За мъже

Великденските пости свършиха, тъй че с чиста съвест мога да ви покажа нещо по-месничко и блажничко. Днес ще ви представя две торти. Общото между тях е, че са правени за мъже - единият заклет рибар, другият - заклет месар. 

Първата бе за рождения ден на съседа ни Илия (заклетия месар). Това е човекът, който неведнъж е приютявал мои торти в неговия хладилник. Но по стечение на обстоятелствата, те никога не са били предназначени за него. Всеки път, когато правех сватбени торти и ми трябваше още един хладилник, той бе така добър да ми услужва с неговия. Ето, че най-накрая дойде ред да му се реванширам. И понеже той е голям фен на скара- бирата, логично и дизайнът на тортата бе такъв. Реших самата торта да представлява барбекю, тип тенджера, а отгоре да "метна" някоя и друга мръвчица. И понеже вече бях правила пържолка (имам предвид тортата за Георги), този път заложих на свинско шишче и македонски наденички - хем да не се повтарям, хем да ми е забавно да се пробвам с нещо ново. Барбекюто исках да има максимално автентичен вид - да е цялото опушено и в сажди, та да подсказва колко често е в експлоатация. За целта си боядисах тортата с черна боя , а отгоре мацотих с няколко различни цвята дъстове.  Дървените въглища първоначално мислех да ги рисувам, но после ми хрумна гениалната идея да си ги разпечатам на вафлена хартия. От интернет си свалих снимка на разпалена жар и готово. Най-много се озорих с решетката за скарата. Правих я по подобие на истинска такава. Разточих си дебел пласт захарно тесто, оформих от него кръг и почна голямото рязане. Страшен пипкаж и страшна забава!!! След като тестото изсъхна и се повтвърди, минах и решетката с черно и дъстове. Най-кошмарно бе поставянето й върху тортата - на доста места се начупи и я подреждах като пъзел, но нищо фатално. Ето какво се получи в крайна сметка - барбекю за чудо и приказ! 

 Жарта примамливо светеше в огнено червено и пушлявеше. Чакаше с нетърпение да й метна мръвките. Скоро наденичките зацвърчаха, по повърхността им изби мазнинка и придобиха оня изкусителен вид на препеченко. Свинското шишче доовкусих с парченца жълта, зелена и червена чушка и малко лук. За разкош опуках и две люти чушлета, сорт Шипка. Към цялата тая благиня нямаше как да не добавя и кенче ледено студена биричка. Спретнах го от слепени кръгли бисквитки, увити в захарно тесто. Измайсторих и едни щипчици - няма да си горим ръцете, я! 

Сигуна съм, че на Илия му е било сладко (в буквалния смисъл на думата!) :)))

 

Втората торта я правих по молба на свекър ми за неговия приятел - месарят (заклетия рибар). Той е собственик на месарския магазин точно пред блока им и всяка вечер се събират там на хапване и пийване в кръчмето към магазина, което кодово и с любов наричат "офиса". Трудят се усърдно хората, какво да се прави! Да не мислите, че е лесно всяка вечер да се потиш над свинско и винско. Та в знак на благодарност за ежедневното гостоприемство, свекър ми и останалите "колеги" искаха да изненадат и зарадват своя домакин с торта, изработена от мен. Темата - риболов, ама не какъв да е, а на сом. Признавам си, идея си нямах как точно изглежда тая риба, но да живее нетът! Разрових се за снимки и си свалих десетина, които да ми служат за ориентир. И се почна голямото моделиране. Взех една прилично голяма топка бяло захарно тесто, запретнах ръкави и последваха поне пет-шест опита. Все нещо не беше като хората - или формата не можех да докарам, или съотношението глава-тяло. Да бях закесила с въдица край някой водоем, сигурно повече щеше да ми спори. Все пак успях да моделирам нещо, което да прилича на сом. То не бяха перки, не бяха мустаци!!! Да му се не знае и сложната риба!!! И понеже беше от бяло тесто, приличаше на гипсова фигурка, която чака да бъде оцветена. Щом позасъхна и с тая работа се заех. Такова мацане с боите му ударих, че не е истина. Часове наред наслагвах различни пластове и нюанси докато докарам реалистичен вид на кожата. Най-отгоре минах и с перлена боя, за да изглежда лъскава и хлъзгава. Не знам дали от снимките си личи, но се получи наистина много достоверно - направо си замириса на прясноуловена риба! Голямо мятане му удари върху тортата (баш като риба на сухо), но в крайна сметка се кротна. 

Признанието, което очаквах - месарят казал, че сомчето ми било същинско като истинско. Точно такъв сом бил уловил миналия уикенд, ама пет пъти по-голям! Е, има си хас да не е бил два метра, минимум!!! :)))

Най-готиното беше, че след известно време в "офиса" съвсем случайно се засекли съседът Илия и свекър ми, които дотогава не се познавали. Месарят взел да се хвали на Илия за тортата със сомчето. Той на свой ред също се изфукал с неговата и я запоказвал на телефона си. Свекър ми, и той да не остане по-назад, пък показал тенджерката със зеленчукова супа, която му направих за рождения ден. Само си представете картинката - трима мъже си мерят.......тортите! И трите сътворени от мен!!! Е как да не ми е кеф!?!?

След толкова много храна отивам и аз да хапна нещичко!

Великденска отчетна

Христос воскресе!!! 

Дано сте посрещнали празника в добро настроение, сред любими хора и на приказни места. 

При мен настроението беше приповдигнато, но не толкова от положителни емоции, колкото от високо кръвно. Първите няколко дни от дългата почивка си посветих на Денис - да му помагам да се подготви по български език и литература за предстоящите му матури и кандидатстване. Нали е седмокласник, горкият!!! От сутрин до ранния следобед си трошах нервите с него. После предавах щафетата на баща му - той е по-вещ по математика и заедно залягаха над сборниците със задачи. За да си улесним поне малко живота в тези напрегнати за нас дни, изпратихме двамата по-малки на вилата с родителите ми. Привечер, вече изправени на ръба на нервна криза, зарязвахме Денис и излизахме да се разтушим. Раздавахме го като младоженци - разходки, заведенийца, ихо-ахо! Пък и бременничка с корема - все едно сме се оженили преди има няма половин година и сега сме в трепетно очакване на първото си дете. Нищо, че оттогава реално са минали 14 години и на вид сме доста повече "дъртоженци", отколкото "младоженци", ама карай да върви. Кой ти знае, пък и в тъмното бръчките и побелелите коси не личат много.

В петък Пламен прибра децата от вилата и в събота, в пълен състав бяхме в кухнята, ангажирани с боядисването на яйцата и месене на козунаци. Девин боядиса едно яйчице специално за бебето. Толкова ми е сладък!!! Живот и здраве, ще бъде страхотен батко. Като заминаваше за вилата му беше толкова мъчно, че трябва да се раздели с бебчо. Със сълзи на очи ми целува корема в продължение на минути, а после, като ми се обжадаше, ме караше да си слагам телефона до ухото на бебето, та да му кажел нещо важно. Естестевно, подслушвах, а важното беше в стил "Обичам те много! Липсваш ми много!" Айде сълзи и в моите очи.... 

И заради козунака ми се прирева, ама не от умиление, а защото хич не ми бухна. Пробните козунаци ми станаха разкошни. По препоръка на Хриси (булката ми в зелено) пробвах рецептата на Кулинарен еликсир за козунак със сметана. Изпекох три броя - отвън с чудна хрупкава коричка, вътре - меки като душичка!!! Момчетата ги ометоха за по-малко от 24 часа, ама не се мина без критика - захарта им била малко. Та тоя път реших да сложа двойно количество и тестото ми, естествено, не втаса както трябва. 

В неделя, както си му е редът, отидохме на църква. За първа година отвън нямаше опашка, а обикновено се вие с метри и стотици хора чакат своя ред.  Дори ми мина налудничавата мисъл, че може да е затворено. Разбира се, не беше. В храма, за мое успокоение, все пак се беше заформила опашка от десетина човека пред една от иконите. Пламен и децата си запалиха по свещичка и излязоха. Девин обиколи набързо иконите, пред които нямаше хора с думите "На мен и тия ми харесват!" и също се изнесе. Само аз чинно си се наредих на опашката. Семейството пред мен ми предложи да ги прередя, че били трима и да не чакам. Отказах, а мъжът мило ми рече "То като гледам, и вие май сте трима!", визирайки големия ми корем и загатвайки възможността да нося близнаци. Е, да! В началото наистина бяха две плодните сакчета. Едва ли бих могла да ви опиша изумлението ми, когато ги видях на ехографа. За Пламен да не говорим - беше меко казано съкрушен от новината. След три деца - близнаци!!! Дойде ни като гръм от ясно небе. След първоначалния шок леко се поокопитих и веднага в съзнанието ми изплува един сън, който бях сънувала два дни по-рано. Сънувах, че Миленка - фотографката, е дошла вкъщи да прави отново фотосесия на децата. Подредих Денис, Давид и Девин да седнат на земята и им връчих да гушкат две бебета. Изведнъж се стреснах и си казах "А, ама защо две? Едното е излишно. " Взех го и вече не беше в кадър. Е, сънят се оказа пророчески. Едното бебче наистина ни бе отнето - не се развиваше нормално и с течение на времето просто изчезна. 

Но да се върнем към Великден. След църквата се разходихме из парка. Сестра ми Вероника беше с нас и се възползвахме да ни щракне няколко семейни снимки. После бяхме на празничен обяд в родителите на съпруга ми. Прехода от Великден към Гергьовден направихме с печено агнешко. Тук е моментът, макар и със закъснение, да поздравя всички именници, които празнуваха през последните дни. Бъдете много здрави и щастливи и с радост и гордост носете хубавите си имена!!!

Ами това е! За финал малко снимков материал!

И малко великденски снимки от отминали години, че тази нямах време за фотосесии. 

Ягодки и черешки

Ох, само от заглавието огладнях!!! Обожавам и двата плода. Харесвам ги не само като вкус, но и на вид. Вманиачена съм по всичко, на което има ягодки или черешки. Дори наскоро, докато пазарувах дрешки за бебето, попаднах на едно момичешко боди с черешки и не можах да се сдържа и го купих. Естествено, няма да го ползваме, но поне ще си го гледам и ще му се радвам.

А по-порасналите от вас сигурно си спомнят за онова детско състезание, което даваха по телевизията преди години, между отбор Ягодка и отбор Черешка. Днешните ми торти също са разделени на два лагера. Отсега ви предупреждавам, че победител няма да излъчвам. И двете си ги обичам и харесвам много.

Започвам с отбор Ягодка. 

Това е поредната торта, която правих за рождения ден на една от любимите ми клиентки - Лора, дъщеричката на Милена Коцева (фотографката). За предишните й празници сътворих тортата с гъбката - къщичка и тортата с феите - сестрички.

За четвъртия рожден ден темата бе "ягоди", а цветовете - бяло, розово, зелено и червено. Както виждате, всичко предвещаваше да се получи една свежа, сладурска и момичешка торта. Нарисувах си няколко варианта за дизайн и в крайна сметка се спрях на два етажа с къща-ягодка отгоре. Че ягодите щяха да се основен акцент бе повече от ясно, но ми се искаше да вмъкна и точки (и по тях съм луда). За целта си направих конфети от захарно тесто. 

Страшен пипкаж е това, да знаете! Техниката на изработване е хипер елементарна, но отнема много време. Разточвам си на максимално тънко различни цветове фондан и с помощта на най-обикновена сламка за пиене изрязвам кръгчета. Проблемът е в това, че сламката не е с достатъчно остри ръбчета, което затруднява изрязването. Но още по-трудно е изваждането от нея на вече изрязаното кръгче. Та за да си направя прилично количество конфети ми трябваше повече от час. В крайна сметка се оказа, че съм се престарала с количеството и ми останаха повече от половината неизползвани.

За направата на къщичката-ягодка използвах бисквитено тесто (като за сладък салам). От него си оформих една прилично голяма ягода и я оставих за няколко часа в хладилника да стегне добре. След това облякох със фондан и се заех с детайлите. Измайсторих малко прозорче с капаци, а пред него поличка, върху която имаше сандъче, в което естествено растат ягоди. Мисля, че се получи кукленско и кокетно. В добавка към тортата прибавих и десет къпкейкчета, украсени тематично. Към проекта тайничко се включи и Валерия, която изработи тези сладурски курабийки като подарък за Лора. 

А сега е ред и на отбор Черешка. 

И тази торта я правих с много желание и любов, защото също е за една от любимките ми - Маноела от Пловдив. Запознавала съм ви с нея покрай тортата със зайчето, която й правих за първия рожден ден. Тогава дизайнът на тортата бе продиктуван от рокличката, с която щеше да бъде облечена. Сега тоалетът бе не по-малко красив - бяла ленена рокличка на червени точки и цветчета, но майка й Илияна искаше нещо по-цветно и весело. Първоначалната й идея бе за торта с изрисувани полски цветя по нея - макове, синчец, нарциси, глухарчета, теменужки, пеперудки. За модел ми изпрати снимка на една порцеланова чаша. Но аз вече си бях наумила нещо съвсем друго  и дори си бях изработила част от декорацията. Вдъхновение почерпих от една супер сладурска картонена стойка за кексчета, която Вал ми беше подарила преди време. Направо се влюбих в дизайна, в цветовете, в Емили Бътън и нейните малки приятелчета и нямах търпение да ги претворя в торта. Реших, че поводът е съвсем подходящ. Илияна ми се довери напълно и не ми оставаше нищо друго, освен да се развихря. За основа на тортата използвах същия десен от стойката - малки бели цветенца на син фон. Акцент в дизайна исках да ми бъдат котката и мишлето. Нарисувах си ги на кръгче от бял фондан. За оцветяването им използвах предимно дъстове - сухи боички на прах. Стана много готино и бях супер щастлива!!! Текстилните панделки в бяло и червено и цветята от захарно тесто с копченца вместо тичинки контрастираха страхотно на фона и придадоха още по-веселяшко настроение. Най-отгоре на тортата сложих и едно къпкейкче, изработено изцяло от фондан и декорирано с черешки. Отделно изпекох и няколко истински шоколадови кексчета, които също разкрасих с фонданени черешки. 

Реализирах една отдавна запланувана идея и бях много щастлива. Невероятно е каква наслада и удовлетворение може да изпита човек само от изработването на една торта. Късметлийка съм, че имам този шанс. 

 

А ето какво получих в знак на благодарност от прекрасното семейство на тази разкошна малка красавица. 

Мисля е излишно да казвам колко много ме трогнаха и зарадваха. Благодаря им от все сърце!!!

Пролет, пролет, пролет...

От няколко дни в главата ми непрекъснато звучи песента на Петя Буюклиева "Пролет". И макар навън да е облачно и дъждовно, вътре в мен е истинска пролет. Толкова ми е ведро и леко на душата, че дори забравям за десетината килограма в повече, които съм качила покрай бременността. Иска ми се и вас да заредя с такова пролетно настроение, затова ще ви представя една от най-любимите ми торти с такава тематика. Правих я миналата година точно по това време за рождения ден на съседката ми Ася, за която неведнъж съм ви разказвала. Исках да я изненадам с наистина нежна и красива торта, защото тя го заслужава. Бях сигурна, че ще е нещо пролетно и в съзнанието ми упорито се бе загнездила идеята за торта с пиленца и пера. Нали именно птичите песни съпровождат настъпването на този приказен сезон, поставящ сякаш началото на нов живот. Така започна голямото търсене на красиви птичи перца - тип перушина. Исках около долния етаж на тортата да изплета нещо като венец от сухи клонки и перца, който да символизира гнездо. Но никъде не успях да открия перушина в естествени цветове - само разни кичозни пера в електрикови цветове ми предлагаха навсякъде. Така идеята ми тотално пропадна. Излишно е да казвам колко разочарована бях. Пламен беше на крачка да отстреля някое и друго хвъркато и собственоръчно да ми го оскубе, но не е такъв човек, а и аз едва ли щях да му позволя подобна жестокост. Ясно бе, че трябва да променя концепцията и да прекроя дизайна. В мига, в който купих поздравителната картичка, вече знаех и как ще изглежда тортата. В същия ден открих и акцентиращия детайл - керамична птичка. Съвсем случайно попаднах и на прекрасна порцеланова стойка, която идеално се вписваше стилово. Първоначално подминах магазина, защото беше от типа "автентичен индийски и африкански кич", но после сякаш нещо ме накара да се върна и да вляза вътре. И какво да видя - в един кош с копринени шалове и покривчици се подаваше нещо порцеланово. Веднага го измъкнах и не можех да повярвам на очите си. Още повече се зарадвах като чух и цената - 10 лв. Бил последен и с намаление от 70-80%. Грабнах го като куцо пиле домат. Не се сдържах да задам и един изключително тъп въпрос от рода на "А нямате ли и други моделчета?" Продавачката, леко притеснена от неприкритата ми еуфоричност и глуповати питанки, недвусмислено ме отряза "Ама нали току що ви обясних, че е последният!" Опитах се да приема думите й за абсолютна истина, но явно не ми се получи, защото тя все пак се обади в склада и в другия им  магазин да провери дали пък случайно няма още някое подносче. Оказа се, че няма и не ми оставаше нищо друго, освен да напусна обекта. Бях толкова щастлива от напазаруваното, че нямах търпение да дойде време да реализирам запланувания проект. 

Пак покрай картичката ми хрумна и идеята да направя няколко кексчета в същия стил.

Но стига съм ви държала в напрежение. Ето какво се получи в крайна сметка. 

При тортата критичните моменти бях два - първо самата й форма и второ - изрисуването на клетката. Както вече съм ви споделяла, обожавам торти с издължени силуети и нестандартно съотношение във височината на отделните етажи.  В конкретния случай труден бе средният етаж, тъй като исках да е максимално висок, а в същото време и с малък диаметър. Изработването му трябваше да е перфектно - дори и най-малката неравност, наклон или какъвто и да било друг дефект във формата щяха да се набиват на очи. А когато всичко това се прави от крехки блатове и крем, нещата определено не са никак прости. Трудно се оказа и измазването с маслен крем - шпатулата ми бе твърде късичка. Но все пак се получи добре. След обличането на етажите със захарно тесто дойде ред и на клетката. Предварително си бях нарисувала модела на лист хартия - нещо като тренировка на сухо. Прерисуването й върху тортата доста ме притесняваше - винаги ми е било трудно да рисувам върху вертикална повърхност, защото няма къде да си подпре човек ръката. А тук предварително бях изрисувала цялата повърхност на средния етаж с малките цветчета и точици, както и цъфналото дръвче и вече бях доста изморена. Едно трепване и всичко отиваше по дяволите - нито можех да трия, нито да замаскирам. Като изключим леко накъдрените на места линии, мисля, че стана прилично. Е, малко на една страна ми е килната клетката, но това е защото вятърът я е подухнал. :)

При кексчетата заложих на лесното и сигурното. От интернет си свалих няколко картинки на пилета и ги разпечатах на вафлена хартия. За кошнички използвах най-обикновени хартиени салфетки, от които изрязах дантеления борд и обвих около кексчетата. Малко цветчета и листенца и ето ти пролетни къпкейкчета за чудо и приказ. 

За финал и малко пролетни семейни снимки. Имаме си традиция всяка година, щом дърветата цъфнат, всички заедно да си навържем мартениците. Основите поставихме аз и Пламен още когато бяхме съвсем "пресни" гаджета. Имахме си едно любимо плодно дърво в Ботевград, на което след първата ни Баба Марта заедно, решихме да си вържем мартеничките, осукани една в друга. И оттогава всяка година правим така. 

Това е голямата мартеница, която си бяхме закачили на входната врата. Да не си помислите, че се кича с такива грамадански пискюли. :)

Докато аз старателно завързвам мартеницата, момчетата стръскват дървото, за да ги посипва с цвят. Страшна забава!!!

В чудене на кой клон точно да позиционирам пискюлите. Всичко трябва а е перфектно.

Най-после съм й намерила достойно място.

Щастливи, че най-после са се оттървали от купищата маретници по ръцете им. Имат нещо като съревнование кой ще получи повече мартеници в училище и детската. Като се приберат вкъщи на първи март и се почва едно броене...И още на следващата сутрин се почва и с мрънкането "Ох, кога ще ги махаме? Много ни пречат. "

Тази тематична мартеничка ми бе подарък от Вал - момичето с извънземните торти!

Обожавам ги когато са гушнати и нахилени

Мисията успешна! А след нея - заслужена почивка.

А това са снимките, които си щракнахме специално за участието ни в "Голямото семейство". Поканата да се включим в инициативата дойде от редактора на списание "Кенгуру" Весела Захариева, за което много й благодарим. Целта на кампанията е да се стимулира раждаемостта, за да не изчезнем като етнос и нация, а участниците са български семейства с три и повече деца. Каузата ни е да покажем на обществото, че няма нищо страшно или лошо в това, да създаваме, отглеждаме и възпитаваме повече достойни българчета. Защото колкото и изтъркано да звучи, децата са нашето богатство и нашето бъдеще. 

Тук можете да видите нашата номинация, както и на всички останали участници. А на страницата във ФБ можете да дадете своя глас за най-достойното според вас семейство, което заслужава титлата "Семейство на годината". По никакъв начин не ви агитирам да гласувате за нас. Напротив - изберете тези, които са ви най-симпатични! Важното е да подкрепите кампанията, ако имате желание и сте съпричастни с каузата!!!