Честит 10-ти Рожден Ден, Дави!

Вчера, 7 феврурари, нашият втори син Давид отпразнува своя десети рожден ден! Да ни е жив и здрав и все така да ни радва и да се гордеем с него!!! 

За почерпка в училище Давид пожела да му направя  шоколадови кексчета. 

За момиченцата - с балеринки

За момчетата - на пиратска тематика. 

Разбира се, имаше специално кексче и за класната му - г-жа Борисова. 

За празника вкъщи си поръча торта. Искаше да е нещо свързано с филма "Хобит - неочаквано пътешествие". Преди време ходи да го гледа на кино и ужасно му хареса. Още като се прибра, ми заяви, че тортата му непременно трябва да е на тази тема. Първоначално мислех да му направя хобитската къщичка и пред нея да са фигурките на Билбо Бегинс и Ам - гъл. Но Давид, който изклюително много държи на детайлите и на достоверността на сюжета, каза, че това било абсурдно - двамата герои никога не се били виждали на това място. Идея №1 автоматически отпадна. Предложи ми, ако толкова много държа да пресъздам този кадър, то да го направя както си е във филма - двамата герои да са в пещера, през която минава река. Да бе, торта във формата на пещера - не е за мен това предизвикателство!!! Минахме на вариант три - да направя каквото реша, пък Давид обеща да е щастлив и доволен. 

Първото, което сътворих, бе тази стара книга с кожени корици. 

Вътре са сухи блатове, слепени с течен шоколад, а отвън - захарно тесто. Картинката е разпечатка на вафлена хартия. След като приключих с работата по нея, я оставих на масата в трапезарията и отидах да си върша нещо друго. Изведнъж чувам Пламен, Денис и Давид да крещят в едни глас "Нееееееееее!!!" Хуквам да видя какво става. Девин решил, че това е истинска книга и тръгнал да я разгръща. Поражения нямаше, а на мен ми стана толкова хубаво - щом съм заблудила детето, значи съм се справила добре. 

На следващия ден декорирах и самата торта. Оцветих основата в кремав цвят, изрисувах разни планинки като от стара карта и налепих портретите на главните герои.  Нямах търпение Давид да се върне от училище, за да видя реакцията му. Хареса я много и беше истински щастлив! 

Вечерта дойде ред и на духането на свещите. 

Давид всява доза драматизъм, чудейки се дали ще успее да духне всички свещички. Девин и той изпитва леко съмнение, а Денис, като вече минал по тоя път, му дава кураж "Аре бе, ше ги духнеш, естествено!"

Девин много настояваше да използваме и свещичките, които той избра за батко си. Затова се наложи да махнем другите и на тяхно място да набичим неговите. Няма да му разваляме хатъра, я?!?

И с тия свещи Давид се справи без проблем! Духна ги от раз! Все пак са само 10! Да не са 100! Но от сърце му пожелавам един ден и до сто да ги докара!!! Бъди щастлив, Дави! Обичаме те!!!