Коледна приказка

Тази Коледа ме обзе неистово желание да направя нещо като приказка в снимки. Имах място - ателието, имах главни герои - децата, но баш когато реших да снимам, фотоапаратът ми се развали. Пламен веднага влезе в ролята на "отряд по бързо реагиране" и ми купи нов. Толкова бях щастлива, защото отдавна си мечтаех за такава придобивка. Но поне да бях прочела упътването, преди да почна да се правя на фотограф. Първите кадри бяха просто потресаващи! Отчаях се тотално, но не се отказах. Не че нямам още много за учене, но все пак приказката ми се получи сравнително добре. Римите и те са ми доста аматьорски, но пък героите са ми един път!

КОЛЕДНА ПРИКАЗКА

Заснежен планински склон,

в бяг препуска Вихрогон.

На гърба му две дечица-

братче и сестрица.

Ходили до близката горичка,

да си отсекат елхичка.

Там Еленчето видяли.

Вкъщи всички се прибрали.

Коледният дух навред витае,

празник идва, всеки знае!

А какво е Коледа без сладки?

Грабна старите тетрадки. 

Със рецептите на мама

тя сладкарка е голяма.

От долапа брашанце извади.

Яйчица, масло прибави.

Мед, канела, захар смеси.

Пухкаво тесто замеси. 

В печицата цепеници пусна.

Скоро замириса вкусно. 

А готовите тави

тъй изкусно украси!

Меденки в кутиите прибира

и дори ги дегустира. 

После малката готвачка

се превърна във шивачка.

Рокля си уши със много дипли

празнично да се накипри.

А от шарени кълбета

топли шапчици изплете.

На пазар след туй излезе.

Братята си да поглези

в кошничката своя пусна

ябълчици сочни, вкусни.

Щом прибра се в вана топла

бързо, бързо тя се топна.

А добричкото Еленче

чистото пране простира.

Мечо пък му асистира-

щипки му подава, 

песни коледни припява.

След разпускащата вана

със украса се захвана.

От кутиите извади всички

топки, лампички, звездички.

Баткото и той се включи.

Ех, че чудно се получи!!!

На пръстенца се повдига,

устничките му достига.

Колко хубаво и сладко

е да цункаш батко!

И Еленчето помага.

На елхата топки слага.

Скоро всичко заблестя

във вълшебна светлина.

Като се поизморили,

за да имат нови сили,

си сварили чай от билки,

хапнали си курабийки.

"Пробвай ги! Вземи едничка!

Правила съм ги самичка."

Станали са много вкусни!

Още двечки ще си хрусна."

"Сладкото от портокалови корички

тъй е вкусно, миличка сестричке!"

Тъй хортували си мило.

Времето се търкулило.

На вратата някой чука.

Кой ли още иде тука?

Бързо тича да отвори,

да посрещне гости нови.

Батко им сега пристига.

Носи дар - чудесна книга.

И чете им той на глас,

слушат малките в захлас. 

"Да ме гушкаш тъй обичам!

"Бати" мило те наричам."

"Нищо, че е вече тъмно,

ще запаля тая свещ

още да ми почетеш."

Тъй играли си децата.

Радвали се на елхата. 

Ябълчици сочни яли.

Някои дори заспали.

И под топлата завивка

тя сънува със усмивка,

че е малка балеринка,

волна, нежна кат снежинка. 

А пък братята двамина

сън сънуват как в комина

някой тайно се промъква,

край елхичката им стъпва.

Дар за всекиго остави, 

да са живи, да са здрави.

Звън звъни, звездички греят.

Весели деца се смеят.

Коледа е! Всеки знае.

Любовта навред витае.

КРАЙ

Ами това е. А сега и още малко снимки, които не успях да включа в приказката, но пък са ми много сладурски.