Торти за бащи

Какво по-естествено продължение на предишната публикация. Явно е, че дъщерите обичат не само майките си, но и бащите си. Това в пълна сила важи и за мен самата. Макар все още да не съм правила торта за моя татко, аз го обичам безкрайно много. 

Сега да видя колко от вас са приели насериозно молбата ми да запомнят името Надя. Именно тя поръча тази торта за рождения ден на нейния баща - архитект Спиридон Ганев. В мига, в който разгледах сайта му, вече знаех какво ще представлява тортата. Влюбих се в графиките му с пейзажи от София и разпечатах три от тях на вафлена хартия. Притеснявах се да не станат твърде тъмни и неясни, но си бяха супер до момента, в който не се наложи да ги замажа с кристалина, за да прилепнат към тортата. Кристалината е вид безцветно сладкарско желе, което не съхне и се получава отвратителен блясък. Комбинацията бяло-черно естествено беше най-подходящият вариант за цялостния дизайн, а кованото желязо и брашлянът (по идея на съпруга ми) чудесно допълниха градската атмосфера. Малко се притесних от коментара на Давид "Твърде е черничка и тъмничка за моя вкус, мамо!", но за щастие Надя не беше на това мнение и си я хареса. Самият рожденик не е бил твърде словоохотлив по нейни думи, но пък е останал приятно изненадан. 

Това е една от най-семплите ми и непретенциозни торти, но ми е ужасно скъпа, първо, защото я правих точно когато ми беше най-зле заради грипа и второ, защото е за бащата на най-добрата ми приятелка Валя. Тя живее в Канада и съвсем наскоро (в деня на Св. Валентин) роди и третото си детенце - прекрасно момиченце на име Калина. Да им е жива и здрава! Както виждате в декорацията няма нищо, ама нищо сложно, но ми костваше невероятни усилия. Едва се държах на крака, всичко ме болеше и ми беше адски лошо. Пет минути работех, следващите пет лягах да събера малко сили и пак наново. Горда съм, че все пак се справих и успях да зарадвам чичо Марин от името на дъщеря му. 

А сега ми се иска да споделя с вас нещо отпреди десетина дни. Позната ми прати линк към една от темите в бгмама, където се коментират моите торти. Няколко от момичетата споделят, че са незаслужено скъпи, че е безумно да се дават толкова пари за торта и че няма какво толкова да им се прехласват. До тук нищо лошо - всеки има право на мнение. Вбесих се, обаче, от хвърлените ей така без грам доказателства твърдения, че публикувам чужди снимки като свои, че така наречените ми префърцунено и високопарно "бутикови " и "дизайнерски" торти, всъщност са крадени от чужди сайтове и че съм някаква никому неизвестна Буба, която се мисли за велика. Реших, че е редно да се защитя в рамките на добрия тон, но това предизвика още по-негативни изказвания  и лавина от коментари. Благодаря на всички вас, които сте ме защитили, без изобщо да ви споделям за случката. От една страна съм щастлива, че говорите не само за тортите ми, но и за мен самата с толкова много симпатия и позитивизъм. От друга страна - ужасно съжалявам, че заради мен сте влезли в подобни грозни и безумни пререкания. Мога да преглътна всякакви думи, казани и изписани по мой адрес, но да наричат хората, за които съм правила торти баламурници, прецакали се да се набутат със сума пари за нещо, което дори не е бутиково, това вече ми идва в повече. Жалко е, че има хора, които във всичко търсят пошлото и грозното. Още по-жалко е, че често се налага да се принизяваме до тяхното равнище. 

В заключение искам да кажа с ръка на сърцето, че никога не съм представяла чужда торта за своя, никога не съм се мислила за нещо повече от когото и да било и никога не съм имала за цел това, което правя да се харесва на всички. За мен е важно да не разочаровам тези, които са ми се доверили (и с тортите, и в живота).

Торти за майки

Общото между тортите , които ще ви представя днес е, че и трите са поръчани от дъщери за рождените дни на техните майки. И трите ми позволиха да се развихря на воля и ми се довериха изцяло относно дизайна. И при трите торти до последно не знаех какво точно да представляват. И трите ги правих по нощите. И трите са изпъстрени с цветя. И трите са направени с много любов. И трите си ги харесвам страшно. Е, както виждате - много общи неща ги свързват. 

 

 

Тази е за майката на Мария (запознавала съм ви с нея и преди - гостувах в  блога й, правих тортата и кексчето за рождения ден на дъщеричката й Мартина и тортата с мотора за съпруга й Тито). Ето как Мария ми описа майка си: "Тя е женствена, добра, нежна, внимателна, деликатна, съобразителна, мила и както се сещаш, много, много я обичам!" Какво да кажа, освен, че е благословена майка ти, Мария, с дъщеря като теб. 

Относно дизайна предпочитанията на Мими бяха основните цветове да са наситено розово и светло зелено, да има панделка, цветя, пеперуди, ягодки, рози, маргаритки, пчели, да е нещо пролетно, свежо, красиво. Първо направих ягодките отстрани и вече бях влюбена в тортата. Моменталически ми се прииска отгоре да сложа едно бурканче със сладко, френски кроасан и букетче полски цветя. Но не бях сигурна дали Мария ще одобри подобен дизайн, а вече беше твърде късно вечерта, за да я безпокоя по телефона. Реших да не рискувам и заложих на по-традиционна визия. Мисля, че се получи наистина свежо и красиво и някак по детски закачливо.Мария страшно я хареса и каза, че точно така си я представяла.

Тази бе за Роси - майката на Ина (една от съфорумките ми в тортената тема към бгмама). Самата Ина прави невероятни торти (тук може да ги разгледате), но тъй като не живее в България, на мен се падна честта да сътворя тортата за рождения ден на майка й. От една страна това много ме зарадва и поласка, но от друга го приех твърде отговорно. Все едно лекар да прави операция на друг лекар, или фризьор прическа на колега и т.н. Ина беше толкова мила и непретенциозна в желанията си и по никакъв начин не искаше да ме затруднява и притеснява. Каза, че е сигурна, че каквото и да направя все ще е красиво. При такова доверие се сдухах още повече! Единствената й молба бе тортата да е с цветя, но не с баналните рози. Изброи ми всички любими на майка й цветя и аз се спрях на полските. Представих си разкошните поляни на вилата ни, изпъстрени с безброй цветя, които обожавам да бера и да плета венчета. Друг е въпросът, че няма на кой да ги слагам, а аз да се правя на самодива някак си не ме влече... Та реших, че това е чудесен повод да спретна венец и от захарни цветя. Е, оказа се милион пъти по-трудна задача. Необходими ми бяха повече от 100 цветчета!!! А за всяко трябва да се оцвети съответното количество тесто, да се разточи, да се изрежат формичките, да се дообработят с инструментите за изтъняване, накъдряне, вдлъбване и прочие, да му се намери правилното място върху тортата, да се залепи с роял айсинг и на финала да му се направи тичинка. Ясно е защо трябват толкова много търпение, любов и желание за декорирането на торти. Сламената панделка ми се стори чудесен и много подходящ акцент за цялостната визия, а калинката сама си долетя от нейде. Това ме подсеща за един рожден ден на Давид. Тогава още не правех торти, а той беше луд на тема Костенурчето Франклин и искаше торта като неговата - с калинки. Купих четири меденки във формата на сърце и от тях напарвих четирилистна детелина. Върху всяка меденка сложих зелено хартиено листенце и залепих дървена калинка от тези, които използват по цветарските магазини. Взех и картичка с калинка. Тъкмо почнах да снимам цялостната композиция и хоп - отнякъде долетя истинска калинка и най-невъзмутимо се намести в кадър. Ще кажете "Е, кво толкова?" Да беше посред лято -нищо, ама случката се разигра посред зима, когато принципно калинките са кът. 

Това пък е тортата за майката на Надя (запомнете това име, защото ще го споменавам още доста пъти, имайки предвид броя на поръчките, направени от нея!). Помолих Надя да ми помогне за дизайна като ми опише майка си и нейните вкусове и предпочитания. Като най-типични изпъкнаха професията й - архитект, призванието й - баба и страстта й - природата (в частност цветната градинка). До последно се колебаех на кое да се спра. Часът минаваше 21.30, тортата нетърпеливо ме чакаше в хладилника най-сетне да я украся (големи са кокетки, милите, докато не ги понатруфиш не те оставят намира!), а аз си седях на дивана и гледах глуповато в тавана. Още от ученичка си знам, че фразата "Кво блееш в тавана, то там го няма написано!" си е самата истина и за пореден път си го доказах. Преместих блуждаещ поглед от тавана (пак е за боядисване, Пламенчо!!!!) върху холната масичка и о, чудо! Щом видях двете вази с лалета, които момчетата ми подариха за Свети Валентин, веднага ми хрумна и декорацията на тортата. Обожавам лалета!!! Обожавам и захарната ми интерпретация по темата. Нямах търпение да дойде сутринта, та да чуя мнението и на мъжете вкъщи. Те децата като станат, първо отварят хладилника да видят поредната торта как ми се е получила и едва тогава отиват да правят всичко останало. Давид: "Еее, мамо! Все едно истински лаленца си налепила!"; Девин: "Много хубава ти е станала тоОтата, мамо!", Денис: "Не е лоша", Пламен: "Страшна си, коте! Браво!" и малко по-късно през деня Надя: "Ау, много ми харесва! Страхотна е!" 

Вие: "Айде стига си писала, че ни писна да четем!"

Аз: "Радвам се, че ви има, та да ме четете!"

Транспортната тематика в творчеството на Буболинката

За да вникнете по-надълбоко в душата на лирическия аз, ще ви върна назад във времето, в далечната 1994 година.

Пролетно време. Природата се събужда в цялата си прелест и съвършенство. Животът разпуква в безброй цветчета, извисява се с песента на птиците, проблясва със слънчевите лъчи, пие жадно от бистрите капчици роса. Лирическата героиня е в непрекъснат стремеж да постигне съвършенството на заобикалящия я свят, да се слее с  хармонията и красотата на майката природа. Облегната небрежно на оградата на Първа Английска гимназия, тя жадно отхапва парче от мазната баничка, превърнала се в класика за голямото междучасие. Витаейки нейде из облаците,  ясно осъзнава, че тази пролет е съдбоносна, защото ще я отведе на кръстопът. Тази пролет тя ще изхвръкне завинаги от училищното гнездо (освен, ако не я оставят да повтаря 11 клас). Съзнанието й е обсебено от изконни и изначални въпроси като каква точно рокля да облече на бала и косата й да бъде ли прибрана в кок или да пада закачливо по разголените й рамене. Запленена от света на материалното, тя не забравя и за "градината" на своето познание. Нима ще я остави да обрасне с бурени и тръни? Не! Лирическата героиня е наясно, че без умствен багаж, голямото житейско пътуване е обречено на провал. Тя трябва да намери себе си в списъците с приетите на кандидатстудентските изпити. Осъзнала потребността от знания, тя с пълни шепи граби от този скъпоценен плод. Твърдо е решена да се подготви за предстоящото й изпитание като изучи всички теми по география. Нейна съученичка, събирателен образ на хорската лошотия и олицетворение на злото, тайничко й подшушва, че е безмислено да си губи времето с темата "Хранителновкусова промишленост", тъй като се е падала две поредни години и едва ли ще бъде изтеглена за трета. Пролетта пък, макар и тъй ведра и красива, се оказва недостатъчна и притиска времево нашата героиня, лишавайки я от възможността дори да прочете темите "Транспорт", "Търговия" и "Туризъм", по-известни като "Трите Т-та" (дали тук не се загатва мотивът за триглавата ламя, който ни препраща към корените на извечното и изначалното, а именно - фолклорът). 

"Предусещането за напразното възторжено очакване на приказното, на мечтаното, явно ражда уплахата. Вероятно и осъзнаването на житейската истина за вечния кръговрат, който възражда и отнема надеждите, също създава минорното настроение, изразено в края на лирическата миниатюра:

...с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха."* (из литературна тема)

В УНСС за трети път се пада "Хранително вкусова промишленост", а в СУ лирическата героиня лее морна пот над "Транспорт". Този тежък удар на съдбата завинаги ще бележи крехката и ранима душа. Оценките 3.86 и 4.25 ще се окажат недостатъчни да сбъднат лелеяната мечта. Портите на тези два стожера на възвишеното (разбирай висшето образование) завинаги ще останат залостени за житейските пориви и въжделения. Времето ще й помогне да се оттърси от романтичните алюзии и да погледне по-мъдро на живота. Мотивите за нейното разочарование ще се слеят в едно, за да достигнат своята еманация - произведения на хранителновкусовата промишленост с транспортна тематика, т.е. торти с влакчета, корабчета, самолетчета и прочие. Застъпени са всички видове  транспорт - сухоземен, воден, въздушен, което е неоспоримо доказателство за богатата душевност и завидните познания по темата на лирическата героиня. Финалът на творбата носи усещане за удовлетвореност и себеутвърждаване. Препраща ни отново към пролетта като символ на едно ново начало.  

Сухоземен, в частност железопътен транспорт

Тази торта частично е повторение на 100-та  ми, но се постарах да не е пълно копие. Направих я за втория рожден ден на Жорко - синът на адвокатката Дани, с която съм ви запознавала и преди. Влакчето ми от бисквитки толкова много й беше харесало, че нямаше как да й откажа. Но пък се наложи да й откажа направата на още една торта, защото бях претрупана с поръчки, за което я моля да ме извини и да ми прости. Като цяло тортата стана много весела, цветна и сладурска, но най-много си се кефя на дървото.

И малко полезна информация:

В България има 4294 км жп линии, от които 60% електрифицирани. Първата жп линия е Русе-Варна (1866 г). Максималната скорост на пътническите превози е 130 км/ч.

Въздушен транспорт

самолетчето на Нико

тортата на Нико

Виновникът да спретна тази веселяшка детска тортичка е Нико - по-голямото момченце на Биляна, която познавате покрай тортата табла и тортата с героите от Мадагаскар. Нико стана на цели 4 години! Идеята за дизайна дойде от майка му. Прати ми снимка на една от любимите му играчки- дървено самолетче с животинки. Моменталически се влюбих и в самолетчето, и в идеята то да е основният акцент на тортата. Нямах търпение да дойде денят, в който ще я направя. Супер доволна съм от крайния резултат, колкото и нескромно да звучи. Както забелязвате слончето го няма, но дойде свръх багаж и се наложи да го лиша от полета. А децата, особено Давид, толкова много харесаха тортата, че искаха да си я запазим за нас. Нико също страшно й се зарадвал и щедро почерпил малките си гости кой с перка, кой с крилце...
А ето и полезното инфо: Първата българска авиокомпания е "Бунавад" (1927 г). В средата на 70-те и в края на 80-те години гражданската авиация отбелязва своите върхови моменти - годишно превозва по 3 млн души (заема второ място по брой пътници в социалистическия блок). В момента броят на българските авиокомпании е 5, а финансовото им състояние - плачевно.

Воден транспорт

От край време си мечтаех да направя детска торта на морска тематика. Е, мечтата ми се сбъдна. На пощата получих прекрасно писмо от прекрасна майка с молба аз да направя тортата за първия рожден ден на момченцето й. И макар датата да съвпадаше с рождения ден на моя Давид, приех поръчката с удоволствие. Тук е моментът да поднеса своите най-искрени извинения на още няколко чудесни майчета, чиито дечица са родени на същата дата и чиито поръчки нямаше как да приема. Да отказвам е наистина много неприятно за мен, а се налага да го правя ежедневно. 
Първоначално Криси (майката на рожденика Мони) нямаше идея относно дизайна на тортата. Предложих й да ми изпрати снимки на любими играчки, дрешки, елементи от интериора на детската стая. Оказа се, че мебелите са с мотиви на морска тематика, а на Мони галено му казват "Капитанче". Е, ясно бе, че е дошъл часът на моята моряшка торта. Направих я на един дъх, както се казва. Нямах търпение да я видя завършена, а като я видях, не можех да й се нарадвам. Минаваше два след полунощ, а аз подскачах като заек пред хладилника от радост. Вдигнах и съпруга ми, та заедно да й се полюбуваме. Сигурно си мислите "Тая е пълна откачалка!" и не сте далеч от истината. Но какво да направя като толкова много си ги обичам тия пусти торти!!! На сутринта и Криси се присъедини към нашия отбор. По-късно и самата Йорданка Фандъкова ми станала фен, защото е кръстница на Мони и естествено е била сред гостите на празника. Благодаря на Криси за разкошния букет, с който ме поздрави за рождения ден на Давид и за гласуваното доверие именно аз да направя първата торта за първородния й син. 
Полезна информация: 2/3 от външната търговия на България се обслужва от водния транспорт. Над 400 са фирмите, извършващи услуги в този бранш. В страната има 3 професионални гимназии по корабостроене и корабоплаване, 2 висши учебни заведения и морски квалификационен център. Корабната база е твърде остаряла и неконкурентноспособна. 

Обобщение на темата

Както е видно, тук са представени железопътният, автомобилният  и въздушният транспорт. Тортата я правих за втория рожден ден на Гого. Майка му Вили каза, че задължителните елементи са червена и синя количка и влакче с вагони. За по-завършен вид добавих и едно самолетче.  Любимото  в тази торта ми е комбинацията на цветовете. Трудното бе да опазя колите от Девин, който упорито твърдеше, че чудесно би си играл с тях. Сякаш нямат стотици колички, та опря до моите от захарно тесто! 
Любопитно: Автотранспортът е лидер в превоза на пътници. Първият автомобил в България е внесен през 1902 г. През 1941 г е пусната първата автобусна линия. 47% от домакинствата имат автомобил. При покупка съотношението нов автомобил и автомобил на старо е 1:5. Ford Fiesta е най-продаваният за 2010 г автомобил в България.

За финал и за по-любопитните ще отдам полагащото се и на балната рокля и прическа, които само бегло споменах в литературната разработка. Платът за роклята бе закупен предвидливо с години по-рано от перспективно мислещата ми майка. Страна на произход - Китай, страна на закупуване - Куба, страна на съхранение (щедро поръсен с нафталин) - България. Цвят - турско синьо, вид - гладко кадифе, тип плюш. Моделчето - месеци го прехвърлях из съзнанието си докато избистря финалната визия, но всичко отиде по дяволите след първата ми среща с шивачката. Постарах се надълго и нашироко да обясня кое как точно си го представям, а тя каза "Ами имам тука кройка за едно моделче, което ших миналата година..." Победител в дуела - моделчето от миналата година. Най-впечатляващото откъм кройка (поне за съучениците ми) - дълбоката цепка. Прическата - усложливо ми я направи една съседка от входа "Дето ще ходиш по фризьори, я се качи аз да те направя!" Фаза 1: Ден преди бала косата се намокря обилно с бира, че много добре фиксирала (принципно в ония години и лак и гел се намираха, но къде ще се мерят с бирата?!?). Фаза 2: Косата се връзва на конска опашка, след което се навива на ролки. Фаза 3: Чудиш се как да си легнеш с цялото това чудо на главата, за спане не смееш и да си помислиш. Фаза 4: Нямаш търпение да се оттървеш от ролките, все ти е тая какъв е крайният ефект. Фаза 5: От огледалото те гледа девойче тип "селско дете обичливо", но ти знаеш, че това е само оптическа измама, защото всички наоколо ти натякват "Ох, колко си красива!" Фаза 6: Тъкмо на излизане от блока (слава богу, съпроводена от куп приятели и нито един духов музикант) се развихря страшна буря, която разбишква натъкмените прилежно в кок къдрици. Но няма нищо - малко по-късно дъждът съвсем ще им види сметката. Равносметката - хич да не ти пука как изглеждаш! Важното е да се забавляваш истински, за да има с какво да запомниш тази нощ за цял живот. Е, аз я помня! Сякаш беше вчера...

Бъдете влюбени и обичани не само днес!

Сигурни си мислите, че съм претрупана с поръчки послучай Свети Валентин. Нищо подобно! Единственото нещо, което сътворих по повод празника, са две къпкейкчета. Ще ви ги представя с помощта на моя чаровен асистент Девин, който така се въодушеви от идеята ми да го снимам, че дори ми позволи да му измия муцунката, издайнически оплескана вследствие консумацията на някое и друго шоколадово кексче. 

 Поръчката за това кексче дойде от Ива - сладкото и чаровно момиче, което преди време зарадва своя любим за рождения му ден с двуетажната  торта с поршето. Сега ме помоли за Свети Валентин да напарвя къпкейкче с пате (може би така си викат на галено). Искаше отстрани да има и сърце от сапунени мехурчета, но нещо не ми се получи, затова се наложи да прибегна до традиционни сърчица. Тях направих с помощта на най-новата ми придобивка, която получих като подарък по пощата от една прекрасна жена, с която все още не съм имала честта да се видя лично, но често си пишем и говорим. Тя твори невероятни торти, които може да разгледате тук. Вал, благодаря ти от сърце за прекрасната изненада и за милото писъмце! Кексче с пате едва ли е сред най-типичните любовни подаръци, но със сигурност е един сладък и оригинален начин да кажеш "Обичам те!" И едно фотографско пояснение, в случай че се чудите какво прави Девин - много просто, праща въздушна целувка на патенцето, защото лошата му майка не му позволява да го намляска наистина.

И понеже много харесвам Ивчето, реших и за нея да направя едно валентинско къпкейкче - доста по-традиционно като идея и изпълнение, но пък от сърце. Обожавам мечетата под всякаква форма и вид и може би затова ми е супер приятно и да ги моделирам от захарно тесто. 

Освен кексчето с патето, Ива ми поръча и едно с цветенца за рождения ден на бъдещата й свекърва, която е родена именно на 14 феврурари. Днес ЧРД има и моята баба Магда. Да ми е жива и здрава!!!

 На всички влюбени, било то в половинката си или във виното, пожелавам весел празник, много настроение и положителни емоции! Любовта ще спаси света, а във виното е истината!

Честит Рожден Ден, Дави!

Вчера, 7 феврурари, нашият Давид стана на 8 години! Да ни е жив и здрав, да е все така мил и добричък и да бъде много щастлив и усмихнат! Не мога да повярвам колко бързо лети времето! Сякаш вчера родих онова мъничко топчесто бебешорче (подробности в Искрено и лично), а днес вече е голямо момче първолак.  Дави е особено и специално дете, изключително кротък и добричък, много търпелив и ужасно чувствителен. А как говори само! С думи може да те разтопи и винаги е толкова откровен , но и тактичен. Радва се на най-малките неща и никога не забравя да благодари. Въображението му е толкова голямо, че от съвсем мъничък си има свой измислен свят с въображаеми приятели и случки. С часове може да си играе сам и винаги си намира какво да прави. За него единственото оплакване от госпожите винаги е било, че е прекалено добър. Той е просто душичка! Доказва го и изборът му на торта. Поиска нещо съвсем семпло, за да не ме затруднявал, че и без друго съм имала толкова много поръчки. А когато преди няколко дни ме тръшна грипът и не можех да стана от леглото, той дойде, легна до мен и каза: "Мамо, имам само едно желание и искам да го изпълниш! Не ми прави торта, защото си болничка. Не искам торта, искам да оздравееш!". Излишно е да ви казвам колко сълзи изплаках. Да имам най-доброто дете на света и да не мога да му направя торта. Слава богу, вече пооздравях и за празника вчера успях да организирам всичко. Давид нямаше търпение да се приберем вкъщи след училище, за да си види тортата. От вратата се изстреля към хладилника. Очичките му направо грейнаха. Била дори по-готина отколкото си я представял. За непросветените ще кажа, че това е омнитриксът на Бен 10 - любимото за последната година филмче на Давид. Вкусът, естествено, беше тирамису по молба на рожденика. 

 

 Давид много настояваше и списанията да присъстват на снимката.

Част от подаръците, които бяха светкавично разопаковани.

Миг преди да духне свещичките и малко преди да видим сметката на тортичката.