Песента на птиците

Докато четете, може да се насладите на птичия концерт, за да се потопите още по-дълбоко в атмосферата на тази публикация. Днес и тортите, които ще ви представя, и местата, по които ще ви разведа, са неизменно свързани с птичите песни. И така - настанете се удобно върху крилете на въображението и се оставете да ви понесе из горските дъбрави. Чуйте ромона на потоците, шумоленето на листата, чуруликането на птичките. Усетете прохладата и свежестта под дебелата сянка на вековните дървета. Полетете в танца на пеперудите и пчелите из поляните и се оставете на жаркото слънце да ви погали. Наплискайте се с ледена вода от извора, а ветрецът ще разчорли косите ви. Полегнете на меката като килим трева и чуйте как  лудо бие сърцето ви, влюбено в цялата тая прелест на природата, омагьосано от божествената й красота, омаяно от мириса на билки и цветя.

В такова райско кътче живях през последните няколко дни. На 23 юни със съпруга ми отпразнувахме 10 години от църковния ни брак. За празника той ме отведе в Боженци, в Стефанината къща. Да си призная, до момента не бях ходила там. Не очаквах нищо кой знае какво, но още щом свихме по малкото тясно пътче, криволичещо из низ от селца и горички, усетих онова особено вълнение. Сякаш навлизахме в друг свят! Старите къщи и стръмните кълдъръми ни върнаха назад във времето, а щом прекрачихме прага на Стефанината къща се почувствахме по-българи от всякога. Къщата е построена само преди няколко години, но всичко в нея носи духа на Възрождението, на българщината, на топлината и уюта на дом с традиции и история. Посрещна ни леля Ваня и ни настани в одаята с чардака - най-хубавата стая! Цял ден няма да ми стигне да опиша подробно всичко, което ме впечатли и очарова - белите перденца с плетени дантели, които се открояваха на тесните и високи прозорчета от тъмен масив, "газените" лампи по стените, шарените черги по миндерите на чардака, писаните вази и глинени гърнета, пълни с цветя, бебешката люлка, издялана от дърво, старинните мебели, поскърцващото дюшеме и дървеният таван, чернобелите снимки... Дори в банята всичко изглеждаше древно и автентично. А щом изприпкаш бос на чардака, планината сякаш те прегръща в своите обятия и ти дава цялата си сила, спокойствие и величие. Отвсякъде се носи мирис на цъфнал гюл и прясно окосена трева. Със спускането на нощта изпълзява свежият планински хлад, който те кара още по-силно да потрепериш пред могъществото на балкана. В мрака една след друга проблясват звезди и светулки и всичко притихва, за да чуе песента на щурците, която неусетно те унася и приспива. Призори, още преди видело, гората се събужда от птичето чуруликане. За нищо на света не пропускайте тази симфония! Сънливо, утрото се промъква в стаята с първите слънчеви лъчи и с мириса на прясно изпечена баница и къкрещо в джезвето кафе. Хиляди капчици роса те примамват да нагазиш бос в меката трева, да протегнеш ръце към небето и да посрещнеш с усмивка новия ден. Ден, в който да бъдеш по-добър човек! И как иначе? Нали си в Рая!!!!

През тези няколко райски дни посетихме отново Трявна, Дряново, Етъра, Габрово. Разходихме се до Дряновския и Соколския манастир и из пещерата Бачо Киро. И през цялото време, колкото и патетично и партиотично да звучи, бях щастлива, че всичко това е част от България, а аз съм част от нея. Предполагам повечето от вас са били на тия места, но ако не сте - непременно го направете. С думи и снимки едва ли мога да ви предам обаянието и величието им. Трябва да се докоснете до тях, да ги почувствате, да се влюбите.

Стефанина къща

Старата черква в етнографския комплекс в Трявна

В центъра на Трявна има музей на Азиатското и Африканско изкуство, а на комина на музея - щъркелово гнездо

Етъра

Като "видна" сладкарка нямаше как да не опитам от сладките изкушения в шекерницата

Църкваат на Соколския манастир и нивироятната гледка, която спира дъха

Централната част на Габрово

Огнището на Стефанина къща

Всяка година в Боженци се събират деца от различни градове и рисуват и творят

Къщата на Хаджи Велин - тук ядох най-вкусното сиренце с мед и орехи

Гледката от чардака

Къща в Боженци по залез слънце

Дряновски манастри

А сега дойде ред и на тортите. Общото между тях е, че са с птички и че са правени за три прекрасни рожденички.

Тази я правих за първия рожден ден на Аделина - сладка и чаровна малка бонбонка! Нямаше как и тортата да не е максимално бонбонеста. Майка й Димана искаше нещо изчистено и стилно. Като ориентир ми прати линк към тортите на една от любимите ми майсторки на торти - Емма. Харесвам работите й, защото с малко цветове и елементи успява да сътвори нещо впечатляващо и красиво. Както виждате, и аз заложих само на три основни цвята - бяло, розово и зелено. Дизайнът е вдъхновен от една поздравителна картичка, която много отдавна мечтаех да пертворя в торта. Всъщност, ако трябва да бъда откоревна докрай, това е тортата, която мислех да си направя за моя ЧРД, но така и не ми останаха сили и време. Е, сега имах възможността да я сътворя за някой, който много повече я заслужаваше от мен. Получи се точно така, както си я представях и бях истински щастлива и доволна!!! 

Това е тортата на Алекс от Плевен за първия й рожден ден. Майка й Веселка искаше основният цвят да е червен и да има много цветя и ягодки. Правила съм много торти с подобен дизайн, но все пак ми се искаше да е нещо различно. Идеята ми хрумна от една брушурка на мебелен магазин, в която рекламираха разни декоративни джаджи за пролетно настроение, които идеално ми се вписваха и като цветове, и като тематика. Мисля, че се получи доста свежо, весело и цветно, макар да не си личи по снимките. Не знам защо, но с моя фотоапарат не мога да снимам червено - или излиза много тъмно, почти кафяво, или силно розовее и се преекспонира. Допълнително, да се снимат торти на жълт фон е груба грешка, защото в повечето случаи цветовете се променят и нямат нищо общо с реалността. 

Тази торта правих за рождения ден на голямата дъщеря Кати на приятелката ми Стефи. Относно дизайна Кати нямаше никакви претенции. Единственото и изискване бе тортата да е измазана с шоколад, а не покрита със захарно тесто. За целта използвах моя прословут шоколадов крем. Пилците и цъфналите клони взаимствах от една торта на корицата на книгата 1000 ideas for decorating cupcakes, cookies & cakes. Получих тази книга като подарък от най-добрата ми приятелка Валя за рождения ми ден тази година. Супер горда съм, защото в нея има цели 9 снимки на прекрасните торти на Димитрана - една страхотна българка, на която искрено се възхищавам и радвам и от която научих технологията на витата торта.  Ето линк към нейния блог - Тайната на нашата вечеря.

Торта в стил VINTAGE

Първо да поясня, че VINTAGE е термин от винарството. Вината с такъв етикет са произведени от специално селектирани сортове грозде от една и съща реколта и са с гарантирано високо качество. В модата и изкуството vintage стилът се асоциира с ретро шик, т.е. нещо съвременно, което наподобява античното. Същото е и при тортите (изображения за винтидж торти). 

Та моята винтидж торта я правих за рождения ден на съседката ми Ася. Тя е една прекрасна жена, за която съм ви споменавала и преди. Чувствам я много близка и мога да разговарям с нея за каквото и да било с часове. Много съм й благодарна, защото буквално ме зарива с купища дрехи за момчетата, омалели на нейния син Вики. Споделя ми и своя опит като майка на вече попораснало момче. Като човек е изключително добра и отзивчива и винаги готова да помогне с каквото може. Е как да не направиш торта за такъв разкошен човек!?!? 

За миналия й рожден ден тортата беше доста по-модернистична и в по-крещящи цветове, докато тази година реших да заложа на по-романтичен и аристократичен дизайн. Исках да е нещо наистина красиво и стилно, защото тя го заслужава. Ретро стилът ми се стори много подходящ и дизайнът моментално изплува в главата ми. Притеснявах се дали ще успея да изрисувам първия етаж с малки розички, но мисля, че се получи много добре. Исках цветовете да са пастелни, но в същото време да си контрастират, затова за основни подбрах екрю, маслено зелено и розово. Съжалявам, че нямам силиконова матрица за направата на дантела от захарно тесто, та се наложи да ползвам истинска такава, но без нея визията нямаше да е така ретро. Харесвам си и пискюлите (много са старовремски, нали?), както и малкия таен дневник, който явно не е много таен, след като съм успяла да го докопам и да напиша пожеланията си в него. :-)) Розите и сатенената панделка са доста изтъркан, но пък романтичен мотив, тъй че присъствието им е съвсем оправдано. А моята песен "Колко хубава беше тортата на живо , пък по снимките как не си личи!" вече съм ви я пяла многократно, тъй че няма защо пак да я тананикам. 

Но ще се повторя по един друг въпрос - копирането и взаимстването на чужди дизайни. 

Поводът е един мой коментар от миналата седмица, благодарение на който ме охарактеризираха като "злобарка". Случката беше следната - във ФБ попаднах на албумче със снимки на торти, правени от едно момиче от Сливен. Видях, че има доста торти, копия на мои. Под една написах, че според мен е редно когато се копира 1:1 нечий дизайн, да се спомене кой е авторът на оригинала. Аз, поне, винаги го правя и считам, че така е редно. Не бих се чувствала конфортно да обирам лаврите за нещо, което не е моя заслуга. Иначе нямам нищо, ама нищо против който и да било да копира или взаимства идеи от мен. Това може само да ме радва и ласкае!!! Много момичета са ми писали с молба да им позволя да копират моя торта и на никого не съм отказвала. Всъщност изобщо не е нужно да ме питате за подобно нещо. Щом ви харесва - действайте! Аз също си имам една папка "любими", в която си запазвам всички торти, които са ми направили силно впечатление и честичко си ги разглеждам за вдъхновение. Сред най-любимите ми торти, които съм направила, има и такива, които са дословно копирани от чужди (като тази например). Но най-горда съм с дизайните, измислени и сътворени изцяло от мен. За мен най-важното е, че каквото и да правя, го правя с огромна любов, а злобата и завистта са чувства твърде непознати за сърцето и душата ми. 

Другото нещо, с което постоянно си навличам негативно отношение и дори омраза е, че съм крайно откровена в мнението си. Често се случва не само да хваля, но и да споделям какво не ми харесва. Вярвам, че градивната критика е много по-полезна и ценна от неискрените комплименти. Бих била признателна и благодарна на този, който ми покаже грешките и ме научи как да ги избягвам, за да стана по-добра, а не на онзи, който ме залива с лицемерни хвалебствия. Затова когато една торта не ми харесва, аз просто казвам "не ми харесва заради това, това и това..." Някои приемат критиката ми положително, за други моментално ставам високомерна гаднярка, която всячески се опитва да смаже самочувствието на другите. За успокоение на вторите ще кажа, че и към самата себе си съм изключително взискателна и критична. Самочувствието е хубаво нещо, но само когато е с покритие. Така възпитавам и децата си, за да не останат излъгани в собствените си възможности и разочаровани от постиженията си вбъдеще.

Пипи Дългото чорапче

Едва ли има някой, който да не е чел тази книга с интерес и удоволствие (изключая големият ми син Денис, който тъпо и упорито твърди, че му е супер скучна). Аз, лично, я обожавам, а илюстрациите в нея са ми любими. 

Вече се досещате колко вълнуващо ми бе, когато разбрах, че ще трябва да претворя всичко това в торта. Поводът бе осмият рожден ден на Ава. Майка й Силвия се свърза с мен по телефона. Беше видяла тортите ми в списание INTRO. Първоначално изобщо не бях благосклонна да уважа молбата й, защото бях страшно ангажирана, но след като ми разказа за разочарованията с тортите за предишните няколко рождени дни на Ава, ми стана мъчно и приех на драго сърце. Реших, че каквото и да ми коства, трябва да направя тази торта и да зарадвам това дете. А и темата не беше за изпускане - любимата ми Пипи!!! Всъщност Ава не държеше толкова на нея, колкото на баща й. Той трябваше да присъства задължително! Първоначално се изплаших - знаете колко ме е страх от човешките фигурки. Все тръгвам с убеждението, че не ги мога и нищо няма да ми се получи. А в случая трябваше да има и прилика с героите, което правеше задачата още по-сложна. В главата ми постоянно се въртяха думите на Валерия "Не им се плаши на тия хора, бе Бубе! Давай и ще видиш, че можеш!" Взех, че й повярвах и почнах Пипито. Доста време й отделих, но накрая бях щастлива - приличаше си и то доста. Ентусиазирана подпуках и таткото (хм, това прозвуча малко двусмислено, но вие знаето за какво иде реч). Взе, че и той ми се получи и направо пощръклях от кеф. Набрала скорост, врътнах набързо и Господин Нилсон. Бях толкова горда и доволна от себе си, че нямах търпение съпругът и децата ми да се приберат и да изкажат мнение. Всички бяха очаровани от резултата. Девин (най-малкият) не познава Пипи, но като видя фигурката, а до нея и книгата, от която гледах,  каза "Я, напарвила си същото момиченце, мамо!" Повече не ми и трябваше. Щом той я разпозна, всеки щеше да го направи. 

  
За тортата като цяло реших да е в жълто - нали такава е корицата на книгата. Хрумна ми и гениалната идея да използвам оригиналните илюстрации за декорация. Изрових от интернет изображенията с най-добро качество и после ги разпечатах на вафлена хартия. Не исках по тортата да има нищо излишно, за да могат фигурките да бъдат акцент. Сега дори и цветенцата ми се виждат в повече, но тогава без тях ми изглеждаше малко постно. Най-важното е, че Ава си имаше своята мечтана торта, а аз бях доволна, че съм направила още едно дете щастливо.
Дано и на вас ви е харесала и поне за миг съм успяла да ви върна назад в детството, да ви подсетя за някоя лудория, да ви припомня за безкрайните игри навън, за приключенията, за приятелчетата, за безгрижието... Дано всеки от вас е глътнал като Пипи по едно мъничко хапченце, което да съхрани детското в него, защото иначе всичко би било твърде скучно и сериозно.