Торти за семейството

Всичко започна с тази торта - първата, която направих в живота си!!! Беше за моя 33-ти рожден ден. Сега, като я гледам, ми се струва ужасна - куп недостатъци и несъвършенства виждам, но тогава бях толкова горда с постижението си! 

Розичките майсторих в продължение на седмица. Чаках Девин (най-малкият ми син, който тогава беше още бебе) да заспи следобеден сън и моментално се залавях със захарното тесто. За жалост той не беше от най-поспаливите бебета и ми "отпускаше" максимум по половин-един час време. Към онзи момент не разполагах с никакви сладкарски консумативи - нито формички за изрязване, нито инструменти, нито бои, абсолютно нищо! Тестото си го приготвих сама и го оцветих с разтворимите прахчета за напитки - цялата къща миришеше на малини, ягоди и вишни. 

В крайна сметка се получи това. Никой от гостите не вярваше, че аз съм правила тортата. Не ми позволяваха да я срежа, но на мен ми беше много любопитно да видя как е станала и на вкус. За моя радост беше страхотна - чудесна комбинация от орехови платки, шоколадов крем и лек привкус на кафе и коняк. 

С две думи - повярвах си, че мога да правя и торти и се започна...

 

За следващия ми рожден ден бях на вълна черно и бяло. За дизайна на тортата се вдъхнових от едно сервизче за кафе, което съпругът ми ми подари за Коледа. Още като го видях се влюбих в него (за сервиза става въпрос, не за съпруга) и нямах търпение да го пресъздам върху торта.

Това беше и първата ми рисувана торта. Рисувах директно върху тортата, след като я покрих с чаршафа от захарно тесто. Използвах гелова черна боя, разредена със съвсем малко спирт и тънка четка за рисуване. За момиченцето си изрязах шаблон, защото не бях сигурна дали ще успея да го нарисувам добре. В основата си тортата е обвита със сатенена панделка. 

А тези грозни неща отгоре всъщност са пеперуди. Сами по себе си бяха красиви, но се оказаха твърде големи и груби за тази торта, а и не успях да ги закрепя така, както ми се искаше. 

Въпреки това, тортата стана доста стилна и събра огромен брой позитивни коментари, което ме направи истински щастлива.

Пак за същия повод сътворих и първото си бебенце от захарно тесто. Вдъхнових се от поздравителната картичка, която получих от Anne Geddes. Темата пак беше същата - момиченце, пеперуди, но този път в цвят, а не в черно и бяло. Изработването на хора се оказа мноооооооого трудна задача и не се справих особено добре, но въпреки това си харесах малкото Буболинче. То послужи за декорация на тирамисуто, с което почерпих приятелките си (така наречените "майки" - момичетата от градинката, с които заедно отглеждаме децата си). 

Следващата година реших да заложа на азиятския стил. Представях си тортата доста по-издължена, но за жалост не ми се получи. За снимките да не говорим - станаха просто ужасни! Изобщо не мога да снимам шоколад. В действителност тортата изглеждаше толкова апетитна, а по снимките сякаш е измазана не с шоколад, а с кал. Орхидеите също не са ми много сполучливи, да не кажа изобщо, но толкова мога. Е, поне филираните бадеми изглеждат добре . Браво на производителя!

За 36-я ми рожден ден се излигавих и нищо не си направих. Мама ме отмени, като ми направи домашна торта Гараж, а от децата и съпруга ми получих по едно кексче, декорирано лично от всеки от тях. 

По ред на номерата - Денис, Давид, Девин, Пламен

 По повод чукването на 37 лета в моя скромен живот, си спретнах тази тортичка. Много ми е пролетна и свежа, а пиленцата ги обожавам като декоративен елемент не само при тортите, но и въобще. Ето защо се развихрих по темата и сътворих и още куп неща. 

 

Торти за рождените дни на Денис

Тази беше за деветия му рожден ден. А като пореден номер в моята кариера, мисля, че беше втората ми торта.  От ясно по-ясно - темата е пиратска. Черепът и костите са ОК, но покритието е меко казано ужасно - лъскаво, целулитно. Така и не се научих да си приготвям сама захарно тесто. Какви ли не рецепти изпробвах и все не ми се получаваше. Направо се родих, щом открих готовите фондани. Верно, скъпички са, и то доста, но пък работата с тях е истинско удоволствие....
Тук вече разполагам и с няколко цвята боя. Сърцето ме заболя като дадох 20 лв за черното (в началото ми беше много трудно да свикна с високите цени на всички сладкарски консумативи и инструменти), но пък още имам от него.

Най-големият ми син навършва цели 10 години!!!! Как неусетно лети времето. Реших тортата да е нещо по-грандиозно. По същото време течеше и поредното предизвикателство в тортения форум към БГ мама на тема "Икебана". Реших да действам в стил "с един куршум два заека". Направих една торта с две различни декорации за отгоре. И с двете имах невероятна драма. Времето беше много дъждовно и от влагата икебаната ми заприлича на китка повяхнал треволяк, а страховитият и принципно изправен на задните си крака дракон си полегна и задряма. Взех да гледам на него като на старо домашно куче и накрая, като дойде ред децата да го изядат, чак ми стана жал. С покриването на отделните етажи също се издъних - по ръбовете тестото се накъса и се наложи да замажа положението с тези измислени стърчушки. С тях тортата ми заприлича на пагода (изображения за пагода) и така дефектът се превърна в ефект. Йероглифите са истински и означават любов, щастие, здраве, късмет и други подобни пожелания. Денис учи японски още от първи клас, а и тематично се вързваха чудесно със стайлинга и в двата вариянта. Драматично беше и пренасянето на тази торта. Нямахме асансьор и се наложи да я свалям пеша по стълбите цели 12 етажа. Оказа се ужасно тежка! Но и ужасно вкусна!

За 11-я си рожден ден Денис искаше да му направя любимата му торта - тирамису, но без да я декорирам. Естествено, изпълних желанието му, но все пак реших да го изненадам и с още една торта. До последно се чудех каква точно да бъде и накрая ми хрумна ето това - Zombie Hotel. Идеята ми дойде от едно тефтерче, което намерих докато оправях детската стая. Цяла нощ рисувах отделните страни - пет на брой, защото тортата е петоъгълна. Не се получи така, както ис ках, но Денис си я хареса. 

За 12-я рожден ден темата бе скейтборд. Не че е много добър с това чудо. По-скоро го разнася напред-назад като аксесоар, но както и да е. А това е тортата. Подробности за нея може да прочетете тук.

Торти за рождените дни на Давид

  

    За 6-я си  рожден ден Дави имаше цели три торти. Тази беше за празника вкъщи. Цялата декорация направих върху парче картон, което после поставих върху тортата. Това са първите ми фигурки на Мечо Пух и компания. Толкова си ги харесвах, че с децата решихме да не ги ядем и си ги запазихме. Близо година събираха прахоляк и накрая заминаха в кофата. 

Самата торта не е облечена със захарно тесто, а само е измазана със сметана. Затова изглежда така кошмарно.

Най-важната част - духането на свещичките!

И най-важната част за Девин - хапването на тортичката! Бях си позиционирала това парче на земята, в близост до балконската врата, за да го снимам на светло. И изведнъж в кадър ми се появи Девин. Докато се усетя, вече беше заровил муцунка в какаото. Повече от ясно е ,че фотосесия нямаше. Скоро и торта нямаше.

Тази пък беше за детската градина. Самата торта поръчахме от сладкарница, заради сертификата. Фигурите отгоре, обаче, са мое дело - Самурай Джак и Аку. Станаха супер яки - същински като истински! Давид страшно им се зарадва. Съжалявам само, че нямам хубави детайлни снимки. Беше много тъмно, нямах никакво време и се изложих със снимането. 

Тази я направих просто ей така. Давид беше луд и по това филмче и знаех, че много ще се зарадва. 

За седмия рожден ден изборът на торта се оказа невероятно трудна задача. Давид близо месец ме караше да разглеждаме детски торти в нета и все си избираше разни супер сложни, които аз отказвах да направя. Накрая той така се ядоса и каза, че щял да си поръча торта при професионалист, щом майка му нищо не може. Е, чак дотам не се стигна, но до последно не бях наясно какво ще майсторя. То не бяха Междузвездни войни, Ну погоди!, Том и Джери, Играта на играчките.... В крайна сметка победи Спондж Боб. Ама се оказа, че трябва да е не просто Спондж Боб, а Спондж Боб с пиратска шапка. "Скроих" аз шапката, но подложката ми беше късичка и се наложи просто да доближа двете отделни части. Важното е, че детето ми беше щастливо! И пораснало с още една година!

За осмия му рожден ден бях много болна и Давид каза, че не иска никаква торта, за да не ме затруднява. Единственото му желание било, да оздравея. Толкова много плаках покрай тази случка. Имам най-доброто и мило дете на света!!! Разбира се, че му направих мечтаната торта - Ben 10, а той беше повече от щастлив. Подробности можете да прочетете в тази публикация.

На следващата година изборът на торта се оказа изключително трудна задача за Давид. До последно се колебаеше и скачаше от тема на тема. Цялата сага можете да проследите тук. Накрая нервите ми не издържаха и реших да му направя каквото аз преценя. Изборът ми беше доста странен, защото нямаше връзка с нито едно от желанията на Давид. Просто му "сготвих" любимото ядене - телятели с бял сос, но от захарно тесто. Ето какво се получи. 

 

Торти за Девин

     
Няма по-вълнуващ от първия рожден ден! Вълнуващ е за майката най-вече. Направих тази торта с толкова много обич и желание!!! Знам, че е ужасно семпла и много аматьорска, но в нея има толкова много любов, емоция и трепет... А явно съм прекалила и със  сиропирането, защото още преди да я разрежем, от нея започна да тече компот от праскова. Да не говорим, че още преди духването на свещичката, племеникът ми бе изчоплил и похапнал значителна част от и без друго оскъдната украса. А за финал позволих и на Девин да подходи към тортата както той прецени за най-добре и резултатът беше изключително зрелищен. 

   Следващият повод за торта беше прощъпулникът му. Реших, че освен традиционната погача, трябва да направя и една торта. До 3.00 през нощта майсторих обувчици от захарно тесто. Идея си нямах как точно да ги направя. Тогава изобщо не знаех, че има специални шаблони и кътери за тази цел.  Но криво-ляво успях да направя нещо, което да прилича на чифт бебешки обущета. 

А за по-любопитните само ще вмъкна, че на прощъпулника Девин взе една голяма лупа. Детектив или учен - времето ще покаже ...

  За втория рожден ден тортата определено беше доста по-добра като дизайн и изпълнение (ех, че съм скромна!). Реших да я декорирам със захарни копия на най-любимите му играчки. Гордост ми е дървеното конче, защото успях да го пресъздам 1:1. 
 За разлика от визията, с вкуса на тортата изобщо не мога да се похваля. Изварата, която бях използвала, се оказа с ужасен дъх и съсипа цялата торта. Гостите хапнаха някое и друго парче от куртоазия, а останалото отиде в кофата за боклук.

  За кръщенето исках да направя нещо тематично, стилно и красиво. Дизайнът не е мой - опитах се да пресъздам една торта, която си харесах в нета. Моделирането на бебешката главичка и терличето ми отне часове. Мислех си, че съм се справила чудесно, докато не чух коментара на Давид: "Чорапът е готин, ама по-уродливо бебе не бях виждал!" Направо ме разби! Чак се нацупих, а той, за да ме поуспокои каза: "Е, само главата му е кофти. Иначе шапчицата става." 
 Уродливо, неуродливо - още си го пазя в гардероба! 

За жалост за третата годинка нямаше купон за рождения му ден. И той, и батко му Давид бяха болни от варицела.  Празнувахме в тесен семеен кръг -само ние петимата (не, че и само ние не сме си достатъчни!). Гости може и да нямаше, но торта имаше. И то не каква да е, а "точно каквато исках, мамо!". Близо месец по-рано Девин ми заяви, че иска торта на "Колите" с Маккуин Светкавицата и Матю отгоре. Толкова беше щастлив и ентусиазиран, когато най-накрая се заех да ги направя. През цялото време подскачаше около мен от радост и вълнение. Непрекъснато искаше да ги гали и целува. И сега, като се сещам, ми става толкова мило и хубаво!!! Прекрасно е да виждаш детето си щастливо и доволно.
 И към тези фигурки проявихме особен сантимент. Сърце не ни даде да ги изядем и сега правят компания на "уродливото" бебе в гардероба. 

За четвъртия рожден ден темата бе BEN 10. Мислех да мина със семпла тортичка с разпечатани на вафлена хартия картинки от филмчето, но не ми се отвори парашутът. Девин беше възмутен от идеята ми и категорично ми заяви, че тая няма да  я бъде. Искал да има най-яката и готина торта. Имах ли избор, освен да запретна ръкави и да изпълня желанието му.

Торти за Пламчо  
  

Първата торта, която направих специално за него, беше за 36-я му рожден ден. Искаше торта с мноооооооого шоколад и с лалета. За шоколада добре, ама с лалетата ударих на камък. Нещо не ми се получиха и набързо ги префасонирах в рози. Лалета, та лалета! Че какво им е на розите?!? 

Самата торта беше с нестандартна форма - с малък диаметър, а на височина цели 25 см (без цветята). Нещо като изправено руло. Беше малко нестабилничка и ако трябваше да се транспортира до някъде, едва ли щеше да оцелее. Всъщност и вкъщи не оцеля. Излапахме я за отрицателно време. 

За 37-я ЧРД имаше голяма двуетажна торта. Дизайнът е много изчистен и откъм цветове, и откъм детайли. Комбинацията бяло, зелено, кафяво ми е супер любима и стилна! Такива цветове използвах и при направата на самата торта. Специално за случая измислих нов вкус, който нарекох After Eight - яка комбинация от мента и шоколад (две от най-любимите неща на съпруга ми!!!). Всъщност подробности около тортата и рождения ден можете да прочетете тук.

За 38-я рожден ден Пламен изобщо не искаше торта, но аз така си бях наумила един дизайн, че нищо не беше в състояние да ме откаже. Идеята ми хрумна, разглеждайки рекламната брошура на AVON, в която имаше дамска чанта с такъв десен. Страшно ме грабна и веднага си я представих претворена в торта. Скритото послание бе, че пращам целувка на моя скъп, но той не го разбра. Каза ,че тортата била много яка, но женствена. Е, догодина ще се поправя с нещо мъжествено. 

И да поразширим семейния кръг

Тази беше първата торта, която правих за сестра ми Вероника. Поводът беше 29-ят й рожден ден. 
  Идея си нямам защо покритието ми е толкова целулитно. В интерес на истината, в действителност тези неравности не се забелязваха чак толкова, но по снимките направо се набиват на очи и ме дразнят ужасно. От друга страна като ги гледам се радвам, че тортите ми вече не изглеждат така, което значи, че съм надобряла в измазването и покриването. Това беше и първата триетажна торта, която направих и бях толкова горда със себе си.
   Орхидеите ги правих изцяло на ръка - без кътери и инструменти, а като зсъхнаха ги доизрисувах. Преди да ги накича по тортата, реших да я снимам и в друг вариант - с розички и пеперуди.

 Тази беше за кръглата 30-годишнина. 
Дизайна си откраднах частично от Наташа Колинс - една от най-любимите ми майсторки на торти. Тук можете да разгледате нейния блог и да се полюбувате на красотите, които твори.  
Както при всяка торта, и тук не мина без драми. След като изрисувах първия етаж, изведнъж розите просто изчезнаха. Оказа се, че съм разредила боите прекалено много и след като спиртът се изпари, цветовете избледняват и едва се забелязват. Наложи се да повтарям рисунката неколкократно, докато накрая на нищо не заприлича. Важното е, че сестра ми много си я хареса, а всички гости бяха очаровани не само от вида, но и от вкуса на тортата - сполучлива комбинация от извара, квасена сметана, вишнев конфитюр, коктейлни черешки и амарето. 

За 31-я й рожден ден тортата беше триетажна, а дизайнът -  отново копиран от друга торта с леки модификацийки. Нямам представа чий е оригиналът, защото, доколкото разбрах, репродукциите му в световен мащаб са много. Но пълнежът на тортата беше изцяло мое дело. Сестра ми си пада по леките и плодови вкусове, затова специално за нея измислих нова рецепта. Комбинацията от два крема и резенчета пресни ароматни ягоди се оказа убийствено свежа и приятна. В чест на сестра ми я нарекох "Вероника". В последствие стана една от най-поръчваните ми торти като вкус!!!

А тази торта СТРАШНО си я обичам!!! Правих я за четвъртия рожден ден на племеника ми Кристиян. Беше ми първата 3Д торта - демек триизмерна. Толкова  ме беше страх, че нищо няма да излезе, пък тя взе, че се получи. Така се влюбих в тоя Маккуинчо, че всеки път като отворех вратата на хладилника да му се порадвам, ми се струваше, че ще ми проговори с човешки глас. Все си представях как ми вика: "Како Любче, глей кво съм сладурче!!! Как ше ви даде сърце да ме разрежете, а?" И верно сърце не ми даде да гледам как минава под ножа. Ама, жал не жал, хапнах си парченцето. Мен така и за животинките, дето ги колят, ми е много мъчно, ама по-любимо от свинска пържолка нямам. 
Отплеснах се малко , но нищо....

И Кристиян се оказа традиционалист като батко си Дени, но не по отношение на вкуса, а по отношение на дизайна. И за шестия си рожден ден отново ми поръча торта във формата на кола. Този път Избраникът бе Краля (пак персонаж от култовото филмче "The Cars"). Този път подходих по-спокойно към възложената ми задача - нали имах опита от предишната година. Драматичен момент се оказа изработването и закрепянето на спойлера. От голямата жега и влажност захарното тесто така и не успя да изсъхне и докато закараме тортата до Дружба, спойлерът сдаде багажа. За малко и цялата торта да иде по дяволите, защото влизайки в асансьора, вратата ме затисна и обърнах Краля почти вертикално, но за щастие той се закрепи на подложката и не падна. На мен, обаче, сърчицето ми падна в петите от ужас. 

За семейството на сестра ми правих и една зимна торта, която им подарихме за Нова година. Всъщност тортата имаше ролята на поставка, върху която да сложа една керамична фигурка на момиченце и момченце.

И още една торта на зимна тематика, този път за брата на мъжа на сестра ми. Той се казва Христо и е луд по ските. Затова и тортата му е тематична. Скиорската обувка ми е голяма гордост! Нощи наред се будех по никое време от стрес как ще я измайсторя, но щом я почнах, нещата потръгнаха и ми беше супер забавно и приятно да я направя. Гледах от няколко снимчици, които си бях свалила от интернет и се постарах да претворя всеки един детайл, така че захарната ми обувка да се доближава максимално до оригинала. Отне ми часове, но си заслужаваше. 

За  моята майка, срам и позор, все още не бях направила нито една торта, а за свекърва ми - цели две!!! Недейта сега да търсите под вола теле! Не е тенденциозно, просто така се случи. И двете торти бяха по повод на рождения й ден. Зелената е една от първите ми торти въобще. Покрита е с домашноприготвено захарно тесто, което меко казано ненавиждах. Вечно ми се получаваше лепкаво и без грам еластичност и работата с него ми бе кошмарна. Шоколадовата торта е измазана с любимия ми шоколадов крем, рецептата за който можете да намериет на страничката с рецепти.

След като уважих свекървата, дойде ред и на свекъра. За един от рождените му дни реших да го изненадам с торта. За изненада, всъщност, едва ли може да се говори, когато всеки очаква от мен да му направя торта, но все пак. Дълго време се чудих какъв дизайн да избера и накрая ми хрумна гениалната идея да е нещо свързано с професията му на готвач. И за да си го направя максимално забавно и предизвикателно, реших да се пробвам с нещо по-реалистично. Спретнах му една торта-тенджера, а около нея - всички необходими зеленчуци за приготвянето на вкусна супичка. Цялата история в картинки можете да прочетете и разгледате тук.

 А ето и една обща торта за родителите на съпруга ми. Поводът - имения ден на свекър ми (1 януари, Васильовден) и рожденият ден на свекърва ми (2 януари). 

За моите родители повечето торти също са общи, тъй като те празнуват рождените си дни на една и съща дата - 16 август. Но тогава е отпускарски период и те почти винаги са някъде на почивка. Поради тази причина и тортите им за ЧРД са само две. 

  
 А тази торта си е специално и само за мама. Поводът - именият й ден. Казва се Николина и празнува на Никулден, но не ми се правеше торта-шаран. Исках нещо нежно и красиво и се спрях на този дизайн. Дантелите са истински - текстилни, а не от захарно тесто. 

И една торта за 80-я рожден ден на моята баба Магда. Обожавам издължения й силует. Много харесвам такъв тип по-нестандартни и раздвижени като форма торти. Харесвам и тази цветова комбинация - много ми е аристократична и изискана. Дразни ме, обаче, цветът на розата. В действителност той не бе така наситено оранжев, но на снимките е меко казано кошмарен. 

 

Торти за годишнини
Иде реч за годишнини от сватби.

С Пламен имаме щастието да празнуваме три такива. На 10 декември отбелязваме началото на нашата връзка в далечната 1995 година. На 26 февруари 1999 г сме сключили граждански брак, а две години по-късно, на 23 юни, си направихме и голяма църковна сватба.  Празници да искаш в нашето семейство!
Първата торта, която направих по повод на годишнината от църковната ни венчавка бе преди всичко изтъкана от символика. Вкусът й бе на шоколад, кафе и ром - силно, страстно и изкусително, каквато е и любовта ни един към друг. Акцент в дизайна бяха любимите ми плумерии. Обожавам ги! Напомнят ми за детството ми в Куба. До прозореца на детската ни стая растеше дърво, което цъфтеше с тези прелестни цветове и ухаеше вълшебно. До тях се докоснах и при пътуването ми в Тайланд. Там ги наричат "цветя на любовта".  Мечтая си да посетя още много такива екзотични места, но заедно с моя скъп съпруг. Такава е и символиката на всички мидички и раковинки по тортата. Те не са от захарно тесто, а са си съвсем истински. Събирани са от най-различни места по света. Дано имаме възможността да пътуваме много и да видим колкото се може повече прекрасни кътчета. Перличките ще са скъпите и романтични спомени, които ще нижем в нашия съвместен живот. 

 
За следващата ни, 9-та годишнина от църковния брак спретнах тази мини тортичка. Дизайна го бях замислила отпреди близо година. Исках отново нещо екзотично, страстно и горещо и африканската тема ми се стори съвсем подходяща. Това отгоре се предполага да наподобява дървени фигурки на влюбени мъж и жена, а не на извънземни (ха-ха), но дотолкова се простират възможностите ми в моделирането. И ако мислите, че не съм вложила достатъчно старание, жестоко се заблуждавате. Загубих си една цяла вечер, докато съпругът ми купонясваше на фирмено парти. Към пулонощ реших, че по-добре от това не мога и се подготвих за голяма критика от негова страна. Той пък взе, че ги хареса страшно... Дори още си ги пазим, забучени в саксията с любимата ни палма Нолина. Самата торта изрисувах с типичен африкански пейзаж на залез слънце. Избрах залез не защото нашата любов залязва, а защото това е най-романтичното време от денонощието, а аз съм си заклета романтичка.

За годишнините от другата ни сватба (подписването на граждански брак на 26 феврурари) никога не съм правила нещо. Но веднъж изненадах Пламен за една трета годишнина, която празнуваме - датата, на която сме се гаджосали (10 декември). Беше много романтично, затова ми се ще да го споделя с вас. Ще се върна в годините назад до първата ни вечер като гаджета. И двамата бяхме състуденти в колежа и се познавахме от повече от две години. Бяхме си страхотни приятели през цялото това време, но явно имахме нужда от нещо повече. Та стояхме си двамата в стаята на Пламен в общежитието и гледахме концерт на Михаил Белчев по някоя от телевизиите. Оказа се, че и двамата много го харесваме, особено песента му "Не остарявай, любов!". В последствие това парче се превърна в Нашата песен. Та за една от годишнините ни ми хрумна да подаря на Пламен диск на Мишо Белчев, подписан лично от него. За целта изнамерих в нета телефона на Столична библиотека, където той е директор и се свързах със секретарката му. Тя бе така добра да ми даде неговия имейл. Писах му и накратко му разказах за идеята си. Имах щастието да получа отговор, след което се чухме по телефона и си уговорихме среща. Прие ме в кабинета си и се държа толкова мило и галантно, че се почуствах като истинска дама. На диска написа много красиво и лично послание към Пламен, а аз бях на седмото небе. Към диска реших да добавя и малко курабийки във формата на сърчица, като символ на любовта ми към моя скъп съпруг. Получи се страхотен подарък! Беше толкова романтично и емоционално! Дано любовта ни никога не остарее!!!

За годишнините от сватбата на сестра ми и зет ми също съм правила тортички. Ето ги и тях. 
Първата е много семпла, но това беше първата ми торта във формата на сърце, която направих. Толкова се вълнувах и притеснявах как ще се справя и на финала бях изключително доволна от резултата.

Със следващата торта също експериментирах. Хрумна ми идеята да я направя като ведро, в което да натопя истински цветя. За целта изнамерих една макисмално висока, тясна и права стъклена чаша, около която завих блатове и крем. Така оформих ведрото, което измазах с маслен крем, покрих със захарно тесто и декорирах. Разбира се, сложих му и дръжка. Най-много ме затрудни изработването на момиченцето - беше ми първата апликация от захарно тесто.  Накрая напълних чашата с вода и потопих букета. Реших да добавя и няколко кексчета, които украсих с плочки от захарно тесто, на които изрисувах различни сортове лалета. Стана много цветно и свежо. Това е една от най-любимите ми торти, макар да има куп несъвършенства по нея. 

Следващата торта бе за годишнината от сватбата на родителите ми. Това е една от най-, най-първите ми торти (в началната десятка) и е просто ужасна. Да не говорим, че докато я правих, съм изплакала толкова много сълзи. Детенцето на наши приятели почина и бях в такъв шок. Но не исках да развалям празника на родителите ми и затова им спестих кошмарната вест. Само аз си знам какво преживях. 
Относно дизайна ви дължа малко разяснение. Това отстрани се надявам е ясно, че е разцъфнал клон (конкретния вид на овошката не се наемам да определя), но белите неща отгоре са трудни за разгадаване. Да речем, че символизират влюбени гълъбчета, макар навремето Денис да ги охарактеризира като "безцветни патки".

И още една торта за същия повод, но две години по-късно. Идеята за дизайна ми хрумна от една картичка. Страшно се изложих с шприцоването на роял айсинга по долния етаж. Такива нечисти и криви линии нашляках, че ми идеше да се гръмна, но връщане назад нямаше. От мен да знаете, че вертикалната работа с това чудо е много трудна и изисква много практика и умения, каквито аз изобщо нямам. За целта професионалистите използват чупеща се стойка, която накланя тортата пад ъгъл от 45 градуса и това доста улеснява нещата. Но аз и такава стойка нямам. 

 

 Една година пък ми хрумна гениалната идея да направя по една мини тортичка за  рождените дни на всички майки от компанията в градинката, а ние сме бая компания...Причислявам приятелките ми към семейството, защото с тях прекарвам страшно много време и ги чувствам достатъчно близки.
  Тортичките са наистина съвсем мънички и са направени само от захарно тесто. Стават както за хапване, така и за сувенир. Някои от приятелките ми не успяха да ги опазят от децата, но другите още си красят витринките с тях.      

Всяка от тортичките носи името на своята притежателка.