Торта за годишнина

Само преди два дни с Пламен отпразнувахме 11-тата ни годишнина от църковния брак (за по-запознатите от вас така наречената Трета сватба, пък тези, които не са толкова навътре в нашия личен живот, могат да се информират тук). По традиция около тази дата обичаме да зарязваме децата по баби и дядовци и само двамата да си набием шута някъде извън София на романтично и приятно местенце. Е, случвало се е да отбележим повода и доста по-диво и шумно с ходене на концерт на Удо от Accept например (една от любимите ми метал банди). Идеята е каквото и да правим, да не пропускаме празника. Всяка година систематично си натякваме един на друг още със събуждането, че на тоя ден сме се бракували. Като че ли някой от нас може да го забрави. Макар че тоя път Пламен направо си ме изненада с "Честита годишнина, мило!" и в отговор само успях да измрънкам "Ей, верно, бе!". Но това е защото ме изпревари и хвана неподготвена - още си дремех сладко и не бях отворила очи, та да се сблъскам с жестоката действителност. Причината да се събудим в брачното ложе, а не в някоя хотелска стая, бе, че на следващия ден бяхме канени на кръщенето на най-малкото детенце на най-добрата ми приятелка, за което правих и торта. Решихме все пак да отбележим някак повода. Събрахме децата на семеен съвет пред хладилника в кухничката, за да измислим какво да правим. Оказа се, че никое от тях не свързва датата с някакво значимо събитие, та се наложи Пламен да им обясни, че ни е празник. Позволих си да го прекъсна и съвсем деликатно да вметна, че за мен е повече помен, отколкото празник. Малко черен хумор, на който изненадващо никой не се смя, пък мойто си беше смях през сълзи, ама айде. Казахме на децата, че планираме да се почерпим по случая в някое заведение. Предложих им да се оттеглят тримата на тайно съвещание в спалнята и да решат с нас ли ще идват или да ги оставим при баба им и дядо им. Колко неразумно от моя страна! Дори през ум не ми мина, че ще изберат опцията да кибичат с нас цяла вечер на маса и да полагат неимоверния усилия да се държат прилично, вместо да гледат телевизия и да правят каквото си искат при баба и дядо. Но лесно не се давам! Казах им, че нещо не са ме разбрали и че всъщност питанката ми е била при кого предпочитат да ги оставим - при баба им или при дядо им (което де юре и де факто е все тая, защото хората си съжителстват мирно и кротко на квадратурата на едно и също апартаментче). Да, знам, че съм голяма гаднярка и повечето от вас сега възмутено роптаят "Боже, каква майка!" Но в своя защита ще кажа, че няма правило, което изисква да си добра майка, за да празнуваш годишнина от сватбата си. Все пак това е празник най-вече за двамата бракувани, пък последиците от този акт (имам предвид децата) не е нужно да споделят празника. За тая цел си има Коледа, Великден, рождени дни и прочие. В крайна сметка двамата по-малки избраха варианта при баба и дядо, а големият дойде с нас. Прекарахме си много приятна вечер в градината на Face Bar & Dinner в Горна Баня. Докато се приберем беше минало полунощ и вече нямахме годишнина. Но имахме три прекрасни момчета, които целунах нежно за лека нощ като добра и любяща майка, каквато ще бъда и през следващите 364 дни до следващия 23 юни.

Сигурно вече се питате къде е тортата за повода. Няма такава. Но ще ви представя една, която правих за първата годишнина от връзката на двама млади и влюбени - Цвети и Пламен. Поръчката дойде от Цвети, която половин година се чудела какъв повод да си измисли, та да поръча торта от мен. Накрая решила да зарадва любимия си. Приех молбата й на драго сърце. Ето и какви бяха изискванията й:

..."Идеята за тортата ми е следната - представям си я острани да е бяла с много черешки и пеперудки, а отгоре да е тревисто зелена.Пламен има черешова градина, за която се грижи с много любов, а пък аз обожавам пеперудите, иска ми се да има по нещо, което всеки един от двама ни обича.Другото, което днес ми хрумна е да има две поседнали фигурки на момиче и момче, хванати за ръка на дървена пейка и до нея да има черешово дръвче..."

В последствие черешовото дръвче беше заменено от кипариси, които да им припомнят за романтичното пътуване из Италия, което двамата осъществили лятото. 

Най-много се притесних от пейката. Драмата ми беше как да я направя, та да издържи под тежестта на захарните влюбени.  Проблемът е, че захарното тесто когато изсъхне става доста чупливо, а в същото време е и тежко. Страхувах се, че в момента, в който сложа фигурките да "седнат" пейката ще се счупи. Затова заложих на сигурното. Направих основата от тел, обвита в захарно тесто, а дъските Пламен ми изряза от летвичка от щора. Стана си пейчица за чудо и приказ. За да има още по-автентичен вид, на облегалката издълбах и овечковечих за поколенията Ц+П=сърчице. Влюбените гълъбчета ми се искаше да имат детски и леко ретро вид, затова ги напарвих в стил Том Сойер и Беки Татчер. Самата торта изрисувах като част от бял порцеланов сервиз на черешки също в ретро стил. Боднах няколко кипариса, лепнах десетина пеперудки и желанието на Цвети беше изпълнено. Толкова много хареса тортата и нямаше търпение да изненада Пламен с нея.

  А на следващия ден получих това писмо:

"Бубе здравей, искам още веднъж да ти благодаря.Това е най уникалната торта не само по външен вид, но и по вкус.Пламен не може да се спре да яде:))) Той остана буквално без думи, като се поусвести малко само ми каза, ама тя е много голяма, как ще се справиме..и след още малко леле ама тя е толкова хубава, тя не трябва да се яде хаха:)))) просто уникално и прекрасно:)ние си запазихме фигурките на почетно място в хладилника:))Бубе ти си истинска вълшебница, защото караш хората да се усмихват само при спомена за твойте невероятни торти.Много се радвам и съм щастлива, че има хора като теб, продължавай все така телепатски да радваш околните:)целувки"

Ако се чудите защо е намесена и телепатията, веднага ще ви разясня. Оказа се, че Цвети има жилетчица в същия розов цвят като моето захарно момиченце и също е луда по винтидж изрисувания порцелан. Може да е чисто съвпадение, че съм налучкала, но може и да съм си телепатка. Знае ли човек?!?  В тая жега повече клоня само към "патка", но това е друга тема.

Пожелавам ви една прекрасна седмица с много слънце, любов и черешки!