Сватбата на Лили и Краси

Ето ги и тях - влюбени, прекрасни, стилни! Това са моите младоженци Лили и Краси! Благодаря им от все сърце, че избраха мен да направя сватбената им торта и така ме направиха съпричастна с техния приказен ден. Пожелавам им цялото щастие на земята и дъъъъъъълги години слънчев семеен живот!

А сега по-подробно за тортата. Обикновено в началото е сватбената торта, а след нея идва тортата за раждането или първия рожден ден на наследника на младоженците. В случая бе точно обратното. Два месеца преди сватбата дъщеричката на Лили и Краси, Елена, навърши своята първа годинка. За повода й направих двуетажна торта в нежни бебешки цветове, която ще ви покажа в някоя от следващите публикации. За вкуса й Лили категорично си избра "Провансалска със сини сливи". Оказа се, че толкова много им е допаднала, че и за сватбената торта се спряха на същия пълнеж. При визията, обаче, сините сливи бяха изместени от зелени ябълки. Те бяха в основата на стилистиката на цялата сватба. Толкова ми хареса идеята, че нямах търпение да измисля дизайна и да направя тортата. Тук е мястото да изкажа специални благодарности на Мария, кумата на Лили и Краси, която ми беше вдъхновение и съветник през цялото време. Визията на тортата трябваше да бъде пълна изненада за младоженците, затова за всичко се допитвах до Мария. Тя бе така добра да ми осигури и панделката, която използвах за декорацията на тортата. Изработиха я специално по модел на мотивите от сватбените покани.

Ден преди да започна работа, получих мейл от главната редакторка на списание Cake Craft and Decoration - едно от водещите специализирани англо-американски издания в тортения бранш. Било мой ред да се включа с материал за следващия брой. Шок и паника! Месеци по-рано бях получила предложение от нея да им стана международен сътрудник и от време на време да правя по някоя торта за тях с подробно обяснение стъпка по стъпка. Признавам си, почуствах се много поласкана и страшно се зарадвах за предоставената ми възможност, но не подходих никак сериозно. В определения срок не представих какви проекти планирам да реализирам и счетох, че с това нещата са приключили. И когато прочетох гореспоменатия мейл, направо тръпки ме побиха. Нямах друг избор, освен да използвам сватбената торта. Не ми стигаше цялото напрежение, което нормално съпътства подготовката за всяка сватба, ами сега и това. Всеки един етап от декорирането на тортата трябваше да бъде заснет, а след това и описан подробно, разбира се, на английски. за фотографи наех Пламен и Денис. Мобилизирах се тотално и работата започна на пълни обороти. Освен голямата торта, имах да правя и три едноетажни. 

В крайна сметка успях да се справя навреме, така че да си предам и тортите, и материалчето. Младоженците ми останаха супер доволни, но редакторката на списанието - не. Зелената ябълка не била актуална при сватбените торти в Англия и Щатите. Ако можело да преработя дизайна - вместо ябълка, отгоре да имало букетче цветя. Е, ако можело, ама не можеше. Че тя тортата вече беше изядена до троха!!! Нямах време и за нова, тъй като на следващия ден пътувахме за морето, където изкарахме цял месец. Така изявата ми като международен контрибутор пропадна, но материалчето го запазих и мисля сега да ви го представя, при това съвсем безплатно и преведено на български :))) Все за някого може да се окаже полезно или пък просто забавно. 

Но преди това нека все пак ви покажа и самата торта. Аз, лично, много я харесвам, защото перфектно се вписа в стилистиката на цялото събитие и стана толкова свежа и нестандартна, да не кажа неактуална. :))

А сега да обърнем подобаващо внимание и на главните виновници за тази стилна и изискана сватба - Лили и Краси! Порадвайте им се, възхитете им се, пожелайте им всичко най-прекрасно!!! Те го заслужават! Фотографиите са дело на Камелия Атанасова. 

 

 

А ето и обещаното материалче стъпка по стъпка. В напълно суров вариант е - така, както го бях подготвила аз. До редакции и оформление от страна на списанието не се стигна изобщо, тъй че нямам никакви претенции да е професионално издържано. 

Сватбена торта Зелена ябълка

 Стъпка 1:

След като сте покрили отделните етажи с фондан, оцветен в много блед нюанс на слонова кост, поставете ги един върху друг. Всеки етаж е на самостоятелна подложка. Изрежете подложките внимателно по ръба на тортата, така че да не се виждат. За стабилност при многоетажните торти винаги използвайте подпори - пластмасови или дървени, в зависимост от вашите предпочитания. Около основата на всеки етаж увийте декоративната панделка, така че краищата да се събират от задната страна. Фиксирайте с роял айсинг.

Стъпка 2: За изработването на голямата ябълка вземете около 300 гр захарно тесто. Оцветете като размесите равни количества геловя боя електриково зелено и авокадо. Месете, докато получите равномерно оцветяване на тестото. Увийте в найлоново фолио и оставете да почине за около час, така че да се охлади и стегне. Моделирането с прекалено меко тесто е трудно. За оформянето на ябълката използвайте ръцете си, като следвате стъпките от снимката. Оформете тестото на топка. Заострете в долния край. С помощта на подходящ инструмент направете вдлъбнатината в горната част на ябълката. Вътре поставете дръжката. Нея можете да изработите, като покриете парче тел с малко количество кафяв фондан. В единия край заострете, а другия направете по-дебел и приплеснат.  За да ви е по-лесно, набавете си истински плод за модел, от който да гледате.  След като сте придали типичната форма, оставете в хладилника да стегне. Ако в помещението, където работите, е твърде топло, рискувате ябълката да се деформира под собствената си тежест.

     Стъпка 3: С помощта на мека четка и прахообразни бои оцветете повърхността, така че да придадете реалистичен вид на ябълката. Използвайте различни нюанси на зелено и жълто. С тънка четка и течна светлокафява боя нанесете малки точици.

   

     Стъпка 4: За изработването на ябълковия цвят разточете малко количество бял гъмпейст. Изрежете пет листенца с големия резец за рози на Wilton. Във всяко пъхнете парче бяла тел за цветя размер 28. Върху дунапренена гъба с помощта на топчестия накрайник изтънете краищата на всяко листенце. Придайте релеф с вейнера за рози. Оставете листенцата да изсъхнат и оцветете , като нанесете бонбоненорозова прахообразна боя. 

     Стъпка 5: За листата разточете зелен гъмпейст. Изрежете три лиснеца среден размер и три голям размер. Промушете във вяско тел размер 28. Изтънете краищата и притиснете с вейнера. С пръсти прегънете всяко листенце по дължина на телта, за да придадете по-реалистична форма. Оставете да изсъхнат и нанесете обилно прахообразна боя (чемширено и горско зелено). Фиксирайте на пара или със спрей за блясък.

Стъпка 6: Направете снопче от коло десет жълти топчести тичинки. Тъй като аз не разполагах с жълти, използвах розови, които в последствие оцветих с жълта боя. Прикрепете ги с помощта на зелено цветарско тиксо към тел с дебелина 18. Около тях едно по едно подредете и петте листенца на ябълковия цвят.

Стъпка 7: За изработването на всяка пъпчица от ябълковия цвят вземете по-дебела цветарска тел. Огънете като кукичка в единия край и прикрепете топче от бял гъмпейст. Изрежете четири малки листенца.  Изтънете краищата, при две от листенцата повече, за да станат малко по-големи на размер.Придайте релеф с вейнера. 

 Стъпка 8: Преди да изсъхнат, залепете листенцата две по две срещуположно около топчицата - първо вътрешните (по-малките), а след тях и външните. 

   

 Стъпка 9: Използвайте два нюанса на розовото, за да оцветите листенцата на пъпката. В основата нанесете по-тъмния, а в краищата - по-светлия нюанс. 

      

 Стъпка 10: От зелен гъмпейст с момощта на средния петолистник изрежете листенцата за основата на пъпчицата. С подходящ инструмент издължете и изтънете всяко листенце. 

 Стъпка 11: С помощта на малко лепило или водичка, залепете към основата на пъпчицата, като прободете през средата с телта. 

     Стъпка 12: Като следвате горните стъпки, изработете общо четири цветни пъпки. 

     

Стъпка 13: За да оформите цялоот клонче, вземете разцъфналия цвят. Около него с помощта на цветарско тиксо прикрепете четирите пъпки, разположени симетрично от четирите страни на цвета. Между тях прибавете и зелените листенца, като отново използвате цветарско тиксо. 

 

 Стъпка 14: Разточете бял фондан. Изрежете петлистни цветчета - малък, среден и голям размер. 

     

 Стъпка 15: С помощта на двустранен силиконов вейнер за вишнев цвят придайте релеф и форма на средните и големи цветчета. Малките изтънете и вдлъбнете с топчестия накрайник върху дунапренена гъба.

Стъпка 16: След като позасъхнат, оцветете цветчетата с прахообразна боя в различни нюанси на розовото. 

  Стъпка 17: Закрепете цветчетата по ръбовете на първия и третия етаж от тортата. За целта използвайте роял айсинг. 

 Стъпка 18: За плочката с монограмите изрежете етикет с подходяща форма от бял фондан. С течна златна боя изпишете буквите. Моите се постарах да са същите като тези от поканите. 

 Стъпка 19: Позиционирайте плочката с монограмите в средата на третия етаж. Покрая направете малки перлички от роял айсинг. За перфектни перлички използвайте средно твърд роял айсинг. Ако е прекалено течен, перличките ще се разтекат и слеят една в друга. Ако е прекалено гъст, ще останат връхчета. 

 Стъпка 20: На финала поставете ябълката и цветното клонче върху най-горния етаж. За да ги фиксирате, използвайте роял айсинг.  И тортата е готова!!!!

И това нашето ако не е любов!!!

В този прекрасен ден, в който се преплитат страстта и магията на любовта и виното, искам да ви споделя нещо много лично и истински вълнуващо. 

Помните ли историята с вълшебния камък на Девин? Е, за нас магията проработи!!! Живот и здраве, ще си имаме още едно бебе, а това ме прави най-щастливата жена на света! Стискайте палци всичко да е наред и да бъда благословена да стана майка за четвърти път! 

И тъй като съм сигурна, че вече си задавате куп въпроси, ще се опитам накратко да отговоря на най-често възникващите при такава новина. Нали във всеки сайт си има раздел "Най-често задавани въпроси" (FAQ), та и аз да не остана по-назад. :)

1. Случайно ли стана?

При нас тия работи случайно не стават. Винаги сме действали много отговорно и съзнателно по въпроса. И старателно, разбира се! Няма да се излагаме!!! И това бебче е правено съвсем целенасочено, с много любов и желание. Не е грешка или плод на случайността. 

2. Как се навихте?

Ами хич не ни беше трудно, макар и за нас да бе доста неочаквано. Бяхме се зарекли, че няма да имаме повече деца, на както много хубаво са си го казали хората "Голямо л...о изяж, голяма дума не казвай!" Поводът да променим решението си бе много прозаичен. Тези от вас, които са чели нечовешки дългия ми пътепис "До морето и назад", сигурно си спомнят, че тогава извадих невероятния късмет цикълът ми да закъснее цяла седмица и да ми дойде едва в деня, в който си тръгнахме от морето. Така се оттървах от тези неприятни женски простотии и си изкарах цял месец на плажа хипер яко. Покрай закъснението, разбира се, в главата ми веднага се прокраднаха съмнения дали пък не съм бременна и въображението ми така се развихри. Разочарованието беше огромно, когато илюзиите ми се разбиха на пух и прах. Още по-криво ми стана от реакцията на съпруга ми. Той сякаш си отдъхна, че не съм бременна. Толкова се разстроих, че дори му се разсърдих, но без да му споделям защо. Постъпих по най-коварния и типично женски начин - цупих се с дни без да  казвам нищо. Накрая нервите и на двама ни не издържаха. Ще ви спестя драматичните подробности и директно минавам на резултата от всичко това. Оказа се, че и Пламен не по-малко от мен се е размечтал за още едно бебе. Но не ми го каза, а направо ми го показа. Едва ли мога да ви опиша с думи емоцията, тръпката и щастието, които изпитах в онази вълшебна нощ. Мисля, че никога няма да я забравя. Точно тогава бе закриването на Олимпийските игри в Лондон, а за нас се откри една съвсем нова страница от съвместния ни живот. Впуснахме се в едно вълшебно и романтично приключение. Имахме обща мечта и искахме час по-скоро да я осъществим. Е, не стана като по филмите от раз, но така имахме достатъчно време да се насладим на всеки интимен момент максимално и пълноценно. 

3. Кога разбра, че си бременна?

Подозирах го още от мига, в който чудото се бе случило, но на 100 % сигурна бях в първия ден от закъснението на  цикъла ми. Просто си знаех, че съм бременна. Отидох в близката аптека и помолих фармацевта за един ПОЛОЖИТЕЛЕН тест за бременност. Момчето явно не схвана хумора ми и счете за необходимо най-подробно да ми разясни колко вида тестове предлагат и как се ползват. Грабнах първия, който ми показа и нямах търпение да се прибера. Но аптекарят за по-сигурно още веднъж ми направи пълен инструктаж. Представям си колко невежа, да не кажа тъпа, съм изглеждала в неговите очи, но нямах време да променям мнението му за мен. 

Взех пътя до вкъщи набегом. Спазих инструкциите стриктно (ех, да можеше фармацефтът да ме види!) и последваха онези кошмарно дълги пет минути, в които не само времето, но и сърцето ти сякаш замира. С треперещи ръце взех теста и оооооо, да!!! Двете чертички бяха там! Вече цялата треперех! Бях съвсем самичка и нямаше с кого да споделя радостта си, а ми се искаше да го изкрещя така ,че всички да разберат. Грабнах телефона и написах sms на Пламен "Бременничка съм!". Зачаках реакция. Пет, десет, петнайсет минути - нищо!!! Не издържах и му се обадих "Ей, не ми ли прочете съобщението?!?!?" Имал много работа и не го бил видял. Казах му непременно да му отдели нужното внимание и затворих. Е, само след секунди и той трепереше целият като лист. 

Същият ден отидох да взема Девин от детска градина. Още като ме видя, дойде, вдигна ми блузката и ме целуна по корема, а после ме погледна с една такава усмивка. Сякаш и той вече знаеше, че вътре в мен има нов живот. Бях меко казано изумена, но все пак това е Девин - детето с невероятна интуиция и особени способности. 

4. Кога каза на децата и как го приеха?

Чаках този момент доста дълго време. Исках да минат първите три най-критични месеца и едва тогава да им кажем новината. Една сутрин ги привикахме и им съобщихме, че ще си имаме още едно бебе. Нямах търпение да видя реакциите им. А те бяха просто смразяващи. Денис не обели нито думичка. Давид възкликна "Какво??? Бебе ли???? О, не!", фръцна се и отиде в друга стая. Девин само гледаше и мигаше на парцали. Явно и той беше озадачен от начина, по който реагираха братята му. Пред тях не посмя да се зарадва, но в мига, в който остана само с мен, се хвърли да ме гушка и целува и да говори през корема ми на бебето "Бебенце, аз съм твоят най-малък, но и най-сладък батко - Девин!" Е как да не му стане любимият батко след такова представяне!!! 

Душичката ми беше свита на топка. За Девин бях сигурна, че ще приеме радостно нещата, но за другите двама и в най-песимистичните ми мисли не очаквах да отвърнат с такова безразличие и негативизъм. Нямах представа какво да правя. И докато се чудех как да постъпя, се оказа, че съм драматизирала излишно. Просто на децата им е трябвало малко време да осмислят новината. Само след броени минути Давид дойде при мен и ме зави с едно одеалце. Беше толкова нежен и внимателен. Попитах го защо така се разстрои заради бебето, а той ме скастри "Как ще съм се разстроил?!? Просто ти така ни съобщи новината! За подобна вест трябва да ни подготвяш с дни. " Ех, само ако знаеше, че от месеци го обмислям и пак се провалих!

Съвсем скоро цялото семейство седяхме в хола. Децата задаваха хиляди въпроси, свързани с бебето, ние им отговаряхме и скоро стаята се преизпълни с любов, трепет и вълнение. Имаше толкова много магия! Щастието бе завладяло дома ни. Имахме си нашето Коледно чудо!

Вярвате или не, новината за бебето така сплоти семейството ни. Имам чуството, че никога не съм била по-близка с момчетата. Прекарваме толкова много време заедно, говорим си, споделяме... Усещането е прекрасно! Изобщо не очаквах да проявяват чак такъв интерес към бременността ми, все пак са момчета. Но те са така ентусиазирани!!! Като ги чуя да си говорят помужду си за бебето и ми става толкова мило и приятно. Сигурна съм ,че ще бъдат страхотни батковци, живот и здраве!

5. Знае ли се какво ще е бебето?

Предполагам още от снимките става ясно, че пак ще е момче. Но в началото, докато не знаехме пола, един ден питам децата "Според вас какво ще е бебето?" Девин направо възмутено ми отвръща "Е, как какво? Сладко!!!" Давид саркастично "След три момчета ти какво очакваш? Нали не мислиш, че ще е момиче???" Денис, дипломатично сдържан както винаги, не пожела да прогнозира. 

Няколко дни по-късно Девин се събужда една сутрин и ми казва "Мамо, сънувах най-хубавия си сън! Бебенцето се беше родило. Момченце е и ще има тъмна косичка като Давчо. А най-хубавото е, че няма да  е по-сладко от мен!" Толкова много се смях. Е, за пола се оказа прав. Да видим дали и другите му предсказания ще се окажат верни. 

Аз, естествено, си мечтаех да си имаме и една девойка. Но в мига, в който разбрах, че съм бременна, вече ми беше все едно. Просто исках да е живо и здраво и нищо повече. А и имах вътрешното усещане, че отново е момченце, макар и да таях някаква надежда, че може и да не съм права. Не мисля, че имам право на каквито и да било претенции. Благословена съм да нося живот в себе си, а от това няма нищо по-прекрасно. Моля се един ден да гушкам най-сладкото и разкошно бебе и да го даря с цялата си нежност и любов, на които само една майка е способна.