сряда, 17 декември 2014 г.

Сватбата на Диляна и Методи


Това са те - Диляна и Методи! Красиви, влюбени и щастливи на своя сватбен ден. 
И веднага бързам да уточня, че въпросният сватбен ден бе преди повече от две години. Или ако трябва да съм съвсем точна - 15 септември 2012 г. 
Но нека се върна още па-назад във времето, за да започна историята от самото й начало. 
С Диляна и Методи се запознах виртуално чрез един мейл, който получих от тях в началото на юли. В него ме питаха дали ще имат късмета да се сдобият с моя торта за тяхната сватба. За съжаление не можах да им отговоря веднага, защото по онова време бях в "отпуска". Разпусках блажено на морския бряг на Бялата лагуна и грам идея нямах какъв ми е графикът за след почивката. Бях си забравила работния тефтер в София. Всъщност не го взех съвсем умишлено, защото исках максимално да се абстрахирам от предстоящите ангажименти. Затова се разбрахме с бъдещите младоженци да си пишем отново в началото на август, когато се върна от морето и да видим как стоят нещата. 
Оказа се, че въпросната дата ми е свободна и с радост под нея записах имената на Диляна и Методи. Съвсем скоро имах щастието да се запознаем и лично. Поканих ги вкъщи да дегостират избраните от тях вкусове за пълнеж на тортата, както и да обсъдим всички подробности по дизайна.
От трите пълнежа, които опитаха, най-много им хареса Провансалската торта - шоколадови блатове, напоени с вишнев сироп и коняк, орехова паста с рикота и заквасена сметана и крем маскарпоне със сушени сини сливи. Малко се изненадах от избора им, защото първоначално искаха непременно да има шоколадов крем. Другите два вкуса, на които се бяха спрели, бяха именно с шоколад и си мислех, че ще изберат един от тях. Но явно по-нестандартният вкус на Провансалската торта ги спечели. На мен също ми е една от най-любимите. Още повече, че е изцяло плод на личното ми въображение. 
При избора на дизайн отправните точки бяха няколко. В цветово отношение победители бяха два основни цвята - бледо зелено и слонова кост. Задължителни елементи се оказаха розите и винтидж дантелата. А акцент трябваше да бъдат две пиленца - младоженци, които да кацнат най-отгоре на тортата. За направата им като модел използвах едни пиленца от плат, които майката на булката беше изработила собственоръчно - подаръче за всеки от гостите на сватбата. Самата торта се разбрахме да бъде триетажна, а отделно да направя още три допълнителни едноетажни, за да стигнат за всички поканени - общо към стотина човека. 
Подробностите бяха уточнени до най-малкия детайл, оставаше само да ги реализирам и на практика. При сватбените торти най-важна е мобилизацията, защото за много кратко време трябва да се свърши голям обем работа. Ето какво се получи в крайна сметка.







С първата част от заданието се справих. Следваше етап две - транспортирането. Най-омразният ми етап! Трябваше да доставим тортите до голф клуб "Света София" в Равно поле. Едноетажните лесно - опаковах ги в кутии и ги метнахме в багажника. Но триетажната бе на стъклена стойка и трябваше да я крепя през целия път. Само който е пренасял голяма торта знае за какъв зор и стрес иде реч. Всеки завой, всяка неравност или дупка по пътя се превръщат в истинско изпитание. А моят скъп съпруг, за да ми го направи още по-екстремно, взе, че пропусна отбивката за Равно поле, та ми удължи мъката с още няколко километра. При първа възможност слязохме от магистралата и най-после поехме по пътя към хотела. А то едно пътче - лунен пейзаж! Тътрузихме се с 10 км в час. През цялото време една кола ни следваше чинно и търпеливо. Викам на Пламен "Тия сигурно ни благославят като за световно!" "За благославяне не знам, ама ни махат." рече той. Ми кво няма да ни махат - то самите младоженци!!! Оказа се, че Дил и Тедо ни били по петите. Първоначално се зачудили що така се влачат тия смотаняци отпред, ама после се досетили, че смотаняците може би сме ние и караме едва, едва заради тортата. 
Важното е, че достигнахме крайната цел с непокътната торта. Единствено крилцето на пернатата булка беше дало фира - отлепило се и паднало. Стана ми мъчно за животинката. Дето се вика още не са се бракували с пилчока, пък той вече й подкастрил крилцата. А трябваше да е обратното (чисто от женска солидарност смятам, че така е редно). 
Но да оставим птичата двойка и да се върнем на нашите младоженци. За мен бе ред на етап три - какви ще са реакциите относно тортата. При него на изпитание е подложено най-вече сърчицето ми - свито, тупкащо учестено, нетърпеливо, но и изпълнено със страх какви ще са отзивите. За негово успокоение Дил и Тедо си харесаха тортата. Вече можех да си отдъхна! 
Предадох на главния готвач тортите, пожелах на младоженците прекрасна сватба и поехме обратно към вкъщи. Вече можеше да летим със 100 км в час, да минаваме през всяка дупка, да бъркаме пътя. Чувствах се толкова щастлива, свободна, облекчена. Сякаш цял тон беше се смъкнал от плещите ми (пък то само някаква десеткилограмова торта!!!). Чувството наистина е уникално!
И докато сме на вълна чувства, ето ви една експлозия от емоции - сватбени, романтични, весели, щури... Снимките казват всичко, затова аз млъквам (макар че според моя мъж да мълча е нещо непосилно за мен).



















В заключение само ще кажа: Дил, Тедо, нека и животът ви бъде толкова красив, щур и усмихнат каквито сте вие и каквато бе сватбата ви! Обичайте се и бъдете щастливи!

четвъртък, 11 декември 2014 г.

Хортензии и рози

Напук на мрачното, сиво и студено време навън, днес ще ви представя нещо много по-цветно и красиво - торта и къпкейкчета с хортензии и рози. Обожавам цветята и мисля, че те са едно от най-прекрасните неща на този свят. Толкова нежни, ефирни, красиви, съвършени, уханни... В тяхната компания се чувствам истински щастлива, действат ми ободряващо, вдъхновяващо, романтично. За мен букет цветя или просто стръкче са най-хубавият подарък. Когато вкъщи има цветя ми е още по-уютно и приятно. Трудно ми е да кажа кое е люимото ми цвете, защото те всички са разкошни и ги харесвам много. Но розата я възприемам като царицата на цветята във всичките й разновидности и нюанси. Хортензията пък свързвам с морето, лятото, двора на старата ни къща в Стара Загора. Все неща, които обичам безкрайно. 
Но стига с тези лирични отклонения. Нека ви представя тортата за днес. Правих я послучай 60-я рожден ден на майката на Илияна от Пловдив. С Илияна съм ви запознавала покрай двете торти, които правих за дъщеричката й Маноела - тортата с лилавото зайче за първия й рожден ден и тортата с черешките за втората й годинка. 
Сега беше ред на бабата на Мани. Поводът изискваше да сътворя нещо стилно, елегантно и красиво. За вкуса Илияна се спря на крем йогурт със сладко от боровинки. Може би затова реших и дизайнът да е в тази цветова гама - бяло и лилаво. Акцентът несъмнено щеше да бъде аранжировка от няколко захарни цветя. Съвсем наскоро се бях сдобила с кътери за хортензия и нямах търпение да ги изпробвам. Реших, че най-добрата компания на хортензиите ще са бели рози. Белите цветя, независимо от вида им, са ми най-любими! За мен те са самото съвършенство в най-чистата му форма. За контраст направих и няколко тъмнозелени листа и букетчето ми беше готово.



За основа на тортата се спрях на цвят солонова кост. Обожавам този нюанс, а в случая пасна идеално на букетчето - една идея по-тъмен от цветята, така че да не се сливат с фона и в същото време да няма остър контраст помежду им. 
За страничната декорация на тортата избрах нещо, което отдавна ми се щеше да пробвам - надиплени къдрички от множество листенца в преливащи лилави тонове. Голямо рязане, изтъняване и къдрене падна, но мисля, че се получи много нежно и красиво.


За да прикрия ръба на най-горния ред листенца, използвах плетена дантела в бяло, а мястото, където се събираха двата края на дантелата, замаскирах с две цветчета хортензия. Стана много сладурско. И тортата ми беше готова.


Към нея реших да направя и три къпкейкчета - подарък за двете дъщери на рожденичката и за прекрасната й внучка.


Прибрах тортата в хладилника, но след няколко часа забелязах, че на две места по ръба захарното тесто се е напукало. Много рядко ми се случва подобно нещо. Добре, че в конкретния случай дизайнът позволяваше корекции. За да прикрия пукнатините, залепих няколко бели листенца - все едно са паднали от розите. Добавих и малка картичка от фондан, защото Илияна искаше да има надпис "Честит рожден ден, мамо!" И тортата придоби окончателния си вид, след което пое към Пловдив, за да зарадва една прекрасна жена.


Следващите сладурчета, които искам да ви представя, са четири къпкейкчета, накипрени отново с рози и хортензии. Правих ги за рождения ден на любимата ми съседка Ася. Вече бях в доста напреднала бременност (7-я месец с Яни) и за цяла торта нямах сили. Затова реших да я зарадвам с кексчета, уж за по-лесно. Но и те ми разказаха играта на кръста. За толкова години така и не се научих да работя бързо и седнала. Не съм ли права, все едно ръцете са ми вързани. А да претупвам нещата на две - на три просто не ми е в стила. Декорирането на тия четири кексчета ми отне цели 7 часа!!! Добре, че сама съм си шеф, че ако работех за някого, да са ме уволнили още първия ден. :)
След украсяването дойде ред и на снимането. Айде и там още час-два! Вече съвсем останах без кръст. То не бяха снимки, не бе чудо! Толкова кадри нащраках. Ама пък толкова да им се радвам на тия кексчета! Дано и на вас ви харесат и да внесат малко цвят и пролетно настроение в сивотата на зимния ден. 














Разкошната винтидж кана с хортензии, която съм използвала за фон в част от снимките, ми е подарък от Евгения и Божидар - едни от младоженците ми, за които съм правила торта. За тяхната сватба ще ви разкажа в най-скоро време, обещавам.

сряда, 3 декември 2014 г.

Торти за момиченца

Толкова отдавна не съм ви показвала торти, а папката с "Непубликувани" стои и си чака! 
Крайно време е да ви представя някои от архивните ми творения. Архивни, защото са правени преди повече от две години, но все пак и те заслужават да видят бял свят. :)
Започвам с една пролетна торта с лалета. Правих я за 6-я рожден ден на една прекрасна госпожица от Русе - Мелис. С нея съм ви запознавала покрай тортата за предишния й рожден ден. Този път желанието на майка й бе отново да се съобразя с тоалета на рожденичката. За целта ми прати снимки на рокличката и шнолката.
Страшно ми харесаха и моментално си представих колко готина и стилна торта ще се получи. Нямах търпение да дойде време да я почна. Разбрахме се да е двуетажна, а като вкус се спряхме на нутела с маскарпоне. Относно дизайна единственото ми притеснение бе самият основен цвят. Да се постигне толкова тъмно и наситено синьо чрез прибавяне на боя в захарното тесто е доста трудно. Затова реших да покрия тортата с неоцветен фондан, а отгоре да мина с гъбка, напоена в разтворена боя. Тъй като нямах точно такъв нюанс на синьото, се наложи да смеся няколко цвята. Получи се перфектна основа и бях толкова щастлива. Залових се да апликирам лаленцата, спазвайки тяхната подредба, форма и цветове, така че да наподобя максимално десена на рокличката. Върху втория етаж направих панделка със спиралки, която да напомня за шнолката. За изработването й използвах предварително оцветен фондан, защото ме беше страх да боядисвам допълнително. Притеснявах се, че от течната боя панделката може да омекне и да се съсипе. Вярно, цветът беше една идея по-светъл от оригиналния, но не беше фатално. Или поне така си мислех. Декорирах и шест кексчета - по едно за всяка свещичка. Всичко беше готово и доволна и спокойна си легнах да поспя. Но спокойствието и задоволството ми не траяха дълго. На сутринта, още със ставането, отворих хладилника да си видя тортата. Винаги така правя - имам ли торта в хладилника, отварям го по сто пъти да се порадвам какво съм измайсторила. Но този път, вместо да се зарадвам, аз останах като попарена. Тортата беше придобила съвсем друг вид. Боядисаната основа от тъмносиня се бе превърнала в почти черна, а синьото на кексчетата и панделката беше изсветляло. Нищо общо с цветовете от предишния ден! Не можех да повярвам на очите си. Толкова се притесних и разстроих, че чак се разплаках. Със свито сърце се обадих на Филиз, майката на Мелис, за да й обесня какво се е случило. Разстроих и нея и ми стана още по-криво и виновно. Но нищо не можех да направя. Само след час трябваше да съм на автогарата и да изпратя тортата по автобуса за Русе. А там отново драма - оказа се, че отменили рейса, а следващият тръгва чак след час и нещо. Не можех да оставя тортата да чака извън хладилник толкова време, имайки предвид, че после ще пътува още 5 часа. Върнахме се обратно вкъщи. Извадих всичко от хладилника, за да мога да я прибера опакована с все кашона и след час хайде пак обратно на автогарата. Както можеше да се очаква, автобусът беше претъпкан. Багажното беше пълно и шофьорът изобщо не искаше да вземе кашона с тортата. Само дето пак не ревнах с глас. Накрая все пак се нави човекът, но я сложи в спалното, върху един мек и супер дебел дунапрен. Щях удар да получа като си представих как ще се лашка толкова време по дупки и завои без стабилна основа. Бях сигурна, че ще пристигне на пихтия. Но какво можех да сторя!?!? Следващите пет часа бяха кошмарни за мен. Само ронех сълзи и се молех поне да не се разпадне. Когато телефонът ми звънна и видях, че е Филиз, дори нямах сили да вдигна. За щастие се оказа, че тортата е оцеляла - само няколко от топчетата, които опасваха първия етаж се били разлепили. А относно цвета Филиз каза, че не е чак толкова драматично положението. Поуспокоих се и веднага се залових за следващата торта, която ме чакаше по план график. Но и до ден днешен като се сетя за всички перипетии, ми става много гадно. Мразя да разочаровам хората и много трудно го преживявам. А ето я и самата злополучна торта и разкошната рожденичка. Надявам се поне Мелис да не е усетила грам разочарование и притеснение и да е имала един страхотен рожден ден!





И следващата торта е много злополучна. Нея я правих за една малка следурка на име Виолета по повод първия й рожден ден. Дизайнът отново бе продиктуван от тоалета на рожденичката - красива рокличка на нежни цветчета в пастелно розово и бяло и плетена жилетчица в наситено цикламено. 
Големината - два етажа, вкусът - Вероника (много ефирен и свеж пълнеж с пресни ароматни ягоди, който бе в пълен унисон с нежния дизайн на тортата). Майката на рожденичката, Атлиана, пожела акцент в дизайна да бъде букетче виолетки - нали името на малката принцеса е Виолета. Винаги съм обожавала аромата на тези цветни дребосъци! А откакто имам деца, това са едни от любимите ми цветя. Толкова е хубаво и мило да получиш букетче виолетки, откъснати от малките пръстчета на собственото ти дете!!!
Виолетки може и да бях получавала в изобилие, но никога не бях правила такива от захарно тесто. Специален кътър нямах, затова използвах обикновено петолистче, на което с боул тула (инструмента с топчето) придадох различна форма на листенцата, така че да заприлича на виолетка. Зелените листа си ги оформих на ръка, ударих им по един вайнер и леко ги дъстнах с тъмнозелена пудра. Самата торта исках да бъде максимално изчистена и нежна откъм декорация и бебешка и пастелна откъм цветове. Затова оставих втория етаж бял и почти празен, а първия изрисувах като плата на рокличката. За да има все пак някаква препратка и към жилетчицата, поставих тъничък цикламен борд в основата на тортата. И ето какво се получи. 


И ако вече се чудите какво й е било злополучното на тази торта, веднага ще ви кажа - транспортирането. Тортата трябваше да отпътува за Петрич, където щеше да е рожденият ден. Да я вземе дойде лелята на Вили. За проклетия точно този ден беше доста горещо, макар да бе едва началото на месец май. Сложихме тортата в багажника на колата й - най-сигурното място за пренасяне на торти на дълги разстояния. Но явно заради високата температура долният етаж бе поддал и тортата се деформирала. Когато Ати ми се обади да ми каже какво се е случило, лошо ми стана. До момента такава драма не бях преживявала. Чувствах се отвратително. Поне вторият етаж бе пристигнал сравнително запазен, та използвали него да боднат свещичката, а първия просто си го хапнали. 


Толкова се травмирах от случилото се, че сън не ме хващаше. Още повече, че само след седмица ми предстоеше да изпращам торта, и то триетажна, до Велико Търново за сватбата на Лили и Арне. Ужасът, че  кошмарът може да се повтори, направо ме поболя. За щастие този път всичко мина безпроблемно и можех да си отдъхна. Но вината, която изпитвам, че съсипах първия рожден ден на едно прекрасно момиченце, ще си остане завинаги.

Третата торта бе за втория рожден ден на Еми. За първата й годинка отново аз правих тортата - триетажна с меченце. А за прощъпулника й майка й Брани ми поръча къпкейкчета, които изписваха "Смело напред крачета". Мисля, че не съм ви ги показвала, затова ето ги и тях


За този празник темата бе Хелоу Кити, а основните цветове - розово, синьо и жълто. Като вкус се спряхме на йогурт с горски плодове. Използвах пресни малини и домашни сладка от диви малини, диви ягоди и боровинки. 
Декорирането на тортата ми достави голямо удоволствие. Разбира се, започнах от най-трудното - изработването на фигурката. До момента не бях правила Хелоу Кити и макар да изглежда елементарна, мен ми беше притеснено дали ще се справя. От личен опит знам, че нещата, които изглеждат семпли на пръв поглед, често се оказват трудни. Още повече когато става въпрос за нещо толкова специфично и се търси максимална прилика. От първия път не ми се получи, но вторият опит бе по-успешен.
За цялостния дизайн на тортата се вдъхнових от няколко различни торти, които видях в нета. От всяка взех по нещичко, добавих и нещо свое и ето какво се получи. 

Кадър от производствения процес. Правя точици с роял айсинг на първия етаж. А Девинчето ми е толкова миличък и сладък на тази снимка!




Към тортата за разкош Брани поръча и няколко бисквитки. Декорирах ги с принтове на Хелоу Кити. Семпло и сладурско!



За малко и тази торта да я сполети участта на предишната. Брани бе запазила час за празнична фотосесия при Ели Гледачева, но по пътя към студиото й се сторило, че тортата няма да издържи толкова време в пътуване и снимки и решила да си я остави вкъщи. Затова и нямам снимка на Еми с тортата. А така разчитах на готините и професионални кадри на Ели! Добре, че вкъщи си я щракнах набързо, че иначе изобщо нямаше да си я имам за спомен.

Последната торта пък е за голямата дъщеричка на Ели - Михаела. Това бе поредната, ако се не лъжа десета торта, която правя за това семейство. За Мишето специално бях правила тортите и за предишните й два рождени дни. За осмия бе Малката фея, а за деветия - Малката госпожица. Този път трите отправни точки, които ми даде Ели при замислянето на дизайна, бяха следните: тапет на райета в бонбонени цветове; възглавничка с цветя, апликирани от копченца и рисувано момиченце, доколкото си спомням от корицата на любимите тетрадки на Мишето. За жалост не мога да намеря снимките на изброените неща, за да ви ги покажа в оригинал. Вкусът се разбрахме да е нутела с маскарпоне. Подробностите бяха уточнени и не ми оставаше друго, освен да се залавям за работа. 
Както обикновено, започнах от момиченцето. Никога не съм крила, че изработването на човешки фигурки не ми се отдава. Особено когато трябва да гледам от картинка. Ако разполагам с триизмерен модел ми е доста по-лесно да работя, защото мога да го огледам отвсякъде, да видя всеки един детайл, форма, извивка. А бе, съвсем различно е. В случая ми беше още по-трудно, защото момиченцето беше в по-нестандартна поза - поседнало, със свити коленца и подпряна на тях главичка. И за капак облечено с дълга рокля, която покрива изцяло крачетата му.  Идея си нямах как да направя рокличката, така че да изглежда реалистично. Правих я сто пъти и все не ми харесваше достатъчно. Вече бях на ръба на отчаянието, когато ми се обади Ради - приятелката ми, която също прави торти. Наоплаках й се едно хубавичко, тя ме окуражи да не се предавам, успокои ме, че ще успея и приключихме с разговора. Захванах се отново да кроя рокличка от захарно тесто и този път от раз ми се получи. Е, не беше перфектна, но все пак. Бях толкова щастлива! Явно съм имала нужда от малко приятелска утеха и подкрепа. Благодаря ти, Ради!
Оставаха детайлите. На коленцата на момиченцето имаше кацнала пеперудка - толкова малка и фина, че реших да направя крилцата й от хартия, а не от фондан. Исках да изглежда максимално лека и ефирна, а и да прилича досущ на тази от картинката. После дойде ред и на възглавничката. При нея предизвикателство бяха миниатюрните копченца, които изработих на ръка, а буквичката "М" "извезах" с тънка четчица, топната в черна боя. 
Самата торта бе двуетажна. Първия етаж направих близо два пъти по-висок от втория. Декорирах го с вертикални райета в различни цветове, следвайки дизайна на тапета, от който трябваше да гледам. Колкото и да се старах, на места райетата ми не бяха перфектно отвесни, а леко килнати на една страна. Страшно се ядосах. Пламен, с присъщото му спокойствие, каза, че нищо фатално не виждал, с което целеше да успокои и мен, но аз още повече издивях. Не знам дали и при вас е така, но когато съм нервна, спокойствието и непукизмът на другите ме изнервят още повече.  А на Пламен тоя номер много му го мразя. Колко пъти се е случвало да съм на ръба на нервна криза, че тортата ми е само на етап измазана с маслен крем, а време никакво не остава. Кога ще покривам, кога ще декорирам!?!? Аз рева "Олеле, до никъде съм!", а Пламчо най-спокойно ми заявява "Как до никъде, бе Муцка? Торта имаш ли? Имаш! Кво повече искаш?!"
Но да се върнем на райетата. Помежду им направих бордчета от малки цветенца и ситни перлички. Стана много нежно и сладурско. Вторият етаж оставих изчистен, само с дантелка в основата. Все пак той трябваше да послужи единствено като пиедестал, на който да поставя момиченцето. Сложих и него и тортата ми беше готова.









Вече можех напълно да си отдъхна. Още повече, че това бе последната ми поръчкова торта. Не, че след нея нямах записани още доста, но се наложи да ги откажа. Вече бях бременна с Дамянчето и изпитвах всички неразположения, типични за началните седмици. При никоя от предишните ми бременностти не ми е било толкова лошо, както тогава. Едва се държах на крака и правенето на торти беше непосилно. Не исках да рискувам и затова реших да сложа край. Беше ми ужасно криво, че разочаровам хората, отменяйки поетия към тях ангажимент, но бебето ми беше по-важно от всичко. Тук е моментът още веднъж да се извиня на всички, на които бях обещала торта, а не я направих.

Като се замисля, май всички тези торти са оставили чувство на вина у мен. Дали пък точно поради тази причина не съм ги показвала толкова време? Макар че имам още непоказани творения, които по никакъв начин не са свързани с негативни емоции. Дано намеря време да ви представя и тях до края на месеца, че да започна Новата година начисто. Пък и да има достатъчно материал за Класация 2014. Ще ми се и тази година да спазим традицията и да изберем победители - и сред тортите, и сред вас. 

Благодаря ви, че ми погостувахте и лек и усмихнат ден!