Торти със зайчета

В нашата къща зайчетата са на голяма почит, ама не истинските, а плюшените. Не че не обичаме и истинските, но предпочитаме да им се радваме извън дома ни. А и плюшенките са ни предостатъчни. И Давид, и Девин си имат по едно, което им е любимо и си го гушкат докато заспиват. На Давид заека му го купих още като беше съвсем мъничко бебе и скоро се превърна в най-любимата му играчка. Кръсти си го Пухи. На Девин зайчето му е подарък от нашата зъболекарка. Даде му го като награда при първото му посещение при нея, задето е бил послушен и не е плакал. Девин страшно се гордееше с него и незнайно защо го кръсти Вреки. Както самият той каза "Много хубаво име, нали, мамо? А не някво тъпо като Пухи!" 

Аз, за жалост, си нямам зайче, но пък откакто правя торти, използвам всеки възможен случай да измайсторя някое от захарно тесто.

Та както стана ясно от заглавието и от всичко казано дотук, днес ще ви представя няколко торти, общото между които е, че са със зайчета. 

Тази я правих за първия рожден ден на едно приказно красиво момиченце - Маноела от Пловдив. Когато майка й Илияна ми писа с молба за поръчка, аз директно й отказах, тъй като графикът ми бе препълнен. Впоследствие се съгласих с уговорката да не е много сложна за изработка, тъй като наистина нямах никакво време. За мой късмет тя искаше малка, нежна и ненатруфена торта в пастелни цветове. Като ориентир ми даде няколко мои модела, като каза ,че изцяло ми се доверява за дизайна. Откъм цветове се спряхме на лилаво и бяло, тъй като и рокличката на Маноела беше в тази гама. Да си призная, дълго се чудих какво точно да направя, така че да има общо с вече правените от мен торти, които й бяха харесали и в същото време да е различна и оригинална по своему. Идеята в крайна сметка ми хрумна от една торта от памперси, която видях в нета. Тя беше точно в бяло и лилаво, с много сладурско плюшено зайче. За контраст реших да добавя и малко светлозелено, което да освежи тортата. Зайчето, естестевно, направих с рокличка - нали беше за момиченце! Изработването му ми достави истинско удоволствие и много си го обичам. Панделката около тортата, обаче, ми взе здравето. Исках да бъде трицветна, но отделните лентички все не успявах да ги изрежа и залепя така, че да са равни и се получаваше ужасно криво и грозно. Накрая се отказах от тази идея и прибегнах до по-лесен и вече изпитан вариант. При цветенцата заложих на три нюанса на лилавото, какъвто бе и десенът на рокличката на Мани. Мисля, че се получи много детска, нежна и сладурска тортичка. 

Това е тортата за третия рожден ден на малката Виктория. Майка й Петя беше научила за мен покрай приятелката си Лили, с която пък аз се познавах от няколко месеца и честичко си разменяхме мейли. След като Петя ми писа и аз приех да се заема с поръчката, тя и Вики седнали на компютъра да разгледат тортите ми и Вики да си избере някоя. Прегледали целия ми блог и накрая Петя попитала "Е, реши ли вече какво искаш за рождения си ден?", а Вики отвърнала "Да, тримата батковци!" Толкова много се смях на тази история. Първото хрумване на Петя бе тортата да е с героите от Маша и Мечока, но после се спряхме на вариант момиченце със зайче. Вики много си беше харесала тортата ми с градинарката и искаше и нейната да е с момиченце със синя рокличка, но да има и зайче и най-важното - камъчета, които после сладко да си похапне. На Петя любимата торта пък се оказа синята ми с релефните цветя. Казах й, че в никакъв случай няма да направя същата, защото противоречи на политиката ми "Никога една и съща торта два пъти!" Затова попромених цветята, а основата напарвих по-светлосиня. Преди да започна работа по тортата, си нарисувах скица на цветята - какви да бъдат, как да ги разположа, в какви цветове. След като имах рисунка ми бе много по-лесно да я следвам. Дойде ред и на пипкавата част. Да се изработят толкова много и то най-различни цветенца отнема часове. Да не говорим, че изобщо не бях съобразила бройката и така се увлякох с количествата.

 Но с тези, които не използвах, впоследствие декорирах сума курабии и кексчета. Както мъжът ми се шегува "Безотпадъчна технология!" Тези четири бисквитки също ги правих с остатъчните цветенца и ги подарих на четири прекрасни момичета.

За да вземат тортата дойдоха Петя и Лили. Бях толкова щастлива да се запозная лично и с двете! Донесоха ми и подарък. Отворих торбичката и какво да видя - вътре имаше едно от любимите ми Bearington мечета. Казваше се Тиквичка и беше от хелоуинската серия. Идея си нямате колко се зарадвах и трогнах. Най-странното е, че същата сутрин сънувах как Петя идва и ми подарява мече от любимите ми. В съня си се стреснах и се събудих супер засрамена от собствената си наглост. Казах си "Как изобщо мога да си помисля, че някой би ми подарил подобно нещо?!?!?" И когато сънят ми се превърна в реалност, просто не знаех как да реагирам. Толкова се разчуствах, че се разплаках. Но не посмях да кажа на Петя за пророческия ми сън. Като се сетих за него ми стана още по-неудобно. Самата Петя няколко месеца по-рано прочела в блога ми за мечето, което случайно открих в Габрово (историята можете да прочетете тук) и решила, че ще ме зарадва с още едно. 

След невероятната изненада, която Петя ми направи, дойде ред и аз да й покажа тортата. Мисля, че и тя остана много доволна и щастлива. Ето какво ми писа няколко дни по-късно:

..." Торта беше невероятна,освен че на външен вид беше страхотна и вкуса беше много хубав,на всички тамного ми хареса,още като влезнах в детското клубче да я оставя и персонала ееееееееееееееееееееее какво е това произведение на изкуството,много красиво,искам да ти кажа че мъжете които грам не се интересуват от такива неща,всички дойдоха да ми кажат колко била хубава тортата,а Вики беше по-щастлива от всякога,само като я видя и вика:ЕЕЕЕ МАМО КРАСАВИЦА И КАМЪЧЕТА :)))))"

След още няколко дни в поредния мейл Петя ми писа, че Вики постоянно отваряла хладилника и питала "А бе, мамо, къде изчезна тая торта?" Голяма сладурка тая Вики, само ме разсмива! 

Това пък е тортата на Емма за третия й рожден ден. Веднага бързам да кажа, че зайците са керамични - НЕ съм ги правила аз. Купени са от магазина и са част от Великденската ми украса всяка година. Много си ги харесвам и отдавна им се каня да ги пробвам от захарно тесто, но все не ми остава време. Затова накрая реших да ги използвам директно като декорация на тази тортичка, а защо, ще ви разкажа след малко.

За миналия рожден ден на Емма правих ето тази торта. По желание на майка й Стефи дизайнът и цветовата комбинация бяха съобразени с тоалета на рожденичката - рокличка в оранжево и фуксия. Много си я обичам, защото стана стилна и нестандартна, а за мен е и много специална, тъй като е единствената торта, за която най-големият ми син Денис каза, че му харесва - съчетанието на цветовете било готино. 

Тази година Стефи нямаше право на глас при избора на дизайн. Емма каза, че иска торта с комбайна от "Колите" и с житни класове. Само като чух за комбайн и косите ми се изправиха. Категорично отказах да правя подобно нещо, защото ми се вижда ужасно сложно. Още повече, че ставаше въпрос и за конкретен персонаж от филмче, а не просто за комбайн. Писах в тортената тема с молба някой да приеме предизвикателството и да направи тортата, но желаещи нямаше. Докато се чудех откъде да го подхвана тоя комбайн, Стефи намери решение на проблема. Беше купила оригиналната играчка, но под формата на конструктор LEGO. От мен се искаше само да изработя тортата, а впоследствие тя щеше да сложи отгоре вече сглобения комбайн. Само с житни класове щеше да стане много скучна, затова добавих и различни полски цветя, както и няколко пеперудки, които да прелитат от цвят на цвят. И понеже не ми се искаше да снимам тортата така незавършена, реших отгоре да сложа керамичните зайци, които и без друго имат вид на селски труженици и идеално се вписват в пейзажа.