Торти за бащи

Какво по-естествено продължение на предишната публикация. Явно е, че дъщерите обичат не само майките си, но и бащите си. Това в пълна сила важи и за мен самата. Макар все още да не съм правила торта за моя татко, аз го обичам безкрайно много. 

Сега да видя колко от вас са приели насериозно молбата ми да запомнят името Надя. Именно тя поръча тази торта за рождения ден на нейния баща - архитект Спиридон Ганев. В мига, в който разгледах сайта му, вече знаех какво ще представлява тортата. Влюбих се в графиките му с пейзажи от София и разпечатах три от тях на вафлена хартия. Притеснявах се да не станат твърде тъмни и неясни, но си бяха супер до момента, в който не се наложи да ги замажа с кристалина, за да прилепнат към тортата. Кристалината е вид безцветно сладкарско желе, което не съхне и се получава отвратителен блясък. Комбинацията бяло-черно естествено беше най-подходящият вариант за цялостния дизайн, а кованото желязо и брашлянът (по идея на съпруга ми) чудесно допълниха градската атмосфера. Малко се притесних от коментара на Давид "Твърде е черничка и тъмничка за моя вкус, мамо!", но за щастие Надя не беше на това мнение и си я хареса. Самият рожденик не е бил твърде словоохотлив по нейни думи, но пък е останал приятно изненадан. 

Това е една от най-семплите ми и непретенциозни торти, но ми е ужасно скъпа, първо, защото я правих точно когато ми беше най-зле заради грипа и второ, защото е за бащата на най-добрата ми приятелка Валя. Тя живее в Канада и съвсем наскоро (в деня на Св. Валентин) роди и третото си детенце - прекрасно момиченце на име Калина. Да им е жива и здрава! Както виждате в декорацията няма нищо, ама нищо сложно, но ми костваше невероятни усилия. Едва се държах на крака, всичко ме болеше и ми беше адски лошо. Пет минути работех, следващите пет лягах да събера малко сили и пак наново. Горда съм, че все пак се справих и успях да зарадвам чичо Марин от името на дъщеря му. 

А сега ми се иска да споделя с вас нещо отпреди десетина дни. Позната ми прати линк към една от темите в бгмама, където се коментират моите торти. Няколко от момичетата споделят, че са незаслужено скъпи, че е безумно да се дават толкова пари за торта и че няма какво толкова да им се прехласват. До тук нищо лошо - всеки има право на мнение. Вбесих се, обаче, от хвърлените ей така без грам доказателства твърдения, че публикувам чужди снимки като свои, че така наречените ми префърцунено и високопарно "бутикови " и "дизайнерски" торти, всъщност са крадени от чужди сайтове и че съм някаква никому неизвестна Буба, която се мисли за велика. Реших, че е редно да се защитя в рамките на добрия тон, но това предизвика още по-негативни изказвания  и лавина от коментари. Благодаря на всички вас, които сте ме защитили, без изобщо да ви споделям за случката. От една страна съм щастлива, че говорите не само за тортите ми, но и за мен самата с толкова много симпатия и позитивизъм. От друга страна - ужасно съжалявам, че заради мен сте влезли в подобни грозни и безумни пререкания. Мога да преглътна всякакви думи, казани и изписани по мой адрес, но да наричат хората, за които съм правила торти баламурници, прецакали се да се набутат със сума пари за нещо, което дори не е бутиково, това вече ми идва в повече. Жалко е, че има хора, които във всичко търсят пошлото и грозното. Още по-жалко е, че често се налага да се принизяваме до тяхното равнище. 

В заключение искам да кажа с ръка на сърцето, че никога не съм представяла чужда торта за своя, никога не съм се мислила за нещо повече от когото и да било и никога не съм имала за цел това, което правя да се харесва на всички. За мен е важно да не разочаровам тези, които са ми се доверили (и с тортите, и в живота).