Дамянчето на 3

Кога порасна и това момче??? Да ни е жив и здрав и все така готин, но ако е възможно и малко по-послушен. 

Бързам да ви разкажа за рождения ден, но ще започна малко по-отрано - от самото раждане на рожденика. Не бе, шегувам се! Само месец-два назад във времето ще се върна. И не за друго, ами за да ви обясня защо точно такъв бе избора на Дамян за тема на ЧРД-то. А темата всъщност бе "Замръзналото кралство". Веднага трябва да си призная, че аз това филмче не съм го гледала, но от Давид знам, че е тотална боза и е толкова момичешко, че няма накъде. Преди няколко години, когато го пуснаха по кината, Давид заедно с целия си клас ходи да го гледа и като се прибра беше меко казано покрусен. Бра срам седмици наред, че е бил на подобна прожекция. То не били песни, любовни простотии, принцеси... За да възстановим душевния му мир и да възвърнем мъжкото му самочувствие, вкъщи заклеймихме Фроузън (оригиналното заглавие на анимацията) и повече и дума не обелихме по темата. Допреди няколко седмици, когато Дамян измъкна от шкафа една брандирана чаша от въпросното филмче, а аз имах неблагоразумието да му обясня кои са тия момичета на картинката. И не само това, ами дори му пуснах на телефона ми две песнички (култувите "Слагам край" и "Искаш ли да поиграем"). Той пък така ги хареса, че започна само това да гледа. Вманиачи се тотално!!! Давид ми се разсърди - кво съм занимавала детето с тия момичешки простотии, вместо да му пусна нещо нормално като костенурките нинджа примерно. Пробвах се, ама не стана. Дамян си искаше Елза и Ана. А въпросната чаша се превърна в любимото му нещо. Взе да се налива с всевъзможни напитки, само и само, за да я ползва. 

Две седмици преди рождения му ден изненадващо заминахме на море. Изненадващо, защото изобщо не го бяхме планирали. Един ден ми се обади Веси, майката на Добри - един от най-добрите приятели на Денис. Каза ми, че имала страхотен подарък за семейството ни - праща ни за седмица на море в хотел "Орфей палас" на Камчия, пълен пансион. Причината - искала да ми благодари, задето помагам на Добри по испански. Предисторията - Добри беше много зле с тоя език и малко след началото на учебната година му предложих да идва на уроци при мен два пъти седмично. Уговорката - нищо няма да ми плаща - първо, защото е приятел на Денис, и второ, защото аз нямам испанска филология. Разбрахме се и двамата много съвестно започнахме да учим. Скоро напредъкът беше виден и от двойки стигнахме дори до шестица. Бях толкова горда и щастлива! Най-важното бе, че на Добри испанският му хареса и момчето учеше с кеф и много се стараеше. А най-хубавото бе, че освен да учим, си говорехме и за толкова много неща от живота, че си станахме и супер добри приятели. Та в знак на благодарност и признателност, майка му ни сюрпризира с тази супер оферта. Първоначално не приех и се опъвах като магаре на мост. Беше ми супер неудобно, защото никога не съм очаквала нещо в замяна. Но децата толкова се въодушевиха, че не спираха да повтарят "Приеми! Приеми!Приеми!". Веси също беше непоклатима - било абсурд да откажа. При целия тоя натиск нямаше как да не поддам. 

И ето ни само след три дни на морето. Беше супер и си изкарахме страхотно. Качила съм малко снимки в Семейния албум.  Още там Дамян започна да тренира за рождения си ден. Непрекъснато ме караше да му правя пясъчни торти и да слагаме клечки за свещички, които той да духа. 

Един следобед от хотела ни организираха разходка с лодка по Камчия. В близост до кея имаше няколко сергии с типичните боклуци, които се опитват да пробутат на туристите. Та на една от тях Дамян мернал блузка с Елза и Ана. И като ревна "Купи ми га!" Не го огря, но и не спря да мрънка - вечерта, на следващия ден, на по-следващия... Мрънкането мен не ме бърка, обаче взе и да си въобразява, че е Елза и почна да си облича моите рокли. Плажните такива са ми възкъсички, та му ставаха тамън - стигаха точно до земята, като на истинска принцеса. Братята му бяха в тотален потрес. Давид ме посъветва да потърся програми за лечение на малолетни травестити. Съкрушителният удар за него дойде, когато на връщане от морето спряхме до един детски магазин, да купя блузка с Елза и Ана за Дамян. Просто пет часа път на задната седалка с непрестанното му "Купиш мене рокла Елза Ана?" ми дойде в повече. Влизам с Дамян в магазина и питам продавачката имат ли дреха с картинка от Фроузън. Момичето ми предлага две моделчета блузки. Явно решава, че ще ходим на рожден ден и ме пита колко е голяма рожденичката, за да знае какъв размер да ми даде. А сега де!!! Хитро подпитвам те какъв размер имат. Оказва се само един. Викам "Чудесно! Точно тоя ми трябва!" Давам на Дамян да си избере кое моделче му харесва повече за "приятелката" му. Той ме гледа малко странно. Само се моля да не проговори. Посочва с пръстче едната от двете блузки. Грабвам я и максимално бързо се изнизваме от магазина. Вкъщи първото нещо е да я облечем. Размерчето е достатъчно голямо, та да стига почти до земята. Дамян е неистово щастлив - най-сетне има "рокла леденото царство" (егати фена - даже истинското име на филма не знае!). Братята му са в траур и емоционално съсипани се оттегят в покоите си, пардон - в детската стая. 

Не знам през нощта дали са се будили от кошмари в следствие на преживяния стрес, но Дамян на няколко пъти става да провери дали случайно злата му майка не го е преоблякла в съня му с пижамка. Щом се увереше, че още си е с роклята, заспиваше отново блажено. Истинската драма настъпи сутринта, когато категорично отказах да го пратя на ясла с това облекло. Рев, дране, истерия...

Вечерта реших, че е крайно време да обсъдим въпроса с рождения ден. Все пак оставаха само пет дни. Предложих на Дамян няколко варианта за торта - Маша и Мечока, Зайчето Питър, едно кученце от любимата му книжка. Той ме погледна с най-изразителния поглед в стил "А бе, ти нормална ли си???!!!!" И отсече "Искам тооота с Олаф". Олаф е един снежен човек от Замръзналото кралство. Нямаше как да откажа. Даже се зарадвах - ами ако беше казал с Елза и Ана?! Снежен човек хем е сто пъти по-лесно да направя, хем е и доста по-момчешко. Още на следващия ден го измайсторих от захарно тесто, но го скрих, да не го види Дамян. 

За яслата бях решила да поръчам друга торта, естествено пак с картинка от филмчето. Но госпожите казаха, че вече е прекалено горещо за торти и предпочитат да занеса питка. 

В събота, деня преди рождения ден, се заех да направя и самата торта. Заложих на бисквитена с крем мока и маскарпоне с нутела. Тоя вкус се нрави на всички момчета вкъщи. Врътнах първия етаж, но го направих доста височък и кремовете ми свършиха. Нито имах продукти за нови, нито ми се занимаваше. Затова втория етаж го спретнах от едно дъми, което се търкаляше из гардероба. Обичам ги тия дъмита! Не стига, че си спестих въртоленето на втори етаж, ами и да обличам тортата с фондан ме домързя. Както беше измазана с маслен крем, реших да я намацам с роял айсинг (разбърках го с консистенция на лепило) и да я облепя с кокосови стърготини. Стана много яка! Все едно е покрита със сняг. А кво мазало стана - с тия стърготини навсякъде. Дамян изпадна в еуфория. Дай му свинщини на него! Оставаше ми само да доукрася тортата, но исках първо Дамян да заспи, та да му е изненада. Естествено, за проклетия, той си легна чак в 00:30 часа. Явно чака да минат 27 минути след полунощ - часът, в който е роден, та да му честитим рождения ден и едва тогава заспа. 

Докато декорирах тортата имах грандиозен скандал с Денис заради непрестанните му тийнейджърски простотии и изцепки, но ще ви спестя подробностите. Родителите с проблемни деца на неговата възраст ще ме разберат. Та тортата на Дамян е една от няколкото, над които съм ревала като магаре, докато съм ги правила. Но пък стана готина и съм много щастлива! Ето я и нея!

Аз много си я харесвам, но момчетата не ме пощадиха откъм критика. Забележките им бяха две - зъбите на Олаф не били два, както аз съм ги направила, а само един и космите на главата му били три, единият от които разделен на две, а аз съм му сложила четири. Оффффффф, аман от недоволни!!! Много наблюдателни, бееееее! Де да обръщаха такова внимание и на уроците си!
Пламен само промърмори, че и без Елза и Ана била твърде женствена, което си е вярно, но нищо.

Като си легнахме, двамата по традиция си припомнихме раждането на Дамян. И тая година Пламен не пропусна да ми натякне как съм приличала на изплезена овца като ме хванала упойката ( приспаха ме, за да ми направят няколко шевчета след раждането). Както съм си била адекватна, доколкото може да бъде адекватна една жена в такъв момент, съм изплезила език и съм се отрязала. Все едно ме били изключили като робот. Пък той и Дамянчето се гушкали, гледали, целували. Ми черна несправедливост, кво друго да кажа! Пънеш се с часове да родиш и накрая връчат бебето на гордия татко, пък теб те приспят - за кво си им вече!

Де да можех и сега да заспя от раз, ама сън не ме хващаше. Нямах търпение да дойде сутринта и Дамянчето да си види тортата, а аз да видя неговото личице. 

Успях да запечатам първата му среща с Олаф. 

Беше щастлив! Аз дважди по-!

После го нападнахме с подаръци. 

Деня решихме да прекараме в Парка на свободата (както с Пламен го знаем). Децата се опулиха: "Къв е па тоя парк?" Коригирахме се - Борисовата градина. Девин вика: "Ааааа, на Бойко Борисов парка! А що е негов?" Давид веднага се направи на много остроумен: "Щото е посадил магнолия и в него!" Девин не схвана хумора "А може просто да е прерязал лентичката на откриването му и затова да са го кръстили на него." Много политически обременени тия деца, бе!!! 

Магнолии не открихме, но пък си намерихме четири четирилистни детелини. Аз навсякъде си намирам. Имам над сто и децата много ми завиждат. 

В парка си изкарахме супер!

Разхождахме се. 

Девин и Дамян се пързаляха на надуваемата пързалка. 

После момчетата си взеха колело. Докато те въртяха педалите, ние с баща им се целувахме на една пейка. Е, и си говорехме де. Не е само да сме се натискали като някви пубери. 

Ядохме и сладолед. 

Дамянчето, като рожденик, се възползва максимално от батко си, който доброволно му угаждаше за всичко. Друго си е да имаш голям брат, на когото майка му е чела конско предната вечер и сега се налага да й прави мили очи. Направо се раздаде!

И едно селфи за спомен. 

След парка отидохме да се почерпим в "О' Шипка!" на Шипка. А привечер минахме и през родителите на Пламен - да почерпим и тях за празника и Дамян да си получи подаръка. 

А подаръкът "съвсем случайно" се оказа тротинетка. Дамян такова пилене му беше ударил, че иска колело като на Девин. Сглобихме го, той го взе и рече: "Аз не карам кууото, щото падам. Само бутам го!" Бута той! Само аз и Пламен му го разнасяме напред назад. Джереме!

Като се прибрахме палихме и духахме свещички до припадък. А Дамян възторжено заяви "Вече съм голямо бебе!!!" 

Хапнахме торта и аз се захванах да меся питка за тържеството в детската градина на следващата сутрин. 

За детската бях направила и меденки. Общо 69 броя - да има за всички!

Бях купила чашки, чинийки и салфетки отново с Фроузън. Дамян подивя от кеф като ги видя. 

С Пламен надухме и малко балони - за повече настроение на празника. 

Снимки от тържеството в яслата няма да качвам, че не знам дали родителите нямат против, но е било готино. Поне Дамян така твърди. 

Вечерта можех да си отдъхна малко и на следващия ден се юрнах с подготовката за рождения ден на Габи - приятелката на Денис. Но за него - в следващата публикация. 

Ами това е - вече си имаме голямо бебе!