Тортата на Тео - от начало до край

В тази публикация ще ви разкажа не само историята на тази торта, но и ще ви покажа нейния цялостен път -  от блатовете и крема до финалния акорд. Често познатите ми казват, че все си ме представят как въртя торти по цял ден, кое как правя, каква е обстановката и атмосферата около мен. Е, сега ще се опитам частично да ви осветля по въпроса. Ще ви допусна, така да се каже, в кухнята на моя творчески свят. Дано да ви е интересно, а защо не и полезно.

Това е торта за едно пораснало момче, което е съхранило детското в себе си. Казва се Тео и хобито му е да изработва и колекционира макети на самолети. Съпругата му реши да го изненада с торта за рождения му ден, която съвсем естествено беше подчинена на самолетната му страст. За мен това бе добре дошло, защото и аз от малка съм влюбена в тези машини. Една от големите ми нереализирани мечти е да бъда стюардеса. За първи път летях когато бях на 11 години и изживяването бе страхотно! Любов от пръв полет!!! Като пораснах се пробвах (и то с връзки!) да ме вземат на работа в Балкан, но парашутът не ми се отвори. И така голямата ми мечта си остана мечта. Но стига съм ви занимавала с драми в стил "Искрено и лично". Да се върнем на тортата.

Помолих Ралица (съпругата на Тео и майка на малката принцеса Ния, за която преди време правих тази торта) да ми изпрати тайничко снимка на любимия му самолетен макет, но тъй като са в процес на местене в ново жилище, това се оказа мисия невъзможна. Реших за модел да използвам една от играчките на моите момчета. Избрах този противопожарен самолет, защото обожавам как оранжевото контрастира на синьото. Пък и самата му форма е малко по-нестандартна и ми се стори забавна за моделиране. Че се забавлявах - забавлявах се, но и че не ми се получи кой знае колко добре - не ми се получи. Успокоителното е, че след като беше готов, Девин помисли, че съм му купила още едно самолетче и го награби да си играе с него. 

И така, първият етап от изработката на тортата бе завършен - имах готово захарно самолетче. Дойде ред да направя и самата торта - Тирамису. Кремът за него приготвям по оригинална рецепта и с оригинално маскарпоне. Вкусът е божествен! Кремовете забърквам в кухнята. Имам два миксера, които използвам основно и един (от свекърва ми), който стои в гардероба като резервен. Окопирала съм и цял шкаф с всякакъв размер купи. Веднъж по погрешка вместо да натисна копчето за освобождаване на бъркалките от миксера, натиснах турбо скоростта и цялата ми кухня се украси в ситни пръски шоколадов крем. Голямо пищене и чистене му ударих. Но без производствени аварии няма как.  В случая всичко мина безпроблемно.

 За доказателство прилагам снимков материал на перфектно разбити белтъци на твърд сняг.  За постигане на отличен резултат спазвам следните няколко правила:

• яйцата да се извадят предварително от хладилника, за да се затоплят леко на стайна температура 
• отделянето на жълтъците и белтъците се прави много внимателно - дори и минимално количество жълтък,попаднал при белтъците , може да съсипе всичко
• преди да започна с разбиването, прибавям щипка сол и малко прясно изцеден сок от лимон 
• разбивам за кратко на ниски обороти, след което превключвам на максимална скорост
• не прибавям захар

След като съм готова с кремовете и блатовете, идва ред да ги обединя във вид на торта. Обожавам да правя така наречените "вити" торти, за които научих от блога на Димитрана "Тайната на нашата вечеря". Благодаря ти от все сърце, Дими! При тази техника блатовете се поставят вертикално като се завиват отвътре навън, а между тях се маже крем, редят се плодове, бисквити, бишкоти и т.н.  Получава се много ефектен и красив разрез. Работя на голямата стъклена маса в трапезарията. Миловидното момченце в дясно на снимката всъщност е агент под прикритие. Прави се, че играе на Play Station-а, но в действителност  дебне за остатъци от блатовете, които светкавично отнася като куцо пиле домат и си ги поделя с братята си. Те пък постоянно мрънкат, че слагам много крем в тортата и няма да остане нищо за тях. И това ако не е качествен контрол, здраве му кажи!

След като оформя тортата, я оставям за известно време в хладилника да стегне. После следва измазването с маслен крем. Тук незаменими помощници са ми въртящата се дъска и шпаклата. С тях всичко става доста по-бързо, лесно и професионално. След измазването тортата отново отива в хладилника. Когато масленият крем се втвърди напълно, я измазвам още веднъж - това е фината шпакловка. Няма как да се постигне добро покритие със захарно тесто, ако тортата не е измазана перфектно. Освен това масленият крем изолира фондана от тортата и не му позволява да се топи и свлича. Тук най-важното е да се ползва истинско масло, а не отвратителните маргаринени ментета. 

За "обличането" на тортата използвам готова белгийска захарна паста. С нея работата е лесна и приятна. Оцветявам необходимото количество в желания цвят. Иска се страшно много месене, за да се получи равномерно оцветена и пластична маса. Следва разточването на "чаршафа". За да не залепва, поръсвам масата с фино нишесте. Първоначално точа с по-малка дървена точилка, а после с по-голяма и дебела пластмасова. След като е готов, чаршафът се прехвърля върху тортата и следва най-важната и деликатна част - захарното тесто трябва да прилепне плътно без да остават въздушни мехури, без да се набръчква, напуква и накъсва и без да се образуват плисета в основата на тортата. Помагам си с така наречения "smoother" - малка пластмасова ютийка. Признавам си честно, че това е частта, в която най не ме бива. Рядко ми се случва да имам перфектно покрита торта. Но все се надявам един ден и аз да се науча. Дотогава, ще си гледам ей това клипче и ще се успокоявам, че има и къде, къде по-некадърни от мен. 

разточване на чаршафа

обличане на тортата

 След като покрия с чаршафа, с помощта на пица кътер изрязвам покрая излишното тесто и следва най-забавното - декорирането! В случая това ми отне не повече от час, но има торти, при които украсата изисква страшно много време. Важното е крайният резултат да е красива торта и щастлив рожденик. За радост тази история имаше хепи енд.