Кръщенето на Дамян

Това е нещо, което отлагах повече от две години. Първоначално исках да кръстим Дамян още когато беше на една годинка. Идеята ми бе това да стане в някоя църква или манастир на морето, а кръстници да му бъдат нашите приятели от Варна - Милена и Ивчо. Защо на морето? Защото именно там, след страхотната ни ваканция на Бялата лагуна, с Пламен решихме да си имаме четвърто дете. Разказвала съм ви историята тук. Защо Ивчо и Милена? Защото именно те ни уредиха престоя там. Но намеренията ми си останаха само намерения. Така и не успяхме да се организираме. Отложих кръщенето за следващото лято. По стечение на обстоятелствата и тогава нещата не ми се получиха. Това лято вече бях твърдо решена да кръстим най-после Дамян. Идеята да е на морето тотално отпадна, тъй като предпочетохме да отидем в Гърция, а не на нашето Черноморие. И приятелката ми Валя, която е кръстница на другите ни три деца, се оказа, че няма да се връща в България (от години живее със семейството си в Канада). Трябваше да мисля трети вариант. Реших, че най-добре ще е сестра ми да стане кръстница на Дамян. И без друго те имат изключително силна връзка помежду си. Сестра ми беше първата, която го пое в ръцете си - тя ми беше акушерка по време на раждането. Дамян я обожава, тя него - също. Знаех, че август месец ще си дойдат за две седмици в България (те пък живеят в Англия) и решихме точно тогава да направим и кръщенето. Но до последно не й бях казала, че искаме тя да бъде кръстница. Съобщих й го буквално няколко дни преди да се приберат. Много се зарадва и развълнува. Запазих и час в църквата - в нашата си, квартална църква, където сме кръщавали и другите момчета. Вече имахме всичко необходимо - и кръщелник, и кръстница, и църква. Само време за подготовка се оказа, че нямам. Типично в мой стил! Може ли с години да планираш и очакваш едно събитие и накрая да нямаш време да го организираш и отбележиш подобаващо??? Бях тотално отчаяна и разочарована от себе си. Чак ми се ревеше. И ме беше яд - на мен самата, естествено. Дори помолих Пламен при следващото семейно тържество да ме изюрка поне два месеца предварително да се заема с подготовката. А ако се лигавя и отлагам, да ме накаже подобаващо. Мръсното му мъжко подсъзнание веднага се развихри в измисляне на куп подходящи за случая наказания. Да видим ще имат ли ефект. Ама надали.

Веднага след пристигането на сестра ми и семейството й от Англия, заминахме всички заедно на вилата, където прекарахме няколко дни. Там отпразнувахме и рождения ден на родителите ни. Майка и татко са родени на една и съща дата - 16 август. Прибрахме се в четвъртък вечерта. На следващия ден помолих Денис и приятелката му Габи да гледат Дамян вкъщи, а аз се юрнах по магазините да накупя всичко необходимо. Бях си наумила да направя няколко неща. Прекарах два-три часа в тичане, търсене и пазаруване. Като се прибрах, моментално се хвърлих да изпълнявам едно по едно нещата от списъка. Кръщенето щеше да бъде след по-малко от 48 часа. Нямах никакво време за губене.

Първото и най-важно нещо от списъка беше тортата. Не исках да е типичната торта за кръщене - с кръстове, ангелчета, свещи и прочие. Правила съм доста такива и не ми се щеше да се повтарям. Затова се спрях на нещо по-веселяшко - балони. Много ги харесвам. И не само защото правят всеки празник още по-цветен и весел. За мен те винаги са били някак специални. В тях можеш да "пъхнеш" желанията си и да ги пуснеш да отлетят високо в небето с надеждата да се сбъднат.

За направата на балоните реших да използвам стиропорени топчици и яйца в различни големини, които да покрия с фондан. Топчици намерих всякакви размери, но с яйцата ударих на камък. Много рано било още. Крафтърките не били почнали да се готвят за Великден. Е кво чакат пък и те??? Ше взема да им пратя Пламен да ги подюри малко. Все пак намерих няколко от най-малките яйчица. Свършиха ми чудна работа.

Другият акцент на тортата исках да е мече. Мечето беше главен герой на погачата на Дамян, както и на първия му рожден ден .

Мечо виси на простора редом с бебешките дрешки на Дамян

Тортата за първия му рожден ден

Третият основен елемент от декорацията на тортата - самолетче, което развява името на Дамян в небето. Излагация. Залепих отстрани на тортата първо крилата, а отгоре и тялото на самолета. Но от собствената си тежест (нямах време да го чакам да съхне) то се смъкнало леко надолу. В резултата крилцата му бяха станали асиметрични - едното по-дълго, другото по-късо. Колко критика от страна на момчетата отнесох само аз си знам. 

Добавих и много точки и копчета - любими са ми! И всичко в пастелни цветове. Все пак е за кръщене, не за рожден ден.

И ето я готовата торта! Много си я харесвам. Стана точно както си я представях.

И Дамянчето много си я хареса. С радост ми позира да го поснимам с нея.

Нямаше как и Девин да не се присламчи. Дай му на него да се снима!

Другото нещо, което си бях наумила да направя, естествено бяха курабийки. Декорирах ги тематично - да си отиват с тортата.

Третото нещо от списъка - кошнички от тюл с бонбони в пастелни цветове. На всяка исках да закача по едно малко метално меченце. И за мой огромен късмет намерих. При това най-различни. Бях толкова щастлива!!! Много се забавлявах докато ги правих. 

Точка четвърта - големи картонени букви, изписващи името Дамян. Сетих се, че още пазя тези от погачата, които съпругът на моя приятелка беше изработил специално за случая. Реших да използвам тях, но ги префасонирах леко- да отговарят тематично и цветово на новата концепция.

Това в ляво е ръчичката на Дамян, който постоянно ми крадеше "Д"-то, докато се опитвах да снимам. 

Така се развихрих с ножиците и лепилото, че исках да измайсторя и няколко малки благодарствени картички, които да вържа към всяка курабийка, но Пламен тактично ми каза, че съм ненормална и нямам никакво време за подобни глупости. Послушах го. В такива ситуации той е много убедителен. Винаги ми излиза с един и същи аргумент "Слушай ме и няма да сбъркаш!" И е прав.

Реших да се придържам стриктно към списъка. Точка пета - дрешки за Дамян. Сестра ми беше купила дрехи, с които да го облечем след като го кръстят, но аз исках и преди това да е облечен с нещо новичко и хубаво. В събота късно следобед с Пламен и Дамян хукнахме по моловете. Пътьом се сетихме да минем да запазим маса в едно от кварталните заведения - да се почерпим след кръщенето. Ей, ма сме досетливи, бе!!! Истината е, че до последно не знаехме кое заведение да изберем. Накрая се спряхме на най-близкото до църквата. Управителката се оказа бременна, та прие присърце нещата. Каквото и да я питах "може ли?", позволи ми. Даже искаше вместо мен да се погрижат за украсата. И дума да не става! Отказах категорично. Разбрахме се на следващия ден да отида час преди кръщенето, та да си подготвя всичко.  

И молуването мина сравнително успешно. Уредихме Дамянчо с много симпатична ризка и късо панталонче. Подходящи обувчици, обаче, не намерихме.

Прибрах се доволна. Взех списъка - да отметна свършеното и да видя какво остава. Точка шеста - да се направя красива - в скоби "боядисване", "прическа", "нова рокля". Смях се през сълзи на тая точка. После я зачеркнах дебело. И взех да ровя в гардеробите. Все нещо трябваше да облека. Попаднах на една рокля, която си бях купувала още преди да забременея с Дамян, но никога не бях носила. Вярно, не ми стоеше толкова добре, както като си я купувах, но Дамян ме хареса - "Много обичам ти я тая рокла с розичките, мамо!" Чудно тогава - с нея ще бъда на кръщенето. И айде нова драма. Нямам подходящи обувки. Всъщност имам само едни летни обувки и за проклетия те грам не си отиват цветово с роклята. Все тая. Нямам време да се тръшкам за глупости.

Точка седма - да омеся питка. Ставам рано в неделя и се захващам. Докато питката втасва, с Пламен търчим до борсата за цветя -  да украсим масата в заведението. Купихме бели хризантеми, тип маргаритки. От китайския взехме купички с дръжки, в които да ги натопим. Исках да взема и големи бели свещи, но никъде не намерих. Затова минах на вариант чаени. Точка "цветя и свещи" под номер осем в списъка - изпълнена!

Питката и тя ми стана чудна. Докато се печеше се заех с китката за кръщенето. Накъсах здравец от балкона. За цвят реших да сложа мушкато. Посегнах към един от сандъците и какво да видя - богомолка! Страшно се зарадвах и развълнувах. Вкъщи тези същества са на особена почит. Не знам дали съм ви споделяла, но първата богомолка в живота си видях точно след като родих Денис. Беше кацнала на пердето до бебешкото му креватче. Тя беше и най-едрият екземпляр - близо 15 см. Следващите "срещах" или точно преди да забременея или свързвах появата им с важни за семейството събития. Както беше и в случая. Но кръщенето явно беше особено важно, защото освен тази, ме полазиха още две - една, докато берях къпини в Гърция две седмици по-рано и една, докато поливах мушкатата на вилата, две седмици по-късно. Много богомолка, много нещо!!! 

Реших да я погаля по гръбчето и мили Боже! Оказа се с характер - точно като Дамянчето! Мигновено се трансформира, зае бойна поза и започна да издава много странни звуци. Направо подскочих от страх. Никога не ми се беше случвало такова нещо. За щастие бързо се окопитих и дори успях да я щракна. 

Здравецът и мушкатото завързах с червен конец и добавих едно от металните меченца, с които украсих тюлените кошнички с бонбони. 

Точка десет - да надуем и навържем достатъчно балони, с които да украсим заведението. И да успеем да ги опазим от децата. Момчетата + балони = пълна лудница!!!

Точка последна - да приготвя дрешките на Дамян за кръщенето. Помолих сестра ми да ми ги даде предварително, за да ги изпера. За късмет имахме и памперс със същия десен и цветове (Дамян отказа памперсите малко след това). Майка ми пък изнамери в гардероба си чисто нова хавлиена кърпа - отново на квадратчета в тъмносиньо и бяло. Надиплих всичко на вързопче, което завързах със сатенена панделка. Направих и едно па-малко вързопче - с кърпата и сапуна за попа. 

Вече всичко беше готово. Оставаше само да се изкъпем и облечем. Към три и нещо следобед дойде и Габи - сладка (с прическа и рокля), с подаръци за Дамян и цветя за мен. Много мило ми стана. Награбихме всичкия багаж и се отправихме към заведението. Децата ги пуснахме да ходят пеша, а ние се натоварихме в колата, натъпкана до пръсване с балони. Слизаме и директно се отправям да видя готова ли ни е масата. Не! Търся управителката. Няма я. Останалите от персонала не са и чували за нашата резервация, камо ли да са подготвили каквото и да било. Лекинко се изнервям и напрягам. Явно ще трябва да поема нещата в свои ръце. Само след пет минути всеки има задача, която съвестно изпълнява. Успяваме да свършим с всичко навреме. 

По пътя към църквата щраквам още няколко снимки. 

В църквата ни очаква отец Бисер. Притеснил се, че сме се отказали, защото оставали само пет минути до началото на кръщенето. Не знае с кого си има работа - аз за пет минути чудеса правя. Приготвихме всичко необходимо за церемонията, попълнихме документите, поканихме гостите да влязат. Светото тайнство можеше да започне. 

Честно да си призная, очаквах да приключи скоропостижно, имайки предвид характера на Дамян. Той много се изнервя когато непознати му обръщат внимание. Представях си как още при първите думи на попа ще избяга с писъци от църквата или ще се тръшне да реве. И край с кръщенето. Ще трябва да го отложим още няколко години. Но Дамян ме изненада изключително приятно. Не само, че не избяга, но и се държа като най-възпитаното и добро дете на света. Всичко мина гладко и беше прекрасно. Само дето Девин ни поизплаши - стана му лошо. "Толкова ми беше вълнуващо, мамо, че чак ми прилоша." Чувствителната ми душичка, той!!! 

Да ни е честито новото христианче - Дамянче! Да има силна вяра и да бъде добър човек! 

След църквата се поснимахме още малко за спомен, а после отидохме да се почерпим. 

Снимки от кръщенетата на другите деца можете да видите в края на тази публикация.