Торти за кръщенета

Едно от най-важните събития в живота на всяко дете несъмнено е неговото кръщене, ако е родено в семейство на вярващи, разбира се. 

Аз и Пламен не сме фанатично религиозни, но и трите ни деца са кръстени в църква, а кръстница им бе най-добрата ми приятелка Валя, за която ще стане дума малко по-късно. Денис го кръстихме чак като стана на три години - съчетахме кръщенето и рождения ден в едно. За Давид бяхме запазили датата 26 юни, когато има имен ден, но ден по-рано той се разболя от някакъв ужасен вирус. Вдигна 41 градуса температура и три денонощия лежеше почти безжизнено - нито ставаше, нито говореше, нито плачеше, а от нослето му от време на време потичаше кръвчица заради високата температура. Беше на годинка и четири месеца и изглеждаше толкова мъничък и безпомощен! Сърцето ми се беше свило от мъка и от страх и само плачех и се молех да се оправи. За проклетия точно тогава нашата педиатърка бе в отпуск - грижеше се за болната си от рак майка. Лекарката, която трябваше да поеме нейните пациенти, категорично ми отказа да прегледа Давид, след като бях чакала близо два часа в болницата. Толкова се разстроих, че чак ревнах. Реших да се оплача на шефа на ДКЦ-то, но отговорът бе, че нямало смисъл да го занимавам с такива глупости при положение, че можело да си платя и друг лекар да прегледа детето ми. Почуствах се толкова ужасно! Детето ми изгаряше в ръцете ми, а те ми говореха за пари! За жалост това далеч не е единственият подобен случай, в който ми е идело да крещя от отчаяние и недоумение как е възможно такова отношение и то към малко дете. Но да не задълбавам в темата. Плачеща се обадих на д-р Найденова (нашата педиатърка) и й обясних каква е ситуацията. Тя нито за миг не се поколеба и каза Пламен незабавно да отиде да я вземе с колата от дома на майка й, за да дойде да прегледа Давид. Не само, че веднага се отзова, но и не пожела да вземе нито стотинка. Всъщност за всичките близо 11 години, в които ни е лекувала, никога не ни е взела и лев. Идвала е десетки пъти вкъщи, когато децата са били тежко болни и винаги е отговаряла на обажданията ми по телефона. Имах й такова огромно доверие и се чуствах така спокойна с нея, че когато се пенсионира, сякаш загубих близък човек. Дано има повече лекари като нея! 

Няколко седмици, след като Давид оздравя, все пак успяхме да го кръстим. Беше много сладък, защото като почнахме да го събличаме голичък за къпането, реши, че попът ще му вземе дрешките и ревна, че не си ги дава. А после така се успокои, че заспа в ръцете на кръстницата си. 

Девин го кръщавахме след като навърши две години. Още настръхвам като си спомня песнопенията на църковния хор. Беше толкова вълнуващо!

Аз самата съм кръщавана тайничко. През лятната ваканция (била съм на 8-9 години) докато бяхме в Стара Загора при баба и дядо, един ден баба реши да ни заведе със сестра ми в църквата и да ни кръсти без да казва на родителите ни. По онова време кръщаването в църква не се толерираше особено. Обещахме й да пазим тайна и да не казваме на никого. Но сестра ми беше толкова сърдита, че отчето й е отрязал по малко косичка от опашките, че щом нашите дойдоха да си ни приберат в края на ваканцията, тя веднага изпорти работата. 

Със същото умиление, с което си спомням за кръщенетата на нашите деца, се изпълвам и когато правя торти за такъв повод. Винаги се чуствам някак особено и се стремя и самата торта да бъде специална и подобаваща на събитието. Кръщението пречиства душата и извисява духа, затова и в дизайните залагам на изчистените линии и светлите цветове. 

Това е тортата на Калина - най-малкото детенце на приятелката ми Валя, за която вече ви споменах. Тя живее със семейството си в Канада и също прави торти. Тук можете да разгледате сайта й. Но за кръщенето на Калина тортата бе мое дело. Правих я изцяло в присъствието на Валя и ни беше много готино и приятно и на двете. Не се бяхме виждали от близо три години и имахме толкова много неща да си кажем. С Валя ни събра английската гимназия. Заедно попаднахме в един клас (подготвителен З - буквата З, а не числото 3) и още първата година си станахме супер близки и добри приятелки. Така е и до днес! 

А тази торта правих за едно изключително красиво и нежно момиченце на име Виктория. Поводът вече е ясен - нейното кръщене, съчетано с рождения й ден. Изключително съм благодарна на майка й Ваня, че избра точно мен да направя тортата и че ме изненада и зарадва със страхотен подарък, когато дойде да си я вземе. Благодаря ти, Ваня, за жеста и за признанието! Накара ме да се почуствам наистина специална и щастлива!!!

За финал и една торта за кръщене на момченце. Това е тортата на Виктор. С него съм ви запознавала по повод на стотната ми торта, която правих за неговия първи рожден ден. Само да вметна, че към момента бройката на сътворените от мен торти е близо 300.

Това е за днес. На всички, на които предстои кръщене, пожелавам светъл, вълнуващ и запомнящ се празник! 

И съвсем за финал малко семейни снимки от кръщенетата на децата. За съжаление от това на Денис нямам снимков материал, тъй като по онова време все още нямаше дигитални фотоапарати. 

Забелязвате ли сълзите в очите на Давид? Не стига, че са му взели любимите дрешки, ами и го излагат гол на показ пред събралото се множество зяпачи.

Вече е по-спокоен. Свърши се с голотиите, а и с нови дрешки го пременяват. Русата мацка съм аз, а кестенявата - кръстницата му.

Вече е напълно щастлив! Повече ми прилича на тираджия (разгърден и с ланец) отколкото на току що кръстено момченце. :)))

Кръщенето на Девин

Давид е щастлив, че е успял да се докопа до голямо парче от питката, която бях омесила за кръщенето на брат му Девин.

Кръстницата Валя с тримата си кръщелника - Денис, Давид и Девин

Цялото семейство пред църквата

Девин разглежда с интерес кръщелното свидетелство

И тортата, която му направих специално за повода

С тортата почерпихме компанията в градинката (не сме в пълен състав на снимката, иначе сме голяма тумба)

Девин и китката, с която попът го ръсеше със светена вода