Приказни торти за малки принцове

Тези торти са специални за мен, от една страна защото за първи път правя торти за близнаци и от друга, защото близнаците са деца на известни родители. Става дума за прекрасните момченца на Светлана и Христо Бонин - Самуил и Борис. 

Още щом получих първия мейл от Светлана Бонин бях убедена, че става въпрос за актрисата - едва ли можеше да има съвпадение на имената, но нито тя ми се представи като такава, нито аз проявих любопитство. Кореспондирахме си по електронната поща около месец и през цялото това време аз все повече се дистанцирах от известната Светлана Бонин и се доближавах до невероятната майка на Сами и Боби. Без да искам да засегна която и да е от вас, мили мами, искам да ви кажа, че всички трябва да се учим от майки като Светлана. Досега не бях виждала някой да организира с такъв ентусиазъм и всеотдайност първия рожден ден на децата си. С всеки следващ мейл все повече се възхищавах на тази прекрасна жена и все повече се притеснявах дали ще успея да отговоря на нейните очаквания. За да ме въведе максимално в духа на специалния празник, който планираше, тя ми изпращаше снимки на всичко, което подготвяше (не без помощта и на таткото)  - декорацията за дома и партито, коронките за децата, подаръчетата за всеки от гостите, кексчетата, курабийките, аксесоарите... Беше поръчала дори машина за захарен памук!!!

снимка Светлана Бонин

Най-хубавото, разбира се, бе снимка на самите близнаци - две прекрасни ангелчета! Неусетно я почувствах ужасно близка и нямах търпение да дойде денят, в който ще се запознаем лично. 

Мотото на празника беше приказката за малкото грозно жабче, което се превръща в принц. И съвсем естествено и тортите бяха подчинени на този приказен сюжет. Първоначално си мислех, че с жабчетата няма да имам никакъв проблем, но всъщност моделирането им се оказа не чак толкова лесна задача. Още повече, че исках да се различават едно от друго като изражение, защото и самите Сами и Боби, макар и близнаци, са доста различни. Мисля, че все пак успях да постигна желаното. Като вкус тортите също се различаваха - "Шоколинка" за Боби и "Черешката на тортата" За Сами (изборът беше на Светлана). 

Ужасно се притеснявах как ще изработя голямата коронка и най-вече как ще я направя да изглежда наистина златна. Поръчах си специална боичка от Англия, която получих след дълго чакане в последния момент. Дори не мога да ви опиша колко й се радвах, когато най-после си я взех от пощата. Но за жалост се оказа, че изобщо не е това, което очаквах. Наложи се да импровизирам с наличните бои, които имах и един златен прашец. За моя огромна радост, взе, че се получи. Много се радвах и на начина, по който ми хрумна да изпиша имената на момчетата върху тортите. Мисля, че стана доста стилно и сладурско, а и бяха изцяло подчинени на основните цветове на цялото парти - синьо и зелено. Опасявах се златните топчета покрая да не претруфят иначе изчистения дизайн, но всъщност те придадоха напълно завършен вид на тортите. Сигурна съм, че няма да ми повярвате, но направата и боядисването им ми отнеха повече от час. В малките часове на нощта вече всичко беше готово. Изкушавах се да изпробвам целувката си върху някое от жабчетата, но реших, че принц и съпруг едновременно ще ми дойдат в повече. Затова прибрах жабчетата в хладилника, а съпруга замъкнах в спалнята... Какво се случило нататък през заветната нощ историята мълчи.

На следващия ден тръпнех в очакване да предам тортите и да видя каква ще е реакцията. Вълнувах се и че най-после ще се запозная с Христо и Светлана. Оказаха се толкова земни и симпатични хора! Давид беше много впечатлен, че в дома ни има актьори, които озвучават любимите му герои от детските филми. После не спираше да разказва на батко си за тях (Денис не успя да ги види, защото беше навън с приятелите си). 

Излишно е да ви убеждавам, че направо полетях от щастие като видях колко много харесаха тортите. Светлана сияеше и каза, че точно така си ги е представяла. Почувствах се страхотно, но думите на мъжа ми впоследствие ми подействаха като че ме поляха с ледена вода "Откъде си сигурна, че ги е харесала?!?!? Нали е актриса - една радост ако не може да изиграе!!!" Той, разбира се, се шегуваше, но на мен всичко ми се обърна. Прокраднаха се едни съмнения, които, обаче, изчезнаха като с магическа пръчка още щом получих поредния мейл от Светлана. В него подробно ми пишеше как е минал празникът и колко впечатлени са били гостите (над 60 човека!) от всичко, в това число и от тортите. Димитър Рачков не спирал да им се диви, а Елена Петрова помагала на Христо да ги разрежат. Представяте ли си - мои торти са се докоснали до цяла плеада известни актьори!!! 

Не мога да не ви покажа и страхотните подаръци, които семейството ми получи от Светлана и Христо. Така ще се убедите напълно, че всичко, което ви разказах за тях е истинско.

Светлана, Христо, благодаря ви за доверието и емоциите! Да са ви живи и здрави малките принцове!!! 

цялото прекрасно семейство Бонин