Хайде на пържолките!

В горещите летни дни няма нищо по-приятно от разхлаждащ резен сладка диня, малко хрупкави черешки или сочна праскова. Но само на плодове лично аз не мога да я карам. Винаги съм спадала към оная група животни, дето без месце не могат. Ако и вие не можете да откажете на тлъста препечена пържолка, значи днешната порция е за вас.

Тази торта правих по молба на Галя като подарък изненада за рождения ден на съпруга й Георги. Вече няколко пъти съм ви запознавала с това прекрасно семейство. Първата торта, която правих за тях, бе послучай рождения ден на малката им дъщеричка Калина - тортата с Червената шапчица. После дойде ред и на тортата с лалетата, с която Георги зарадва Галя. След нея правих футболна торта и за сина им Бойко, която още не съм ви показвала. Както е видно, остана само Георги без торта от мен, та беше крайно време да поправим тази черна несправедливост.

Желанието на Галя бе да му спретнем торта, копие на любимото му ястие, което обичал да си поръчва в едно столично заведение - печени свински ребърца, сервирани върху дървен сач в компанията на разрязан на четири домат и забит в дъската нож. Да си призная честно, ребърцата ми се видяха доста сложни за изпълнение, затова минахме на вариант пържолка. Галя ми даде карт бланш да се развихря и да обогатя "гарнитурата" с каквото ми хрумне. Само това и чаках. Набелязах си разни вкусотии и започнах да ровя за снимки из нета. Когато имам от какво да гледам ми е много по-лесно да работя. За някои от зеленчуците ползвах и истински мостри. Всичко правих с ръце и с помощта на едно малко ножченце и клечки за зъби.

Пържолата, хлебчето, лука, лимончето,марулята, доматките, царевичката и репичката ги направих от бял фондан и след като изсъхнаха ги оцветих. Признавам си, голямо рисуване му ударих.

Най-трудно ми бе с хлебчето. Исках да има максимално реалистичен вид. Наложи се да мацотя поне с пет цвята, за да се получи преливането от по-бледа към по-изпечена коричка. Гордост са ми трохичките, които се виждат в разрезите. Направих ги като разчовърках тестото с клечка за зъби. Мисля, че се получи много яко. (скромността ми е първа природа!!!хихихихи!).

 Много се кефя и на кокала на пържолката, макар по снимките да не ми се вижда толкова "истински" както на живо. Самата пържолка малко по-сухичка ми се получи от желаното. Обичам по-шаренкото месце. А най-много се кефя на пръжки - ама такива истински, мазнички и хрупкави. Цяла зима си купувам сланинка от месарския магазин, режа си я на малки кубченца и си я запържвам до златисто, а после си я хапвам като семки с огромна наслада. Верен привърженик и последовател съм на идеологията "Вие ми дайте свинско и винско, па ме чекайте да умра!" А като диетолог уважавам най-много Алф (онова косматото трътлесто извънземно), който веднъж сподели, че яде от всичко по колкото иска. Лин (девойчето от сериала) го пита "И така отслабваш!?!?", а той "Мислиш ли????"

Царевичката я оформих като първо направих кочанчето, а после отгоре редих зрънце по зрънце. Оцветяването беше лесно - минах всичко с жълто, а след това нанесох и изпечените участъци (пак ползвах пет-шест цвята, за да докарам максимално реалистичен вид). Масалцето също много ме радва - резките и къдравкото в края му направих с един назъбен инструмент, на който не му знам името. 

Най-голямо предизвикателство несъмнено бяха резенчетата домат. Първо си направих топка от фондан с размера и формата на истински домат и после я разрязах на четири резенчета. Да режеш нещо, което лепне по ножа и се деформира при най-малкия натиск, си е сложна работа. След рязането почна голямото моделиране. Исках да направя всяко ръбче, вдлъбнатинка и извивка максимално реалистични, а това не беше особено лесно, защото фонданът бързо се разпльокваше от жегата и влагата. След като ги пооформих що годе прилично, се отдадох на забавната част да им придам цвят. Оцветявах ги повече от час. Гледах от истински домат и се стремях да постигна всеки нюанс и светлосянка, а те се оказаха доста. Да не повярва човек, че в нищо и никакво доматче могат да се видят толкова много цветове - от почти бяло, през бледо розово и оранжево, та чак до наситено червено. А сърцевината, погледната по-детайлно, се оказа истинско предизвикателство.  Не ми се получи така както исках, особено жилките със семенцата, но все пак приличаше на домат. "Лигавата" сърцевина постигнах с кристалина, която придаде доста реалистичен вид на нещата. Кристалината е почти безцветно, прозрачно желе, което се ползва често в сладкарството. С него, например, се гланцират живите плодове, с които се декорират тортите, за да не почерняват и да изглеждат бляскави и сочни.

Чушките и картофките направих от предварително оцветен фондан, съответно в зелено и в жълто. Спретнах ги за минутки. За картофките разточих по-дебел лист захарно тесто и с нож нарязах дълги прави пръчици, които в последствие пооформих в краищата и леко извих, за да приличат на пържени картофчета. Като позасъхнаха на места ги минах с лек нюанс на кафявото, за да имат по-препържен вид по крайчетата и ръбчетата. Чушлетата се оформят много бързо и лсно. По-пипкави са само дръжчиците, защото листенцата са им доста мънички и деликатни, а трябваше да ги оформя с пръсти. След като бяха готови ги дъстнах с тъмно зелен дъст. Дъстове се наричат боите на прах, които се нанасят на сухо с помощта на мека четка и придават много завършен и реалистичен вид на нещата. Накрая ги минах на пара, за да фиксирам боята и да им придам блясък. 

При ножа първо оформих дръжката. Гледах от истински нож, който Пламен сантиментално си пази от казармата. Във вече готовата дръжка пъхнах дълъг дървен шиш, към който залепих острието двустранно, така че да скрие шишчето, което остана да стърчи само в края на острието. След като изсъхна добре, нанесох няколко пласта сива боя металик (подарък ми е от Вал, за което много й благодаря!). Боядисването ми отне два дни, тъй като трябваше да го правя първо от едната страна, а като засъхнеше - и от другата. И така още два-три пъти. Накрая стърчащия край на шиша забих в тортата, та ножът да стои изправен. Като цяло не си го харесвам особено, ама толкова си мога. 

"Дървеният" сач е изцяло от захарно тесто. Разточих го по-дебелко и с помощта на капак от тенджера изрязах във формата на кръг. Направих и една вдлъбнатина, та да има по-истински вид. Отгоре го минах с ножа, за да му направя резки, а после го оцветих. Не съм доволна от оцветяването, защото ми стана много шарен и в доста наситени цветове. Щеше ми се да има по-натурален дървен вид и да изглежда по-захабен. Но при толкова много храна отгоре почти не се вижда, така че няма да се тръшкам излишно.

 Листата марулка са ми супер любими! Тях си ги рязах и оформях на ръка като гледах от истинска маруля. Постарах се да направя всакя къдравинка и сгънка. Суших върху намачкано алуминиево фолио, което позволи да придобият максимално реалистичен вид и форма. Оцветих в преливащи нюанси на зеленото, като използвах дъстове, които след като нанесох върху листата, минах отгоре с малко алкохол. Така хем цветът стана по-наситен, хем листата изглеждаха мокри. 

Лукчето си мислех, че ще ми е най-лесно, но се оказа точно обратното. То беше единственото нещо, което правих цели три пъти докато постигна желаната визия. Но мисля, че се получи добре. Първоначално то също беше изцяло от бяло захарно тесто. Правих всяко перче отделно и напластявах, както си е при истинския пресен лук. Накрая оцветих и готово.

За лимончето ползвах истинско резенче, от което да гледам. Трудно беше оформянето на сърцевината, заради отделните фрагментчета, но горе-долу се получи.

Относно самата торта идеята ми беше да е като маса с бяла покривка и покрая да има типична българска шевица. Това означаваше да си разточа фондана, да го изрежа с големината на кръг, който да пада върху тортата като покривка и още преди да съм го метнала, покрая да изрисувам шевицата. Но рисуването на нещо толкова детайлно щеше да ми отнеме страшно много време, през което захарното тесто да изсъхне и впоследствие, при слагането му върху тортата, да се напука и начупи. Другият вариант беше първо да метна покривката, пък после да рисувам, но това ми се видя още по-невъзможно и сложно и се отказах. Реших да мина по най-тънката лайсна и да си облека тортата по стандартния начин, а отдолу да я обкантя с ширит с мотиви на народна шевица. За щастие намерих такъв в една кинкалерия и то само два часа преди да си предам тортата. Бях супер щастлива!!! А ето я и нея в цялата й прелест! Да ви е сладко в най-буквалния смисъл!

 

Така и така сме на вълна зеленчуци, иска ми се да ви покажа и някои от любимите ми снимки на тази тема. Преди години страшно се забавлявах да щракам с фотоапарата всякакви плодове и зарзават. Снимките са абсолютно натурални - нямат грам обработка и са правени с едно малко апаратче, но въпреки това много си ги обичам.