И това нашето ако не е любов!!!

В този прекрасен ден, в който се преплитат страстта и магията на любовта и виното, искам да ви споделя нещо много лично и истински вълнуващо. 

Помните ли историята с вълшебния камък на Девин? Е, за нас магията проработи!!! Живот и здраве, ще си имаме още едно бебе, а това ме прави най-щастливата жена на света! Стискайте палци всичко да е наред и да бъда благословена да стана майка за четвърти път! 

И тъй като съм сигурна, че вече си задавате куп въпроси, ще се опитам накратко да отговоря на най-често възникващите при такава новина. Нали във всеки сайт си има раздел "Най-често задавани въпроси" (FAQ), та и аз да не остана по-назад. :)

1. Случайно ли стана?

При нас тия работи случайно не стават. Винаги сме действали много отговорно и съзнателно по въпроса. И старателно, разбира се! Няма да се излагаме!!! И това бебче е правено съвсем целенасочено, с много любов и желание. Не е грешка или плод на случайността. 

2. Как се навихте?

Ами хич не ни беше трудно, макар и за нас да бе доста неочаквано. Бяхме се зарекли, че няма да имаме повече деца, на както много хубаво са си го казали хората "Голямо л...о изяж, голяма дума не казвай!" Поводът да променим решението си бе много прозаичен. Тези от вас, които са чели нечовешки дългия ми пътепис "До морето и назад", сигурно си спомнят, че тогава извадих невероятния късмет цикълът ми да закъснее цяла седмица и да ми дойде едва в деня, в който си тръгнахме от морето. Така се оттървах от тези неприятни женски простотии и си изкарах цял месец на плажа хипер яко. Покрай закъснението, разбира се, в главата ми веднага се прокраднаха съмнения дали пък не съм бременна и въображението ми така се развихри. Разочарованието беше огромно, когато илюзиите ми се разбиха на пух и прах. Още по-криво ми стана от реакцията на съпруга ми. Той сякаш си отдъхна, че не съм бременна. Толкова се разстроих, че дори му се разсърдих, но без да му споделям защо. Постъпих по най-коварния и типично женски начин - цупих се с дни без да  казвам нищо. Накрая нервите и на двама ни не издържаха. Ще ви спестя драматичните подробности и директно минавам на резултата от всичко това. Оказа се, че и Пламен не по-малко от мен се е размечтал за още едно бебе. Но не ми го каза, а направо ми го показа. Едва ли мога да ви опиша с думи емоцията, тръпката и щастието, които изпитах в онази вълшебна нощ. Мисля, че никога няма да я забравя. Точно тогава бе закриването на Олимпийските игри в Лондон, а за нас се откри една съвсем нова страница от съвместния ни живот. Впуснахме се в едно вълшебно и романтично приключение. Имахме обща мечта и искахме час по-скоро да я осъществим. Е, не стана като по филмите от раз, но така имахме достатъчно време да се насладим на всеки интимен момент максимално и пълноценно. 

3. Кога разбра, че си бременна?

Подозирах го още от мига, в който чудото се бе случило, но на 100 % сигурна бях в първия ден от закъснението на  цикъла ми. Просто си знаех, че съм бременна. Отидох в близката аптека и помолих фармацевта за един ПОЛОЖИТЕЛЕН тест за бременност. Момчето явно не схвана хумора ми и счете за необходимо най-подробно да ми разясни колко вида тестове предлагат и как се ползват. Грабнах първия, който ми показа и нямах търпение да се прибера. Но аптекарят за по-сигурно още веднъж ми направи пълен инструктаж. Представям си колко невежа, да не кажа тъпа, съм изглеждала в неговите очи, но нямах време да променям мнението му за мен. 

Взех пътя до вкъщи набегом. Спазих инструкциите стриктно (ех, да можеше фармацефтът да ме види!) и последваха онези кошмарно дълги пет минути, в които не само времето, но и сърцето ти сякаш замира. С треперещи ръце взех теста и оооооо, да!!! Двете чертички бяха там! Вече цялата треперех! Бях съвсем самичка и нямаше с кого да споделя радостта си, а ми се искаше да го изкрещя така ,че всички да разберат. Грабнах телефона и написах sms на Пламен "Бременничка съм!". Зачаках реакция. Пет, десет, петнайсет минути - нищо!!! Не издържах и му се обадих "Ей, не ми ли прочете съобщението?!?!?" Имал много работа и не го бил видял. Казах му непременно да му отдели нужното внимание и затворих. Е, само след секунди и той трепереше целият като лист. 

Същият ден отидох да взема Девин от детска градина. Още като ме видя, дойде, вдигна ми блузката и ме целуна по корема, а после ме погледна с една такава усмивка. Сякаш и той вече знаеше, че вътре в мен има нов живот. Бях меко казано изумена, но все пак това е Девин - детето с невероятна интуиция и особени способности. 

4. Кога каза на децата и как го приеха?

Чаках този момент доста дълго време. Исках да минат първите три най-критични месеца и едва тогава да им кажем новината. Една сутрин ги привикахме и им съобщихме, че ще си имаме още едно бебе. Нямах търпение да видя реакциите им. А те бяха просто смразяващи. Денис не обели нито думичка. Давид възкликна "Какво??? Бебе ли???? О, не!", фръцна се и отиде в друга стая. Девин само гледаше и мигаше на парцали. Явно и той беше озадачен от начина, по който реагираха братята му. Пред тях не посмя да се зарадва, но в мига, в който остана само с мен, се хвърли да ме гушка и целува и да говори през корема ми на бебето "Бебенце, аз съм твоят най-малък, но и най-сладък батко - Девин!" Е как да не му стане любимият батко след такова представяне!!! 

Душичката ми беше свита на топка. За Девин бях сигурна, че ще приеме радостно нещата, но за другите двама и в най-песимистичните ми мисли не очаквах да отвърнат с такова безразличие и негативизъм. Нямах представа какво да правя. И докато се чудех как да постъпя, се оказа, че съм драматизирала излишно. Просто на децата им е трябвало малко време да осмислят новината. Само след броени минути Давид дойде при мен и ме зави с едно одеалце. Беше толкова нежен и внимателен. Попитах го защо така се разстрои заради бебето, а той ме скастри "Как ще съм се разстроил?!? Просто ти така ни съобщи новината! За подобна вест трябва да ни подготвяш с дни. " Ех, само ако знаеше, че от месеци го обмислям и пак се провалих!

Съвсем скоро цялото семейство седяхме в хола. Децата задаваха хиляди въпроси, свързани с бебето, ние им отговаряхме и скоро стаята се преизпълни с любов, трепет и вълнение. Имаше толкова много магия! Щастието бе завладяло дома ни. Имахме си нашето Коледно чудо!

Вярвате или не, новината за бебето така сплоти семейството ни. Имам чуството, че никога не съм била по-близка с момчетата. Прекарваме толкова много време заедно, говорим си, споделяме... Усещането е прекрасно! Изобщо не очаквах да проявяват чак такъв интерес към бременността ми, все пак са момчета. Но те са така ентусиазирани!!! Като ги чуя да си говорят помужду си за бебето и ми става толкова мило и приятно. Сигурна съм ,че ще бъдат страхотни батковци, живот и здраве!

5. Знае ли се какво ще е бебето?

Предполагам още от снимките става ясно, че пак ще е момче. Но в началото, докато не знаехме пола, един ден питам децата "Според вас какво ще е бебето?" Девин направо възмутено ми отвръща "Е, как какво? Сладко!!!" Давид саркастично "След три момчета ти какво очакваш? Нали не мислиш, че ще е момиче???" Денис, дипломатично сдържан както винаги, не пожела да прогнозира. 

Няколко дни по-късно Девин се събужда една сутрин и ми казва "Мамо, сънувах най-хубавия си сън! Бебенцето се беше родило. Момченце е и ще има тъмна косичка като Давчо. А най-хубавото е, че няма да  е по-сладко от мен!" Толкова много се смях. Е, за пола се оказа прав. Да видим дали и другите му предсказания ще се окажат верни. 

Аз, естествено, си мечтаех да си имаме и една девойка. Но в мига, в който разбрах, че съм бременна, вече ми беше все едно. Просто исках да е живо и здраво и нищо повече. А и имах вътрешното усещане, че отново е момченце, макар и да таях някаква надежда, че може и да не съм права. Не мисля, че имам право на каквито и да било претенции. Благословена съм да нося живот в себе си, а от това няма нищо по-прекрасно. Моля се един ден да гушкам най-сладкото и разкошно бебе и да го даря с цялата си нежност и любов, на които само една майка е способна.