Ако има нещо, заради което обичам зимата, освен пухкавият сняг, то това са множеството празници. Обожавам настроението, което ме завладява, цялата еуфория, приготовленията, търчането по магазини, напрегнатата програма в кухнята, лудницата вкъщи, подаръците, гостуванията.... Всичко това ме зарежда толкова положително и ме прави невероятно щастлива.
Тази година, покрай вечно мрънкащия Дамян, ми беше доста притеснено дали ще се справя с всичко, но все пак успях и съм много доволна.
Коледната магия ме завладя още покрай Рождественския концерт на Девин, за който ви разказах в предишната публикация. Творческото в мен се събуди и така се развихрих покрай печката, че за нула време изпекох десетки тави с най-различни сладки. Рецептите за тях ще публикувам на страничката Рецепти, а сега само ще ви ги покажа.
Част от сладките бяха предназначени за подаръци, а останалата бяха излапани от моите момчета. Те бяха толкова щастливи, че най-накрая и за тях има курабийки и сладки. Чак не можеха да повярват, че им е позволено да хапват на воля "Мамо, ама верно ли всичките са за нас???"
Какаови кукита с ром, стафиди и лешници - супер хрупкаво, ароматно и вкусно!!!
Ванилени кукита с червени боровинки
Канелени курабии
Лимонови звездички, ягодови сърчица и ментови елхички
Целувчени ореховки или орехови целувки - не зам как да ги нарека, но се топят в устата.
Сладките са медени сърцича, а фигурките - най, най-любимите ми играчки за елха!!! Обожавам ги. По тях ме запали Светлето Бонин преди две години, когато ми подари първата фигурка за Коледа. Влюбих се в нея и реших, че трябва да имам и останалите от серията. И почна едно невероятно търсене. Няма град, в който да съм била и да не съм проверила в магазинчетата тип "за един лев"(в тях ги продават) дали няма някоя бройчица. Междувременно Светлето ми подари още две елфчета. Нямам идея дали вече съм събрала всичките, но продължавам да търся. Превърнало се е в мания. За жалост тази година не открих нито едно елфче, но и нямах възможност да обикалям много с това бебе.
Кафени сладки - с истинско мляно кафе.
Любимите ми рохлички или както Пламен и
децата ги наричат "мръхлички". Тестото се топи в устата, ореховите
ядчици хрупкат толкова приятно, а ванилената пудра захар ухае неустоимо.
Как да не ги обича човек?!?!?
Курабии с цедено кисело мляко, мюсли и стафиди. Хрупкаво и може би здравословно. :)
Не се сдръжах да не направя и декорирани меденки. Обещах на Пламен да украся само двайсетина, колкото да ми мине меракът, но бройката пак стана в пъти повече - близо 70.
Докато някои снимат, други похапват меденки.
Не се мина и без торта (провансалска със сушени сини сливи) и няколко къпкейкчета, които направих специално за родилното отделение в болница Вита, където това лято на бял свят се появи Яни. За персонала в болницата бяха и част от декорираните меденки.
А ето как изглеждаше холът ни в навечерието на празниците. Мисля, че никога не е било чак толкова разхвърляно. А размазаното петно в ляво е Девин, който не спира да прави кълбета назад-напред върху постелката за игра на бебето. А бе лудницата е пълна!
Със сладкото дотук. На 23 от сутринта минах на вълна постни манджи за Бъдни вечер. Успях да наготвя всички традиционни ястия, които правя за празника - бобец, пълнени чушки и постни сърмички, чушки с боб и бобена салата. Омесих и питка с късметчета - най-любимата на децата част от менюто. Вечерта на масата имахме цели 11 неща, а около нея - цели четири прекрасни деца. Беше толкова хубаво и празнично!!!
Най-нетърпеливите вече са край масата! Дамян не може да откъсне очи от телевизора - даваха "Тайните служби на Дядо Коледа".
Най-забавната част от вечерята - на кой какъв късмет ще му се падне. Парата отново беще у Девин. Още докато правех питката ме заплаши, че ще си избере парчето с паричката и така и стана. Голям късметлия е!!! Останалите късмети кажи-речи си намериха точния човек, за когото бяха наречени. Единствено Пламен се изненада с късмет "ново зъбче", но на следващата вечер коронката на зъба му падна, та ще се наложи да си прави нова. Тъй че късметът неслучайно се е паднал на него. :) Да видим аз какво ще правя с моите късмети "нов приятел", "гадже", "танци-манци" и "богатство"! Звучи сякаш ще отида на клубче, ще срещна някой богат чичко и ще се гаджосаме. Само дето на клубче не съм стъпвала от години... А след тия късмети дори и да реша да отида, Пламен едва ли ще ме пусне. :)
По традиция масата остана така до сутринта, та да могат през нощта и духовете да се нагостят. А според Девин у нас духове да искаш.
Същата вечер украсихме и коледната елха. Винаги го правим точно на Бъдни вечер. Тази година реших да използвам за украса всички курабийки, които съм получавала като подаръци от моите приятелки Вал, Ради, Мина и Ивейн. Сърце не ми дава да ям декорираните красоти, които сътворяват те и затова си ги пазя. Пламен ми проби с бормашината дупчици, така че да им вържа канапчета и да ги закачим на елхата. Стана приказно! Сега си ги гледам и толкова им се радвам! А пък сестра ми ми подари няколко играчки за елха във вид на курабии - супер съвпадение, които се вписаха перфектно в украсата.
В коледната утрин децата станаха още в тъмни зори да видят какво им е донесъл Дядо Коледа. За щастие, той бе изпълнил повечето им желания, та нямаше много сърдити и разочаровани. Само дето бяхме забравили да им напълним коледните чорапи с лакомства, което Девин прие изключително тежко. Цял ден не спря да разсъждава защо така се е получило - Дядо Коледа ли е забравил, сладки ли не са му останали, те ли не са били достатъчно послушни... Но и през ум не му мина, че майка му и баща му са заплеси и вината е изцяло тяхна. :)
От леглото по пижами право под елхата на лов за подаръци.
Батко му Денис го е маскирал като подарък. Несъмнено Дамян е най-безценният подарък, който ни донесе отминаващата година. А най-големия като размери не успяхме да го поберем под елхата. Най-после се сдобихме със седемместна кола. Дано си я ползваме със здраве и само на хубави места да пътуваме с нея!
Ей на това му викам аз коледна елха от деца!!! Голяма веселба падна! Само на Дамян не му беше особено смешно. Явно няма да го даваме в някоя циркова трупа да е върхът на пирамидата. :)))
Тази Коледа предизвикателството да направя обща снимка на децата беше още по-голямо - нали са с едно повече!
Преспапието, което Девин държи, всъщност е подаръкът ми от него. Сам ми го е избирал и го е купил с пари от касичката си. Толкова ме изненада и зарадва! И не само той. Давид ми подари комплект коледни формички за курабии (дори не бях виждала такива), а от Денис получих ръкавици. Той принципно ми подарява крем за ръце, но тази година не успях да си го използвам целия. Та Дени бе принуден да измисля друг подарък. Явно грижата за ръцете ми му е много важна, след като се е спрял на ръкавици. :)
Девин ще учи Дамян как се отваря подарък - изключително ценен и важен урок!
Дамянчето се опитва да си хапне опаковъчната хартия от подаръка. Чувал е и той за рециклиране, милият. :)))
Е, така мина първата част от празничния цикъл за нашето семейство. Сега събираме сили и празничен дух за следващата.
Пожелавам и на вас много настроение и любов! Посрещнете Новата година на хубави места с любими хора и бъдете щастливи!
