дано някой ден имам възможността да почерпя всеки от вас с истинско парче вкусна торта. Знае ли човек? Понякога мечтите се сбъдват!

Модел: манекенчето ви е добре познато - Девин, за агенция Златкови. Фотограф: аз. Стайлинг: няма такъв. Прическа : вчера непредвидливо му кръцнах бритона и резултатът е кошмарно очеваден. Облеклото на позьорчето: марки няма да споменавам, не са си платили, не че дрехите са маркови, де. Кексче: Буболинката. Снимките се дублират, но ми беше трудно да подбера коя да постна, коя - не и избрах лесния вариант - качвам всичките.