Сватбата на Силвия и Васил

Дойде ред да ви запозная и с последните ми младоженци (засега) - Силвето и Васко! 

И по традиция - тяхната любима обща песен. 

И при тези две влюбени гълъбчета подготовката за съдбовния ден бе започнала с месеци по-рано и аз бях въвлечена с пълна сила в трепетното вълнение и емоции посредством възложената ми задача да сътворя мечтаната сватбена торта. Относно дизайна и двамата бяха категорични в избора си - знаеха точно какво искат до най-малкия детайл. Но що се отнася до вкуса на тортата - тук постигането на консенсус се оказа доста по-сложна задача. Вкусовите им предпочитания доста се разминаваха. Все пак успяхме да стесним избора до три варианта, които имаха възможността да опитат при следващата ни среща за дегустация. И двамата без колебание се спряха на един и същи вкус - лека, свежа и ненатрапчива комбинация от какаови и ванилови платки, напоени с компот от вишни и малини и крем йогурт. Бях толкова щастлива, че успях да намеря вкус, който да се хареса (и то много) и на двамата без да се налага да правят компромиси един спрямо друг. 

След като всички подробности бяха уточнени, не ми оставаше нищо друго освен да чакам заветната дата. Процедурата вече ви е позната - пълна мобилизация, съсредоточеност, старание и най-хубавото - огромното удоволствие да твориш с желание и любов и със съзнанието, че трябва да се спарвиш перфектно, за да сбъднеш една мечта. За щастие драми покрай изработването на тортите нямах, макар напрежението да бе огромно, тъй като имах и други поръчки. За мое облекчение и радост успях да се справя с всичко и бях истински горда и щастлива. В уречения ден със съпруга ми отидохме да доставим тортите в ресторанта, където щеше да е сватбеното тържество. Посрещнаха ни така, сякаш за първи път чуваха, че след няколко часа ще има сватба при тях. Накараха ни да оставим кутиите с тортите една над друга върху някакви щайги на земята. Казах им  категорично, че това е абсурд. Позволиха ни да ги наредим върху кантара (от тези огромните за големи товари). Попитах защо не ги приберем директно в хладилниците, а те ми отговориха, че в тях нямало място. Направо се изприщих от ужас! Действието се разиграваше към 16.00 часа следобяд,  тортите щяха да се сервират най-рано към 22.00 часа вечерта, навън температурата бе 30 градуса, а въпросният кантар бе на самия вход на склада, в непосредствена близост до прашната улица. За да ме поуспокои и най-вече за да ме разкара, управителят тържествено обеща при първа възможност тортите да бъдат прибрани. Нямах избор, освен да се направя, че му вярвам и да си обера крушите тоз час. Пратих един смс на Силвето, с който в телеграфичен стил я информирах за ситуацията и със свито сърце се прибрах вкъщи. За мой късмет (и най-вече за късмет на множеството гости, яли от тортите), разстройващи последици нямаше. Всички бяха останали очаровани! Дори взискателната иначе тъща ми бе дала висока оценка и си бе поискала допълнително тортичка. А младоженците? Те така разпалено и въодушевено разказваха и за тортата, и за цялото събитие, че нямаше как да не настръхна от вълнение. Пожелавам им да бъдат все така темпераментни, емоционални, вдъхновени, щастливи и влюбени! Силве, Васко - обичайте се безкрайно и винаги бъдете един до друг! Горчиво!

Сватбените фотографии са дело на Влади Балевски и Иво Орешков.