Торти за годишнини от сватби

Не случайно избрах точно тази тема днес. На 26 феврурари с моя скъп съпруг имахме годишнина от бракуването ни. На тая дата, преди 13 години, ударихме по един подпис в гражданското. По онова време, както вече съм ви споделяла, бях бременичка в петия месец, с подпухнало като месечинка личице и надупчено като решето от инжекции дупе и хич не ми беше до сватбички. Но милото се запъна, че всичко трябва да се уреди законно овреме, та да не се налага впоследствие да припознава първородния. Навих му се на простотията, навих се и на ролки (нещо си бях втълпила, че къдравичка съм голяма сладурана) и ето ни на в петък привечер пред гражданското на "Овчо поле". Лелката с правомощията, дадени й да бракува такива като нас, хич не беше в празнично настроение. Едно, че само заради нас се налагаше да е още на работното си място в петък, вместо отдавна да си е била камшика, и второ, че пак само заради нас се налагаше да пусне няква печица тип Елва с открити реотани, та да се поотвърне малко мразовитата атмосфера в ритуалната зала. Като последица от тия два факта, претупа церемонията за има-няма пет минути и ни пусна да си вървим по живо, по здраво. И тъй, вече 13 години си берем гайлето от случилото се на Овчо поле. 

Тая година решихме да отбележим повода с романтичен уикенд до Боженци. Още лятото, като ходихме там за годишнината от църковния ни брак, си обещахме да посетим Стефанина къща и през зимата. Принципно мразя да ходя втори път на едно и също място, но в случая изобщо не съжалявам, че го направихме. Беше прекрасно! Навън - снежно и красиво, вътре - топличко и уютно! Прекарахме си страхотно!!! (естествено, че бяхме без децата, нали наблегнах на "романтичен" уикенд още в началото). Програмата ни беше изключително натоварена. Редувахме систематично мързелуване, хапване, разходки, сън и пак всичко отначало. Случихме на разкошно време, а имахме и късмета да присъстваме на кукерско представление в центъра на селото. 

За разлика от Свети Валентин, този път получих и подарък от Пламен. Даже два! Първият беше чифт чорапи от магазин за левче. Може да ви е смешно, но когато краката ви са вир вода, независимо, че сте си обули апрески, чифт сухи чорапки си е разкошен подарък. Заради силното слънце 60-те сантиметра сняг, които покриваха Боженци, почнаха да се топят и калдъръмените улички се превърнаха в реки. Такова шляпане му удряхме с навити до коляно крачоли! Голяма забава! Вторият ми подарък бе едно страхотно сладко мече от любимите ми Bearington bear. Обожавам такъв тип плюшени играчки! От години ги зяпам в интернет пространството и винаги съм си мечтала някой ден да се сдобия с подобна. Ето, че мечтата ми се сбъдна и то така неочаквано. Докато се размотавахме из Габрово, влязохме в един магазин за алкохол и сладки нещица и изведнъж на стената видях окачено такова мече - светлобежово, рошаво, с разкошно сладка муцунка и сребриста панделка на главата. Само дето не запищях от радост!!! За мое щастие се продаваше и то за смешните 3.50 лв. Пламен веднага го откачи от стената и ми го подари. Сега ми краси поличката под прозореца в кухнята и всеки път като го видя си умирам от щастие. Да, знам ,че съм твърде голяма да се радвам на плюшки, но какво толкова.

Но стига съм писала, че вече сигурно сте нетърпеливи да видите и тортените ми предложения за днес. Както вече стана ясно от заглавието, това са торти, правени за годишнини от сватби. Но не наши, а на други хора. 

Тази я правих за родителите ми, които на 10 септември отпразнуваха 37 години от сватбата си. Искаше ми се да спретна нещо стилно, ретро и романтично. Идеята за дизайна ми хрумна от ето тази ръчно изработена картичка, която видях в нета.

Долният етаж реших да декорирам не просто с райета, а с малко по-засукани заврънкулки. За жалост нямах бяла боя да ги изрисувам и затова прибегнах към роял айсинга. Груба грешка! Толкова съм зле в работата с това нещо! Резултатът бе плачевен - криви и назъбени линии, сякаш с едната ръка съм шприцовала, а с другата съм бъркала в контакта. Акцент в декорацията, разбира се, са влюбените птички. Обожавам стилизирани пилци, а в случая те чудесно пасваха на тематиката. Като цяло, изключая цвъканицата с роял айсинг, тортата много си я харесвам и обичам. И в заведението, където празнувахме, придизвика страшен фурор и ми стана много готино и приятно. 

Тази торта също е инспирирана от картичка, която получих от Дани Пиркова - една от прекрасните ми булки, за които съм ви споменавала и друг път, но все още не съм ви запознала с нея лично. Тя живее в Пловдив и хобито й е да изработва изключително стилни, оригинални и красиви картички и разни други неща от хартия. Това е нейният блог, където може да разгледате красотите, които твори. Конкретно тази картичка ми изпрати в знак на благодарност за сватбената торта, която им направих. Влюбих се в нея и се зарекох някой ден да я претворя от захарно тесто. Ето, че съвсем скоро ми се отдаде такава възможност. Мими, една приятелка от квартала, ми поръча торта във формата на сърце, с която да изненада съпруга си Илиян по случай годишнината от сватбата им. Какъв по-подходящ повод да измайсторя захарната картичка?! Както и друг път съм ви споменавала, при подобен род задачи, когато се търси максимална прилика с оригинала, цветовете играят изключително важна роля. А в сладкарството да успееш да оцветиш захарното тесто в определен нюанс е доста по-трудно, отколкото в рисуването, да речем. Изобщо не бях сигурна дали ще мога да постигна особения цвят на пощенския плик, но чрез смесването на доста бои успях да го възпроизведа почти 1:1. Оттам насетне всичко беше лесно и изключително приятно и забавно. Постарах се да пресъздам всеки един детайл. За сравнение може да погледнете снимката - върху тортата е захарната картичка, а долу в ляво е оригиналната. Промених единствено текста. В моя вариант той гласи: "Ключът към дългия и щастлив семеен живот е в пълното доверие. То е в основата на истинската любов, разбирателство и приятелство."Имам и правописна грешка, за срам и резил, но късно я видях. 

Тази торта пък ми я поръча Анна, като подарък за 30 годишнината на родителите й Людмила и Евгени. Дизайнът е взаимстван от друга торта, чиято снимка тя ми прати. Оригиналът бе на четири или пет етажа, а аз трябваше да го прекроя в двуетажна торта, което до голяма степен осакатява визията като цяло. В моя случай стана леко претрупано и кичозно и не съм особено доволна от резултата. 

Имам още няколко торти, посветени на годишнини, но мисля да спра дотук. Тях ще ви покажа в някоя от следващите публикации. 

А ето и малко настроение от Боженци в снимки.