Ако си влюбен, всеки ден е Свети Валентин

Типично в мой стил ви поздравявам с празника с ден закъснение. Поздравът е на патерици, но дано любовта с половинката ви да не е куца, че тогава - лошо. 

Аз тоя празник не го празнувам. Не , че имам нещо против него, ама след толкова години брак няма едно мушкато, дет се вика, кой да ми подари. Пък тва букети от 100 червени рози, балони - сърца, мечета, шоколадови бонбони - химера!!! Вчера такава романтична вечеря имахме с моя съпруг - двойка кебапчета с лютеница (не, не съм тотално лишена от романтика, просто бяхме на гости в баба ми, която навърши цели 80 години, да ни е жива и здрава). Та гледам аз порцията и му викам на моя скъп "Боже, боже - кебапчета на Свети Валентин муаме!!!!" Пък той съвсем спокойно отвръща "Че кво им е, бе! Само дето не са огънати във формата на сърце! Ма и правички биват." Това ми припомни как навремето, като бяхме още млади гаджета, Пламен ми направи вечеря - запечен кремвирш във формата на сърце. Брех как му се радвах на тоя кремвирш и колко щастлива бях от жеста, а сега каква претенциозна съм станала. Ма то това е типично за жените - с годините хем погрозняваме, хем по-проклети и кисели ставаме. Вчера, докато пътувахме към баба, не спрях да пиля "Ей, тоя какъв голям букет рози е купил! Ами тая девойка кво огромно мече е получила! Леле, леле ми то всеки втори мъж с цветя!" Пък Пламен само повтаряше "Мишулче (едно от любовните ни обръщения), нищичко не виждам, мило! Нали шофирам!" Колко удобно!!!! Това мъжете толкова избирателно зрение и слух имат! Ще питате "Като толкова му мрънкаш на човека, ти какво му купи за празника?" Е как какво - нищо!

Взе да става неудобно, затова рязко сменяме темата.

Ето какво направих за празника - курабии, ама все за други хора. За нас нямаше. 

И докато сме още на вълна романтика в брачните отношения, да ви разкажа една много сантиментална и показателна случка. Не се препоръчва за твърде чувствителни хора.

Тиха и спокойна вечер. Всъщност нито тиха, защото дечурлигата врещяха както обикновено, нито спокойна, защото у дома такова нещо като спокойствие не вирее. Така че остава само вечер. И тъй - вечер! Пламенчо седи на диванчето в хола, а аз съм полегнала нежно в скута му. Гледаме нещо романтично (аз с огромно желание, той - с дваж по-огромно негодувание). Разчувствах се и почнах тихичко да роня сълзи, а той ме пита "Да не заспа, бе коте!" Учудено казвам "Не, защо?" А той "Ми нещо ми мокрее - реших, че си заспала и точиш лиги!"

По-горе споменах кренвирш, та се сетих и за една друга случка. Няма нищо общо със Свети Валентин, ама е забавна. 

Та преди години, още бяхме само с две деца, тръгвайки си от градинката към вкъщи, решавам да седна в колата отзад при момчетата. По пътя спираме до магазина да купим кремвирши. Веднага обелвам един, че Давид искаше и пак се качваме в колата. Слагам децата да седнат отзад, а аз тоя път решавам да си седна отпред на мястото. Но в момента, в който затварям задната врата, колата тръгва и аз оставам - насред улицата, изумена, с нахапан кремвирш в ръка. Решавам, че Пламен нещо се майтапи и хуквам да търча зад колата, размахвайки нагризания кремвирш. След няколко метра колата спира и аз си помислих, че мен чакат. Затърчах се още по-бързо и тъкмо да ги настигна, ренцето пак отпраши. Пламенчо спрял да се размине с някаква кола. Обезсърчих се леко и дори се ядосах. Майтап, майтап, ама взех да се уморявам. То да тичаш и да вееш кремвирш не е лесно. Но със сигурност е зрелищно. Някъде по това време в колата Давид се размрънкал "Искам кренвирш", а баща му рекъл "Нали майка ти ти дава, кво ревеш!" Тук и Денис се намесил в защита на брат си "Че то мама я няма!" А Пламен "Как я няма, бе?!?!? Къде е?" Децата " Ми остана пред магазина." 

Изводът - добре, че кренвиршът остана в мен, та някой да забележи, че ме няма. Иначе щях да трамбовам пеша до вкъщи.