Честит Рожден Ден , Дави!!!

Вчера, 7 феврурари, нашето момче Давид навърши 9 години! Да ни е жив и здрав и все така добричък!!! Обичаме го толкова много!!!!

За първи път в живота си той искаше да празнува рождения си ден. До сега никога не е имал желание за празник и това все ме е натъжавало. Но тази година беше различно и аз бях толкова щастлива!!! Искаше да приготвя специална почерпка за съучениците му в училище, а вкъщи да покани освен роднините и двамата му най-добри приятели. Освен това пожела да му купим и нов пуловер, за да се барнел подобаващо за случая. Като добри родители, естествено изпълнихме всичките му желания.

Давид е много притеснително и изпълнително дете. Обича всичко да му е изрядно и не търпи провали и непредвидени изненади. Планира нещата отдалеч и много старателно. Още преди два-три месеца ме сръчка "Мамо, ти мислиш ли за моята торта?" И през ум не ми беше минала, но можех ли да се изложа "Не, не мисля!". Ще си кажете "Каква щастлива майка - с месеци напред знае желанията на детето си и има време да се подготви!" Веднага ще ви контрирам - жестоко се лъжете!!! Всъщност за едно сте прави - подготвена съм, но не с конкретна идея, а със ясното съзнание, че до последния момент Давид няма да знае какво иска. 

Доказателството: След дълго ровене из нета в разглеждане на всевъзможни торти и безброй идеи, седмица преди рождения му ден, поставих ултиматум на Давид - до края на деня да ми каже окончателно на какъв вариант се спира. 

- седем дни преди ЧРД: "Мамо, твърдо реших - тортата ще е на Колите!" Следва половинчасово обяснение кои коли да ги има, как да са разположени, какво да е нарисувано и т.н.

- шест дни предиЧРД: "Мамо, Колите ми се вижда много изтъркана тема! Може ли да я сменим с Рататуй?" Вадят се книжки и играчки за мостра и се уточняват детайлите до най-маката подробност.

- пет дни преди ЧРД: "Мамо, почна ли да ми правиш тортата? Не!!! Ох, Слава Богу, не искам вече Рататуй! Нека да е Спондж Боб, ама зимен!" И отново обяснения до най-малката подробност.

- четири дни преди ЧРД: " Ех, да можеше да ми направиш торта на семейство Симпсън! И край - повече промени няма да има! Последно т'ва е!"

- три дни преди ЧРД: "Вече твърдо знам каква торта искам! Най-важното е да е вкусничка, а отвън и само с бяло захарно тесто да е покрита - стига ми!" Аз: "Но , Дави! Аз искам да си щастлив! Кажи ми коя торта ще те направи щастлив!!!" Той: "Тази, която ще ти достави удоволствие на теб докато ми я правиш!" Сълзи в очите (моите - смятам е ясно) и липса на каквато и да било идея какво да правя. 

- два дни преди ЧРД: Имам идея!!! Работата покрай реализирането й кипи с пълни сили. Обаждам се на Валерия (момичето с уникално яките торти) просто да си споделя с нея какви ги творя, а тя ми отвръща "Ти си луда! Нямаш никакво време!" Ха! Като че ли не знам, ами и трябва да ми го натяква. Но не се отчайвам и продължавам напред. 

- ден преди ЧРД: Тортата е готова. Получи ми се сравнително добре - без драми, без ядове, без сакатлъци. Давид каза, че не иска да я вижда и не отвори нито веднъж хладилника. А това е просто изумително, като се има предвид, че той е постоянно заврян в него - или лочи мляко направо от кутията, или търси нещичко за хапване ,че е все гладен, милият!

И ето го дългоочакваният ден! 

Това са курабийките, които напарвих за дечицата в класа му. Всички бяха във формата на къпкейкче. За момиченцата с цветенца, за момчетата - със снежинки. 

Всяка курабийка опаковах отделно и надписах персонално за съответното детенце.  Етикетчетата за момичетата изрязах от един картон със щампи на феички - каквато рокличката на феята, такъв цвят и кексчето. 

За момчешките импровизирах - от ламиниран сив картон изрязах етикетчета и им лепнах по една снежинка от захарно тесто.

Имаше курабийки и за госпожите. 

За всяко детенце имаше и шоколадово кексче с ганаш. Рецептата можете да намерите на страничката с рецепти. 

А това е тортата. Чудите се що за дизайн? Всъщност това е любимото ядене на Давид - телятели с бял сос. Сосът го правя със сметана, синьо сирене и гъби, но в случая го забърках от роял айсинг.  Отгоре поръсвам с ементал. Тук той, както и всички останали продукти, са от захарно тесто. Чинията и вилицата ми станаха доста грознички, но поне успяха да изсъхнат за това кратко време и да не се разпаднат (на пук на Вал, хахахаха!) Иначе вкъщи се храним в къде , къде по-аристократични сервизи и само със сребърни прибори. :)))) Бурканчето с гъбен сос го направих от бисквити и покрих със захарно тесто, а отгоре намазах с кристалина, уж за да прилича на стъклено. Канапчето е истинско. Маслините принципно не присъстват в рецептата, но ги сложих за повечко цвят. Малко ми ликьосаха чистоновата бяла покривка, но карай да върви!  Давид много се изкефи на тортата и не позволи на гостите да изядат чинията с телятели. Щял да си ги гледа и да им се радва. Според мен е мазохистично да гледаш любимото си ястие и да не можеш да си го хапнеш, но щом така иска. 

А това е кексчето, което напарвих за рождения ден на съседката под нас - Деси. Докато купувахме подаръци за Давид в Джъмбо, видях това фенерче и ми хрумна да го използвам като кутийка. Изобщо не съобразих, че отворът му е твърде малък. Наложи се първо да пъхна кексчето, завъртяно на една страна, а после да го декорирам.  Съпругът ми каза, че приличам на хората, които сглобяват стълба или корабче в бутилка. Беше забавно.