ЧРД, мамо и тате!

Тази торта ми е особено скъпа и специална!!!! Първо, защото е за моите родители и второ, защото е торта № 200!

Вчера, 16 август, бе рожденият ден на мама и татко. Да са ни живи и здрави и истински щастливи!!!! Да, да! Правилно сте разбрали - и двамата са родени на 16.08, но с година разлика в полза на татко. Именно съвпадението в рождените дати е било повод да се запознаят, а малко след това и да се оженят. На една екскурзия, организирана от университета, където и двамата са следвали, татко, в ролята си на комсомолски секретар събрал паспортите на всички при регистрацията в хижата. Тъй като вече бил набелязал майка ми (доста апетитно девойче по онова време), решил тайничко да хвърли едно око на данните в паспорта й. С изненада открил странното съвпадение, което му се сторило чудесен повод да я заговори, а в последствие и омае безвъзвратно. И тъй, само след няколко месеца се бракували, а след още няколко месеца съм се пръкнала и аз - сладко, пухкаво бебче, с внушително тегло от 4 500 гр. Но не за моя рожден ден иде реч, а за този на родителите ми. Обичам ги безкрайно, не само защото са ми дали живот и приказно детство, но и защото са ми истински приятели. Те са невероятно добри и готини хора, които винаги са ме подкрепяли, насърчавали и окуражавали. Радват се и се гордеят с всеки мой успех и знам, че за всичко мога да разчитам на тях. Дължа им страшно много и съм им изключително благодарна и признателна. Мога да им се сърдя единствено, че от двете им иначе прекрасни дъщери, аз съм по-грозноватичката, но като за първо дете е нормално - с второто родителите вече имат опит и нещата се получават по-добре. 

Тази година най-накрая доживях да им направя торта за рождения ден!!! Обикновено по това време винаги са някъде извън София (на екскурзия или на море) и не се събираме за празника, но ето че това лято ми се отвори парашутът. Толкова много рожденици съм радвала с мои торти, а за собствените си родители - нищо! Ужасно се вълнувах и притеснявах за тази торта. Искаше ми се да е перфектна във всяко отношение. Цял ден няма да ми стигне да изредя всички идеи за дизайн, които минаха през ума ми. Накрая се спрях на класическата комбинация бяло, черно, червено, защото тя е любима и на майка ми, и на баща ми.  Исках всичко да е максимално изчистено и стилизирано, затова и рисунките на маковете са по-авангардни. Мисля, че се получи стилна и симпатична тортичка, а че мама и татко бяха щастливи - в това няма съмнение!!!!

Забележете как само зетьовете гледат в обектива на фотоапарата! Това е така първо, защото са много добри и изпълнителни момчета - каза ли са им "Погледнете за снимка!" и те гледат. А втората причина е, че снима не кой да е, а сестра ми (по-хубавичката сестра, както вече имах възможността да спомена с леко свито сърчице).