Пролет, пролет, пролет...

От няколко дни в главата ми непрекъснато звучи песента на Петя Буюклиева "Пролет". И макар навън да е облачно и дъждовно, вътре в мен е истинска пролет. Толкова ми е ведро и леко на душата, че дори забравям за десетината килограма в повече, които съм качила покрай бременността. Иска ми се и вас да заредя с такова пролетно настроение, затова ще ви представя една от най-любимите ми торти с такава тематика. Правих я миналата година точно по това време за рождения ден на съседката ми Ася, за която неведнъж съм ви разказвала. Исках да я изненадам с наистина нежна и красива торта, защото тя го заслужава. Бях сигурна, че ще е нещо пролетно и в съзнанието ми упорито се бе загнездила идеята за торта с пиленца и пера. Нали именно птичите песни съпровождат настъпването на този приказен сезон, поставящ сякаш началото на нов живот. Така започна голямото търсене на красиви птичи перца - тип перушина. Исках около долния етаж на тортата да изплета нещо като венец от сухи клонки и перца, който да символизира гнездо. Но никъде не успях да открия перушина в естествени цветове - само разни кичозни пера в електрикови цветове ми предлагаха навсякъде. Така идеята ми тотално пропадна. Излишно е да казвам колко разочарована бях. Пламен беше на крачка да отстреля някое и друго хвъркато и собственоръчно да ми го оскубе, но не е такъв човек, а и аз едва ли щях да му позволя подобна жестокост. Ясно бе, че трябва да променя концепцията и да прекроя дизайна. В мига, в който купих поздравителната картичка, вече знаех и как ще изглежда тортата. В същия ден открих и акцентиращия детайл - керамична птичка. Съвсем случайно попаднах и на прекрасна порцеланова стойка, която идеално се вписваше стилово. Първоначално подминах магазина, защото беше от типа "автентичен индийски и африкански кич", но после сякаш нещо ме накара да се върна и да вляза вътре. И какво да видя - в един кош с копринени шалове и покривчици се подаваше нещо порцеланово. Веднага го измъкнах и не можех да повярвам на очите си. Още повече се зарадвах като чух и цената - 10 лв. Бил последен и с намаление от 70-80%. Грабнах го като куцо пиле домат. Не се сдържах да задам и един изключително тъп въпрос от рода на "А нямате ли и други моделчета?" Продавачката, леко притеснена от неприкритата ми еуфоричност и глуповати питанки, недвусмислено ме отряза "Ама нали току що ви обясних, че е последният!" Опитах се да приема думите й за абсолютна истина, но явно не ми се получи, защото тя все пак се обади в склада и в другия им  магазин да провери дали пък случайно няма още някое подносче. Оказа се, че няма и не ми оставаше нищо друго, освен да напусна обекта. Бях толкова щастлива от напазаруваното, че нямах търпение да дойде време да реализирам запланувания проект. 

Пак покрай картичката ми хрумна и идеята да направя няколко кексчета в същия стил.

Но стига съм ви държала в напрежение. Ето какво се получи в крайна сметка. 

При тортата критичните моменти бях два - първо самата й форма и второ - изрисуването на клетката. Както вече съм ви споделяла, обожавам торти с издължени силуети и нестандартно съотношение във височината на отделните етажи.  В конкретния случай труден бе средният етаж, тъй като исках да е максимално висок, а в същото време и с малък диаметър. Изработването му трябваше да е перфектно - дори и най-малката неравност, наклон или какъвто и да било друг дефект във формата щяха да се набиват на очи. А когато всичко това се прави от крехки блатове и крем, нещата определено не са никак прости. Трудно се оказа и измазването с маслен крем - шпатулата ми бе твърде късичка. Но все пак се получи добре. След обличането на етажите със захарно тесто дойде ред и на клетката. Предварително си бях нарисувала модела на лист хартия - нещо като тренировка на сухо. Прерисуването й върху тортата доста ме притесняваше - винаги ми е било трудно да рисувам върху вертикална повърхност, защото няма къде да си подпре човек ръката. А тук предварително бях изрисувала цялата повърхност на средния етаж с малките цветчета и точици, както и цъфналото дръвче и вече бях доста изморена. Едно трепване и всичко отиваше по дяволите - нито можех да трия, нито да замаскирам. Като изключим леко накъдрените на места линии, мисля, че стана прилично. Е, малко на една страна ми е килната клетката, но това е защото вятърът я е подухнал. :)

При кексчетата заложих на лесното и сигурното. От интернет си свалих няколко картинки на пилета и ги разпечатах на вафлена хартия. За кошнички използвах най-обикновени хартиени салфетки, от които изрязах дантеления борд и обвих около кексчетата. Малко цветчета и листенца и ето ти пролетни къпкейкчета за чудо и приказ. 

За финал и малко пролетни семейни снимки. Имаме си традиция всяка година, щом дърветата цъфнат, всички заедно да си навържем мартениците. Основите поставихме аз и Пламен още когато бяхме съвсем "пресни" гаджета. Имахме си едно любимо плодно дърво в Ботевград, на което след първата ни Баба Марта заедно, решихме да си вържем мартеничките, осукани една в друга. И оттогава всяка година правим така. 

Това е голямата мартеница, която си бяхме закачили на входната врата. Да не си помислите, че се кича с такива грамадански пискюли. :)

Докато аз старателно завързвам мартеницата, момчетата стръскват дървото, за да ги посипва с цвят. Страшна забава!!!

В чудене на кой клон точно да позиционирам пискюлите. Всичко трябва а е перфектно.

Най-после съм й намерила достойно място.

Щастливи, че най-после са се оттървали от купищата маретници по ръцете им. Имат нещо като съревнование кой ще получи повече мартеници в училище и детската. Като се приберат вкъщи на първи март и се почва едно броене...И още на следващата сутрин се почва и с мрънкането "Ох, кога ще ги махаме? Много ни пречат. "

Тази тематична мартеничка ми бе подарък от Вал - момичето с извънземните торти!

Обожавам ги когато са гушнати и нахилени

Мисията успешна! А след нея - заслужена почивка.

А това са снимките, които си щракнахме специално за участието ни в "Голямото семейство". Поканата да се включим в инициативата дойде от редактора на списание "Кенгуру" Весела Захариева, за което много й благодарим. Целта на кампанията е да се стимулира раждаемостта, за да не изчезнем като етнос и нация, а участниците са български семейства с три и повече деца. Каузата ни е да покажем на обществото, че няма нищо страшно или лошо в това, да създаваме, отглеждаме и възпитаваме повече достойни българчета. Защото колкото и изтъркано да звучи, децата са нашето богатство и нашето бъдеще. 

Тук можете да видите нашата номинация, както и на всички останали участници. А на страницата във ФБ можете да дадете своя глас за най-достойното според вас семейство, което заслужава титлата "Семейство на годината". По никакъв начин не ви агитирам да гласувате за нас. Напротив - изберете тези, които са ви най-симпатични! Важното е да подкрепите кампанията, ако имате желание и сте съпричастни с каузата!!!