Торти за майки

Общото между тортите , които ще ви представя днес е, че и трите са поръчани от дъщери за рождените дни на техните майки. И трите ми позволиха да се развихря на воля и ми се довериха изцяло относно дизайна. И при трите торти до последно не знаех какво точно да представляват. И трите ги правих по нощите. И трите са изпъстрени с цветя. И трите са направени с много любов. И трите си ги харесвам страшно. Е, както виждате - много общи неща ги свързват. 

 

 

Тази е за майката на Мария (запознавала съм ви с нея и преди - гостувах в  блога й, правих тортата и кексчето за рождения ден на дъщеричката й Мартина и тортата с мотора за съпруга й Тито). Ето как Мария ми описа майка си: "Тя е женствена, добра, нежна, внимателна, деликатна, съобразителна, мила и както се сещаш, много, много я обичам!" Какво да кажа, освен, че е благословена майка ти, Мария, с дъщеря като теб. 

Относно дизайна предпочитанията на Мими бяха основните цветове да са наситено розово и светло зелено, да има панделка, цветя, пеперуди, ягодки, рози, маргаритки, пчели, да е нещо пролетно, свежо, красиво. Първо направих ягодките отстрани и вече бях влюбена в тортата. Моменталически ми се прииска отгоре да сложа едно бурканче със сладко, френски кроасан и букетче полски цветя. Но не бях сигурна дали Мария ще одобри подобен дизайн, а вече беше твърде късно вечерта, за да я безпокоя по телефона. Реших да не рискувам и заложих на по-традиционна визия. Мисля, че се получи наистина свежо и красиво и някак по детски закачливо.Мария страшно я хареса и каза, че точно така си я представяла.

Тази бе за Роси - майката на Ина (една от съфорумките ми в тортената тема към бгмама). Самата Ина прави невероятни торти (тук може да ги разгледате), но тъй като не живее в България, на мен се падна честта да сътворя тортата за рождения ден на майка й. От една страна това много ме зарадва и поласка, но от друга го приех твърде отговорно. Все едно лекар да прави операция на друг лекар, или фризьор прическа на колега и т.н. Ина беше толкова мила и непретенциозна в желанията си и по никакъв начин не искаше да ме затруднява и притеснява. Каза, че е сигурна, че каквото и да направя все ще е красиво. При такова доверие се сдухах още повече! Единствената й молба бе тортата да е с цветя, но не с баналните рози. Изброи ми всички любими на майка й цветя и аз се спрях на полските. Представих си разкошните поляни на вилата ни, изпъстрени с безброй цветя, които обожавам да бера и да плета венчета. Друг е въпросът, че няма на кой да ги слагам, а аз да се правя на самодива някак си не ме влече... Та реших, че това е чудесен повод да спретна венец и от захарни цветя. Е, оказа се милион пъти по-трудна задача. Необходими ми бяха повече от 100 цветчета!!! А за всяко трябва да се оцвети съответното количество тесто, да се разточи, да се изрежат формичките, да се дообработят с инструментите за изтъняване, накъдряне, вдлъбване и прочие, да му се намери правилното място върху тортата, да се залепи с роял айсинг и на финала да му се направи тичинка. Ясно е защо трябват толкова много търпение, любов и желание за декорирането на торти. Сламената панделка ми се стори чудесен и много подходящ акцент за цялостната визия, а калинката сама си долетя от нейде. Това ме подсеща за един рожден ден на Давид. Тогава още не правех торти, а той беше луд на тема Костенурчето Франклин и искаше торта като неговата - с калинки. Купих четири меденки във формата на сърце и от тях напарвих четирилистна детелина. Върху всяка меденка сложих зелено хартиено листенце и залепих дървена калинка от тези, които използват по цветарските магазини. Взех и картичка с калинка. Тъкмо почнах да снимам цялостната композиция и хоп - отнякъде долетя истинска калинка и най-невъзмутимо се намести в кадър. Ще кажете "Е, кво толкова?" Да беше посред лято -нищо, ама случката се разигра посред зима, когато принципно калинките са кът. 

Това пък е тортата за майката на Надя (запомнете това име, защото ще го споменавам още доста пъти, имайки предвид броя на поръчките, направени от нея!). Помолих Надя да ми помогне за дизайна като ми опише майка си и нейните вкусове и предпочитания. Като най-типични изпъкнаха професията й - архитект, призванието й - баба и страстта й - природата (в частност цветната градинка). До последно се колебаех на кое да се спра. Часът минаваше 21.30, тортата нетърпеливо ме чакаше в хладилника най-сетне да я украся (големи са кокетки, милите, докато не ги понатруфиш не те оставят намира!), а аз си седях на дивана и гледах глуповато в тавана. Още от ученичка си знам, че фразата "Кво блееш в тавана, то там го няма написано!" си е самата истина и за пореден път си го доказах. Преместих блуждаещ поглед от тавана (пак е за боядисване, Пламенчо!!!!) върху холната масичка и о, чудо! Щом видях двете вази с лалета, които момчетата ми подариха за Свети Валентин, веднага ми хрумна и декорацията на тортата. Обожавам лалета!!! Обожавам и захарната ми интерпретация по темата. Нямах търпение да дойде сутринта, та да чуя мнението и на мъжете вкъщи. Те децата като станат, първо отварят хладилника да видят поредната торта как ми се е получила и едва тогава отиват да правят всичко останало. Давид: "Еее, мамо! Все едно истински лаленца си налепила!"; Девин: "Много хубава ти е станала тоОтата, мамо!", Денис: "Не е лоша", Пламен: "Страшна си, коте! Браво!" и малко по-късно през деня Надя: "Ау, много ми харесва! Страхотна е!" 

Вие: "Айде стига си писала, че ни писна да четем!"

Аз: "Радвам се, че ви има, та да ме четете!"