Транспортната тематика в творчеството на Буболинката

За да вникнете по-надълбоко в душата на лирическия аз, ще ви върна назад във времето, в далечната 1994 година.

Пролетно време. Природата се събужда в цялата си прелест и съвършенство. Животът разпуква в безброй цветчета, извисява се с песента на птиците, проблясва със слънчевите лъчи, пие жадно от бистрите капчици роса. Лирическата героиня е в непрекъснат стремеж да постигне съвършенството на заобикалящия я свят, да се слее с  хармонията и красотата на майката природа. Облегната небрежно на оградата на Първа Английска гимназия, тя жадно отхапва парче от мазната баничка, превърнала се в класика за голямото междучасие. Витаейки нейде из облаците,  ясно осъзнава, че тази пролет е съдбоносна, защото ще я отведе на кръстопът. Тази пролет тя ще изхвръкне завинаги от училищното гнездо (освен, ако не я оставят да повтаря 11 клас). Съзнанието й е обсебено от изконни и изначални въпроси като каква точно рокля да облече на бала и косата й да бъде ли прибрана в кок или да пада закачливо по разголените й рамене. Запленена от света на материалното, тя не забравя и за "градината" на своето познание. Нима ще я остави да обрасне с бурени и тръни? Не! Лирическата героиня е наясно, че без умствен багаж, голямото житейско пътуване е обречено на провал. Тя трябва да намери себе си в списъците с приетите на кандидатстудентските изпити. Осъзнала потребността от знания, тя с пълни шепи граби от този скъпоценен плод. Твърдо е решена да се подготви за предстоящото й изпитание като изучи всички теми по география. Нейна съученичка, събирателен образ на хорската лошотия и олицетворение на злото, тайничко й подшушва, че е безмислено да си губи времето с темата "Хранителновкусова промишленост", тъй като се е падала две поредни години и едва ли ще бъде изтеглена за трета. Пролетта пък, макар и тъй ведра и красива, се оказва недостатъчна и притиска времево нашата героиня, лишавайки я от възможността дори да прочете темите "Транспорт", "Търговия" и "Туризъм", по-известни като "Трите Т-та" (дали тук не се загатва мотивът за триглавата ламя, който ни препраща към корените на извечното и изначалното, а именно - фолклорът). 

"Предусещането за напразното възторжено очакване на приказното, на мечтаното, явно ражда уплахата. Вероятно и осъзнаването на житейската истина за вечния кръговрат, който възражда и отнема надеждите, също създава минорното настроение, изразено в края на лирическата миниатюра:

...с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха."* (из литературна тема)

В УНСС за трети път се пада "Хранително вкусова промишленост", а в СУ лирическата героиня лее морна пот над "Транспорт". Този тежък удар на съдбата завинаги ще бележи крехката и ранима душа. Оценките 3.86 и 4.25 ще се окажат недостатъчни да сбъднат лелеяната мечта. Портите на тези два стожера на възвишеното (разбирай висшето образование) завинаги ще останат залостени за житейските пориви и въжделения. Времето ще й помогне да се оттърси от романтичните алюзии и да погледне по-мъдро на живота. Мотивите за нейното разочарование ще се слеят в едно, за да достигнат своята еманация - произведения на хранителновкусовата промишленост с транспортна тематика, т.е. торти с влакчета, корабчета, самолетчета и прочие. Застъпени са всички видове  транспорт - сухоземен, воден, въздушен, което е неоспоримо доказателство за богатата душевност и завидните познания по темата на лирическата героиня. Финалът на творбата носи усещане за удовлетвореност и себеутвърждаване. Препраща ни отново към пролетта като символ на едно ново начало.  

Сухоземен, в частност железопътен транспорт

Тази торта частично е повторение на 100-та  ми, но се постарах да не е пълно копие. Направих я за втория рожден ден на Жорко - синът на адвокатката Дани, с която съм ви запознавала и преди. Влакчето ми от бисквитки толкова много й беше харесало, че нямаше как да й откажа. Но пък се наложи да й откажа направата на още една торта, защото бях претрупана с поръчки, за което я моля да ме извини и да ми прости. Като цяло тортата стана много весела, цветна и сладурска, но най-много си се кефя на дървото.

И малко полезна информация:

В България има 4294 км жп линии, от които 60% електрифицирани. Първата жп линия е Русе-Варна (1866 г). Максималната скорост на пътническите превози е 130 км/ч.

Въздушен транспорт

самолетчето на Нико

тортата на Нико

Виновникът да спретна тази веселяшка детска тортичка е Нико - по-голямото момченце на Биляна, която познавате покрай тортата табла и тортата с героите от Мадагаскар. Нико стана на цели 4 години! Идеята за дизайна дойде от майка му. Прати ми снимка на една от любимите му играчки- дървено самолетче с животинки. Моменталически се влюбих и в самолетчето, и в идеята то да е основният акцент на тортата. Нямах търпение да дойде денят, в който ще я направя. Супер доволна съм от крайния резултат, колкото и нескромно да звучи. Както забелязвате слончето го няма, но дойде свръх багаж и се наложи да го лиша от полета. А децата, особено Давид, толкова много харесаха тортата, че искаха да си я запазим за нас. Нико също страшно й се зарадвал и щедро почерпил малките си гости кой с перка, кой с крилце...
А ето и полезното инфо: Първата българска авиокомпания е "Бунавад" (1927 г). В средата на 70-те и в края на 80-те години гражданската авиация отбелязва своите върхови моменти - годишно превозва по 3 млн души (заема второ място по брой пътници в социалистическия блок). В момента броят на българските авиокомпании е 5, а финансовото им състояние - плачевно.

Воден транспорт

От край време си мечтаех да направя детска торта на морска тематика. Е, мечтата ми се сбъдна. На пощата получих прекрасно писмо от прекрасна майка с молба аз да направя тортата за първия рожден ден на момченцето й. И макар датата да съвпадаше с рождения ден на моя Давид, приех поръчката с удоволствие. Тук е моментът да поднеса своите най-искрени извинения на още няколко чудесни майчета, чиито дечица са родени на същата дата и чиито поръчки нямаше как да приема. Да отказвам е наистина много неприятно за мен, а се налага да го правя ежедневно. 
Първоначално Криси (майката на рожденика Мони) нямаше идея относно дизайна на тортата. Предложих й да ми изпрати снимки на любими играчки, дрешки, елементи от интериора на детската стая. Оказа се, че мебелите са с мотиви на морска тематика, а на Мони галено му казват "Капитанче". Е, ясно бе, че е дошъл часът на моята моряшка торта. Направих я на един дъх, както се казва. Нямах търпение да я видя завършена, а като я видях, не можех да й се нарадвам. Минаваше два след полунощ, а аз подскачах като заек пред хладилника от радост. Вдигнах и съпруга ми, та заедно да й се полюбуваме. Сигурно си мислите "Тая е пълна откачалка!" и не сте далеч от истината. Но какво да направя като толкова много си ги обичам тия пусти торти!!! На сутринта и Криси се присъедини към нашия отбор. По-късно и самата Йорданка Фандъкова ми станала фен, защото е кръстница на Мони и естествено е била сред гостите на празника. Благодаря на Криси за разкошния букет, с който ме поздрави за рождения ден на Давид и за гласуваното доверие именно аз да направя първата торта за първородния й син. 
Полезна информация: 2/3 от външната търговия на България се обслужва от водния транспорт. Над 400 са фирмите, извършващи услуги в този бранш. В страната има 3 професионални гимназии по корабостроене и корабоплаване, 2 висши учебни заведения и морски квалификационен център. Корабната база е твърде остаряла и неконкурентноспособна. 

Обобщение на темата

Както е видно, тук са представени железопътният, автомобилният  и въздушният транспорт. Тортата я правих за втория рожден ден на Гого. Майка му Вили каза, че задължителните елементи са червена и синя количка и влакче с вагони. За по-завършен вид добавих и едно самолетче.  Любимото  в тази торта ми е комбинацията на цветовете. Трудното бе да опазя колите от Девин, който упорито твърдеше, че чудесно би си играл с тях. Сякаш нямат стотици колички, та опря до моите от захарно тесто! 
Любопитно: Автотранспортът е лидер в превоза на пътници. Първият автомобил в България е внесен през 1902 г. През 1941 г е пусната първата автобусна линия. 47% от домакинствата имат автомобил. При покупка съотношението нов автомобил и автомобил на старо е 1:5. Ford Fiesta е най-продаваният за 2010 г автомобил в България.

За финал и за по-любопитните ще отдам полагащото се и на балната рокля и прическа, които само бегло споменах в литературната разработка. Платът за роклята бе закупен предвидливо с години по-рано от перспективно мислещата ми майка. Страна на произход - Китай, страна на закупуване - Куба, страна на съхранение (щедро поръсен с нафталин) - България. Цвят - турско синьо, вид - гладко кадифе, тип плюш. Моделчето - месеци го прехвърлях из съзнанието си докато избистря финалната визия, но всичко отиде по дяволите след първата ми среща с шивачката. Постарах се надълго и нашироко да обясня кое как точно си го представям, а тя каза "Ами имам тука кройка за едно моделче, което ших миналата година..." Победител в дуела - моделчето от миналата година. Най-впечатляващото откъм кройка (поне за съучениците ми) - дълбоката цепка. Прическата - усложливо ми я направи една съседка от входа "Дето ще ходиш по фризьори, я се качи аз да те направя!" Фаза 1: Ден преди бала косата се намокря обилно с бира, че много добре фиксирала (принципно в ония години и лак и гел се намираха, но къде ще се мерят с бирата?!?). Фаза 2: Косата се връзва на конска опашка, след което се навива на ролки. Фаза 3: Чудиш се как да си легнеш с цялото това чудо на главата, за спане не смееш и да си помислиш. Фаза 4: Нямаш търпение да се оттървеш от ролките, все ти е тая какъв е крайният ефект. Фаза 5: От огледалото те гледа девойче тип "селско дете обичливо", но ти знаеш, че това е само оптическа измама, защото всички наоколо ти натякват "Ох, колко си красива!" Фаза 6: Тъкмо на излизане от блока (слава богу, съпроводена от куп приятели и нито един духов музикант) се развихря страшна буря, която разбишква натъкмените прилежно в кок къдрици. Но няма нищо - малко по-късно дъждът съвсем ще им види сметката. Равносметката - хич да не ти пука как изглеждаш! Важното е да се забавляваш истински, за да има с какво да запомниш тази нощ за цял живот. Е, аз я помня! Сякаш беше вчера...