неделя, 26 април 2015 г.

На мама помощника


В тая публикация торти и сладкиши няма. Всъщност има един сладкиш - Дамянчето. Вчера, събота, той ми беше пръв помощник в саденето на цветя. Всяка пролет очаквам с нетърпение деня, в който ще се развихря на балкона и ще напълня всички саксии и съндъци с цветя. 
Тази година си имах страхотна компания в лицето на Яни. 
Първоначално всичко вървеше мирно и кротко. Дамянчето си седеше на едно столче, гризкаше геврек и с интерес наблюдаваше какво прави майка му. 



Само да направя едно лирично отклонение. Или по-скоро обръщение към всички онези, които ще се възмутят от тази снимка - дете яде геврек. Няма нужда да ме порицавате. Достатъчно укорителни погледи събирам от другите майки в градинката, всеки път, щом купя геврек на Дамян. Да, наясно съм, че в геврека няма и следа от елда, киноа, чиа или микс от още шест вида семена. Знам, че е направен от бяло, а не от интегрално, черно, пълнозърнесто или не знам си кво брашно. Информирана съм, че не е био и еко. И въпреки това го давам на детето си. Това са моят избор и моето дете. Благодаря за вниманието. 

Та да се върнем към разсада на балкона. Скоро на Яни му омръзна да седи като наказан на столчето и дойде при мен да проконтролира по-отблизо как върви работата. 


И изведнъж му хрумна идея: "А бе, знаеш ли кво? Така кат те гледам, ми то много лесно тва. Че и забавно ми се види. Копкаш си, ринкяш си. Що не взема и аз да се пробвам?!"


Е ми, що пък да не се пробва детето? Няма да му кърша хатъра я?! За нула време усвои тънкостите на занаята. Че и на визия го докара баш като истински майстор! Не ти ли се вижда поне половината задник докато работиш, никъв майстор не си!!!!


Почна и съвети да дава: "Значи, от мен да знаеш, много е важно каква пръст ще сложиш."


И кибиците взе да юрка: "А бе, бащата! Кво само гледаш и снимаш? Я и ти се хващай на работа, да се поизцапаш, да видиш кво е!!!"


А мен успокои: "Няма да се плашиш, майката! Верно, поизцапал съм се малко, ама няма страшно. Ей така, като се позабърша в блузката и дънките, и готово! И следа от кал няма по ръцете ми!"


Ето и видео материалче от работния процес. Спор няма, много ми помага детето. Или поне до едно време ми помагаше. Но после така се развихри. За доказателство, да не помислите, че нещо ви лъжа. 

В крайна сметка всички оцеляхме - и цветята, и Дамянчето, и нервите ми (почти). Вярно, бяхме целите посипани с пръст, сякаш някой вулкан бе изригнал в близост, но пък бяхме щастливи и доволни от свършената работа. 


Сега не ни остава нищо друго, освен да се грижим за новата ни градинка и да й се радваме!!!




А в знак на благодарност черпих моя помощник със сладолед...


... и му изплетох венче от маргаритки. 






сряда, 15 април 2015 г.

Великденски празници 2015

Ох, чудно си изкарахме по празниците тази година! Не почнахме добре - четири болни деца накуп, ден преди да почне ваканцията; отвратително време навън. Направо се смазах психически. Но не се предадох! Кака Любка колко такива моменти е имала!!! За нещастие и Пламен се тръшна и то не с някакво вирусче, лепнато от децата, а с кошмарна бъбречна криза. Като го гледах как се гърчи от болка, направо ми се късаше сърцето. 
Но, слава Богу, всичко мина и замина. Момчетата оздравяха, времето се оправи, обзе ме празнично настроение. В резултат декорирах точно 98 курабии. Бях изпекла повече, но честно да си призная, домързя ме да украся всичките. Пък и Дамянчето ми открадна доста. 
Този Великден заложих предимно на пастелни цветове - лилаво, жълто, зелено, розово. За пореден път установих, че работата със захарно тесто ми носи невероятно удоволствие и ме прави щастлива. 
Но стига приказки, ами да ви покажа какво натворих. 
Тази ми е спешъл серията - яйца на клечка. 












Аранжирах ги в кофичка, насадена с живи цветя и доукрасена с клонки (любимите ми котенца - аз така си ги наричам). 


Освен тези яйчица, имаше и още доста. 


Имаше и зайци. 



И пилци.




И пеперуди.



И цветя.



И мишки. Не, че са типично великденски персонаж. Но пък са се наконтили като за празник. Тях ги правих специално за три малки сладурки. Вдъхнових се от картинките на едно бебешко лигавниче, което съседка ми беше дала като се роди Дамян. Още тогава се влюбих в десенчето и се зарекох един ден да го претворя в курабийки.


Ето и малко сборни снимки. 




А тези двете са ми най-специалните бисквитки! 



Розовата е за една съвсем малка принацеса на име София Божана. А синята е за моя пети млечен син - Симеон. Той е третото момченце на Светлето и Ицето Бонин. Като се роди имах щастието и удоволствието да го кърмя няколко пъти. На погачата му за 40-я ден бях главната фея орисница. А два дни подред, Мони беше част от нашето семейство за по няколко часа, защото Светлето ни го оставяше да го гледаме, докато е на работа. Затова той има много специално място в сърцето ми. 




И понеже и за двамата малки сладурковци това е първият им Великден, от обратната страна на етикетчетата имаше надпис.


Всички курабийки раздадох на общо десет семейства. Дано съм успяла да ги зарадвам. 




Освен курабийките правих и козунаци. Ама не какви да е, а италински, по-известни като "панетоне". Домашното панетоне не е като купешкото, но също не е за изпускане. Рецептата може да намерите на страничката с рецепти. 


В четвъртък с децата боядисахме и яйцата. Денис не се включи, защото беше навън с приятели. Но Дамян достойно го замести. Първоначално гледаше много подозрително. Хич не му се вярваше, че майка му е позволила на братята му да пипат яйца, а на всичкото отгоре и да ги мажат с някви бои. Какво ли си е мислело детето "Тука определено има нещо гнило! Какъв ли капан им готви тая?" Но като се убеди, че уловка няма, и той се развихри. Естествено, под моя вещ контрол. 






Подготовката за празника завърши с украсяване на къщата. А самите празнични дни прекарахме в гостувания и разходки. Най-хубавото бе, че се видяхме със семейството на сестра ми - върнаха се от Англия за малко повече от две седмици. 









 



Тъй! Отчетох се и аз. Показах си и козунаците, и яйцата, и децата....
Дано празникът е и в душите ни, за да ни направи по-добри!
Христос воскресе!