Тортата на Хриси или първи опит в стил Алън Дън

Искам преди да ви представя днешната торта да направя едно малко предисловие. Още като започвах с тортите много се дивях на тези, декорирани със захарни цветя, приличащи досущ на истински. Впоследствие разбрах, че за изработването им си има специални материали, пособия, техники. Специално е и самото захарно тесто, от което се правят. Специфичното при този тип цветя е, че всяко едно листенце се прави на самостоятелна телчица и едва след като изсъхне, се съединява с другите листенца в съответното съцветие. Изключително пипкава и деликатна работа, но пък крайният резултат си заслужава. На няколко пъти и аз се пробвах с подръчни материали да сътворя такова цвете, но нищо не ми се получи и тотално се отказах. С годините все си повтарях, че това не е за мен, но отвътре нещо ме човъркаше и не ми даваше мира. Накрая се престраших и реших да опитам отново, но този път си купих от специалното тесто, което се нарича гъм пейст. Нямах търпение да се прибера у дома и да се захвана за работа. Оказа се, че когато човек има необходимите материали, всичко е къде-къде по-лесно. Така изработих първото си цвете от гъм пейст и тел и бях на седмото небе от щастие. Използвах го за декорация на една торта, която ще ви представя друг път, защото искам и на нея да отделя полагащото й се внимание.

Малко след това получих и страхотен подарък. Един прекрасен ден съвсем неочаквано ми досатвиха куриерска пратка. Беше от едно невероятно талантливо и готино момиче от Варна. Казва се Мина и прави уникално красиви и оригинални торти. Отворих плика и какво да видя - вътре бе една от книгите на Алан Дън, световноизвестен виртуоз в изработването на захарни цветя. Не можех да повярвам на очите си! Какъв подарък само и то точно в момент, когато така се бях запалила по това изкуство. Пожеланието, с което Мина бе надписала книгата гласеше:

"Бубе, подарявам ти тази книга с искрената увереност, че съвсем скоро твоите цветя ще бъдат по-красиви и по-съвършени от тези на Дън."

Но в мига, в който започнах да прелиствам страниците, целият ми ентусиазъм започна да се изпарява светкавично. Гледах невероятните захарни творения, сякаш недокоснати от човешка ръка и така силно се респектирах от таланта и професионализма на техния създател. Бях като омагьосана. Колкото повече четях и разглеждах книгата, толкова повече растеше убеждението ми, че никога няма да сътворя нещо поне наполовина толкова красиво, а пожеланието на Мина ми звучеше тотално неосъществимо. Научих текстовете кое как се прави наизуст. Накупих си още някои липсващи ми пособия и материали и ето, че най-накрая си намерих повод да изпробвам теорията и на практика. 

Поводът бе рожденият ден на Хриси (булката ми, за чиято сватба ви разказах в предишната публикация). След разкошния подарък, който тя ми направи в знак на благодарност, нямах търпение и аз да й се реванширам подобаващо. Хрумна ми гениалната идея да я изненадам с торта за рождения й ден. За целта тайничко се съюзих със съпруга й Камен. Издирих го във facebook (да живеят социалните мрежи!) и го въвлякох в пъкления ми план. Нямаше и месец след сватбата му с Хриси, а аз вече го подтиквах да си разменяме тайни писъмца зад гърба на жена му. Неговата задача бе да попречи на Хриси да си поръча торта и в уречения ден да ми докладва по кое време и къде мога да я изненадам. Горкият човек, какви ли не глупости и небивалици се бе наложило да измисля, така че да държи рожденичката в невидение и далеч от всякакви помисли за торта. Тук е мястото да му се извиня за всичко, на което го подложих и да му благодаря от сърце за съдействието. Страхотен си, Камене!!!

Но да ви разкажа и за моята роля в заговора. Да не ви обеснявам колко ми беше развълнувано покрай цялата тая тайна организация и конспирация. Такова готино напрежение ме беше обвзело и с такъв мерак подготвих всичко. Ясно бе, че тортата ще е с цветя и то не какви да е, а такива от гъм пейст и с тел в стил Алън Дън. Изчетох милион пъти книгата му. Първоначално исках да спретна икебанка от орхидеи, защото Хриси има уникална колекция от редки и ценни представители на този вид. Ама реших, че ще е голям автогол. Викам си "Тя Хриси какви екземпляри има и как е до болка запозната с най-малките детайлчета от всеки вид! Има да ми намира кусури и дефекти с месеци!" Отказах се от орхидеите под захарна форма и реших да й ги подаря вместо букет. Обикалях по какви ли не магазини, но само бикновени сортове намирах. Пламан каза, че ако й подаря нещо такова, щяло да е зверска излагация и липса на всякакъв усет. Все едно на мен да ми подаряли декорирана торта от Неделя. Реших, че има резон в думите му и орхидеите останаха на вариант картичка. Но и тук ударих на камък. Дани (момичето, което парви готините картички) каза, че само един вид орхидеи от хартия се продавали. Прати ми снимка и ужас - грам не ми харесаха. Беше повече от очевидно, че тая няма да я бъде. И като се почна едно умуване с какви цветя да декорирам тортата. Накрая реших, че ще е нещо екзотично и се спрях на гардении, но по настояване на Пламен, който твърдеше, че белите са твърде семпли, ги направих жълти. Обожавам гардениите, защото ги свързвам с Куба, заради това парче. Поздрав за всички, влюбени в Куба!

 Гардениите разнообразих и с малко бели розички, а след туй накълцах и цял куп зеленина (или както мило ги нарича Пламен - гюрлюци, демек - бурени). Добре, че ми е Давид да ме оцени и да каже една-две добри думи. Рече "Ейййййййй, тия листенца си помислих, че са истински! Толкова добре са ти се получили! (за бръшлянчето ставаше въпрос) Само сега да не вземеш да ме караш цветята да познавам какви са, че хич не знам, ама иначе са ти много хубавички!" Голям тормоз им е на децата като ги юркам да кажат на какво им приличат творенията ми и особено що се отнася до цветята. Нали са момчета, ни едно цвете не познават, горките. За Денис, например, цветята биват обект на внимание само на осми март и се делят на две групи - такива, които иска да ми купи, но няма достатъчно пари, за да си го позволи и такива, дето не го кефят особено, ама само за тях му стигат джобните. Поради тая причина, както май вече съм ви споделяла, за празника получавам карамфил на пъпка, пристегнат в целуфанче (осмомартенска соц класика!).
Но да се върна на моя творчески процес. След като имах милион листенца на телчици дойде ред на най-сложното - да ги подредя в снопчета и после в нещо като стилна цветна композиция. Оказа се бая по-трудно отколкото бих се справила с живи цветя. Но в крайна сметка ми се получи прилична аранжировка и бях толкова горда и щастлива, че надух главата на Пламен колко съм добра. От време на време имам такива изблици на свръхсамочуствие, но те са много краткотрайни и доста редки във времето. 

Основната декорация ми беше готова. Отстрани реших да украся тортата също в стил Алън Дън с текстилна панделка или дантела. От една кинкалерия се сдобих с разкошна панделка и ширитче в маслено зелено, а на път към вкъщи открих и зелен пръстен, наподобяващ старинна брошка. Минавах покрай "любимото" ми място - женския пазар и леко встрани от него гледам стълпотворение на бабишкери. От любопитство ли, от що ли, хакнах се между тях да видя аджеба що така се ръчкат тез жени. Оказа се някаква бутка за евтинджос бижута. Веднага ми хрумна, че нещо подобно на брошка в зелено би стояло разкошно на моята аристократична торта. Сръчках силно младежко рамо на бабето до мен и се добрах и аз до заветните кутии с бижута. Тоз миг продавачът отвътре фиксира свежата ми плът на фона на пенсиите и на развален български учтиво ми предложи да влезна при него. Туй на пръв поглед мръснишко предложение смути клиентелата и всички очи (повечето въоръжени с диоптри) се впериха в мен. Не чаках втора покана и като кошута припнах вътре в магазинчето. А там беше истински рай на кича. Но с моето зорко и набито око веднага съзрях един пръстен в зелено, който доста добре имитираше старинна скъпоценност (от прилично разстояние, разбира се). Щом видя, че проявявам интерес към него, продавачът дори ми направи отстъпка. Не знам защо реши, че 1.50 лв може да ми се стори твърде висока цена и веднагически ми го оферира на левче. Почувствах се, сякаш съм сключила сделката на века. Грабнах си пръстенчето, изгледах бабите високомерно и дим да ме няма.
Накрая дойде ред и на самата торта. Тук колебанията бяха първо каква да е на вкус и второ дали да е кръгла или във формата на сърце. За вкуса избрах страстното съчетание на аеро мус с Нутела, кадифено маскарпоне с квасена сметана, какаови блатове, напоени с шоколадова заливка с ром и какаови бисквитки, окъпани в силно еспресо. За формата отново се допитах до мнението на Пламен, който беше категоричен, че сърцето е къде, къде по-подходящо за случая. Като че ли не го знаех, ама друго си е да получиш потвърждение, че си прав. И тук няма как да остана скромна и да не кажа, че това е едно от най-перфектните ми като форма и добре "облечени" в захарно тесто сърца. Барнах го като по учебник! Айдеееееееееее, пак ме обвзе онова свръхсамочувствие! Обкантих с панделката и ширитчето, поставих отгоре цветната аранжировка и бях толкова доволна и щастлива. Оставаше само финалният акорд - пръстенчето, в ролята на брошка с антикварна стойност. В мига, в който Пламен понечи да ми го подаде, пръстенът се изплъзна от ръката му и падна на пода. Пръсна се на парчета. Сърцето ми също! Зачудих се какво да направя - да ревна с глас или да убия Пламен. Явно той предусети опасността, която го грози и само след секунда се озова на балкона пред майсторския шкаф с лепилце в едната ръка и с парченцата от пръстена в другата. Въпреки скептицизма ми, реставрацията беше повече от успешна. И ревът, и убийството ми се разминаха. Закачих "брошката" на панделката и тортата беше готова - стилна, красива и аристократична, точно каквато исках да бъде. 

В същия стил опаковах подаръчето и букета. Жълти гардении ми беше повече от ясно, че няма да намеря, затова реших да купя бели рози, но за проклетия не намерих свестни и минах на вариант хризантемки в бяло и жълто, та да са в унисон с цветовете на захарните си събратя.
Вече всичко беше готово. Оставаше само най-важното - да изненадам и зарадвам Хриси. 

И успях! С думи трудно бих могла да пресъздам целия трепет и вълнение, с които звъннах на вратата на дома й. Не бих могла да опиша и изражението на лицето й, когато ми отвори... Ще запазя този миг само за нас двете, защото наистина бе много специален и емоционален.

Бъди щастлива, Хриси!!!