Тра ла ла, тра ла ла, вече на 41!!!

Значи за друго я ми остане време, я не, ама да одъртея с още една година не пропускам!!! Тая година даже нямах търпение. Дали защото беше високосна? Та се подпуках с празненства още от 2 март - да компенсирам тоя ден в повече от дългия февруари. И с подготовката се заех по-навреме - не както съм свикнала в последния момент. И почти успях да свърша всичко, което си бях наумила. Благодаря на Пламен (най-вече) и на децата (с леки забележки към Дамян), че ме търпят и ми дават свобода да се вихря!

Първо започнах от най-нестандартната ми приумица - да си направя крафтърска торта. Ако се чудите що за тъпотия е това, веднага ще ви кажа - торта от стиропор, декорирана в стил ръчно направена картичка. Знаете колко се прехласвам по красотите, които момичетата творят от хартия, та реших и аз да си направя нещо такова, ама във вид на торта. Предварително се извинявам на всички тях за аматьорското ми изпълнение, но все пак ми е за пръв, а най-вероятно и за последен път. Благодарности на Поли от Хитрини, която ми преподаде набързо един урок по основи на декупажа и ме снабди с най-необходимите материали. Трябваше да се пообразовам и като погледам малко клипчета из нета как се прави това-онова, ама пусто съм нетърпелива. Сега разбирам защо като бях дете майка ми все ми пилеше, че бързам като пуле пред майка си. Помня как в първи или втори клас й скъсах нервичките от мрънкане да ми купи един комплект на UNICEF, от който се правеха картонени къщички в различни стилове. Купи ми го жената, а аз едва дочаках да се приберем и да хвана ножиците. Само дето не следвах пунктираните линии, а прерязах и четирите картона през средата и съсипах всичко. И ей го е - след повече от 30 години съм си все същата - припряна като за световно!!!

Та ако се бях образовала малко повече, със сигурност нещата щяха да ми се получат далеч по-добре. Като най-голяма грешка отчитам факта, че не нанесох няколко слоя боя върху стиропорените дъмита, а тръгнах директно да лепя декупажната хартия. Всички неравности и ръбчета личаха изпод фината хартия. Тя пък не беше достатъчно, та да я напасна където се застъпваха отделните листове и пеперудите на първия етаж на едно място ми се разминаха. А бе казвам ви - аматьорско изпълнение отвсякъде. Ама пък ми беше такъв кеф да мажа с това лепило. Къде, къде по-забавно е от обличането със захарно тесто.

Имах триетажна "торта" и се захванах да я накича с каквито материали бях насъбрала от кутиите из къщи - панделки, дантелки, канапчета, копчета, цветенца, ключета. За да има и нещичко от сладкарския бранш (да не му изневерявам съвсем), използвах и малко ядлива дантела, а за акцент в декорацията направих няколко лалета. И крафтърската ми торта беше готова. Честно казано, представях си я много, ама много по-натруфенка, но Пламен ме възпря.

Снимките ми са отвратителни и много, много не отговарят цветово на истината, но светлината беше кошмарна, а и фотографските ми умения са еднииии...

Пропуснах да кажа, че всичкото ми вдъхновение се дължи на една от колекциите на Santoro - Mirabelle. Влюбена съм в нещата им!!! Използвах ги и за направата на няколко декорирани бисквитки. Те вече бяха напълно ядливи.

Всяка бисквитка опаковах индивидуално и станаха много сладурски подаръчета.

В същия стил си направих и една истинска тортичка. И тук концепцията в декорирането беше пастелни цветове, дантелки, цветенца, джиджавки. На вкус беше с какаови блатове, напоени с домашен компот от диви малини и вишни и с два вида крем. Единият от извара, квасена сметана, сладкарска сметана и смлени орехи. Другият - маскарпоне със сушени сини сливи, накиснати в ром. Аз лично много си я обичам тая комбинация.

Свещичките очевидно не са 41. Бях си казала, че колкото бели пластмасови цветчета намеря в кутията със свещички (една голяма метална кутия, в която си събирам всички свещички от рождените дни), толкова свещички ще си сложа на тортата. Е, оказаха се точно 16. Явно още съм на възраст sweet sixteen. На снимките са по-малко, но за духането си бяха 16.

В графа "сладко" се отчетох и с лимонови кексчета и с мини тортички от ванилени курабийки.

За мини тортичките държа специално да благодаря на Дамянчето. Детето стоя с мен до два през нощта, докато приключа и с тях.

На следващия ден, 2 март, се отдадох изцяло на готвене и подготовка за купона. Бях поканила моите приятелки - майките на гости в ателиенцето. Онова местенце, където организирахме партито изненада за 16-я рожден ден на първородния лятото. След тинейджърските набези то претърпя основен ремонт и сега е тотално преобразено. Идеята ми е в най-скоро време там да стартирам свой собствен бизнес, нямащ нищо общо с торти. Като му дойде времето, ще ви споделя за плановете ми.

Та на 2-ри вечерта бе официалното му представяне пред приятелките ми. До 12 вечерта щяхме да поливаме апартаментчето, а след 12 - рождения ми ден.

В ранния следобед с Пламчо транспортирахме част от необходимите за мероприятието неща от нас до ателието. Даже успях да спретна нещо като парти маса.

Щракнах няколко снимки и я разтурих, защото трябваше да прибера кексчетата и тортата в хладилника. После си тръгнахме. Пламен отиде да вземе Девин от училище, а аз се прибрах да омеся и една питка. Вечерта отново ме откара в ателието. Помогна ми с последните приготовления и си тръгна, а аз останах да чакам приятелките ми. Страхотен съпруг имам!!! Не знам с какво го заслужих, но съм безумно щастлива, че го имам. Обичам те, коте!!!

В уречения час на вратата се звънна и като отворих - опашка от мацки!!! Готини, усмихнати, готови за веселба!!! Те ухаят на парфюми, от печката ухае на печаща се питка... Целувки, целувки, целувки... И подаръци за новото местенце.

Една представителна снимка за протокола (стриктно спазваме правилото "първо снимките, после питиетата") и купонът официално може да започне. А ние това с купоните го умеем и то много добре. Вече 16 години го тренираме заедно и много добре ни се получава. :)

Не сме в пълен състав - Боги снима, а Деничка дойде по-късно, защото големият й син имаше рожден ден (но въпреки това ме уважи).

Айде, от мен да мине, ще ви покажа и още малко снимки.

Купонясваме си ние и по едно време една от приятелките ми излиза от тоалетната и притеснено ми казва "Бубче, няква гореща вода шурти. Бързо ела да видиш!" Изтръпнах. Викам си "Някоя тръба се е спукала." Търча в банята и хоп, вратата се затваря след мен. Бутам, не се отваря. Стана ми ясно. Кроят ми нещо. Пълна тишина минута-две. След което чувам "десет, девет, осем...." Точно в 24.00 часа вратата на банята се отваря и ме пускат да изляза. Пълна тъмнина и в тъмното разчитам светещ надпис "ЧРД, Бубе!" Пеят ми песен за рождения ден. Лампите светват и гледам насред стаята два големи кашона. Като ги отворих от тях излетяха 13 балона в различни цветове. На всеки имаше закачено листче с името на една от приятелките ми. Хващам си балонче и получавам пожелания, прегръдка и целувки от притежателката му. Беше толкова хубаво, мило и вълнуващо!!!

Благодаря ви мои скъпи приятелки - Марги, Роси (на Лази), Юле, Деничка, Роси (на Аси), Богче, Вени, Миленка, Дорче, Наталка, Дани, Иля, Венерка!!! Обичам ви много!!!

Признавам си, изненадаха ме страхотно!!! Мислели и стриптизьор да изскочи заедно с балоните от кашона. Даже двама - един бял и един черен. Ама се отказали. Ще го оставим за 100-я ми рожден ден. Тогава определено ще трябва да си плащаме, за да се порадваме на секси мъжка плът. Сега още ни е рано. Още сме млади и красиви, няма нужда да се ръсим за мъжко внимание. :)

Освен изненада получих и подарък под формата на крупна сума, с която възнамерявам да си купя нещо специално за спомен, но още не знам какво. Получих и страхотна картичка с още по-страхотни пожелания.

Духнах си и 16-те свещички. Отвях ги направо!!!

И купонът продължи до малките часове на нощта! 

В ранните часове на сутринта бях нападната в леглото и от Пламен и децата. Денят премина в получаване на подаръци, обаждания, пожелания. Благодаря на абсолютно всички, които се сетиха за мен и направиха празника ми още по-прекрасен и специален!!! Пожелавам си всички ваши пожелания, а те са стотици, да се сбъднат, защото са наистина страхотни!!! 

Ще завърша с две стихотворения в моя чест. Първото е от сестра ми Вероника.

Честит Рожден Ден, моя миличка сестричке

и весел празник, бляскава звездичке! 

Бъди ми жива, здрава и щастлива, 

обичана, добричка, все така красива! 

Със вяра и надежда във сърцето 

следвай своята звезда в небето,

с високо вдигната глава 

посрещай своята съдба!

Не се променяй ти, защото си чудесна, 

обичам те, но спирам вече, 

че поезията не е никак лесна! 

Но за финал ще кажа апропо 

честито пак и всичко най-добро!

Второто е от един приятел от колежа, който ми измисли прякора Буболинка, и който преди 20 години написа едно друго стихотворение за мен със същия първи стих - "Мишена ти си черна..."

Мишена ти си черна,
Със четири стрелички във средата,
Мишена готина и верна,
Сладкарка, майка, пример за жената,

Жената, дето е мечтана,
И пример е тъй светъл, нескончаем,
Бъди обичана, желана,
Чаровна, весела,  необичайна!

А в следващата публикация ще ви разкажа за подаръка, който получих от моя скъп съпруг - пътуване до Барселона, Сарагоса и Мадрид. И за още един много специален подарък, който ми изпрати едно съвсем непознато за мен момиче. Май колкото повече одъртявам, толкова по-обичана и щастлива ставам!!! :)