понеделник, 29 юни 2015 г.

Вторият рожден ден на Яни

Втори, втори, ма го празнувахме три дни!
Тази година подходих изключително несериозно към подготовката и организацията. Оставих всичко буквално за последната минута, което всъщност е доста типично за моя натюрел. Един месец предварително почвам да се тюхкам как време няма. Лягам и ставам с разтуптяно сърце, че празникът наближава, а аз дори нямам идея как да го отпразнуваме. И в тюхкане и сърцебиене дните летят, а аз нищо не правя. 
Тази година се придържах стриктно към горепосоченият сценарий. Ден преди събитието нямах нито торта, нито резервирано място за купон. Просто разкош! С Пламен бяхме решили да поканим приятелите ни на барбекю, но не знаехме къде. Искахме да е някъде сред природата, но прогнозите за гадно време много ни притесняваха. Страхувахме се, че всичко ще се прецака. Не ми стигаше цялото вътрешно напрежение и нерви, ми и някви хора само ме подпитваха "Готова ли е тортата?", "Къде ще празнувате?" и т.н. Аз само мънках "Ми, не. " и "Не знам още.", а те "Да бе, да! Ти не си такъв човек!" Е баш такъв човек съм! 
Но, за да не ги разочаровам, се стегнах и за едни ден всичко си дойде по местата. 
Първо се захванах да направя торта. От месеци си бях наумила дизайнът да е като завивките и обиколника на креватчето на Дамян - в синьо и зелено с карирани колички. Много са сладурски и той много си ги обича. Всяка сутрин, като се събуди, ми показва количките и вика "Бубу". А отгоре мислех да сложа един много як плюшен заек, разбира се, направен от захарно тесто. Последния месец, обаче, везните все повече клоняха към вариант две - тортата да е изцяло инспирирана от един бебешки театър, на който водих Яни и той буквално се влюби в него. Всеки божи ден ме кара да му пускам едно половинминутно клипче, което има качено в нета от въпросната постановка. Такъв трафик сме му генерирали!!!! Като го открих в YouTube имаше едва двайсетина гледания, а сега, благодарение на Дамян, са над 220! Ако искате, хвърлете му и вие едно око, та да вдигнем бройката на две хиляди (поне). :) 
Те туй е въпросното клипче. 
Главният герой се казва Тютю, а компания му правят неговият приятел котаракът и четири калинки. 

Вманиачеността на Дамян по тия кукли бе причината категорично да задраскам тортата с количките и да се спра на вариант две. Идея си нямах дали изобщо ще успея да моделирам нещо, приличащо на Тютю, но бях длъжна поне да се пробвам. Без сполучлива фигурка с гръм и трясък щях да се върна отново на първоначалната идея със спалния комплект. 
Поради специфичната поза на Тютю и котака с тия висящи крачета, трябваше да ги моделирам директно върху тортата, защото иначе рискувах при пренасянето да се начупят. Добре, ама торта нямах. Тогава се сетих, че в гардероба прах събираше едно стиропорено дъми. Грабнах го, позабърсах го и го покрих с фондан. Чудно второ етажче се получи. Не, че имах първо! Но ако фигурките ми се получеха, щях да направя и първи етаж - истинска тортичка, та да има и с какво да се почерпим. 
Оцветих си тесто в нужните цветове и се почна. Ха обувчици, ха краченца. После и гащеризончето, ръчичките, главичката. Хм, взе, че се получи. Само шапчицата остана, ама тя лесна. Лесна, лесна, колко да е лесна?!? Правих я поне седем пъти. И все не беше като хората. Лекинко почнах да се изнервям, но нямаше как да се откажа почти на финала. Стегнах се и я направих що годе прилична. Айде и котето измайсторих, и калинките. 
Междувременно Дамян му удари един следобеден сън, явно изморен, след като цял ден супер ентусиазирано ми беше помагал за тортата. Целият беше посипан с нишесте и овъртолен в захарно тесто (както и цялата къща между впрочем). И толкова щастлив!!!


Та след като се събуди и видя готовите фигурки, направо пощуря от радост. Викна един по един всичките си батковци, да им покаже Тютю. Да видиш ония вълшебните пламъчета в очичките на детето ти - друго не ти трябва! Можех да си отдъхна с облекчение. Бях щастлива, истински щастлива !
След истинското щастие в мен се зародиха едновременно две нови състояния на духа - мързел и притеснение. От една страна ме мързеше да правя тепърва истинска торта за първия етаж. От друга страна почнах да се чудя дали Дамян няма да ревне, щом почнем да режем тортата - да му съсипем любимите герои едва ли ще го зарадва. Решението и на двата ми проблема - още едно дъми. 
Развалих на мига бутафорната торта от моя рожден ден (още си стоеше и прашасваше). Взех най-голямата кутия и я преоблякох набързо в нова "дрешка" от захарно тесто. 
Та ето я и на Яни фалшивата торта. 










Повече от ясно беше, че само с нея няма как да минем. Затова към полунощ врътнах и едно тирамису в най-голямата ми правоъгълна форма. Девинчето много ми помогна. Сигурно затова стана чудно хем на вид, хем на вкус. 

Междувременно, същия ден предиобед, една от приятелките ми, Дорчето, ми звънна със страхотна идея - да отпразнуваме ЧРД-то в конната база на Войнеговци. Веднагически се обадих и само след минута имахме резервация за неделя на обяд. 
Ей го на - за един ден и торта, и място за купон! Ма голяма работа съм, значи! Догодина може да отложа всичко направо за самия ден. Кво да се юркам още от предния?!

Легнах си много доволна от себе си! Ама пак със сърцетуп. Тоя път от емоционална превъзбуда. Вече бяха минали 27 минути след полунощ (точно в толкова часа преди две години на бял свят се появи Яни), което значеше, че рожденият ден официално е започнал. Дамянчето и той не беше заспал. Девин също - искаше да дочака 00.27, та пръв да поздрави брат си. 

На сутринта на 26-ти напръскахме рожденика с вода - голям да порасне! Поздравления, целувки, подаръци. Телефонът почна да звъни, заваляха пожелания. Дамяната толкова се разчувства от цялото това внимание, че се почувства длъжен да ни се отблагодари подобаващо. Признавам си, получи му се. На мен, лично, краката ми се подкосиха. Детето беше избрало да ни зарадва с рисунка - сюрреалистична и мащабна - на цели две стени. Така се бе развихрил с един тъмносин маркер, че от хола се пренесъл и в коридора. Аз го викам да му се карам, а той толкова въодушевен и щастлив ми показва творението си, като че е прерисувал Тайната вечеря 1:1 с оригинала. Това далеч не е първата му творба. Някои сме успявали да почистим (тия по мебелите и пода), други си ни красят стените. Скоро апартаментът ще заприлича на изложбена зала. 
Вечерта се събрахме цялото семейство с бабите и дядовците да се почрпим за празника. Най-вълнуващият момент - духането на свещичките. Тая година, за разлика от миналата, Дамян се справи абсолютно сам за радост на батковците си. Особено на най-малкия, който толкова се вълнуваше. Вижте му само физиономийката и колко е напрегнат!






Щастливец е тоя Дамян с такива готини батковци! Дано са винаги до него, да му помагат и да го обичат!




В събота празничното настроение продължи покрай подготовката за неделния купон. Цял ден търчахме по магазини, а вечерта прекарах в кухнята. 

На сутринта лекинко се сдухах заради супер облачното и ветровито време. Но някак си вътрешно бях убедена, че няма да завали и да ни прецака празника. Нямах никакво време за отчаяние и драми. С Пламен трябваше да натоварим в колата абсолютно всичко необходимо за барбекю-купона плюс четири деца и точно в 11.30 по план график да сме на конната база. Справихме се почти блестящо - само свещички за тортата бяхме забравили. И пристигнахме първи, преди гостите. 
Щом слязохме от колата, точно над нас облаците сякаш се разкъсаха и слънчицето грейна. А на мен ми грейна душичката. Вече бях на 100% сигурна, че всичко ще е наред.
Децата и първите гости помогнаха на Пламен да разтовари целия багаж, а аз се хвърлих да правя тортата. Да, добре сте разбрали! Бях решила да направя тортата на място. Исках да е naked cake - демек неизмазана и недекорирана. Много харесвам тоя тип торти и отдавна се бях меракландисала да спретна и аз такава. Но ми се стори абсурдно да успея да я транспортирам (триетажна и супер нестабилна), затова предпочетох да я сглобя намясто. За целта предния ден си изпекох блатовете, забърках крема, подготвих плодовете и всичко останало. 
Придърпах си една масичка, наизвадих всичко нужно, сложих си престилката и я почнах. Шоколадов блат, намазан обилно с крем от маскарпоне, бита и заквасена сметана и поръсен с диви и питомни ягоди, сладко от касис и натрошени целувки. За дивите ягодки благодаря на мама и татко, че са се юркали да ги берат по поляните в Трънско. 



Декорирах я с череши, капини, ягоди, малини и обилно я поръсих с натрошени целувки. 



Стана много апетитна и ... много крива! Ама толкова крива, че имах чувството, че ще се разпадне всеки момент. 
Значи, тая Буболинката повече хич не ми я хвалете! И това ми било тортоправячка!!! Стотици торти била направила, а сега на нещо толкова елементарно като блат - крем - блат - крем се изложи тотално. Пълно разочарование!

Та под заплахата от разруха реших да обърнем празничния протокол наобратно - да почнем от духането на свещичките, пък после всичко останало. Свещички, както вече споменах, бяхме забравили да вземе, но се оказа, че в конната база имат една кутийка. Голям късмет! 
Насъбрахме се цялата компания около тортата - да я крепим отвсякъде (хихихиххи) и между другото да поздравим рожденика с Happy Birthday! 


Тая маса с легена така ми боде очите, ама кво да се прави!!! 




След тържествената церемония по духането на свещичките тортата биде разглобена, а по-късно и унищожена до троха. 




Докато аз се борех с тортата, жените от компанията бяха накълцали салатата...



...а мъжете бяха метнали мръвките на барбекюто. 



Благодаря на всички за помощта!
А децата, като най-гладни и нетърпеливи, бяха окупирали цялата маса. 



След хапването и пийването дойде ред и на най-забавната част - язденето на коне. Мало и голямо се яхна на седлата. 



Рожденикът, обаче, нещо го хвана шубето и не пожела да язди. Само потренира на сухо. 



И неколкократно ни разходи из конюшните. 


Толкова съм се вживяла в ролята на домакиня, че съм забравила да си махна престилката. :)
Най-голямата атракция беше едно съвсем новородено конче - едва на 5 дни. 



Освен на манежа веселбата се вихреше с пълна сила и под навеса. 
Имаше танци.





Имаше комарджии.



Имаше кибици.



Имаше и заспали.



Имаше крадци на череши. 


Няма по-вкусни череши от откъснатите през оградата. 

Но най-важното е, че имаше любов. Много любов!
Любов - изпитана и доказана с годините....



Любов - млада и бошуваща...



Любов - зараждаща се (???) и невинна...



Любов между приятели...






Любов между братовчеди...



Любов между майка и син...



Любов между братя...




А в Девин се зароди и още една любов - към конете. До последно седя с предпазната каска на глава и не искаше да си тръгва. 



Ами това е! Освен всичко, имаше и край! 
Благодарим на всички, които уважиха празника на нашето пораснало момче: на Марги, Иван, Йоана и Пепи; на Венера, Вальо, Лора и Матей; на Боги, Маргарит, Дани и Бобо; на Дени и Нико; на Дорчето, Иво и Йони; на Лазарчето; на Роси, Благо, Аси и Еличка; на Добри; на Наталка, Калоян, Преси и Ани; на Дани, Ники, Коки и Ивчо; на Вени и Миташки; на Миленчето и на всички, които не успяха да дойдат, но бяха мислено с нас. Благодарим и на любезните домакини от конната база. Изкарахме си страхотно!!!
Да ни е жив и здрав Дамян и още мнооооооооооого, много пъти да ни събира така!


четвъртък, 18 юни 2015 г.

Какво е лятото без макове

Скапаното време навън скапа и лятното ми настроение, което ме беше обзело през последните седмици. Реално погледнато, то още си е пролет и да е мрачно и дъждовно е съвсем в реда на нещата, ама мен ме дразни. Искам слънце, а не сиви облаци! И за да се разведря и да ми стане по-цветно, взех да си представям безкрайни поля, обсипани с цветя и окъпани от слъчеви лъчи. И макове, много макове... Обожавам ги тия цветя! Толкова нежни и ефирни, че дори не дават да ги откъснеш - повяхват моментално. И се сетих, че имам едни кексчета с макове, които още не съм ви показвала. А съм ги правила преди малко повече от две години. Поводът бе рожденият ден на моята приятелка Ради. По онова време бях доста бременна с Дамянчето и хич не бях в кондиция да въртоля торти. Затова реших да я зарадвам с няколко декорирани къпкейкчета и домашнонаправени бонбони Рафаело. Ако трябва да съм точна, кексчетата бяха само три, а дизайнът им бе изцяло вдъхновен от кутията за чай и картичката, които бях поръчала за Ради. Постарах се максимално да пресъздам стила и мисля, че се получи добре. Комбинацията бяло и червено е много типична за рустик стила, затова и всичко беше подчинено на нея. Кексчетата и бонбоните не ми отнеха кой знае колко време, но какво снимане му ударих! А да се вихриш с фотоапарат и огромен корем не е много лесно. Кръстът после така ме болеше, че място не можех да си намеря. Важното е, че фотосесията ми се получи и още по-важното - успях да зарадвам Ради. 











И макар да обичам толкова много маковете, оказва се, че имам само три торти (две от тях почти еднакви), в украсата на които присъстват тези цветя. Показвала съм ви ги, но не пречи пак да го направя. :)



 Надявам се да съм успяла да направя деня ви по-цветен!