понеделник, 4 април 2016 г.

Испания

Както ви обещах в предишната публикация, в тази ще ви разкажа за пътуването ни до Испания. То бе подаръкът ми от Пламен послучай рождения ми ден. Обичам подаръците!!!!!
Не беше изненада, тъй като знаех няколко седмици предварително, но без каквито и да било подробности. Където и да ходим, никога не искам да съм наясно какво точно ще видим, къде ще спим и т.н. Предпочитам да съм тотално незапозната, за да ми е максимално вълнуващо. Затова и не обичам да ходя втори път на едно и също място. Тръпка ми дай на мене! А новото и непознатото определено ме вълнуват на макс! 
Петък, 4 март, денят на нашето заминаване дойде бързо. Оправих багажа - нашия и този на всяко от децата. Излизах къщата - винаги оправям и почиствам преди да заминем някъде (идея си нямам защо). И тръгнахме. Първо минахме през родителите на Пламен да оставим две от децата - Давид и Девин. После с Дамянчето продължихме към Дружба, към моите родители. На тях се падна да гледат него и Денис. По две деца на баба и дядо - поравно, да не се сърдят. Пътуваме към Дружба и тъкмо да въздъхна и да споделя на Пламчо как всичко ми е свито на кълбо и той ме изпревари. Всичко, дето си бях наумила да измрънкам, направо ми го взе от устата - колко му било мъчно, че се разделяме с децата, как коремът и главата го боляли от притеснение, колко ужасно се чувствал. Нямаше как, трябваше да се стегна и да бъда силната. Две мрънкала в една кола (да не споменавам и Дамян) щяха да дойдат в повече. Въздъхнах си тайничко и толкоз. 
Оставихме Дамянчето и колата в Дружба. Татко ни хвърли до летището и отидохме да се чекираме. Докато чакаме на опашката ми прави впечатление, че повечето жени ги карат да си събуват ботушите. А докато бяхме в нашите забелязах, че чорапът ми е скъсан. Викам си "Голяма работа! Ще прецапам набързо, кой ще ме види?" Палецът ми, обаче, сякаш беше на друго мнение - беше се показал целият, всички да го видят. Прецапах аз през детектора и като писна онова ми ти "пюу, пюу, пюу". Привика ме митничарката встрани и като се почна едно обарване. За 17 години брак Пламен толкова не ме е пипал дето се вика!!! От главата до петите и обратно. Взе и ръчната палка-детектор. И тя пищи като луда. Айде пак опипване. Въртя ме отпред, отзад. Едва ли имаше някой от опашката чакащи, дето да не видя скъсания ми чорап. Така и не разбрах кво беше тва пищене, но в крайна сметка ме пуснаха. Пламен, който отдавна беше се чекирал, ме скъса от бъзик. От няколко дни преди това, покрай прословутото "малко коте" на Валерката Божинов, постоянно ми викаше така. Но сега "малко" моментално беше заменено от "терористично". 
След като се чекирахме му ударихме едно голяяяяяяяямо чакане. Оказа се, че сме подранили с повече от два часа. Дали сме били прекалено изрядни пътници или сме нямали търпение да се оттървем от децата, колкото и мъчно да ни беше за тях??? Обаче вместо да се отпусна, аз все повече се натоварвах психически - установих, че ме е страх от предстоящия полет. Да не повярва човек, че една от най-големите ми мечти беше да стана стюардеса! Докато излетим и първия един час след това ме тресеше голямо шубе. Най се притеснявах да не падне самолетът докато летим над вода, че в тоя студ и мокра... 
До инциденти, слава Богу, не се стигна. Слязохме на летището в Барселона сухи и невредими. Дори успяхме да стигнем навреме до гарата и да си хванем влака към центъра. Пътуваме си и телефонът на Пламен звъни - повикване от United States. Вдигам аз (нали съм възпитаник на първа английска гимназия и се предполага да знам английски). Звънят от Booking да ни информират, че има драма с резервацията ни в хотела. Спукала се някаква тръба и не могат да ни настанят. Казвам на Пламен и тъкмо да изпадна в паника, тая гад пак ме изпревари. Толкова се притесни, горкият, че чак се изплаших да не получи инфаркт. Пак се мобилизирах и запазих тотално хладнокръвие. Още повече, че от агенцията си свършиха перфектно работата. Намериха тяхна служителка българка, която на родния ни език да ни обясни подробно как стоят нещата. Тя ни свърза с нейната колежка, която движеше резервацията ни. Момичето ни изпрати новия адрес, карта и т.н,  а после звъня още няколко пъти да се увери, че сме се ориентирали, настанили и всичко е наред. Възхитена съм от отношението и обслужването!
Настаниха ни в друг апартамент, в непосредствена близост до първоначално резервирания и само на една пряка от Саграда Фамилия - виждахме я от блкончето и през прозорците. Перфектна локация, перфектно апартаментче! Имаше всички удобства, включително кафе и минерална вода. Свалих раничката от гърба си, а с нея и всички притеснения и страхове и се отдадох изцяло и само на тръпката и емоцията. Бях толкова щастлива и нетърпелива да видя и усетя колкото се може от Барселона. Вече бях "коте турист". Часът минаваше 11 вечерта и с Пламен излязохме на разходка в търсене на приятно местенце, където да вечеряме. Попаднахме на страхотно ресторантче, в което всичко беше само с телешко. Уникално вкусно!!! След като хапнахме, си направихме дълга нощна разходка. Беше ми толкова хубаво - с любимия човек на ново и вълнуващо място! Бях щастлива, много щастлива!!!
На следващата сутрин отново бяхме нетърпеливи да се впуснем в приключения. Кафе в леглото и юруш навън! Бяхме си начертали един безумно дълъг маршрут и поехме по него. Пламен си беше пуснал приложение на телефона за измерване на извървяното разстояние. Оказа се, че средно на ден изминавахме около 20 км пеш. Толкова искахме да видим колкото се може повече неща. И най-вече да усетим атмосферата. 
Няма да ви отегчавам с подробности къде точно сме ходили и какво сме правили. В края на разказчето ще постна снимки, разделени в отделни категории. Мисля, че така най-добре ще успея да потопя и вас в преживяното. 
Нещата, които най-много ме впечатлиха или по-скоро изненадаха в Барселона, бяха три: езикът, архитектурата и хората. Изобщо не предполагах, че каталунският е толкова различен от испанския. Все си мислех, че ще мога да вдяна нещо, ама не. Естествено, всички говорят и испански (макар и с неохота), та нямах проблем с комуникациите. Архитектурата свързвах само и единствено с творенията на Гауди, които не се доближават особено до моите разбирания за стилно и красиво. Оказа се, че почти няма сграда, която да не ме изуми със собствен облик, стил, цвят, детайли. Обожавам ковано желязо и тухлички, а те са основен акцент. Хората очаквах да са доста по-топли и усмихнати. Представях си ги темпераментни като латиносите, а те се оказаха сдържани като западноевропейците (каквито всъщност са си). Но са много отзивчиви и нито един не отказа да говори с мен или да ни помогне. От Барселона най-любима ми е следната случка. В неделя малко се пооспахме, след цял ден скитане в съботата до малките часове на нощта. Та плановете ни да обходим още един маршрут се провалиха, защото времето нямаше да ни стигне. В 13.00 часа трябваше да си хванем влака за Сарагоса. Имахме само три часа на разположение и решихме да отидем пеша до гарата - хем да се разходим, хем да разгледаме всичко по пътя. Спрях един мъж на тротоара да го попитам в каква посока трябва да тръгнем, за да отидем до гарата. Той ме предупреди, че е бая ходене, упъти ни да вървим все направо по булеварда и тръгнахме. По едно време чуваме бибиткане зад нас. Същият човек, ама в кола. Предлага да ни качи и откара до гарата, за да не вървим пеш. Отказахме му, но ми стана толкова мило. 
На гарата пристигнахме съвсем навреме. Хванахме си влака - по-бавния, не експресния, за по-евтинко. Бавен, бавен , ама движеше с 250 км в час. За първи път пътувах със скоростен влак и останах очарована - комфортно, безшумно, плавно. За нула време бяхме в Сарагоса. Хотелчето ни отново се оказа на страхотно място - до базиликата "Nuestra senora del Pilar", най-голямата забележителност на града. Браво на тоя моя мъж бе! Как само ги е подбрал местата за настаняване! Макар че с това конкретно си вкара автогол, ама за това малко по-късно. 
След Барселона Сарагоса не бе така впечатляваща, но и тя си има своя чар и обаяние. До вечерта бяхме обходили всички централни улици. Само дето умрях от студ. Измръзнало коте. Пламен ме скастри, че само така ми се струва. Чудно си било времето. Привечер се прибрахме за малко до хотелчето - да поотпочинем за час и да се пуснем на нощен тур. Докато се излежаваме, включвам телевизора - някаква местна кабеларка в стил чичо Пешо, пардон дон Педро, на достолепната възраст от 89 години пробягал разстоянието от неговото до съседното село. Младежите от същото село пък си направили поход из бадемовите плантации (типични за този регион). Лелите от по-съседното село пък се събрали на мегдана да сготвят огромен казан яхнийка с чоризо. Но кой каквото и да прави, все мрънка, че много студено. Такива ниски температури даже зимата нямало. А Пламен ше ми разправя, че просто така ми се струвало. Вместо да ми се извини и реваншира за лошите метеорологични условия. Сега намерил да ме доведе в Испания?!? По телевизията даже за някакви апокалиптични прогнози споменаха - чакали торнадо и още по-ниски температури. Турих още някое и друго катче дрехи и излязохме. Зима не зима, няма да им стоя в хотела, я! Мен нощна Сарагоса ме зове. Шматкахме се, вечеряхме, пак се шматкахме. Към полунощ се сетихме, че нямаме вода за пиене. Няма и отворени магазини. Спирам един дядо да го питам дали знае откъде може да си купим вода по това време. Човекът беше толкова мил. Вика "Ако искате елате до вкъщи да ви дам вода, ама живея далеч!" Отказахме, естествено. По едно време човекът подтичва зад нас - сетил се за отворено магазинче и ни догонил да ни заведе до там. Казвам ви - супер отзивчиви и услужливи хора!
На сутринта се събудихме с дъжд. Е сега я втасахме. Студено добре, ама и мокро! Решихме да се отдадем на по-интимни занимания докато превали (бях убедена, че дъждът ще спре). Баш в кулминационния момент забиха камбаните на базиликата и целият църковен хор запя. Да се чуди човек кво да прави - да свършва ли, да се кръсти ли... Беше като на филм. Веднага се възползвах от така стеклите се обстоятелства. Викам на Пламчо: "Мило, било квот било! Аз повече секс без хор и камбани няма да правя!" Претенциозно коте. 
С камбаните и хора и времето се оправи. Спря да вали и отново се отправихме на поход - към другата голяма забележителност на града - мавърския дворец Алхаферия. Вървим си ние и на витрината на една пекарна виждам надпис "Честит ден на жената". Питам Пламен коя дата сме. Той си поглежда часовника и вика "8 март". Изпадам в ужас!!! Та ние на 8-ми летим от Мадрид за София, а пък всъщност сме в Сарагоса. Тоя път истерясах преди Пламен да успее да ме изпревари. Оказа се излишно. Не било 8, а 7 март. Но поради факта, че е високосна година, часовникът не отчел 29 феврурари и бил с ден напред. Та на спокойствие разгледахме двореца. По обед си хванахме влака (този път експресния - 300 км/ч) за Мадрид. И там студ, ама иначе слънчево. Апартаментът пак се оказа на супер място - до "Puerta del Sol", площада със статуята на мечката с дървото, символът на Мадрид. Хвърлихме раниците и айде пак по улиците. Съвсем различна атмосфера и облик! И пак ми е хубаво, и емоционално! И пак съм щастлива, много щастлива! Доволно коте. 
Малко сън през нощта и на сутринта пак се юрнахме из Мадрид. Къде ли не обикаляхме, какво ли не видяхме. Беше супер! Привечер се отдадохме на шопинг - ама скромен, колкото да зарадваме децата с по някое подаръче. После метро, автобус и хоп - на еарогарата. Чекирахме се - аз, конкретно, с два здрави чорапа. Няма да се излагам пред чужденците, я! Качихме се на самолета и се сетих защо мечтаех да стана стюардеса - егати и готиният стюард ни посрещна на борда!!! И как се задяваше с колежката през целия полет!!!
Голямо рулиране му ударихме на мадридското летище. По едно време имах чувството, че по земя ще се прибираме до София. Но излетяхме все пак. И кацнахме. Полунощ отдавна минаваше. Метнахме се на едно такси до Дружба, прехвърлихме се на нашата си кола и се прибрахме вкъщи. Толкова уморени, но и толкова заредени!!! Все такива подаръци да ми правиш, мило!!! И с повод, и без повод! Обичам те!!!
А ето и снимковият материал. 

Архитектурата
Както вече споменах, тя бе едно от нещата, които силно ме впечатлиха. 

Барселона. Типична улица за централната част на града. Още по-изумително от самите сгради е тяхното разположение. Всички улици в квартал Eixample, където беше и нашето апартаментче, са абсолютно прави, а кръстовищата са под формата на ромб. Виж следващата снимка!
Тази снимка свалих от интернет, за да видите гореспоменатия район. Хипер яко, нали???

Това е хотелчето ни в Сарагоса. Цъфналите в лилаво дръвчета са из целия град. 

Пешеходната улица в Сарагоса. В дъното е базиликата "Нашата дева от Пилар"

Casa Amparo в Сарагоса - нещо като старчески дом за възрастни хора, които се нуждаят от грижи

Мавърския дворец Алхаферия в Сарагоса - поглед отвън

Мадрид - Iglesia de las Calatravas

Мадрид

Мадрид

Casa de la Panaderia на Plaza Mayor или главния площад в Мадрид

Мадрид - този архитектурен стил е много типичен за града. Богата орнаментика, множество кулички, снежнобял цвят. 

Мадрид

Мадрид - El edificio de Telefonica

Мадрид

В сградата в ляво беше апартаментът ни в Мадрид, а сградата в дясно е център за работа с бежанци

Мадрид - Дворецът на комуникациите на площад Сибелес

Мадрид


Мадрид

Мадрид

Мадрид

Мадрид, двореца - Palacio Real

Edificio Espana y Torre Madrid - два от небостъргачите в Мадрид

Мадрид

Мадрид

Барселона - Casa Terrades, готически замък на булевард Avinguda Diagonal

Барселона - Casa Terrades, готически замък на булевард Avinguda Diagonal

Барселона - Casa Mila, едно от творенията на Гауди

Барселона - Casa Batllo, още едно дело на Гауди

Барселона - Palau de la Musica Catalana

Барселона - Palau de la Musica Catalana


Estacio de Franca - една от гарите в Барселона

Барселона - Музей по зоология в парка Цитадела
Улици, площади, пешеходни алеи
Навсякъде беше пълно с хора и коли, но никъде не видяхме задръствания. В Барселона на почит са моторите и велосипедите. Още с пристигането ни в града, някъде към 23.00 часа, попаднахме на шевствие на велосипедисти - стотици хора на колелета се движеха по един от основните булеварди Avenguda Diagonal. 

На гарата в Сарагоса - тъкмо сме слезли от скоростния влак от Барселона

Уличка в Сарагоса

Площадчето пред църквата San Juan de los Panetes в Сарагоса. Кулата в дясно е доста наклонена, макар че на снимката не си личи много добре. 


Площада между царския дворец и катедралата Санта Мария ла Реал. Всички тези хора чакаха на опашка, за да влязат в двореца.

Мадрид

Мадрид

Мадрид - Gran Via

Мадрид

Мадрид - фонтанът на Сибела и двореца Линарес

Мадрид - улицата отстрани на Прадо

Мадрид - Plaza Mayor

Мадрид - площад Вия и паметникът на адмирал Алваро де Басан. През средновековието това е бил централният площад на Мадрид.

Мадрид - снимка от алеята пред егихетския храм на Дебод. Самият храм грам не ме впечатли, ама тия огромни дървета!!! А бе проста жена - не гледа паметниците на културата, ами гюрлюците наоколо. 

Барселона - мернах ферарито на светофара тъкмо мислех да го снимам отдалеч, пък то взе, че зави и се паркира баш под носа ми. Собственикът беше мъж, видимо мой набор, елегантно небрежен, симпатяга...

Някакво пикливо фонтанче в Барселона, а тоя в Montjuic, голямата работа, така и не ни стигна времето да го видим. Нищо, следващия път. 

La Rambla - това е стъргалото на Барселона, демек най-популярната пешеходна улица в центъра на града, дълга 1.2 км. Свързва площад Каталуния и паметника на Христофор Колумб. Фрашкана с туристи. 

В Барселона е пълно с такива тесни улички, а аз ги обожавам. 

Пак в Барселона - много яки коли карат тия хора бе!!!

Младоженците, за които бе предназначен ретро ягуарът. Късметлии!!!

Площад Реал в Барселона


Едно съвсем мъничко площадче встрани от Двореца на каталунската музика

Барселона

Яхтеното пристанище в Барселона

Яхтеното пристанище в Барселона


Passeig de Lluis Companys в Барселона, водещ до Триумфалната арка

Барселона
Катедрали
Колкото и странно да звучи, досега не бях влизала в катедрала. Или поне аз нямам спомен. А испанските катедрали несъмнено са внушителни. Направи ми впечатление колко много деца на възрастта на Денис влизат и се молят. 

Сарагоса - базиликата Nuestra Senora del Pilar

Сарагоса - катедралата Сан Салвадор или La Seo

Сарагоса - катедралата Сан Салвадор или La Seo

Базиликата в Сарагоса - поглед откъм река Ебро

Отново базиликата в Сарагоса

Мадрид

Санта Мария ла Реал, по-известна като Светата Дева от Алмудена

Санта Мария ла Реал, по-известна като Светата Дева от Алмудена

Санта Мария ла Реал, по-известна като Светата Дева от Алмудена

Санта Мария ла Реал, по-известна като Светата Дева от Алмудена

Санта Мария ла Реал, по-известна като Светата Дева от Алмудена

Мадрид - базиликата San Francisco el Grande

Мадрид - църквата Сан Андрес

San Jeronimo el Real в Мадрид

San Jeronimo el Real в Мадрид

San Jeronimo el Real в Мадрид

San Jeronimo el Real в Мадрид




Барселона - Саграда Фамилия

Барселона - Саграда Фамилия

Барселона - Саграда Фамилия

Готическата катедрала на Барселона - Света Еулалия

Барселона

Паметници, монументи, скулптури. 

Сарагоса

Мадрид - Фелипе IV

Мадрид - Мечката и ягодовото дърво, символът на Мадрид

Мадрид - не съм сигурна каква точно е тази сграда, май беше на Министерството на околната среда. Но ние с Пламен бяхме впечатлени от статуите - наричахме ги абитуриентите, защото се возят прави. :)

Мадрид

Мадрид - паметника на Сервантес, площад Испания

Мадрид - статуите на Дон Кихот и Санчо Панса пред паметника на Сервантес

Барселона

Барселона

Барселона - Триумфалната арка

Барселона - Триумфалната арка

Паркове, градинки, дворчета и всякаква растителност

Сарагоса - вътрешния двор на мавърския дворец Алхаферия

Сарагоса - вътрешния двор на мавърския дворец Алхаферия

Сарагоса - вътрешния двор на мавърския дворец Алхаферия

Мадрид - целият калкан на тази сграда беше засаден с най-различни растения

Мадрид

Мадрид

Мадрид

Мадрид

Мадрид - парка Ретиро

Мадрид - езерото в парка Ретиро

Мадрид - парка Ретиро

Мадрид

Мадрид

Мадрид - градините на Сабатини, в непосредствена близост до двореца

Барселона - парка на Цитаделата

Барселона - парка на Цитаделата

Барселона - парка на Цитаделата, ботаническа градина - беше заключена и снимах през един процеп
Ресторантчета
За жалост съм прекалено срамежлива и не ми беше удобно да снимам интериора на всички страхотни заведенийца, покрай които минавахме. А те наистина са много и всяко си има своя стил и чар. 

Сарагоса - едно много приятно италианско ресторантче. Там вечеряхме и беше много вкусно. Знам, че тъпо да си в Испания и да ядеш италианска храна, но честно казано, изобщо не бяхме очаровани от типичната испанска кухня.

Мадрид

Мадрид

Мадрид

Мадрид - това е миниатюрен макет на ресторанта, изложен на витрината

Мадрид

Мадрид - семейно заведение, в което спациалитет са чуросите и течният шоколад

Обожавам чуроси! За първи път опитах този типичен испански специалитет на коледния базар пред Народния театър в София и ужасно ми харесаха. Нямах търпение да пробвам и истински испански чуроси. 

Мадрид - едно много симпатично рибно ресторантче, което беше пълно само с дядовци. 

Витрината на ресторантче в Мадрид

А това е заведението, в което вечеряхме първата нощ в Барселона. Телешкото им наистина е страхотно!!! 

Барселона - почти всички заведения са дълги и тесни и много уютни
Нощни
Обожавам трансформацията, която претърпява всеки един град в нощните часове. Много е романтично и красиво!!! И в трите града, в които бяхме, нощният живот кипи с пълна сила. Макар да беше студено, вечер улиците се изпълваха с толкова много хора. За жалост, нощните снимки от Барселона ми липсват - нещо е станало с фотоапарата. Разделил е всички снимки в две отделни папки, а едно определено количество просто липсват. 













Балкони
Много ги обичам!!! Не знам защо, ама са ми толкова романтични и кокетни! Хич не обичам жилищата без балкон. 











Детайли
Знаете вманиачеността ми по детайлите. Няма как да не ги забележа и да не им отдам нужното внимание. Понякога детайлът е всичко!











Мадрид - честно да си призная, трябваше ми време, докато зацепя, че това е рисунка. Целият калкан е изрисуван, като естествено продължение на двете сгради. Много яко!!!











Макет на гарата в Барселона. Всичко е толкова миниатюрно и в същото време толкова детайлно. Ако можете да си свалите и оголемите снимката, ще видите какви уникални детайли има. Любима ми е бебешката количка. 

Магазинчета
Толкова много и толкова кокетни!!! Естествено, най-много се заплесвах по пекарните и сладкарничките. Големите магазини тотално съм ги пренебрегнала, защото грам не ме впечатляват. 



Магазин само за консерви - надписът отвън гласи "направете подарък в консерва"

Закрит пазар







Магазин за халва - страшен фен съм на испанските халвички. Преди татко работеше с испанци и често му изпращаха халви като подарък, та бая съм похапнала. И всичките са страхотни!!!!






Много цветен и кокетен магазин за насипни сладки и бонбони, но на доста високи цени. Пък не бяха нещо кой знае какво. Цената за 100 гр е като за 1 кг в България. 

Най-любимата ми витрина!!! Бебешки дрешки от органични материи. Пламен обеща като ни се роди първото внуче да ме заведе пак в Барселона, за да му купя дрешки от този магазин. :)




Табели
Много бях впечатлена от "табелите" с имената на улиците в Мадрид. Ама късно се сетих да ги снимам и щракнах само няколко. 








Тези са декоративни - вид сувенир



В предишната публикация ви обещах и още нещо - да ви покажа какъв подарък получих за рождения ми ден от едно съвсем непознато за мен момиче - Силвето от Стара Загора. Малко преди 3 март получих съобщение от нея във ФБ. Молеше ме да й дам адреса ми, за да ми прати нещо. Отказах, защото се чувствам супер неудобно когато ми правят подаръци. Но тя беше настоятелна и накрая склоних. Казах й, че пътувам и няма да ме има и се разбрахме да ми прати "нещото" като се върна. В деня, в който се прибрахме от Испания пристигна и куриерът. Отворих кашона и вътре открих албум, направен собственоръчно от Силвето. Много се зарадвах, защото обожавам такъв род неща. Но като го отворих останах меко казано изненадана. Албумът беше пълен с над 100 наши снимки, запечатали най-хубавите моменти на семейството ни. Силвето не само беше сътворила нещо красиво, но и го бе изпълнила с толкова много емоции. Още по-затрогващи бяха множеството стихове, които бяха в пълен унисон със снимките. Просто вълшебно! И толкова затрогващо!!! Благодаря ти, Силве!!! <3 i="">
Тук можете да разгледате всички красоти, които твори Силвето.