Честит рожден ден, Дави!!!

В петък, 7 феврурари, Давид навърши 11 години! Да ни е жив и здрав и все така добричък и отговорен! Да расте щастлив и смело да сбъдва мечтите си!!!

Както неведнъж съм ви споделяла за мен рождените дни на децата ми са изключително вълнуващи и важни празници. Винаги си припомням самото им раждане и се изненадвам колко много време е минало, а ми се струва, че е било вчера.

И този път бе така. Вълнението ми бе толкова голямо, че сън не ме хвана цялата нощ преди празника. Възползвах се и до 2.30 си декорирах курабийки на спокойствие, докато всички момчета вкъщи спяха сладко, сладко. После си легнах, но не мигнах до сутринта и дочаках да стане 7.15 - точният час, в който Дави се роди преди 11 години. И тогава денят бе петък. За появата му на бял свят съм ви разказвала вече и знаете, че беше много щуро и мина супер бързо и лесно. Но след това нещата хич не бяха розови. 

След раждането ме позакърпиха и ме изнесоха на носилка в коридора на родилната зала. Лежах завита с едно одеалце и усещах, че от мен блика кръв. Реших, че може би е нормално при второ раждане да има по-обилно кървене и не се притеснявах докато една от санитарките не мина покрай мен и извика: "Момиче, какво става тука, бе?" Оказа се, че под носилката има цяла локва кръв, а като махнаха одеалото видях, че и аз съм подгизнала. Настана такава суматоха. Само след минута край мен се събраха цял куп лекари и акушерки. Всеки изказваше предположение какво може да ми е и какво трябва да се направи. А като чух "отстраняване на матката" буквално рухнах. Не можех да повярвам, че всичко това се случва.Само преди половин час се бях обадила на Пламен да му кажа, че си имаме бебе и бяхме толкова щастливи, а сега се страхувах за живота и здравето си. Оказа се, че матката ми изобщо не се контрахира. Биха ми някаква инжекция (предполагам с окситоцин) и се започна едно подскачане върху корема ми. Кой ли не се изреди да ме натиска, за да масажират матката. После близо месец имах огромна синина. За щастие положението беше овладяно. Искаха да ми влеят банка кръв, но моят гинеколог не позволи. Не знам дали заради голямата кръвозагуба, но после седмици наред умирах от студ. 

След драмата с матката последва нова изненада. Пробвайки се да слезна от носилката, за да си легна в леглото, се оказа, че не мога да си стоя на краката, камо ли да ходя, заради пронизваща болка в симфизата. Та от носилката ме метнаха на инвалидна количка и право в рентгенологията. От снимката стана ясно, че съм получила свръхразтваряне на тазобедрените кости. Пристегнаха ми таза с един най-обикновен чаршаф, вързаха го на възел и ми заръчаха да лежа само по гръб и да не ставам. И така цял месец. Костите ми се събраха, но болката си остана, макар и доста по-поносима. 

Мене кучета ме яли, както се казва, ама и с бебето проблеми колкото щеш. Първо нямаше добро оросяване на крайниците и ръчичките и крачетата му ставаха лилаво-черни. Не спираше и да повръща. Казаха, че най-вероятно се е нагълтал с околоплодни води и до ден-два ще се изчисти. Но драйфането продължи до седмия месец, защото имаше ГЕР (гастроезофагиален рефлукс). След всяко кърмене повръщаше като луд, понякога над десет пъти. На седмия ден целият се изрина - телцето и личицето му бяха в огромни пъпки. На 15-я ден се разболя - зарази се от батко си Денис. На 17-я ден вече беше на антибиотик. Изкара и супер тежка и продължителна жълтеница - до края на втория месец беше оранжево-жълт и само спеше. Заради всички драми педиатърката ни, д-р Зоя Найденова, през ден идваше вкъщи. Добре, че беше тя, че иначе със сигурност щях да полудея. През първите два месеца, докато Давид постоянно спеше, аз все й се жалвах, че е много омърлушен. После пък, като почна хич да не спи, обърнах плочата и взех да мрънкам, че не спи. А д-р Найденова съвсем спокойно заключи: "Люба, ама на теб не може да ти се угоди!" Тогава и Пламен я призна за отличен диагностицик и до ден днешен, като се размрънкам, ми поставя същата диагноза. 

Малко след като отшумя жълтеницата, се появиха атопичният дерматит, непоносимостта към кравея белтък, алергия към още куп храни и хроничен астматичен бронхит. Милото ми бебче беше постоянно с разранена до кръв кожа от обривите, пиеше само соево мляко, което му отпускаха под бройка от здравната каса, пазеше супер строга диета и непрекъснато го мъчеха кашлици и сополи. Минахме и през тежка бъбречна инфекция, рота вирус, счупен лакът, операция на херния... 

Но както казва майка ми - така растат децата, а майките остаряват. 

Ето, че днес имаме едно пораснало прекрасно момче и една леко поостаряла майка. 

Поостаряла, но все пак достатъчно жизнена и способна, та да направи торта на своето дете. Да ви призная, много ме беше страх дали ще се справя, защото не бях правила декорирана торта от точно една година и три месеца. За щастие се оказа, че е като карането на колело - не се забравя.

Първоначално Дави искаше най-обикновено тирамису без украса. Обаче аз се бях ентусиазирала за нещо по-така. Чудих се каква тема да му избера и един ден, докато им разчиствах стаята и купищата играчки, ми светна - Angy Birds Star Wars - любимата напоследък електронна игра на Давид. 

Във вторник, нали беше междусрочна ваканция, всичките деца си бяха вкъщи. Връчих Дамянчето на батковците му да го погледат, а аз наизвадих сладкарските такъми. Извъртолих няколко геройчета уж пробно, да видя дали ще ми се получат, пък те взеха, че станаха. Реших да ги ползвам за декорация на кексчета, а самата торта да изрисувам и апликирам като някое от нивата на играта. Помолих Дави да ми избере възможно най-лесното (за пресъздаване, не за минаване). И ето какво се получи в крайна сметка. 

Торта имаше. И подаръци имаше (и то все хубави, които направиха Давид истински щастлив). И гости имаше! И купон!

Бъди ни жив и здрав, Дави!!! Обичаме те безумно!