Тази година тортите тип клетка за птици бяха изключително актуални. Всичките ми чуждестранни колежки се съсипаха да творят такива, особено по повод сватби. Цяло лято им се дивях, охках, ахках и се превъзнасях по тях, надявайки се някой ден и на мен да ми се отдаде възможността да сътворя една такава. Е, ето че това се случи. Поводът - рожденият ден на Ели (приятелката ми фотографка, майка на прекрасните Михаела и Калина). Още през септември, когато тя ме снима, се разбрахме аз да й върна жеста като й направя тортата за рождения ден. Както се казва - танто за кукуригу или фотосесия за торта. Сделката сключихме на 17 септември, а рожденият й ден беше на 3 декември. Както виждате, доста време имахме да обсъдим подробностите и може би именно поради това до последно не знаехме какво да направя. Първоначално Ели искаше нещо максимално нежно и изчистено. Пращаше ми все снимки на светлосини торти с малки розови розички. После реши, че тортата ще е червена, отстрани с клавиши на пиано, а отгоре с малка кукличка. Но и този вариант отпадна и се почна едно голямо чудене. Накрая и двете се спряхме на идеята за птича клетка, вдъхновени от една много сладурска детска тортичка. За мое огромно съжаление се оказа, че не съм достатъчно сръчна да изработя клетката от захарно тесто. Какви ли не варианти омувах, но не ми се получаваше. Накрая реших, че ще купя готова, но идея си нямах откъде. Тук на помощ ми дойде Светлето Бонин, която ме открехна, че в Джъмбо продават няколко моделчета. Още на следващия ден се кукнах пред стелажчето с клетки в магазина и като почна една чуденка коя да взема. Да не мислите, че имаше 100 вида! Нищо подобно - само два, но достатъчни да подложат моята нерешителност на безмилостно изпитание. Добре, че мъжът ми имаше делова среща наблизо, та дойде да сложи край на тая мъка. Не че и аз не си бях харесала именно кафявата, ама без него още половин час в двуумене не ми мърдаше. Все се чудя как изобщо има желание да излиза с мен по магазините тоя човек. Аз за всяко едно нещо се колебая и обикновено излизам от магазина с лафа "ами остава като вариант, ако не си харесам друго". Дори пред щанда със захар, примерно, седя и се чудя кой пакет точно да взема. И ако, недай си боже, Пламен посегне и вземе някой, аз задължително го връщам и взимам друг. Отвратителна съм, но той, горкият, си ме обича и търпи.
Но да се върнем на клетката. След като си я платих на касата, ясно беше, че връщане назад няма. Обаче друга чуденка се зароди в главата ми - кафява ли да я оставя или да я патинирам с малко златна боичка. То да беше само това, ами и цялостният дизайн хич не ми беше ясен. Почнах да прехвърлям сума варианти през ума си и все не ми се струваха достатъчно добри. Ели също нямаше никакви конкретни идеи, което е адски нетипично за нея. Единственото й изискване беше по тортата да има нещо във винено червено, за да се върже с тоалетите, които беше подготвила за нея и децата. Аз пък исках да е нещо по-изискано и стилно. И така, след близо три месеца, в които имахме време да избистрим дизайна, ето, че ден преди да подхвана тортата, и двете бяхме тотално зациклили откъм идеи. Все пак постигнахме консенсус - да правя каквото реша. Ели хитро се измъкна, ами аз...
В крайна сметка заложих отново на винтидж стила (и двете сме луди по него). Като цветове се спрях на комбинация от виолетово синьо, златно и цялата гама нюанси от бледо розово до винено червено. Първото, което направих, беше птичката. Мислех си да е нещо като жар птица или както се изрази мъжът ми "руски феникс"(много се смях, дори истерично - типично за мен поведение в ситуации на тревожна напрегнатост). После прецених, че няма да е много винтидж и спретнах една истински наперена чавка (всяка сврака може да й завиди за щиглявите и безобразно дълги крака и силиконовата човка). След пилето дойде ред на самата торта. Реших, че едно златно бордче тип ковано желязо ще се върже прекрасно с клетката. Заврънкулките изрисувах с много тънка четчица първо с кафява боя, а после минах отгоре и със златно. За миниатюрните розички съм безкрайно задължена на Петя от Xcerx, която лично ми донесе до вкъщи силиконовия молд за направата им и то само няколко часа след като й се обадих! Страхотна си, Петя и отново ти благодаря от все сърце!!!! С молдовете се работи много лесно и бързо и дори и Пламен се включи в манифактурата. Големите рози си направих по моя метод - без никакви кътери и инструменти. Нямаше как да мина и без рисувани рози - придават толкова романтичен и ретро нюанс, а и Ели ги обожава. Не ми оставаше нищо друго освен да поставя отгоре клетката. Закрепих я с помощта на роял айсинг. Боднах и пилето и си отдъхнах. Тортата изглеждаше точно така, както исках - деликатна и аристократична! Също като рожденичката, за която беше предназначена. Бъди щастлива, Ели!!!!
За нейното празнично вълнение и емоции можете да прочетете в блога й.
 |
| Тортата без клетката |
 |
| ...и с клетката |
А сега най-официално ви каня от името на Фондация "Искам бебе" на благотворителен коледен базар. Аз и моите деца ще бъдем там и ще се радвам да се запознаем лично с всеки един от вас, който иска да стане част от сбъдването на нечия съкровена мечта. Нека помогнем заедно!!!
Коледните чудеса приближават, скъпи приятели!!!
Фондация ИСКАМ БЕБЕ и приятели ще съотворят хиляди такива за вас. На 18.12.2011(неделя) от 11 до 18ч в Концертната зала на Военния клуб ще се проведе Коледен Благотворителен Базар, в който вие ще сте главните действащи герои. „Калина ме снима” ще се погрижи за вашите снимки с Дядо Коледа, аромати от всички страни ще се носят на вкусни и красиви сладки, а нашите джуджета ще ви покажат колко е лесно сами да направим подаръците за нашата елха.
Сдружението на Жените Военнослужещи ще отпразнуват своята пета година с нас. А ние ще им връчим специален подарък, от благодарност за прекрасните неща, които сме сътворили заедно, както и за тяхната смелост, борбеност и достойнство.
Всички приходи от събитието отиват директно да подпомогнат опитите на семейства с проблеми да се сдобият с най-ценното.
С участието на млади таланти от:
И имената продължават...
А ето и снимките от фотосесията, която Ели ми направи за имения ден
