В лилаво

Навън студено, мрачно. Викам си "Защо не го пооцветя малко. Да речем в... лилаво!" Сетих се, че имам няколко все още непоказвани нещица, натворени през годините. Ето, че и тяхното време дойде да ви ги представя. 

Няма да пиша много, да не кажа хич, защото Дамян не ми дава подобна възможност. От две седмици вече и пълзи и положението стана още по-напечено. Вкъщи нямаме врати (изключая външната, балконските и тези на баните и тоалетните) и той си вилнее навсякъде. За момента цел номер едно са му цветята ми (само да ги докопа и айде на салата) и мръсните обувки (явно са голям деликатес, защото така настървено им се хвърля да ги яде). Добре, че не съм от прекалено вманиачените на тема чистота майки, че досега инфаркт да съм получила. Не че в началото не бях, де. Ама с годините и нарастване броя на децата, така се очуках и претръпнах, че вече нищо май не е в състояние да ме впечатли. 

С най-голамия до едно време бях изключително изрядна и старателна майка. Но щом проходи, Денис се превърна в детектор за фасове. Един фас да имаше на алеята в парка, той задължително го забелязваше. Още по-лошото е, че и успяваше да го налапа. А уж го следях изкъсо и все над главата му висях. Ама някак ме издебваше, джеремето му с джереме, и бух фаса в устата. Направо подивявах! 

Давид пък имаше дарбата да изнамира остатъци от храна изкъщи. Вилнее, вилнее и изведнъж се кордисва на дивана, с пържен картоф в ръка. А пържени картофи не сме яли от две-три седмици. Но най о бичаше мръсните чорапи на батко си. беше едва на четири месеца, когато за първи път вкуси този невероятен специалитет. Един ден чувам как Денис се залива от смях и отивам да видя какво става. Заварвам следната картинка - Денис седи на постелката за игра в хола, а Давид се докопал до крака му и му гризе мръсния чорап. Денис цвили от хилеж, щото го е гъдел, пък Давид щастлив и доволен, че си е намерил нещичкщо за цокане. От тоя ден насетне спрях да изварявам шишетата и бибероните му. Реших, че си е създал достатъчно имунитет срещу всякаква мизерия. 

На Девин най-екзотичните "ястия", които е опитвал, са течен сапун с вкус на ябълка и отрова за хлебарки. Сапунът му замирисал много вкусно и човекът си взел една лъжица от кухнята, в която си изцвръцквал сапун и си хапвал. Не може да му се отрече, че все пак културно се е хранил. Можеше и директно с ръце, ама не - използвал е прибор. Отровата пък си я изчоплял от ъглите и от вратичките на шкафовете. Хората от обезпаразитяващата фирма бяха наслагали картофено пюре, примесено с отрова против хлебарки, но от Девин милите буболечета не можаха да се докопат до тоя деликатес. Докато се усетим, Девин беше излапал бая количество. За щастие и в двата случая нищо му нямаше, ама аз се побърках от притеснения. 

Освен обувките, другата мания на Дамян е да си прави дъвка от хартия. Ама не каква да е хартия, а стикери от тези за албума на Билла. Ако се научи и балони да прави, вече ше го призная. 

След тия невероятни кулинарни шедьоври, време е да ви почерпя и с нещо сладко за десерт. 

Започваме с тортичка. Както е видно, темата вече далеч не е актуална - малката и сладка Хана Монтана вече е пораснала и бая оскъдно облечена какичка, подвизаваща се под името Майли Сайръс. Или както наскоро отбеляза моят мъж: "Глей кво нещо е кръговратът на живота, мило! До оня ден момчетата си падаха по Хана Монтана, а днес баща им точи лиги по Майли Сайръс."

Това е мини тортичка, изработена само от сухи блатчета и захарно тесто. Беше вдъхновена от една великолепна картичка с пеперудена фея в лилаво, направена от Мила Попова (http://beautifulworld-m.blogspot.com/) и вървеше в комплект с ето тези курабийки

Двете торти и курабийките бяха все за едно и също прекрасно момиченце на име Ния. 

Следващата серия сладости са за рождения ден на една страхотна дама, Ива. Поръча ги сестра й, адвокат Йорданка Николова, която редовните читатели на този блог несъмнено познават, тъй като тя неведнъж ми се е доверявала (включително и за по-горните творения).

Този път в ролята на вдъхновител бе една от куклите Кими, която Дани бе купила като подарък за сестра си. 

Другата отправна точка бе това бяло фенерче, в което трябваше да сложа мини тортичката. 

Допълних подаръка и с няколко курабии в цвят лилав и японски стил. 

А за майката на Дани и Ива направих едно къпкейкче. 

Ами стига толкова лилаво!!! Не че нямам какво още да ви покажа в тоя цвят, но за днес достатъчно!