Сватбата на Хриси и Камен

Това са те - моите първи младоженци за тази година. Запознайте се с Христина и Камен!

При тях идеята за сватба започнала като на шега. Двамата се обичали и живеели заедно от дълги години, но им бил нужен документ за сключен граждански брак. Решили, че ще подпишат в мнооого тесен кръг без никакви официалности и тържества. С времето кръгът започнал да се разширява и в един момент поканените били достатъчно, та да вдигнат истинска голяма сватба за чудо и приказ. А всяка сватба си има куп задължителни елементи, един от които несъмнено е тортата. 

Така съдбата ме срещна и запозна с Хриси, която се оказа една невероятно готина, интелигентна и много силна духом жена, с изключително чувство за хумор, което аз, както знаете, ценя високо. Покрай мейлите и телефонните разговори харесах и обикнах Хриси още преди да се видим на живо, а когато ми дойде на гости, за да уточним всички подробности около сватбената торта, я почуствах близка като дългогодишна приятелка. Може би, защото тя знаеше твърде много за мен от блога ми. Оказа се, че ми е голяма фенка и следи изкъсо работата ми. С Камен нямах удоволствието да се запозная преди сватбата, тъй като натоварената му работа не му позволяваше да се включи активно в организацията на предстоящото събитие. Беше поверил всичко в ръцете на бъдещата си съпруга и сватбената организаторка. Така че, Хриси имаше отговорността и свободата сама да избира и дизайна, и вкуса на тортата. 

Относно пълнежа нямаше никакви колебания. Дори не ми даде възможност да й подготвя дегустация на различни вкусове, защото се влюби още в първото парче торта, с което я почерпих, когато ми дойде на гости. Избра си "Кармен", но тъй като и "Провансалската" й звучеше много любопитно, решихме да ги обединим в едно. И така се получи следната комбинация - какаови блатове, напоени със силно и горчиво еспресо и бял ром, между които се редуваха орехово-карамелен крем и крем маскарпоне с парченца сушени сливи. Много се притеснявах за вкуса, затова занесох една пробна тортичка на любимите ми съседи - да си кажат мнението. Отзивите бяха красноречиви - "уникална"! 

За визията на тортата Хриси ми даде няколко различни насоки, но в крайна сметка се спряхме на варианта бледозелена основа, наподобяваща булчинската рокля, а отгоре сфера от лилави лалета и фрезии, подобна на булченския букет. Комбинацията зелено и лилаво ми е много любима и бях супер щастлива, че ще мога да изработя торта в такива цветове. Идеята за разминаващите се триъгълници взаимствахме от ето тази торта, която Хриси си беше харесала в нета. Именно тези триъгълници ме притесняваха най-много, макар на пръв поглед да изглеждат елементарни. Проблемът е, че когато се работи със захарно тесто, правилните форми са много трудни за изработка. Все пак става въпрос за тесто, а не за лист хартия. Особено притеснено ми бе за триъгълника на най-долния етаж, тъй като бе най-голям. Обиколката на етажа бе 88 см, което означаваше, че трябва равномерно да разточа парче тесто с дължина минимум 90 см и ширина 15 см, от което да изрежа триъгълника. С точенето и рязането се справих, но вдигането на триъгълника и увиването му около тортата се оказаха истинско предизвикателство. Такова гънене и кривене падна! Действах много внимателно, за да не го деформирам, скъсам или залепя накриво, а в същото време трябваше и да съм бърза, защото в противен случай тестото щеше да изсъхне и да се напука. За щастие успях да се справя сравнително прилично. С останалите два етажа бе значително по-лесно. Основата на тортата бе цвят авокадо - точно като цвета на булченската рокля, макар по снимките да изглежда доста по-бледо. Триъгълниците направих в по-тъмен нюанс, за да се открояват. В най-широката им част изрисувах мотив, копие на бродерията от роклята, а в основата сложих бордче, което минах със сатенена боя, за да изглежда лъскаво като коприна. На цвят и блясък го издокарах досущ като плата. За съжаление при поставянето на етажите един върху друг, не успях да центрирам втория и симетрията на триъгълниците ми избяга леко вляво (снимката вдясно). Видях допуснатата грешка твърде късно и вече нямаше какво да направя. Единственото успокоително бе, че това бе страничният изглед, а не лицето на тортата.

За букета се наложи да импровизирам, тъй като до последно и самата Хриси нямаше идея как точно ще изглежда истинският. Знаехме, че ще е оформен като полусфера от лалета и фрезии в различни нюанси на лилавото. Постарах се доста, но далеч не ми се получи така, както трябва. Лалетата ми станаха грубички, а за фрезиите е нужна голяма доза въображение, за да се сети човек, че са фрезии. Но поне успях да ги аранжирам така, че да приличат на букет. 

Към голямата торта направих и две допълнителни, декорирани в същия стил. 

Хриси ми поръча да изработя и 80 броя курабийки, които да раздават на гостите вместо баналните и кичозни подаръчета. Поръчката за тях дойде доста след тортата. Хриси ужасно се притеснявала да ме пита, за да не става нахална и да не ме затормозява допълнително. Аз пък мисля, че каквото и да ме беше помолила да направя, щях да се заема с огромно удоволствие. Дизайнът за бисквитките ми хрумна от сватбените покани, които бяха като филмова лента. Хриси си избра един от "кадрите", а аз го разпечатах на оризова хартия. Тук е мястото да благодаря на съпруга ми, който страшно ми помогна за курабийките. Обичам те, скъпи!!!

На пръв поглед бисквитките изглеждат много семпли, но всъщност ми отнеха цяла вечност. Първо месене на огромна буца тесто, после точене, рязане, печене. След като изстинаха ги покрих с пласт бледозелено захарно тесто. От бяло захарно тесто изрязах по-малки сърца,върху които залепих предварително изрязаните картинки от оризова хартия. Тях лепнах върху големите сърца и за разкош добавих по две лилави цветчета. Общо три дни работа. След това дойде ред на опаковането - всяка бисквитка да се пъхне в целуфанено пликче и да се върже с панделка и етикетче. За етикетчетата изцяло се бе погрижила Хриси - тя ги разпечатва, ряза и дупчи. За мен остана да им промуша панделчица и да ги навържа. Опаковането, вярвате или не, ми отне цели три часа и то при положение, че Пламен ми помагаше. 

В крайна сметка имахме цял кашон бисквитки и три торти, които трябваше да доставим невредими до Face Bar & Dinner Горна Баня в уречения ден и час. За зла участ се оказа, че единственият път до там е в ремонт. Имах чувството, че сме на Луната. Идея си нямате как се удържа триетажна торта на стъклена стойка по такъв терен. Подскачаше си когато и накъдето си поиска, въпреки неимоверните усилия от моя страна да я държа неподвижна. Само дето не получих удар!!! Като спряхме пред заведението с Пламен нямахме сили дори да говорим от напрежение. Аз цялата треперех и не можех да повярвам, че тортата е цяла. Проверих и малките торти и бисквитките. Всичко беше наред. Почуствах такова невероятно облекчение!!! Вече можех да си отдъхна и да се полюбувам на топлото пролетно слънце, което след безброй мрачни и дъждовни дни, най-после бе успяло да се покаже, сякаш за да бъде част от сватбата на Хриси и Камен. Дано и бъдещият им съвместен живот бъде така безоблачен, пълен с топлина и светлина. Бъдете щастливи!!!

Вечерта получих смс от Хриси, че тортата е страхотна и на вид, и на вкус. Сватбата беше във вихъра си, а тя отделила време да ми пише. Стана ми толкова готино и мило! Две седмици по-късно ме покани да й отида на гости. За мой късмет успях да открия тъмнолилави, почти черни лалета - любимите й. Купих ги всичките. На Дани Пиркова бях поръчала да ми направи картичка в зелено и лилаво.

Бях убедена, че ще я трогна и зарадвам с такъв подарък. Но се оказа, че и тя се е подготвила. Връчи ми ето този пакет - както забелязвате, също издържан в зелено и лилаво. 

Първо изобщо не го очаквах и останах доста изненадана. Прочетох благодарствената картичка и ужасно се разчуствах. Но когато отворих плика, направо не можах да повярвам на очите си. Вътре имаше едно от любимите ми мечета. И то не какво да е, а коледна феичка със снежно бели крилца от истински пера. Казва се Serafina Snowfall.

Хриси каза, че това не било случайно. Можела и мече на вещерска метла да ми подари, но избрала феичка, защото и аз съм била фея - феята на тортите. За фея на тортите не знам, ама фея на сълзите - със сигурност. Така ме трогна и зарадва!!! Добре, че и Камен беше там, та да се стегна, иначе щях да орева орталъка. Да вметна, че и Камен се оказа невероятно готин и свестен човек. Късметлийка съм аз, че се запознах с такава симпатична двойка и че бях част от тяхната сватбена приказка. Една приказка, която вярвам не свършва, а тепърва започва с " и яли, пили и се веселили"... Обичайте се и сбъдвайте мечтите си смело!!!