Тази събота, 7 феврурари, си имахме рожденик. Давид навърши 12 години. Да ни е жив и здрав, все така добър и готин! Да е много щастлив и с късмет в живота!
В навечерието на празника до към 1-2 през нощта гледах как красиво трупа сняг навън и си припомних и онази вълшебна нощ отпреди 12 години, когато се запътих сам самичка към родилното. Оказа се, че помня всичко толкова ясно, сякаш е било вчера. Изводът - или имам страшна памет, или 12 години не са кой знае колко много време.
Истината е, че покрай рождените дни на децата ужасно се вълнувам. И винаги се старая да ги превърна в истински празници и за самите тях.
И този път бе така. Още след Нова година започнах да подпитвам Давид как иска да си отпразнува рождения ден, но той непрекъснато скромничеше. С приятелите си нямало да празнува, а торта искал най-обикновена, без декорации, по възможност тирамису, че му била любима. Уважихме желанията му. Място за купон не резервирахме, но за тортата все пак ми се щеше да е малко по-специална. Мислих, мислих с какво да го зарадвам и накрая заложих на сигурното - храна. Давид обожава да си похапва (то и си му личи). За него яденето е не просто потребност, а удоволствие. А едно от най-любимите му неща е сладоледът. Затова реших именно той да е акцентът в тазгодишната торта. Но не тортата да е сладоледена, а декорацията да е под формата на сладолед.
В мига, щом идеята се зароди в главата ми, ръцете ме засърбяха да се залавям за работа. Реших сладоледът ми да е под формата на мелба. Първоначално мислех да използвам вафлена купичка - бях виждала да продават такива в Кауфланд. Но за проклетия в момента нямаше. Замених я с порцеланова. За купичка от захарно тесто трябваше да чакам с дни да изсъхне, а не разполагах с такова време.
Купичка имах, трябваше само да я напълня със сладолед. Топка сметанов, топка мента, топка боровинка, кафе, стречатела, вишна, ванилия... Малко плодове за разкош (естествено заскрежени), бисквитки с шоколад, пурички, листенца мента за свежест. И разбира се, сметана, а върху нея - черешка! Девин, който през цялото време зорко ме следеше как се справям, пожела той да направи най-важното - "черешката на тортата". Разбира се, предоставих му всичко, което поиска - тесто, бои, инструменти. С количеството тесто, което ме измуфти, очаквах, че поне половин килограм череши ще измайстори, но не. Детето направи една единствена черешка, а останалото количество просто си го хапна. Паралелно с него и аз си направих една черешка. Девин прецени, че моята била далеч по-сполучлива и по-добре било нея да използвам. Пък неговата щял да си я хапне. "Мир на костилката й!" (както казваше Доня Череша в "Лукчо" по повод на покойния й съпруг)
И тъй мелбата ми беше готова.
Ето и малко подробности кое как направих. Топките сладолед, за да изглеждат максимално реалистично, набраздих по повърхността с ножче, а с помощта на клечка за зъби (любимият ми инструмент!!!) разчоплих захарното тесто, така че да прилича на твърд, замръзнал сладолед. Фонданът ми беше предварително оцветен, а там, където се наложи, добавих с четка още малко боя впоследствие. Малките плодчета, за да изглеждат заскрежени, лекичко натупках с нишесте тук-там. Ягодата и черешката исках да бъдат бляскави, затова ги минах отгоре с влажна четка, натопена във вода. Водата, както знаете, размеква най-горния слой на захарното тесто и дълго време той остава мокър и лъскав. Дръжката на черешката е от тел, покрита със захарно тесто. Бисквитките си ги изрязах от фондан и оформих допълнително (къдравинки, дупчици, отпечатъци и т.н.). Като изсъхнаха добре, ги слепих две по две с пълнеж от шоколад - захарно тесто, замесено с много какао. За пуричките разточих доста тънко тестото и от него изрязах две дълги тънки лентички. В единия край по дължина ги оцветих с по-тъмен нюанс охра. Навих лентичките спираловидно около два флумастера, обилно наплескани с нишесте, така че да не залепне тестото за тях. След като изсъхнаха добре (отне им бая време в тоя студ и влага), внимателно ги извадих и оставих да изсъхнат и от вътрешната страна. Забих две бамбукови шишчета в топките сладолед, а отгоре им налундзих пуричките (извинявам се за използвания глагол, ама не знам друга по-подходяща дума). Най- голям зор видях със сметаната. Първоначално се опитах да я измайсторя само с помощта на пръстите си. Пробвах три-четири варианта и все не ми харесваше достатъчно. А трябваше да съм перфектна - все пак Девин ме следеше изкъсо! Затова накрая прибегнах към звездовидния накрайник на поша. Прокарах един солиден фитил захарно тесто през накрайника и ей на - имах чудна розичка сметана.
Мелбата се нуждаеше само от масичка под формата на торта, върху която да бъде сервирана. Изпълних желанието на Давид и врътнах едно божествено тирамису. Всъщност, не едно, а две. Едното в тавичка, а другото - като вита торта. Рецептата съм дала на страничката с рецепти.
Витата торта реших да не я покривам с фондан, а да я измажа с ганаш. Отстрани я поразкрасих с бисквитки орео - аз не мога да ги понасям, но децата ги обожават. Готиното беше, че бисквитките от една кутия ми стигнаха абсолютно точно да обиколя с тях тортата. Да го бях изчислявала, нямаше да ми се получи толкова перфектно!!! Много обичам така. Отгоре полях тортата обилно с течен ганаш и стана много апетитна.
Още не съм се научила да снимам шоколад като хората, но се надявам, че все пак имате достатъчно въображение да си представите колко изкушаващ вид имаше тортата.
В центъра боднах няколко шишчета, за да поемат тежестта на купичката със сладоледа. Честно да ви призная, бая тежичка си беше мелбата и имах огромни притеснения, че ще хлътне в тортата, но за щастие клечоците си свършиха работата.
Та ето я и в завършен вид тортата.
Темата "сладолед" ми подейства така вдъхновяващо, че не можах да се огранича само с една мелбичка. Хрумна ми да направя кексчета сладоледи, т.е. да напъхам най-обикновени мъфинчета във вафлени кофички за сладолед. Обаче нямам форма за мини мъфини, а стандартният размер се оказаха една идея по-големи. Нямаше как да ги напъхам във вафлените фунийки, затова просто ги поставих отгоре. Нестабилна работа. И от "сладоледени" се превърнаха в "падащи" кексчета. Кой ли не ги събори! Да не говорим, че някои хора не се задоволиха с по едно събаряне. Хубавото беше, че просто вдигаш и слагаш обратно. Не е като истински сладолед - а го пльоснеш на земята, а няма събиране!
Пламен, естествено, не пропусна да си направи кефа. На всако падане цъкаше с език и дуднеше "Тцтцтц, всичката ти работа такава!" Даже и на английски ме скастряше "Your whole work is like this!" А като разбра, че всъщност идеята ми е да набуча във всяко кексче по една свещичка (нали са точно 12), още повече се оживи. Хрумката ми му дойде дюшеш. И сега ще ви обясня защо. От едно известно време го моля да свали пердето в трапезарията и да го изпере, че е ужасно мръсно. Но той все се прави на разсеян. Като чу за свещичките, забучени в падащите кексчета-сладоледи, рече: "Охоооооооо, ми те толкова паянтови! Давид като задуха свещите, фунийките ше почнат да падат. Ше подпалят пердето. Няма смисъл да го перем. Няма ли да те е по-яд да изгори чисто?" Ама разбира се! Къде, къде по-спокойно ше ми е да изгори мръсно!!!
До пожар така или иначе не се стигна. Сладоледчетата ми се оказаха бая по-стабилни от очакваното и удържаха на въздушната атака от страна на Давид. А пердето, вместо да се превърне в пепел, си остана със сажди.
Вдъхновението ми на тема сладолед се пренесе и върху няколко тави курабии. Защо Давид да черпи с бонбони в училище послучай рождения си ден, като може и с нещо по-така?
За да са ми по-реалистични сладоледите, помолих Пламен да ми купи от руския магазин една опаковка вафлени кори. От тях изрязах вафлените фунийки за моите курабийки във формата на сладоледи. Ето какво се получи.
С подготовката за рождения ден толкова. Ето и как мина самият празник. В събота, още в ранни зори, Денис и Девин дойдоха в спалнята да ни наритат да ставаме, за да поздравим Давид. Наръсихме го обилно с вода, та голям да порасне. Подарихме му подаръците - остана много доволен. Девин, с помощта на трима негови съученици, беше нарисувал гигантска картичка-изненада за батко си. Много мило и сладурско! Отделно и подарък му беше купил с негови си парички. Каза, че било крайно време и на Дамян да направим касичка, та да можел и той да купува подаръци за батковците си.
По обяд цялото семейство се натоварихме в колата и отидохме в Ринг мол да се позабавляват момчетата.
Най-забавно беше как Давид се мята на бика или по-точно как бикът размята Давид.
Обядвахме в мола и след това отидохме в Западен парк да се порадваме на снега. Беше много яко!!!
След парка, с премръзнали ръце и мокри чорапи, се прибрахме вкъщи. А вечерта празнувахме и с бабите и дядовците.
И така, момчето ни вече официално е с една година по-голям!
Обичам те, Дав и всеки ден благодаря, че те имам в живота си!!!! Бъди щастлив!!!!!
