Във вихъра на въртележката и празника

В навечерието на Новата година искам да ви представя една моя много любима торта. Поводът да я направя бе първият рожден ден на Гого - малкият син на една от най-добрите ми приятелки Дора. С Гого съм ви запознавала в тази публикация покрай тортата за погачата му. 

Този път молбата на Дорчето бе тортата да бъде като въртележката с кончета в нашата градинка, на която Гого обожава да се вози. Идеята страшно ми хареса, но самата въртележка, която трябваше да използвам за модел, е ужасяващо кичозна. Реших да измайсторя нещо далеч по-стилно и красиво. И понеже Гого е роден през зимата, исках и тортата да е в унисон с този сезон. Исках да е като излязла от зимна приказка и да прилича на онези аристократични и ювелирни каросели, които се въртят бавно под звуците на нежна и повтаряща се мелодия. Като цветове реших да заложа на бялото и синьото, а за повече разкош да добавя и златно. Представих си я на два етажа, а отгоре, като трети, да бъде и самата въртележка.

След като вече имах идея как ще изглежда, трябваше да пристъпя и към нейната реализация. Започнах от най-важната част - въртележката. Първото, с което се заех, е да изнамеря в нета кътер или молд за конче. За мое щастие успях да открия комплект от три размера кътери  за кончета в Хитрини и веднага си го поръчах. След като знаех колко ще са големи кончетата ми, вече можех да преценя и размерите на самата въртележка. Реших да я направя неядлива, т.е. вътре да не е торта, за да може Дорчета да си я запази за спомен. За основа използвах една цилиндрична тенекиена кутия, в която децата си държаха флумастрите. Купулчето направих от пластмасова петстенна фуния, на която Пламен бе така добър да резне връхчето.  Фунията залепих върху дебела и стабилна картонена подложка. След като имах основната конструкция, дойде и забавната част. Всичко покрих със захарно тесто и започнах декорирането. И тъй като исках въртележката ми да е наистина като бижу, трябваше да я направя максимално пищна, но в същото време да бъде и много нежна и деликатна - все пак бе за бебешки рожден ден! Използвах общо 136 отделни елементчета. Някои от тях минах с перлена, други със златна боя. Получи се толкова блестящо, сякаш всичко бе посипано с магически прашец! Кончетата направих като за всяко изрязах по две формички и ги слапих огледално около дървено шишче. След като изсъхнаха ги изрисувах и последва най-трудното - да ги закрепя към тавана и основата на въртележката. Слава богу, успях и вече всичко си бе по местата.

Етажите на тортата направих по-ниски от обикновено. Все пак тяхната роля бе да служат по-скоро като допънение към въртележката, а не да се натрапват. За декорирането им използвах същите цветове и елементи - общо 132 на брой, от които 36 изработени с молд, а това, повярвайте ми отнема мноооооооого време. Точиците, напаравени с роял айсинг, не съм ги броила, но като гледам са стотици. 

След толкова цифри и приказки, време е да ви покажа и самата торта. Надявам се да ви стане и приказно, и снежно, и вълшебно... Върнете се мислено назад в детството и бързо на въртележката! Оставете се емоцията да ви завърти във вихъра на приказните спомени, почуствайте вятъра в косите си, усетете снежинките, които се докосват до бузите ви и бързо се стопяват. В такова настроение посрещнете и Новата година и нека тя ви донесе всичко, за което мечтаете. Бъдете щастливи! 

Весело посрещане и наздраве от мен!

Сладки и настроение за Коледа

Тази година реших да заложа на сладостите за Коледа. Направих си една приятна разходка из страниците на готварските книги и интернет сайтовете, миришещи на канела, ванилия, шоколад... И ето какво натворих.

 Най-напред изпекох две дози от любимите на децата канелени курабии. Използвах изпитаната рецепта, която всички добре познавате от страничката ми "Рецепти". Част от тях намазах с ледена глазура (по-известна като "киселица"),  а останалите декорирах със захарно тесто. Първата, която ще ви покажа, ми е любимата! Може би си спомняте пролетната ми къщичка за птици, която подарих на едно много специално за мен момиче. Сега реших да направя и зимен вариант на същата тема, но този път към нея добавих и една супер сладурска картичка, която Мила изработи специално за случая. Благодаря й от сърце!!!

От страхотния блог на Ирина Купенска си избрах две рецепти. Първата от тях бе за портокалови бисквитки с парченца шоколад. Наистина са много приятни - леко хрупкави, със свеж аромат на портокал и нежен вкус на шоколад. Съветвам ви непременно да ги опитате. 

Втората рецепта, която пробвах, бе за бисквитки с какао и нес кафе. Рецептата можете да намерите тук. Бисквитките станаха с доста наситен какаов цвят (и вкус) и ги декорирах само с бял роял айсинг, който контрастираше чудесно на тъмната  основа.

От същото тесто изрязах и по-малки формички, които слепих с шоколадов ганаш с ром. Ганаша си приготвих по стандартната рецепта - в 400 мл кипнала сладкарска сметана разтопих 300 гр натурален шоколад и след като сместа се охлади добавих 50 мл червен ром и разбих с миксера до получаването на пухкав и безобразно вкусен крем.

Не минах и без традиционните коледни меденки по рецептата на Джемма. Стават супер лесно, бързо и са много вкусни!!! Тях декорирах като коледни ретро картички с помощта на вафлена хартия. Но истината е, че повечето бяха излапани от децата в съвсем натурален вид без изобщо да имат шанса да бъдат разкрасени. 

После дойде ред и на любимите на цялото ни семейство ванилени рохлички. За приготвянето им следвам рецептата на Наталина за ванилени кравайчета. Това са едни наистина страхотни сладки. Тестото е леко ронливо и просто се топи в устата. Орехчетата придават неповторим вкус и хрупкат толкова приятно, а ванилената пудра захар ухае и изпълва цялата къща. Единственият им недостатък е, че почнеш ли ги веднъж, не можеш да се спреш докато не излапаш и последната. А за последната голям бой падна! :)))

За финал изпекох и няколко тави линзерови сладки. Следвам класическата рецепта за линзерово тесто, която можете да видите на страничката с "Рецепти". За слепването им използвах конфитюр от малини, а отгоре поръсих с ванилена пудра захар. 

Е, за тази Коледа - толкова! Пожелавам на всички ви много топлина, светлина и уют в домовете и в сърцата ви! Посрещнете празниците с любимите ви хора и бъдете много щастливи!

Екзотично по виетнамски

Днешната ми публикация е изцяло посветена на моя красива и дългогодишна приятелка. Казва се Ан Фам и по произход е виетнамка, но от петгодишна живее в България. С Ани се запознах преди повече от 11 години на тържеството послучай църковния ни брак с Пламен (събитие, известно като нашата "втора сватба"). Ани по онова време беше гадже на наш приятел от колежа в Ботевград. Още при първата ни среща я харесах много - нежна, красива, екзотична, мила, възпитана. Самото съвършенство! С годините първоначалното ми впечатление се затвърди и макар да не сме много близки приятелки, симпатиите ми към нея са големи.

Причината да ви запозная с Ан, разбира се, е торта - тази, която тя ми поръча за рождения си ден. Искаше дизайнът да е в тон с тоалета й. Както знаете, обожавам да правя такива торти, но в конкретния случай изпаднах в лека паника, щом видях десена на избраната от Ани рокля. Ето ви снимчица, та да го видите и вие.

Споделих притесненията си с нея, а тя дори бе готова да си купи нова рокля, само и само да не ме затруднява много. Не можех да допусна подобно нещо й обещах, че ще се постарая да постигна максимална прилика между тортата и роклята. Реших да изрисувам борда на тортата в същите фигури и цветове (доколкото е по силите ми), а отгоре да поставя някакво цвете за акцент. Представих си нещо голямо, изчистено, красиво и екзотично. А за тази цел прецених, че най-добре ще е да се пробвам да изработя цвете от гъмпейст и тел. Моменталически се втурнах към магазинчето на Аромасхаус и си закупих нужните пособия. Прибрах се набегом и веднага се залових за работа. Нямах никакво време - след ден тортата трябваше да е готова. Отворих кофичката с гъмпейста едновременно със страх и любопитство. До този момент не бях виждала на живо това чудо. Оказа се доста по-различно като консистенция от захарното тесто и доста по-капризно за работа, но все пак успях да се справя сравнително прилично. Измайсторих няколко бели листенца на тел и ги оставих да съхнат за през нощта. На следващия ден беше ред на самата торта. След като я облякох започнах с рисуването. На лист хартия си бях разпечатала цветно десена на роклята, за да гледам от него и да прерисувам. Елементарните на пръв поглед преплетени ромбчета се оказаха доста трудни. Стремях се поне приблизително да запазя формите и цветовете. Отне ми повече от четири часа, колкото и абсурдно да ви се струва това. В крайна сметка ето го и резултатът. 

От изсъхналите вече листенца си сглобих голямо цвете. Хареса ми много! И как иначе - нали ми беше първото!!! Нямах търпение мъжът ми да се прибере и да си каже мнението. Като се върна от работа моментално го замъкнах до хладилника. Той погледна цветето и рече "Ми чудно е! Ама що за цвете е това?" Ха, сега! Добър въпрос. Викам му "Е, как какво? Това е така известното Виетнамско цвете. Даже им е нещо като символ на нацията! Питай Ани, ако не вярваш!" И за двама ни беше повече от ясно, че няма смисъл да питаме когото и да било подобни тъпотии. И макар да не е реално или пък символ, за мен това цвете означава много. То ме накара да се престраша да пробвам нещо ново, с което бях убедена, че няма да се справя. Толкова се ентусиазирах, че впоследствие сътворих и тортата на Хриси, за която ви разказах тук. Направих и една сватбена торта с подобни цветя, която ще ви представя в някоя от следващите публикации. Всъщност цели пет сватбени торти имам да ви показвам, но кога ще им дойде и на тях редът....

Но да се върна на тортата на Ани. Толкова бях щастлива, че тя си я хареса. Няма как да не ви покажа и самата Ан - още по-красива, женствена и нежна от деня на нашата сватба.

Няколко седмици по-късно Ани имаше и друг повод да се възползва от моите сладкарски услуги. Напускаше колегите си, с които бе работила години наред и искаше на всеки да подари курабийка с карикатура, нарисувана лично за него. Самите карикатури са дело на художник. Аз само ги разпечатах на вафлена хартия и после ги лепнах върху захарното тесто. Опаковах ги индивидуално и се получи много мил и готин подарък. 

След като напусна работа, Ани започна да провежда кулинарни курсове за Виетнамска кухня. Аз самата имах удоволствието да присъствам на първия, който тя организира и беше изключително приятно и интересно. Ако и вие искате да се докоснете до една съвсем различна и екзотична кухня,  можете да посетите блога на Ани.

Торти с анимационни герои (част първа)

Сигурно ви е направило впечатление, че огромен процент от детските торти са с приказни или анимационни герои. Особено когато са предназначени за деца между 3 и 10 годишна възраст. Това е период, в който децата сами избират дизайна и темата за своите торти и почти винаги изборът им се свежда до любимите герои от книжките или филмчетата, които харесват. И ако задълбаем още по-надълбоко в статистиката, безспорно анимационните герои са в пъти по-популярни от литературните. Причината е ясна - децата гледат много повече телевизия, отколкото четат книжки.

Аз, като човек, чията първостепенна задача е да радва най-малките си почитатели, често съм изправена пред предизвикателството да претворя най-популярните детски герои и истории в торти. А това, повярвайте ми, често се оказва твърде трудна задача. И друг път съм ви споделяла, че за мен няма нищо по-сложно от това, да пресъздадеш от захарно тесто конкретен персонаж. Едно е да направиш някакво мече, друго е да сътвориш самия Мечо Пух с всичките му специфики и характерни черти. Спазването на цветове, форми, пропорции, изражение е абсолютно задължително, тъй като се търси максимална прилика с първообраза. А децата са изключително наблюдателни и държат на детайлите до най-малката подробност. Ако си мислите, че можете да пробутате на едно дете заека от "Ну, погоди!" за Бъгс Бъни, жестоко се лъжете!

И както вероятно сте забелязали още в заглавието, една публикация няма да е достатъчна да ви представя всички торти с анимационни герои, които съм направила. Затова ще ви ги сервирам на порции.

Започвам поредицата с едни от най-хитовите за края на миналата година герои - смърфовете. Едва ли има човек, който да не е наясно кои са те и за какво се борят. :) А причината аз да се боря с тяхното измайсторяване от захарно тесто бе малкият сладур Яни. Запознавала съм ви с него покрай тортата с героите от Мадагаскар, която му направих за втория рожден ден. За третата си годишнина той си пожела торта със смърфовете и по-специално със злия котарак на Гаргамел - Азраел. Друго можело и да няма, ама котакът задължително трябвало да присъства и да бъде колкото се може по-страшен. А майка му Биляна пък държеше на къщичката - гъбка. Представяла си я една такава детска, сладурска, точно каквато е във филмчето. Нямаше как да не уважа желанието и на двамата и моето приключение с кодово има "смърфове" започна. Първо издирих по кутиите с играчки в детската стая всички фигурки на смърфове, които сме купували на децата. После от интернет си свалих куп картинки на отделните герои и на къщичката. Изгледах и няколко серийки, за да навляза в атмосферата на филмчето и да се вдъхновя за работа. Накрая си представих и как ще ми изглежда тортата и вече бях готова да действам. Започнах от фигурките. Идеята ми беше да пресъздам нещо като сценка от филмчето, а именно - татко Смърф празнува рожден ден. Реално погледнато, смърфовете по сценарии никога не остаряват и винаги си остават на една и съща възраст, което тотално обезмисля празнуването на рождени дни. Но това не ме спря да направя каквото си бях наумила. Откъм брой смърфове се ограничих до пет - Татко Смърф, Смърфиета, Знайко, Лакомчо и Ленивко. Каква е ролята на всеки от тях, мисля, че е пределно ясно. Татко Смърф е рожденик, трогнат до сълзи от изненадата, която са му подготвили децата му. С ръка на сърцето той им благодари за милия жест (това, че се държи за сърцето не бива да ви тревожи - опасност от инфаркт не съществува; все пак той е само на 542 години, дето се вика - в разцвета на силите си!). Зад него стои Смърфиета, нежно поставила ръце на раменете му. Лакомчо е вложил цялото си старание и умения на майстор сладкар и му поднася приготвената от него торта. Знайко ще даде акъл как да разрежат тортата точно на пет еднакви парчета, а Ленивко най-вероятно ще проспи цялото тържество. И тъй като времето е хубаво, мероприятието е на открито, в двора на приказно кокетната им къщичка - гъбка. Смърфиета, в чест на празника, е измила прозорците, по первазите е наредила сандъчета с цветя (разбира се, мушката, които цяло лято се скъсват да цъфтят) и е премела старателно двора. Липсата на пушек от комина идва да подскаже, че пържоли и кебапчета за празника няма да има и консумацията ще бъде ограничена до по парче тортичка. Тортата, разбира се, ще бъде сервирана в чинийки от най-фин костен порцелан, което в комбинация с изисканата покривка и наличието на салфетки говори за високата култура на хранене на тези дребосъчести синьо-бели създания. Липсата на вилички скоро ще бъде забелязана и Смърфиета ще оттича до къщата да донесе. Както виждате, идилията е пълна, но не случайно българинът е прозрял, че много хубаво не е на хубаво. За повечко съспенс и хорор се налага да вмъкнем и злодей в сюжетната линия. Ето защо Азраел така застрашително дебне отстрани и в края на сцената най-вероятно ще нападне празнуващите изотзад. Подло и зловещо!!! Но в истински добрите филми финалът обикновено е с неочакван край. Оказва се ,че смърфовете биват изядени, но не от злия котарак, а от приятелчетата на Яни, с които той празнува своя трети рожден ден. 

Два месеца по-късно и баткото на Яни имаше рожден ден. Предишната година му правих торта, вдъхновена от любимата му играчка. Този път Нико искаше торта с любимите му анимационни герои - барбароните. Наложи се пак да се върна с години назад в моето детство, за да си припомня това филмче. Като идея не ми хрумна нищо по-добро, освен да направя торта-полянка, върху която да подредя всички членове на семейството. Добавих и къщичката им за повече разкош и тортата беше готова.

 Нико имаше и още една специална молба към мен - освен торта, да му направя и кексче със смърфче, което да подари на приятелката си. Какъв по-мил жест от един петгодишен към любимата му?!? Разбира се, че изпълних молбата му и спретнах ето това къпкейкче. 

Така Яни и Нико се сдобиха с желаните от тях торти за рождените им дни, а след по-малко и от месец се сдобиха с нещо много по-ценно и прекрасно. Роди им се братче! Сега Биляна е горда майка на три страхотни момчета! Пожелавам на това чудесно семейство много здраве, щастие и любов! Обичам ви!!!

За тебе, бебе!

Знам, че заглавието ви звучи познато - слоугън е на една реклама за бебешки прах, която се върти по телевизиите. Но днешната публикация няма нищо общо с прахове и реклами. Просто нещата, които ще ви покажа, са правени за бебета. А решението да избера точно тях бе породено от една случка от вчерашната неделна утрин. 

Всяка сутрин в събота и неделя, по някое време Девин дотичва бос и по пижамка до спалнята ни и се мушва в леглото при нас. Гушва ме, целува ме и ми казва "Обичам те, мамо!" После се обръща към баща си и ритуалът се повтаря, но с малкото уточнение "И тебе те обичам, тате, ама мама - повече!" Е как да не се размажа от удоволствие и да не съм най-щастливата майка на света!!!! Поне за през уикенда.

И вчера традицията беше спазена. Докато се гушкахме и глезотехме в леглото, попитах Девин какво е сънувал. Той се поогледа и в мига, в който видя едно цветно стъкълце на нощното шкафче, развинтеното му въображение веднагически изфабрикува сън. "Сънувах, че молим вълшебния камък да ни сбъдва желания." Девин си е въобразил, че въпросното розово стъкълце е магически диамант, който може да изпълнява желания. "И какво си пожелах в съня ти?" полюбопитсвах аз, а той отвърна "Да си имаш ново бебе." "И ще ми се сбъдне ли сега желанието?" продължих да любопитствам. "Не, разбира се!" бе категоричен той. "Нали знаеш, че за бебе трябва още нещо, само желание не стига!" Изтръпнах. Нима имаше предвид секс?!?!? Плахо попитах "И какво е това още нещо?", а той с вещината на мъдрец отвърна "Нужна е и магия." 

Та съм длъжна да се обърна към всички вас, които мечтаете за бебе. От нас с Девин да знаете, че само желание не стига. Нужни са и секс, и магия! А ние ви стискаме палци мечтата ви да се сбъдне. Ако трябва, ще помагаме с магическия камък.

А сега и малко разяснение по темата. Девин от години ме врънка да му родя едно мъничко бебенце, та най-накрая и той да бъде батко. Някак не било честно братята му да са батковци и то лоши (според неговата преценка), пък той да не е. Интересното е, че подобни мрънканици съм слушала и от другите двама. Когато имахме само Денис, той много искаше да му родим братче, та да има с кой да рита футбол. Когато изпълнихме желанието му, разочарованието му беше пълно. Детето сигурно е очаквало да му донесем от родилния дом готов оформен футболист с екип на ЦСКА, а не някакво ревящо и неподвижно вързопче. Но прие мъжки нещата и търпеливо зачака "бебето" да порасне и тогава да ритат заедно. За негово нещастие брат му Давид ненавижда футбола и сега вместо да ритат топка, просто се ритат един друг. Щом Давид порасна и той взе да пробутва разни идеи за малко братче. Но Денис, от позицията на врял и кипял в тия работи, го открехна, че тая история с братчето е като да си пъхнеш таралеж в гащите. В началото било добре - бебетата били сладки и повечето време спяли, ама после ставало лошо. Почвали да ходят и да ти пипат всички играчки. Заедно стигнаха до извода, че ако ще им раждаме още едно бебе, то задължително трябва да е момиче - хем да не се интересува от момчешки играчки, хем да не ги бие като порасне.  Какво да правим? Нямахме друг избор, освен да им обещаем сестричка. Но обещанието ни беше в стил "човекът взе парите и каза Ше видим". С баща им нямахме никакво намерение да работим по въпроса. Докато един ден не бяхме разкрити. На връщане от работа звъннах по мобилния на Пламен да го питам трябва ли да се купува нещо. Той каза "хляб и презервативи". Денис, който по онова време беше само на 6 години, дочул разговора ни и моментално скастрил баща си "Е, браво! С тия презервативи има да чакаме за сестричка!" 

Сестричка така и не дочакаха, защото както знаете за тяхна зла участ ги снабдихме с още едно братче. Нямаха късмет децата и това си е.

Но стига съм ви занимавала  с нашите бебешки истории. Крайно време е да ви представя героите днес. 

Първо ще ви покажа едни декорирани бисквитки, които правих за партито на едно още неродено бебенце. За България това е нещо нетипично, но на запад бейбишаурът си е традиция. Там хората явно не страдат от суеверия и не виждат нищо лошо в това да празнуват още преди бебето да се е появило на бял свят. А и от чисто практична гледна точка, ритуалът изглежда доста разумен - предварително получаваш под формата на подаръци всичко по-необходимо за отглеждането на едно бебе. А при нас чакаме да се роди и  докато е още в родилното, бащата и бабите се юрват да купуват всичко - дрехи, биберони, креватчета, коритца... Пък после младото майче неблагодарно дудне "гледай пък свекито какви ужасни ританки е накупила, моля ти се, а тоя моят купил кошчето от 200 лв при положение, че изрично му казах да вземе това от 500." Е няма угодия - хем ни е страх предварително да си напазаруваме, хем после сме недоволни от избора на другите. Остава ни утехата, че поне на погачата подаръците ще си ги бива. Но за гостите избора на подарък се окзва трудна задача - ми че то бебето вече всичко си има. Няма 40 дни да го държат голо и босо и без обзавеждане и аксесоари, я! И все пак дрешките се явяват най-разумният вариант - винаги има нужда от тях и колкото повече, толкова по-добре. Ама половината гости (обикновено тия , дето още не са имали деца и нямат представа, че бебетата растат с часове) пристигат с дрешки за новородено, дето се оказват твърде малки за наддалото кило и половина и пораснало с 5 сантиметра още през първия месец човече. Другата половина (перспективно мислещите) подаряват по-големичък размер - да речем анцуже за детската градина или костюмче за първия учебен ден. И в крайна сметка детето си остава с грозните ританки, накупени му с такъв ентусиазъм от бабинка  (да припомня -  не коя да е баба, а бабата по линия на бащата). За майчето какво друго остава, освен да изхвърли вече отеснелите й дрешки отпреди бременността, та да освободи място в гардероба за торбите с бебешки дрехи. В едната половина подрежда малките (няма да ги изхвърля, ще се пазят за второ), а в другата слага големите с надеждата да се сети да ги извади като им дойде времето.

Но независимо коя традиция се спазва, важното е да се раждат здрави и щастливи бебета. А в нашия случай е точно така. На бял свят се появи едно прекрасно и сладко момиченце на име Ема. Да е живо и здраво!

 

А декорирането на курабийките ми достави истинска наслада! За направата на бебешките  мотивчета си купих специални резци и ползвах един молд, с който Вал бе така добра да ми услужи. Постарах се всяка една курабийка да е различна, а накрая ми беше трудно да си избера фаворит. И все пак за най-стилна считам кръглата бяла с розовата количка и розата, а за най-сладурска - квадратната с бебешките крачета и маргаритката. А вие избрахте ли си любима? 

Всяка курабийка, общо 30 на брой, опаковах в целуфанче с панделка, а всички заедно подредих в красива подаръчна торбичка във формата на кошничка. Стана изключително стилен и мил подарък, който моята приятелка Зорница отнесе на бебешкото парти. 

И следващата ни героиня е една приказно красива бебка на име Белла. Тя е дъщеричка на Божана и Живко, по молба на които съм правила не една и две торти. Но тази определно бе най-специалната и най-мечтаната торта, която някога са искали. Нали бе за тяхната първа рожбичка, очаквана с толкова много трепет и любов. 

За мен бе повече от удоволстви да я направя и вложих цялото си сърце и душа.

Първоначално идеята на Божана бе тортата да представлява пет кубчета и на всяко да има изписана по една от буквичките от името на Белла. Но преценихме, че за да се поберат на стандартните подложки, с които разполагам, кубчетата трябва да са доста малки и тортата няма да стигне за всички гости. А по-голяма подложка нямаше как да влезе в хладилника ми. Предложих на Божана да поръча тортата в някоя сладкарница, където големината няма да е проблем, но тя категорично отказа. Държеше аз да я направя и никой друг.  Затова стигнахме до компромисния вариант да си бъде стандартна торта на два етажа. Аз пък тайничко реших, че мога да изпиша името върху кексчета, като допълнение към тортата. За вкус Божана си избра торта с банани, крем брюле и крем маскарпоне, а дизайна остави изцяло в мои ръце. Исках всичко да е максимално изчистено, нежно и деликатно. Спрях се на класическата комбинация от слонова кост, розово и бяло - типична за момичешка бебешка торта. Моментално ми хрумна идеята за бебенце в цвят на роза. Оказа се, че и поканите за партито са със същия мотив плюс много пеперуди. Рози и пеперуди - идеално! Нямах търпение да започна тортата. Специално за случая си купих силиконов молд за бебенцето, пачуърк кътърс за пеперудите и хартиени формички на пеперудки за кексчетата. Голямата роза направих от пластмасова топчица, която опаковах в захарно тесто и отгоре налепих множество листенца. Добре, че е в розово, защото иначе спокойно можеше да мине и за зелка. :) Мъничките розички направих с помощта на молдчета, а белите мотиви между тях изрисувах с боя. Най-много ме затрудниха пеперудите. Ненавиждам работата с пачуърк резци!!! С дни се борих да измайсторя необходимото ми количество пеперуди, но най-накрая успях. Другата ми сериозна драма бе пришиването на копчето-брошка към сатенената панделка. Знаете, че с иглата и конеца съм тотално скарана и подобни задачки ме ужасяват. Колко ли не се молих на Пламен да свърши тая работа вместо мен. Прибягнах дори до методите на Том Сойер "Ех, мило, само ако знаеше колко е готино да си шиеш копченца! Ама я чякай! Ми че то веднага можеш да разбереш. Ето, вземи да пробваш!" Но Пламен не поддаде. Наложи се аз да се мъча. И криво-ляво успях. Като цяло съм супер доволна от крайния резултат. Тортата стана точно такава, каквато си я представях. И Божана много я хареса, а с кексчетата определено успях да я изненадам приятно.

Расти здрава и красива, Белла! 

Изпращам по една целувчица на всички малки бебчета.