Сватбата на Зорница и Мариян

Време е да ви запозная с още една влюбена и вече бракувана двойка - Зори и Мариян. 

Това са те, а това е тяхната песен. 

С тях се запознах още през зимата. Поводът - предстоящата им сватба. Тържеството бе планирано за края на май, но Зори ми писа месеци по-рано. От приятелка на нейна приятелка беше разбрала за мен и искаше именно аз да направя сватбената им торта. Датата ми бе свободна и с радост приех предизвикателството. Поканих бъдещите младоженци на гости и за нула време обсъдихме всички подробности и детайли. Големината - една триетажна и пет едноетажни торти. Дизайнът (отново нетипичен за повода както и при предишната ми дватбена торта)- основен цвят наситено небесно синьо като вратовръзката на Мариян, акцентът - рози в различни нюанси на розовото. За да стои по-елегнтно и красиво, естествено, трябваше да е на стъклена стойка, а не на обикновена подложка. И тук дойде проблемът - транспортирането. Тъй като сватбата щеше да е в Костенец, тортите трябваше да пропътуват петдесетина километра. За едноетажните нямаше никакъв проблем, но триетажната, поставена на стойка с краче, щеше да е доста нестабилна. Това изобщо не притесни Мариян. Помоли ме за рулетка, записа си размерите на стойката и каза, че ще направи дървена поставка, върху която да легне тортата и да пропътува разстоянието невредима. За вкуса и двамата категорично се спряха на шоколадов мус и малини. И на мен това ми е една от любимите торти, още повече, че използвах диви малини, брани в трънския балкан. Е, не бях свежи, а замразени, но въпреки това вкусът бе убийствен!!! Блатовете бях два вида - какаови, поляти с шоколадов сироп и коняк и ванилови, напоени с компот от вишни и малини (жестока комбинация!!!!) Кремовете също бяха два вида - лек шоколадов аеро мус с парченца натурален шоколад (обожавам ги как хрупкат като се втвърдят в хладилника!) и ароматен малинов крем с цели малини (супер био, мио, екологични и прочие, както вече споменах). Лигите ми потекоха, затова спирам...

Месеците се изтърколиха и ето, че дойде заветната дата. Вече имах една сватба зад гърба си и бях малко по-спокойна. Щом миналия път се бях справила, значи и сега щях да успея. За моя огромна радост драми нямаше. Съседката Ася отново бе така добра да приюти част от малките торти в нейния хладилник. Единствено за снимки не ми остана много време, но все пак успях да нащракам няколко преди Мариян и баща му да дойдат и да вземат тортите. Нямах търпение да видя дървената поставка. Оказа се перфектна! Мариян не само ,че се беше справил професионално със задачата, но впоследствие дори ми я подари, с което много ме трогна. 

Финалът - тортите бяха пристигнали невредими, гостите бяха останали очаровани от вида и вкуса им, а моите младоженци - щастливи и доволни! Ще цитирам булката "Благодаря ти, Бубе! Тортата беше уникална! Надмина очакванията ми!" 

И аз им благодаря, че бях част от техния сватбен ден. Пожелавам им да бъдат много и истински щастливи, да се обичат и подкрепят, да вярват един в друг, да вярват в мечтите си, да вярват в общото им бъдеще!