100 -та ми торта!!!

Наскоро се замислих колко ли торти съм направила и се оказа, че вече са над 100, без да броя невзрачните  за домашна консумация, а именно тази е моята стотна!!! Страхотно, нали?!?!? В такива моменти човек обикновено се обръща назад и си прави равносметка. И за да не остана по-назад и аз така ще направя. Пък и веднъж завинаги да ви докажа, че не сте прави като постоянно ми пишете "Е не! Ти не си човек!" Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо!

За началото няма какво да ви разправям. Всички знаете как започнах - на принципа "А бе, що не взема и аз да се пробвам?!?" Основните причини, които ме подтикнаха към подобен акт на лудост бяха три: 

1. омръзнало ми бе да поръчвам торти, които като ида да си ги взема и да не мога да си ги позная, а децата да реват, защото не могат да вдянат, че и Джери е мишка, нищо че не прилича на Мики Маус, който всъщност те са искали
2. амбицирах се от група родни сладкари, които бяха спечелили второ място в международен конкурс за декоратори - видя ми се супер интересно да си правиш разни фигурки от захарно тесто
3. беше зима, седях си вкъщи с бебе и трябваше все някак да си разнообразя ежедневието (все повтарям на моите момчета, че на умните хора никога не може да им бъде скучно, демек все ще си намерят нещо забавно за правене - това го вмъквам, за да ви кажа, че се мисля и за умна)

И ето ме на, тотално амбицирана и пълна с ентусиазъм, обикалям кварталните книжарници и изкупувам пластелина. Ще се запитате какво общо има пластелина с тортите. Ами нищо, но реших първо с него да се пробвам - да видя ще ли я бъде тая работа с моделирането или няма да я бъде. Цял месец въртолих разни фигурки от пластелин докато накрая реших, че съм достатъчно надобряла и се впуснах в истинското тортоправене. Историята на първата ми торта предполагам сте я чели, а ако не сте - с нея започва следващата страничка. Едва ли тогава съм очаквала да има и номер 100, но ето, че това се случи. 

торта №1

торта №100

Вече трета година тортоправенето е неизменна част от моя живот. Замислих се какво са ми дали и какво са ми взели тортите и ето каква е равносметката. 

Отнели са ми:

- свободното време - от два месеца не съм ходила на фризьор, нямам време за срещи, за размотаване по магазините, за мързелуване

- спокойния сън - често се налага да стоя до 1-2 през нощта, за да декорирам поредната торта, а като си легна да не мога да заспя от вълнение и притеснение;  шегувам се, че работното ми време е дневна, нощна и два дни без почивка

- хладилника - често тортите го превземат целия и както казва една приятелка "Цакам мъжа ми с топла бира"

- здравословното хранене на децата - понякога нямам време да сготвя и замазвам положението с KFC, McDonald's, пица или китайско (разбира се, децата нямат нищо против и са много щастливи от тоя факт)

- правото на болничен - колкото и да ми е зле, няма как да не изпълня съответната поръчка или да я отложа за следващия ден, хората разчитат на мен и не мога да ги разочаровам

- няколко килограма телесна маса - противно на очакванията, че покрай толкова много торти трябва да напълнея, аз взех, че отслабнах

Какво ми дадоха:

- един напълно нов свят - сладкарството е необятна вселена, която непрекъснато изучавам и опознавам, ако човек иска да е добър в нещо, той винаги трябва да е в крак с тенденциите и да се осъвършенства

- огромен брой запознанства и достатъчно голям брой нови приятели

- популярност - никога не съм и предполагала, че мога да бъда известна за толкова много хора

- океан от емоции, трепет и вълнение - за мен всяка торта е свързана с предизвикателство, с история, със сентимент

- удовлетвореност - прекрасно е да знаеш, че си създал нещо хубаво, че си зарадвал някого, че си изпълнил нечие желание

- удоволствие - правя всяка торта с огромно желание и любов, затова стават хубави и си ги обичам като рожби

- признание - ежедневно получавам десетки писма, съобщения и коментари, в които оценявате високо творенията ми, а това ме кара да се чувствам горда и щастлива

В най-общи линии това е моята равносметка. А сега по-подробно за торта № 100. И тя заслужава своята 15-минутна слава.

Правих я за първия рожден ден на Виктор. Идеята за влакчето е на майка му Костадинка. Аз пък обожавам детските влакчета и с голямо удоволствие се заех с направата му. Реших да не е изцяло от захарно тесто. Локомотивчето и вагончетата са от слепени бисквитки, които покрих с фондан. Бързо, лесно, симпатично! Комбинацията от именно тези цветове ми е много любима - весела, жизнерадостна и напълно подходяща за едногодишни малчовци. Зарята от звездички допълнително подсили веселяшкото излъчване. Харесва ми и семплият борд отстрани на тортата - абстрактна стилизирана проекция на препускащите земни възвишения встрани от жп линията (хахаха!!!) Правя това пояснение в случай, че бебе Виктор не е разбрало какво иска да изобрази авторът с тези застъпващи се полукръгчета в различни нюанси на зеленото.

На вкус тортата беше Рафаело - една от любимите ми! Обожавам да ръпам кокосови орехи. Този просташки навик придобих още като дете при пребиваването ми в Куба. И по друга простотия си падам - да люпя семки, но тва пък вече нищо общо с тортите няма.

За жалост и идея си нямам дали и на клиентите ми тортата се е харесала, защото така и не получих никакви отзиви. Надявам се да са останали доволни, а Вики да расте здраво и щастливо дете!

Айде стига съм писала, че ако искам да има и торта № 200, със седене пред компютъра няма да ми се получи.

P.S. Сетих се нещо интересно - и първата ми поръчкова торта беше с влакче! Дали е просто съвпадение или има някаква скрита символика...

Романтични торти за любими хора

Е как веднъж поне не ми се случи мъж да направи поръчка ?!? Съпруги и приятелки се изтрепват да радват половинките си с торти и кексчета, а на мъжете явно и през ум не им минава, че биха могли да изненадат приятно любимите си с нещо сладко и красиво. 

Тази торта е един от многото примери за казаното по-горе. Тя е и доказателство, че доволният клиент винаги се връща. Поръча ми я Теди за рождения ден на своя съпруг (тя е и майка на Ина, за която правих тортата Джунгла). Искаше нещо семпло и романтично, с което да му покаже колко много го обича. Довери ми се изцяло относно дизайна, а аз само това чаках. Отдавна ми се искаше да направя нещо в този стил. Обожавам комбинацията от кафяво и слонова кост. За жалост имам проблем с оцевтяването на захарното тесто в кафяво - все не постигам наситен цвят. Затова този път реших да заместя боята с най-обикновено какао. Взе, че се получи страхотен шоколадов нюанс и при това без да се разваля консистенцията на фондана. Но имам и още един проблем с кафявото - не мога да го снимам. Измазаните ми с шоколад торти изглеждат толкова апетитни и красиви в действителност, а по снимките са като наплескани с кал, да не кажа нещо далеч по-гадно. 

Точките и маргаритките са друга моя страст и моменталически ги добавих към дизайна. Харесва ми как се получи и надипленото бордче отстрани на тортата и колко красиво и стилно си контрастираше със сатенената панделка. Липсваше ми само акцентът, затова прибавих и малката поздравителна картичка. Семпло, елегантно и шик! И поредния мъж, изненадан приятно от съпругата си! А за мен отново имаше страхотен подарък! Благодаря ти от сърце, Теди!!!

Тази торта също е подарък изненада за рожден ден, но от сестра за сестра. Поръча ми я Силвия за нейната скъпа сестра Меги. Още с първия мейл, който получих от нея, разбрах колко голяма е обичта помежду им. Едно от многото прекрасни неща, които ми се случват покрай тортите е, че се докосвам до хората и до техните съдби. А още по-хубавото е, че никога не оставам равнодушна към тях. Конкретният случай определено ме разчувства. След куп неприятности и тежки моменти, които бяха сполетели Меги, сестра й искаше да я разведри и зарадва и за целта бе избрала мен. Пишеше ми, че не се сеща за нищо по-добро от една красива и вкусна торта, направена от мен.  Аз също имам сестра и веднага приех задачата присърце. Изискванията бяха тортата да е изцяло шоколадова и декорирана с пъстри цветове. 

Като знак на признателност, че  е такава добра сестра, подарих на Силвия ето това къпкейкче. 

А поуката от тази история е, че човек може да се справи с всичко когато е обичан и обича!

Мои торти и във Варна

   Е, София явно вече ми е тясна, та взех, че отскочих и до Варна! Не в буквалния смисъл, разбира се. Отдавна получавам доста запитвания на мейла от хора извън столицата , дали биха могли да се сдобият с моя торта. И най-сетне една смела жена се престраши и реши да експериментира. Изцяло на свой риск се договори с една от куриерските фирми да извършат взимането и доставката и то не на една, а на цели три торти!!! Тази решителна дама е Дафина Манукян - собственичката на модна къща "Дафне". 

Поводът да ме потърси бяха рождените дни на двете й деца (родени са на две последователни дати). През цялото време, докато водехме кореспонденция по мейла и се чувахме по телефона и представа си нямах, че това е така известната варненска дизайнерка. Разбрах го едва след като куриерите отнесоха тортите и ми оставиха разписка, на която пишеше "Дафне". 

За малкия син на Дафина, Филип, направих две торти - една за празника вкъщи и една за детското парти. Поръчката беше за торти с животни и по-точно полярни мечки, пингвини, тюлени и най-вече косатки (голямата любов на Филип). 

Прецених, че косатката заслужава почетно място и я поставих като основен акцент. Исках да изпъква максимално, затова тортата е доста изчистена откъм детайли. Контрастът между ярките и наситени цветове и черното допълнително подсилва ефекта. Това е първата ми косатка от захарно тесто, но мисля, че се справих добре с моделирането и оцветяването й. Самият Филип също много си я беше харесал, защото я скъсал от целувки.

Тортата за детския празник трябваше да е правоъгълна, за да се разреже по-лесно на много парчета. Честно да си призная, мразя тази форма, но в случая пък се върза добре с цялостния дизайн, който бях замислила. 

Много съм доволна от фигурките. Станаха ми супер сладурски! Знам, че звучи ужасно нескромно, но какво да направя, като толкова си ги харесвам. Трудно ми беше да се разделя с тях. Добре, че са снимките (макар и не особено качествени), та да си ги имам за спомен. Ох, още малко и ще се разцивря така, както е тръгнало! Специално заради тази торта си поръчах и комплект patchwork cutters за снежинки от Xcerx. За тези,  които не знаят, ще поясня, че това е български онлайн магазин за нехранителни сладкарски консумативи. Това беше първата ми поръчка от тях, но останах очарована от любезното отношение, професионалния подход, коректността и бързината. Освен очарована, останах и изненадана. Оказа се, че победителката в един от конкурсите, които организират ежемесечно, е предотстъпила наградата си на мен. Казва се Ина и й благодаря от все сърце! Успя да ме трогне и зарадва много! Така се сдобих не само с моите си неща от поръчката, но и с брой на списание Cake. Да не говорим, че момичето от Xcerx ми беше пратило и мостри на най-различни хартиени формички за мъфини и бонбони. Хиляди благодарности и за нея! Стана като на "Оскарите", но съвсем заслужено.

Страшно се кефех на снежинките, докато не ги пробвах. Принципно за изрязване на формички с patchwork cutters се използва мексиканска паста, но тъй като аз не разполагам с такава, реших, че и със захарно тесто щемине номерът. Да, ама не! Не искам да ви разказвам в детайли каква борба и нерви му хвърлих. С триста зора успях да изрежа цели... седем снежинки и то само от един вид и размер. Но пък станаха чудни!!! Имайте късмет да не ги харесате!

Името е изписано по този начин, защото Филип учи във френското училище във Варна. Тук е мястото да изкажа още една огромна благодарност към Елена - българка, която живее в Испания. Не я познавам лично, но сме съфорумки в тортената тема към БГМама (там се подвизава под името patriyani ). Та тази прекрасна жена решила да ме изненада и ми пратила на адреса на друга съфорумка комплект букви за изрязване и цяла торбичка тичинки за цветя. Е, кажете ми, как да не се просълзя от подобен жест! Благодаря ти, Елена, за страхотния подарък! А самите буквички са супер и ми вършат чудесна работа.

За дъщерята на Дафина, Елизабет, реших да направя нещо стилно и красиво., подобаващо за млада дама. Темата беше цветя и пеперуди. Веднага се сетих за един мой тефтер с красиви корици и дизайнът ми се избистри. За жалост не можах да го претворя така нежен и деликатен. Може би сгреших, че не изрисувах тортата, а избрах апликация. С нея декорацията определено стана по-груба и натруфена, но като цяло, все пак се получи добре. Към тортата имах поръчка и за курабийки, които, естествено, декорирах в същия стил.

Сигурна съм, че вече си казвате "Те тортите ясни, ами как са стигнали до Варна?" Е, няма да ви мъча повече. И за мен моментът с транспорта беше кошмарен. Първоначално бях спокойна, защото си мислех, че просто някой познат на Дафина ще ги натовари в колата си и ще ги закара до Варна. И друг път мои торти са пътували надалеч (Бургас, Разград, Велико Търново, Дупница) и са пристигали невредими. Но като разбрах, че в случая куриери ще извършат доставката, напарво ми настръхна косата. Притеснявах се не само от вида, в който ще пристигнат, но и как ще ги съхраняват и дали няма да се развалят. За проклетия температурите бяха летни, нищо, че е ноември месец. Дафина ме успокои, че тя изцяло поема риска и аз няма да нося никаква отговорност каквото и да се случи. По същите куриери предния ден ми изпрати три големи пластмасови кутии, в които да сложа тортите. Трябва да ви кажа, че съм възхитена от старанието на куриерската фирма. Подходиха с голямо внимание и старание, спазиха до минута оговорения час за взимане и ми обещаха, че ще се постараят да стигнат невредими. Излишно е да казвам, че не спах спокойно тази нощ. На сутринта чаках с нетърпение Дафина да ми се обади. Новините бяха повече от добри - тортите бяха пристигнали цели целенички, "сякаш от съседния блок са ми ги данесли". Отдъхнах си! Телефонният разговор не продължи дълго, защото както вече ви споменах, Филип беше награбил косатката да я целува и целият се беше омазал с черна боя за ужас на майка му. Най-добрият му приятел (косатката) му бе отишъл на гости за рождения ден. Кажете после, че не стават чудеса!

Тортата на Тео - от начало до край

В тази публикация ще ви разкажа не само историята на тази торта, но и ще ви покажа нейния цялостен път -  от блатовете и крема до финалния акорд. Често познатите ми казват, че все си ме представят как въртя торти по цял ден, кое как правя, каква е обстановката и атмосферата около мен. Е, сега ще се опитам частично да ви осветля по въпроса. Ще ви допусна, така да се каже, в кухнята на моя творчески свят. Дано да ви е интересно, а защо не и полезно.

Това е торта за едно пораснало момче, което е съхранило детското в себе си. Казва се Тео и хобито му е да изработва и колекционира макети на самолети. Съпругата му реши да го изненада с торта за рождения му ден, която съвсем естествено беше подчинена на самолетната му страст. За мен това бе добре дошло, защото и аз от малка съм влюбена в тези машини. Една от големите ми нереализирани мечти е да бъда стюардеса. За първи път летях когато бях на 11 години и изживяването бе страхотно! Любов от пръв полет!!! Като пораснах се пробвах (и то с връзки!) да ме вземат на работа в Балкан, но парашутът не ми се отвори. И така голямата ми мечта си остана мечта. Но стига съм ви занимавала с драми в стил "Искрено и лично". Да се върнем на тортата.

Помолих Ралица (съпругата на Тео и майка на малката принцеса Ния, за която преди време правих тази торта) да ми изпрати тайничко снимка на любимия му самолетен макет, но тъй като са в процес на местене в ново жилище, това се оказа мисия невъзможна. Реших за модел да използвам една от играчките на моите момчета. Избрах този противопожарен самолет, защото обожавам как оранжевото контрастира на синьото. Пък и самата му форма е малко по-нестандартна и ми се стори забавна за моделиране. Че се забавлявах - забавлявах се, но и че не ми се получи кой знае колко добре - не ми се получи. Успокоителното е, че след като беше готов, Девин помисли, че съм му купила още едно самолетче и го награби да си играе с него. 

И така, първият етап от изработката на тортата бе завършен - имах готово захарно самолетче. Дойде ред да направя и самата торта - Тирамису. Кремът за него приготвям по оригинална рецепта и с оригинално маскарпоне. Вкусът е божествен! Кремовете забърквам в кухнята. Имам два миксера, които използвам основно и един (от свекърва ми), който стои в гардероба като резервен. Окопирала съм и цял шкаф с всякакъв размер купи. Веднъж по погрешка вместо да натисна копчето за освобождаване на бъркалките от миксера, натиснах турбо скоростта и цялата ми кухня се украси в ситни пръски шоколадов крем. Голямо пищене и чистене му ударих. Но без производствени аварии няма как.  В случая всичко мина безпроблемно.

 За доказателство прилагам снимков материал на перфектно разбити белтъци на твърд сняг.  За постигане на отличен резултат спазвам следните няколко правила:

• яйцата да се извадят предварително от хладилника, за да се затоплят леко на стайна температура 
• отделянето на жълтъците и белтъците се прави много внимателно - дори и минимално количество жълтък,попаднал при белтъците , може да съсипе всичко
• преди да започна с разбиването, прибавям щипка сол и малко прясно изцеден сок от лимон 
• разбивам за кратко на ниски обороти, след което превключвам на максимална скорост
• не прибавям захар

След като съм готова с кремовете и блатовете, идва ред да ги обединя във вид на торта. Обожавам да правя така наречените "вити" торти, за които научих от блога на Димитрана "Тайната на нашата вечеря". Благодаря ти от все сърце, Дими! При тази техника блатовете се поставят вертикално като се завиват отвътре навън, а между тях се маже крем, редят се плодове, бисквити, бишкоти и т.н.  Получава се много ефектен и красив разрез. Работя на голямата стъклена маса в трапезарията. Миловидното момченце в дясно на снимката всъщност е агент под прикритие. Прави се, че играе на Play Station-а, но в действителност  дебне за остатъци от блатовете, които светкавично отнася като куцо пиле домат и си ги поделя с братята си. Те пък постоянно мрънкат, че слагам много крем в тортата и няма да остане нищо за тях. И това ако не е качествен контрол, здраве му кажи!

След като оформя тортата, я оставям за известно време в хладилника да стегне. После следва измазването с маслен крем. Тук незаменими помощници са ми въртящата се дъска и шпаклата. С тях всичко става доста по-бързо, лесно и професионално. След измазването тортата отново отива в хладилника. Когато масленият крем се втвърди напълно, я измазвам още веднъж - това е фината шпакловка. Няма как да се постигне добро покритие със захарно тесто, ако тортата не е измазана перфектно. Освен това масленият крем изолира фондана от тортата и не му позволява да се топи и свлича. Тук най-важното е да се ползва истинско масло, а не отвратителните маргаринени ментета. 

За "обличането" на тортата използвам готова белгийска захарна паста. С нея работата е лесна и приятна. Оцветявам необходимото количество в желания цвят. Иска се страшно много месене, за да се получи равномерно оцветена и пластична маса. Следва разточването на "чаршафа". За да не залепва, поръсвам масата с фино нишесте. Първоначално точа с по-малка дървена точилка, а после с по-голяма и дебела пластмасова. След като е готов, чаршафът се прехвърля върху тортата и следва най-важната и деликатна част - захарното тесто трябва да прилепне плътно без да остават въздушни мехури, без да се набръчква, напуква и накъсва и без да се образуват плисета в основата на тортата. Помагам си с така наречения "smoother" - малка пластмасова ютийка. Признавам си честно, че това е частта, в която най не ме бива. Рядко ми се случва да имам перфектно покрита торта. Но все се надявам един ден и аз да се науча. Дотогава, ще си гледам ей това клипче и ще се успокоявам, че има и къде, къде по-некадърни от мен. 

разточване на чаршафа

обличане на тортата

 След като покрия с чаршафа, с помощта на пица кътер изрязвам покрая излишното тесто и следва най-забавното - декорирането! В случая това ми отне не повече от час, но има торти, при които украсата изисква страшно много време. Важното е крайният резултат да е красива торта и щастлив рожденик. За радост тази история имаше хепи енд. 

Приказни торти за малки принцове

Тези торти са специални за мен, от една страна защото за първи път правя торти за близнаци и от друга, защото близнаците са деца на известни родители. Става дума за прекрасните момченца на Светлана и Христо Бонин - Самуил и Борис. 

Още щом получих първия мейл от Светлана Бонин бях убедена, че става въпрос за актрисата - едва ли можеше да има съвпадение на имената, но нито тя ми се представи като такава, нито аз проявих любопитство. Кореспондирахме си по електронната поща около месец и през цялото това време аз все повече се дистанцирах от известната Светлана Бонин и се доближавах до невероятната майка на Сами и Боби. Без да искам да засегна която и да е от вас, мили мами, искам да ви кажа, че всички трябва да се учим от майки като Светлана. Досега не бях виждала някой да организира с такъв ентусиазъм и всеотдайност първия рожден ден на децата си. С всеки следващ мейл все повече се възхищавах на тази прекрасна жена и все повече се притеснявах дали ще успея да отговоря на нейните очаквания. За да ме въведе максимално в духа на специалния празник, който планираше, тя ми изпращаше снимки на всичко, което подготвяше (не без помощта и на таткото)  - декорацията за дома и партито, коронките за децата, подаръчетата за всеки от гостите, кексчетата, курабийките, аксесоарите... Беше поръчала дори машина за захарен памук!!!

снимка Светлана Бонин

Най-хубавото, разбира се, бе снимка на самите близнаци - две прекрасни ангелчета! Неусетно я почувствах ужасно близка и нямах търпение да дойде денят, в който ще се запознаем лично. 

Мотото на празника беше приказката за малкото грозно жабче, което се превръща в принц. И съвсем естествено и тортите бяха подчинени на този приказен сюжет. Първоначално си мислех, че с жабчетата няма да имам никакъв проблем, но всъщност моделирането им се оказа не чак толкова лесна задача. Още повече, че исках да се различават едно от друго като изражение, защото и самите Сами и Боби, макар и близнаци, са доста различни. Мисля, че все пак успях да постигна желаното. Като вкус тортите също се различаваха - "Шоколинка" за Боби и "Черешката на тортата" За Сами (изборът беше на Светлана). 

Ужасно се притеснявах как ще изработя голямата коронка и най-вече как ще я направя да изглежда наистина златна. Поръчах си специална боичка от Англия, която получих след дълго чакане в последния момент. Дори не мога да ви опиша колко й се радвах, когато най-после си я взех от пощата. Но за жалост се оказа, че изобщо не е това, което очаквах. Наложи се да импровизирам с наличните бои, които имах и един златен прашец. За моя огромна радост, взе, че се получи. Много се радвах и на начина, по който ми хрумна да изпиша имената на момчетата върху тортите. Мисля, че стана доста стилно и сладурско, а и бяха изцяло подчинени на основните цветове на цялото парти - синьо и зелено. Опасявах се златните топчета покрая да не претруфят иначе изчистения дизайн, но всъщност те придадоха напълно завършен вид на тортите. Сигурна съм, че няма да ми повярвате, но направата и боядисването им ми отнеха повече от час. В малките часове на нощта вече всичко беше готово. Изкушавах се да изпробвам целувката си върху някое от жабчетата, но реших, че принц и съпруг едновременно ще ми дойдат в повече. Затова прибрах жабчетата в хладилника, а съпруга замъкнах в спалнята... Какво се случило нататък през заветната нощ историята мълчи.

На следващия ден тръпнех в очакване да предам тортите и да видя каква ще е реакцията. Вълнувах се и че най-после ще се запозная с Христо и Светлана. Оказаха се толкова земни и симпатични хора! Давид беше много впечатлен, че в дома ни има актьори, които озвучават любимите му герои от детските филми. После не спираше да разказва на батко си за тях (Денис не успя да ги види, защото беше навън с приятелите си). 

Излишно е да ви убеждавам, че направо полетях от щастие като видях колко много харесаха тортите. Светлана сияеше и каза, че точно така си ги е представяла. Почувствах се страхотно, но думите на мъжа ми впоследствие ми подействаха като че ме поляха с ледена вода "Откъде си сигурна, че ги е харесала?!?!? Нали е актриса - една радост ако не може да изиграе!!!" Той, разбира се, се шегуваше, но на мен всичко ми се обърна. Прокраднаха се едни съмнения, които, обаче, изчезнаха като с магическа пръчка още щом получих поредния мейл от Светлана. В него подробно ми пишеше как е минал празникът и колко впечатлени са били гостите (над 60 човека!) от всичко, в това число и от тортите. Димитър Рачков не спирал да им се диви, а Елена Петрова помагала на Христо да ги разрежат. Представяте ли си - мои торти са се докоснали до цяла плеада известни актьори!!! 

Не мога да не ви покажа и страхотните подаръци, които семейството ми получи от Светлана и Христо. Така ще се убедите напълно, че всичко, което ви разказах за тях е истинско.

Светлана, Христо, благодаря ви за доверието и емоциите! Да са ви живи и здрави малките принцове!!! 

цялото прекрасно семейство Бонин

Малката фея

Ето, че най-после дойде ред да направя торта и за Михаела - каката на най-малката ми и редовна клиентка Калина, която вече всички добре познавате. Поводът беше нейният 8-ми рожден ден. Темата - красива фея с кестенява коса и магическа пръчица. Майка й ме насочи към този фейски сет . Хареса ми невероятно! Исках и тортата да стане приказна като тези рисунки. 

Първото, с което се захванах, е да изработя самата феичка. За жалост, колкото и пъти да се пробвах, все не успявах да направя личицето й по-миловидно и красиво. Когато я рисувах на лист хартия, ставаше прекрасна, но дойдеше ли ред на захарното личице - нещата не се получаваха. Накрая нямах избор, освен да се примиря с резултата. Харесва ми блестящият ефект на крилцата, който успях да постигна. 

Дизайнът на самата торта до последния момент ми беше пълна мъгла - явно магическият прах на толкова много феички беше замъглил съзнанието ми. Единственото, което знаех със сигурност бе, че основните цветове ще са синьо и розово. Щом покрих етажите изведнъж нещата ми се проясниха - и цветенцата поникнаха, и птичките зачуруликаха, и клоните разцъфтяха... Не знам дали можете да си го представите, но често ми се случва, докато правя някоя торта, сякаш да се пренеса в друг свят. И сега имах щастието да изпитам това невероятно вълшебство. Всеки път, щом погледна снимка на тази торта, отново се връщам в приказния свят на феички, потъвам в бледосиньото сияние на вълшебния прашец, усещам сладкия мирис на цъфнало дърво, чувам песента на птичките. Може би и това е една от причините да си обичам тортите толкова много, а изработването им да ми доставя огромно удоволствие.

 

Като притурка към тортата реших да направя и курабийки във вид на вълшебни пръчици. Оцветих ги в синьо и розово и добавих перлен прах за блясък, а панделките им придадоха още по-завършен вид. 

Каква оценка ми постави Мишето? Отговор: "Това е най-красивата торта, която съм виждала!!!" 

Благодаря на Ели (майката на Михаела и Калина), че отново ми се довери. С нея имаме някакъв вид телепатия. Без да знае изобщо какъв е дизайна на тортата, беше подготвила цялостната декорация за партито и фотосесията в същия стил. Когато видях снимките бях направо изумена. Страхотна си ,Ели! А децата ти са щастливи, че имат такава майка.

фотография Ели

Автобус 305

Признавам си, това е една от най-забавните и най-предизвикателни поръчки, които съм получавала. Всичко започна, както обикновено, с един мейл, относно запитване за торта, но не каква да е, а торта-автобус и то не друг, а точно 305. Оказа се, че малкият рожденик Ники (5 г.) е невероятен фен на това не чак толкова невероятно превозно средство. Все пак и градският транспорт си има своите привърженици. Нямаше как да откажа подобно предизвикателство, още повече, че напълно влязох в положението на майка му Стела. Знам какво е детето ти да е направо обсебено от нещо. От няколко месеца най-малкият ми син Девин се е вманиачил на тема трактор. Всеки божи ден ни врънка да му купим един, ама не играчка, а истински. Искал да си го паркира до колата на паркинга. Вечер не си ляга преди да разгледаме снимките на трактори в интернет и да си си набележим най-яките.  Ходи обяснявай на един тригодишен фърфалак, че покупката на трактор е далееееееееееч над възможностите ни . Сега надеждата му е в Дядо Коледа (като не случи на родители, милото). 

Е, на Ники не му се наложи да чака чак до Коледа, за да му се изпълни желанието. Запретнах ръкави и екшънът започна. Самата торта я направих изцяло шоколадова, измазах я с маслен крем и като стегна добре, дойде ред на едно безкрайно мерене, кроене и лепене. Към 2 часа след полунощ автопаркът на "Софийски градски транспорт" се сдоби с чисто нов автобус мерцедес по линия 305. Далеч съм от мисълта, че стана перфектен, но със сигурност изглеждаше доста по-добре от повечето си събратя по столичните булеварди. Тук е мястото да изкажа огромната си благодарност към Стела, която много ми помогна със снимков материал. Беше направила цяла фотосесия на един от истинските автобуси, което ме улесни максимално при изработката на детайлите. Стела, благодаря ти и за прекрасното цвете, което ми подари - много мил жест!

А дали успяхме да зарадваме Ники? Ами то е повече от ясно. Но пък разстроих моите Девин и Давид, защото не искаха да се разделят с автобуса и естествено си пожелаха и те по един такъв за рождените им дни.

торта автобус № 305

А това е стихчето, което майка му е съчинила на тема автобус 305!


Любимата ми кола не е ферари, нито шевролет,
от всички МПС-та най-много обичм 305,
за някои е чудно моето влечение,
но то следва логично обяснение

 305 има три големи врати,
разполага с места за педесетина глави
и на него мога да кача
цялата детска тайфа

Той преминава през кръстовища опасни,
с натоварен трафик и скорости бясни,
но минава и през уличките на квартала,
покрай люлките и покрай дома на баба

С него се стига до детскта градина,
до най-добрия ми приятел,
и до някой друг роднина

Отивам до парка и
до влакчетата на Централна гара,
ала най-обичам с него да пристигам
 у дома при татко и при мама

Торта "Джунгла"

Тази торта направих за една прекрасна госпожица, чиято голяма страст са балетът и животните. Казва се Ина и стана на цели 8 години! Да е жива и здрава и дяволитото пламъче в очите й никога да не угасва!

Майка й искаше дизайнът на тортата да е изненада за рожденичката, а и за самата нея. Единствено ме насочи към любимите животни и цветове на Ина. Зебрата беше най-основният елемент, който задължително трябваше да присъства. Признавам си, това доста ме притесни, защото към момента не бях правила подобно животно от захарно тесто. Идея си нямах как точно да я моделирам. Разгледах снимки на истински зебри и реших все пак да се пробвам. Взе, че се получи от раз. Момчетата ми толкова много я харесаха, а Давид веднага си поръча и за неговия рожден ден на тортата му да има такава зебра. Той и Девин, каквото харесат, веднага искат и за тях да направя същото. Човек ще рече, че имат по 100 пъти рожден ден в годината. 

След като успях със зебрата, цялостният дизайн на тортата веднага ми се избистри. Исках да е максимално изчистена и в същото време достатъчно цветна и весела за детски празник. Много съм щастлива, че фигурките и на останалите животни ми се получиха добре. Ужасно си харесвам и лъвчето, и жирафа, и маймунката. 

Още по-важното е, че и Ина си ги е харесала. Като видяла тортата, просто хлъцнала от изненада. 

Равносметката - още една торта и още едно зарадвано дете! Как да не съм щастлива?!?