Хайде на пържолките!

В горещите летни дни няма нищо по-приятно от разхлаждащ резен сладка диня, малко хрупкави черешки или сочна праскова. Но само на плодове лично аз не мога да я карам. Винаги съм спадала към оная група животни, дето без месце не могат. Ако и вие не можете да откажете на тлъста препечена пържолка, значи днешната порция е за вас.

Тази торта правих по молба на Галя като подарък изненада за рождения ден на съпруга й Георги. Вече няколко пъти съм ви запознавала с това прекрасно семейство. Първата торта, която правих за тях, бе послучай рождения ден на малката им дъщеричка Калина - тортата с Червената шапчица. После дойде ред и на тортата с лалетата, с която Георги зарадва Галя. След нея правих футболна торта и за сина им Бойко, която още не съм ви показвала. Както е видно, остана само Георги без торта от мен, та беше крайно време да поправим тази черна несправедливост.

Желанието на Галя бе да му спретнем торта, копие на любимото му ястие, което обичал да си поръчва в едно столично заведение - печени свински ребърца, сервирани върху дървен сач в компанията на разрязан на четири домат и забит в дъската нож. Да си призная честно, ребърцата ми се видяха доста сложни за изпълнение, затова минахме на вариант пържолка. Галя ми даде карт бланш да се развихря и да обогатя "гарнитурата" с каквото ми хрумне. Само това и чаках. Набелязах си разни вкусотии и започнах да ровя за снимки из нета. Когато имам от какво да гледам ми е много по-лесно да работя. За някои от зеленчуците ползвах и истински мостри. Всичко правих с ръце и с помощта на едно малко ножченце и клечки за зъби.

Пържолата, хлебчето, лука, лимончето,марулята, доматките, царевичката и репичката ги направих от бял фондан и след като изсъхнаха ги оцветих. Признавам си, голямо рисуване му ударих.

Най-трудно ми бе с хлебчето. Исках да има максимално реалистичен вид. Наложи се да мацотя поне с пет цвята, за да се получи преливането от по-бледа към по-изпечена коричка. Гордост са ми трохичките, които се виждат в разрезите. Направих ги като разчовърках тестото с клечка за зъби. Мисля, че се получи много яко. (скромността ми е първа природа!!!хихихихи!).

 Много се кефя и на кокала на пържолката, макар по снимките да не ми се вижда толкова "истински" както на живо. Самата пържолка малко по-сухичка ми се получи от желаното. Обичам по-шаренкото месце. А най-много се кефя на пръжки - ама такива истински, мазнички и хрупкави. Цяла зима си купувам сланинка от месарския магазин, режа си я на малки кубченца и си я запържвам до златисто, а после си я хапвам като семки с огромна наслада. Верен привърженик и последовател съм на идеологията "Вие ми дайте свинско и винско, па ме чекайте да умра!" А като диетолог уважавам най-много Алф (онова косматото трътлесто извънземно), който веднъж сподели, че яде от всичко по колкото иска. Лин (девойчето от сериала) го пита "И така отслабваш!?!?", а той "Мислиш ли????"

Царевичката я оформих като първо направих кочанчето, а после отгоре редих зрънце по зрънце. Оцветяването беше лесно - минах всичко с жълто, а след това нанесох и изпечените участъци (пак ползвах пет-шест цвята, за да докарам максимално реалистичен вид). Масалцето също много ме радва - резките и къдравкото в края му направих с един назъбен инструмент, на който не му знам името. 

Най-голямо предизвикателство несъмнено бяха резенчетата домат. Първо си направих топка от фондан с размера и формата на истински домат и после я разрязах на четири резенчета. Да режеш нещо, което лепне по ножа и се деформира при най-малкия натиск, си е сложна работа. След рязането почна голямото моделиране. Исках да направя всяко ръбче, вдлъбнатинка и извивка максимално реалистични, а това не беше особено лесно, защото фонданът бързо се разпльокваше от жегата и влагата. След като ги пооформих що годе прилично, се отдадох на забавната част да им придам цвят. Оцветявах ги повече от час. Гледах от истински домат и се стремях да постигна всеки нюанс и светлосянка, а те се оказаха доста. Да не повярва човек, че в нищо и никакво доматче могат да се видят толкова много цветове - от почти бяло, през бледо розово и оранжево, та чак до наситено червено. А сърцевината, погледната по-детайлно, се оказа истинско предизвикателство.  Не ми се получи така както исках, особено жилките със семенцата, но все пак приличаше на домат. "Лигавата" сърцевина постигнах с кристалина, която придаде доста реалистичен вид на нещата. Кристалината е почти безцветно, прозрачно желе, което се ползва често в сладкарството. С него, например, се гланцират живите плодове, с които се декорират тортите, за да не почерняват и да изглеждат бляскави и сочни.

Чушките и картофките направих от предварително оцветен фондан, съответно в зелено и в жълто. Спретнах ги за минутки. За картофките разточих по-дебел лист захарно тесто и с нож нарязах дълги прави пръчици, които в последствие пооформих в краищата и леко извих, за да приличат на пържени картофчета. Като позасъхнаха на места ги минах с лек нюанс на кафявото, за да имат по-препържен вид по крайчетата и ръбчетата. Чушлетата се оформят много бързо и лсно. По-пипкави са само дръжчиците, защото листенцата са им доста мънички и деликатни, а трябваше да ги оформя с пръсти. След като бяха готови ги дъстнах с тъмно зелен дъст. Дъстове се наричат боите на прах, които се нанасят на сухо с помощта на мека четка и придават много завършен и реалистичен вид на нещата. Накрая ги минах на пара, за да фиксирам боята и да им придам блясък. 

При ножа първо оформих дръжката. Гледах от истински нож, който Пламен сантиментално си пази от казармата. Във вече готовата дръжка пъхнах дълъг дървен шиш, към който залепих острието двустранно, така че да скрие шишчето, което остана да стърчи само в края на острието. След като изсъхна добре, нанесох няколко пласта сива боя металик (подарък ми е от Вал, за което много й благодаря!). Боядисването ми отне два дни, тъй като трябваше да го правя първо от едната страна, а като засъхнеше - и от другата. И така още два-три пъти. Накрая стърчащия край на шиша забих в тортата, та ножът да стои изправен. Като цяло не си го харесвам особено, ама толкова си мога. 

"Дървеният" сач е изцяло от захарно тесто. Разточих го по-дебелко и с помощта на капак от тенджера изрязах във формата на кръг. Направих и една вдлъбнатина, та да има по-истински вид. Отгоре го минах с ножа, за да му направя резки, а после го оцветих. Не съм доволна от оцветяването, защото ми стана много шарен и в доста наситени цветове. Щеше ми се да има по-натурален дървен вид и да изглежда по-захабен. Но при толкова много храна отгоре почти не се вижда, така че няма да се тръшкам излишно.

 Листата марулка са ми супер любими! Тях си ги рязах и оформях на ръка като гледах от истинска маруля. Постарах се да направя всакя къдравинка и сгънка. Суших върху намачкано алуминиево фолио, което позволи да придобият максимално реалистичен вид и форма. Оцветих в преливащи нюанси на зеленото, като използвах дъстове, които след като нанесох върху листата, минах отгоре с малко алкохол. Така хем цветът стана по-наситен, хем листата изглеждаха мокри. 

Лукчето си мислех, че ще ми е най-лесно, но се оказа точно обратното. То беше единственото нещо, което правих цели три пъти докато постигна желаната визия. Но мисля, че се получи добре. Първоначално то също беше изцяло от бяло захарно тесто. Правих всяко перче отделно и напластявах, както си е при истинския пресен лук. Накрая оцветих и готово.

За лимончето ползвах истинско резенче, от което да гледам. Трудно беше оформянето на сърцевината, заради отделните фрагментчета, но горе-долу се получи.

Относно самата торта идеята ми беше да е като маса с бяла покривка и покрая да има типична българска шевица. Това означаваше да си разточа фондана, да го изрежа с големината на кръг, който да пада върху тортата като покривка и още преди да съм го метнала, покрая да изрисувам шевицата. Но рисуването на нещо толкова детайлно щеше да ми отнеме страшно много време, през което захарното тесто да изсъхне и впоследствие, при слагането му върху тортата, да се напука и начупи. Другият вариант беше първо да метна покривката, пък после да рисувам, но това ми се видя още по-невъзможно и сложно и се отказах. Реших да мина по най-тънката лайсна и да си облека тортата по стандартния начин, а отдолу да я обкантя с ширит с мотиви на народна шевица. За щастие намерих такъв в една кинкалерия и то само два часа преди да си предам тортата. Бях супер щастлива!!! А ето я и нея в цялата й прелест! Да ви е сладко в най-буквалния смисъл!

 

Така и така сме на вълна зеленчуци, иска ми се да ви покажа и някои от любимите ми снимки на тази тема. Преди години страшно се забавлявах да щракам с фотоапарата всякакви плодове и зарзават. Снимките са абсолютно натурални - нямат грам обработка и са правени с едно малко апаратче, но въпреки това много си ги обичам. 

 

 

 

Торта за годишнина

Само преди два дни с Пламен отпразнувахме 11-тата ни годишнина от църковния брак (за по-запознатите от вас така наречената Трета сватба, пък тези, които не са толкова навътре в нашия личен живот, могат да се информират тук). По традиция около тази дата обичаме да зарязваме децата по баби и дядовци и само двамата да си набием шута някъде извън София на романтично и приятно местенце. Е, случвало се е да отбележим повода и доста по-диво и шумно с ходене на концерт на Удо от Accept например (една от любимите ми метал банди). Идеята е каквото и да правим, да не пропускаме празника. Всяка година систематично си натякваме един на друг още със събуждането, че на тоя ден сме се бракували. Като че ли някой от нас може да го забрави. Макар че тоя път Пламен направо си ме изненада с "Честита годишнина, мило!" и в отговор само успях да измрънкам "Ей, верно, бе!". Но това е защото ме изпревари и хвана неподготвена - още си дремех сладко и не бях отворила очи, та да се сблъскам с жестоката действителност. Причината да се събудим в брачното ложе, а не в някоя хотелска стая, бе, че на следващия ден бяхме канени на кръщенето на най-малкото детенце на най-добрата ми приятелка, за което правих и торта. Решихме все пак да отбележим някак повода. Събрахме децата на семеен съвет пред хладилника в кухничката, за да измислим какво да правим. Оказа се, че никое от тях не свързва датата с някакво значимо събитие, та се наложи Пламен да им обясни, че ни е празник. Позволих си да го прекъсна и съвсем деликатно да вметна, че за мен е повече помен, отколкото празник. Малко черен хумор, на който изненадващо никой не се смя, пък мойто си беше смях през сълзи, ама айде. Казахме на децата, че планираме да се почерпим по случая в някое заведение. Предложих им да се оттеглят тримата на тайно съвещание в спалнята и да решат с нас ли ще идват или да ги оставим при баба им и дядо им. Колко неразумно от моя страна! Дори през ум не ми мина, че ще изберат опцията да кибичат с нас цяла вечер на маса и да полагат неимоверния усилия да се държат прилично, вместо да гледат телевизия и да правят каквото си искат при баба и дядо. Но лесно не се давам! Казах им, че нещо не са ме разбрали и че всъщност питанката ми е била при кого предпочитат да ги оставим - при баба им или при дядо им (което де юре и де факто е все тая, защото хората си съжителстват мирно и кротко на квадратурата на едно и също апартаментче). Да, знам, че съм голяма гаднярка и повечето от вас сега възмутено роптаят "Боже, каква майка!" Но в своя защита ще кажа, че няма правило, което изисква да си добра майка, за да празнуваш годишнина от сватбата си. Все пак това е празник най-вече за двамата бракувани, пък последиците от този акт (имам предвид децата) не е нужно да споделят празника. За тая цел си има Коледа, Великден, рождени дни и прочие. В крайна сметка двамата по-малки избраха варианта при баба и дядо, а големият дойде с нас. Прекарахме си много приятна вечер в градината на Face Bar & Dinner в Горна Баня. Докато се приберем беше минало полунощ и вече нямахме годишнина. Но имахме три прекрасни момчета, които целунах нежно за лека нощ като добра и любяща майка, каквато ще бъда и през следващите 364 дни до следващия 23 юни.

Сигурно вече се питате къде е тортата за повода. Няма такава. Но ще ви представя една, която правих за първата годишнина от връзката на двама млади и влюбени - Цвети и Пламен. Поръчката дойде от Цвети, която половин година се чудела какъв повод да си измисли, та да поръча торта от мен. Накрая решила да зарадва любимия си. Приех молбата й на драго сърце. Ето и какви бяха изискванията й:

..."Идеята за тортата ми е следната - представям си я острани да е бяла с много черешки и пеперудки, а отгоре да е тревисто зелена.Пламен има черешова градина, за която се грижи с много любов, а пък аз обожавам пеперудите, иска ми се да има по нещо, което всеки един от двама ни обича.Другото, което днес ми хрумна е да има две поседнали фигурки на момиче и момче, хванати за ръка на дървена пейка и до нея да има черешово дръвче..."

В последствие черешовото дръвче беше заменено от кипариси, които да им припомнят за романтичното пътуване из Италия, което двамата осъществили лятото. 

Най-много се притесних от пейката. Драмата ми беше как да я направя, та да издържи под тежестта на захарните влюбени.  Проблемът е, че захарното тесто когато изсъхне става доста чупливо, а в същото време е и тежко. Страхувах се, че в момента, в който сложа фигурките да "седнат" пейката ще се счупи. Затова заложих на сигурното. Направих основата от тел, обвита в захарно тесто, а дъските Пламен ми изряза от летвичка от щора. Стана си пейчица за чудо и приказ. За да има още по-автентичен вид, на облегалката издълбах и овечковечих за поколенията Ц+П=сърчице. Влюбените гълъбчета ми се искаше да имат детски и леко ретро вид, затова ги напарвих в стил Том Сойер и Беки Татчер. Самата торта изрисувах като част от бял порцеланов сервиз на черешки също в ретро стил. Боднах няколко кипариса, лепнах десетина пеперудки и желанието на Цвети беше изпълнено. Толкова много хареса тортата и нямаше търпение да изненада Пламен с нея.

  А на следващия ден получих това писмо:

"Бубе здравей, искам още веднъж да ти благодаря.Това е най уникалната торта не само по външен вид, но и по вкус.Пламен не може да се спре да яде:))) Той остана буквално без думи, като се поусвести малко само ми каза, ама тя е много голяма, как ще се справиме..и след още малко леле ама тя е толкова хубава, тя не трябва да се яде хаха:)))) просто уникално и прекрасно:)ние си запазихме фигурките на почетно място в хладилника:))Бубе ти си истинска вълшебница, защото караш хората да се усмихват само при спомена за твойте невероятни торти.Много се радвам и съм щастлива, че има хора като теб, продължавай все така телепатски да радваш околните:)целувки"

Ако се чудите защо е намесена и телепатията, веднага ще ви разясня. Оказа се, че Цвети има жилетчица в същия розов цвят като моето захарно момиченце и също е луда по винтидж изрисувания порцелан. Може да е чисто съвпадение, че съм налучкала, но може и да съм си телепатка. Знае ли човек?!?  В тая жега повече клоня само към "патка", но това е друга тема.

Пожелавам ви една прекрасна седмица с много слънце, любов и черешки! 

Торти с мечета

Днес ще ви представя три торти, а общото между тях е, че са с мечета. Вече не веднъж съм ви споделяла каква слабост са ми тези животинки под формата на плюшени играчки или нарисувани. Обожавам всичко що е с мечета - книжки, дрешки, картички, салфетки, кутии. Първата бебешка количка, която купихме за най-големия ни син, също беше на мечета. Влюбих се в нея от пръв поглед. И като се отприщих на тая вълна - то не бяха чаршафчета на мечета, одеалца, дрънкалки, шишета, играчки, дрехи, чорапки. Накъдето и да се обърнеше Денис, все от мечета беше заобиколен. Как и първата му дума не беше "мечка" просто не знам.

Като се захванах с тортите, една от първите фигурки, която се пробвах да направя, естествено бе меченце. За тия няколко години толкова мечки от захарно тесто съм извъртяла, че и най-богатият зоопарк в света може да ми завиди на колекцията.

Първата торта е момичешка - нали дамите винаги са с предимство. Правих я за първия рожден ден на една малка разбойничка на име Ема. Влюбих се в това дете от първата снимка, която майка й Бранимира ми изпрати. Относно дизайна на тортата нямах никакви колебания и терзания. За вдъхновение ми послужи ето тази детска стая.

 Брани ми сподели, че мечтае един ден и Ема да си има такава. Реших, че няма нищо лошо първо да получи торта в този стил, пък някой ден и стая. Използвах трите основни десена на юрганчето за трите отделни етажа на тортата и ето какво се получи.

Най-отгоре мислех да сложа къщичка като тази от снимката, но реших, че с меченце ще е по-сладурско и бебешорско.  А и в мечтаната детска стая също има меченце (на прозореца вляво от леглото). За моя радост в уречения ден самата Ема дойде да си вземе тортата , заедно с майка си и баба си. Като я видя така ахна, че бибата й падна от устата. Беше много сладка!!! После ще ми твърдят, че едногодишните нищо не разбирали и било все тая каква торта ще имат. А ето и писъмцето, което получих след празника от Брани. 

Здравей, Бубе!

Празника на Еми мина страхотно, като го пиша ми става мъчно защото много се старах и одавна го подготвях, но стана такъв какъвто си го представях и ти ми помогна за това!
Дойдоха ми всички гости с изкл на една дружка която била грипозна.
Бяхме наредили всички неща за хапване на една маса и когато отворихме кутията на тортата ..............почна да се стича народа със фотоапаратчета и да снимааааа
Всички ме питаха от къде съм я поръчала, а фотографите които бяха дошли да снимат празника ми казаха "тази торта от Буболинката ли е?" Страхотна е личи си нейния стил"
Аз и Еми духнахме свещичката и майка наряза парчетата, никога не съм виждала хора които да искат допълнително торта след толкова ядене............
но просто вкуса и аромата си казаха тежката дума!!!
Изпращам ти снимки да се увериш в думите ми!

Бубе Благодаря ти не само за прекрасната торта а и за емоцията която ни подари.....
надявам се все някога да можем пак да си доставим това удоволствие!!!

Брани, Краси и Еми

Втората торта също е за първи рожден ден, но този път рожденикът е един прекрасен малък господин. Казва се Дани. Вече съм ви запознавала с него покрай тортата, която му правих за именния ден когато беше само на месец. Веднага след това майка му Ани ми писа с молба аз да спретна и тортата за рождения му ден. Месеците се изтъркулиха, датата наближи и дойде време да обсъдим всички подробности. Ани прецени, че ще е най-добре моето цитирам "богато и прекрасно въображение да избере дизайна", а тя само да ми даде насоки. Желанието й беше тортата да е цветна и по нея да няма познати анимационни герои от типа на Мечо Пух. Съпругът й Вики пък искаше дизайнът отново да е максимално изчистен и само в бяло синьо. Идея си нямате колко дълго умувах какво точно да направя, та да угодя и на двамата. Това бе един от малкото случаи, когато просто зациклям и нищичко не ми хрумва. В желанието си да сътворя нещо наистина хубаво, в един момент тотално блокирах. Споделих драмата си с Ани, а тя ми каза "Мога да те улесня. Просто направи най-хубавата момчешка торта, която си правила!" Подхвърли ми и идеята за балони, защото Дани бил луд по тях. Това страшно ми помогна и веднагически дизайнът ми се избистри. В крайна сметка заложих на комбинацията бяло, синьо и червено, която считам, че е едновременно и веселяшка, и стилна. За контраст добавих три тъмнокафяви мечета и много балони. Получи се това. 

  

За моя радост и Ани, и Вики и Дани много я харесаха! Лично се убедих в това, защото и тримата дойдоха да си я вземат. Дани искаше да намачка тортата, а аз - него. Толкова е сладък и готин!!! Ето и част от писъмцето, което получих от Ани след празника:

Бубе , здравей!
Два дни след голямото празненство от тортата останаха две неща - снимки и споменът за прекрасния й вкус и вид! Беше НЕВЕРОЯТНА! Много вкусна, красива - направо божествена. Всички гости бяха очаровани, но разбира се най-важното е, че Дани и ние я харесахме.

Третата торта е за третия рожден ден на Влади - още едно страхотно сладко и готино детенце. Покрай тортите имам щастието да се запознавам с толкова прекрасни деца и хора, а това ме прави изключително щастлива и ми дава много позитивна енергия. Но да се върнем на тортата за Влади. Майка му Деси искаше да е с любимите му плюшени мечета (тези от снимката) и по-специално синьото, с което Вики никога не се разделял. 

Аз пък се влюбих в розовкото. Реших в дизайна да включа и жълтото, а бежавото ми послужи като идея за основния цвят на тортата. Притеснявах се само, че ще изглежда твърде бебешорска, а все пак Влади ставаше на цели три годинки, но пък и мечетата имат доста бебешки вид и друг стил едва ли щеше да им подхожда. Принципно синьото мече трябваше да държи свещичка във формата на цифрата 3, но така и не намерих готина. Всичките бяха някакви кичозни и шарени и хич не ми се вързваха стилово. В крайна сметка съм много доволна от цялостната визия на тортата. Получи се точно така, както исках.

  

 Деси също много я хареса, а ето какво ми написа няколко дни по-късно:

Бубе, привет отново!

Изпращам ти снимки от празника, всичко мина прекрасно, всички гости бяха
впечатлени от тортата. Влади и до сега си наглежда през прозореца мечетата,
че съм ги сложила на балкона :) Още веднъж голяма благодарност!!!

Снимки на щастливите ми рожденици можете да видите на страничката Красиви и щастливи.
 

Пеперудената фея

Лятото все още не е настъпило официално, но аз го чакам с такова нетърпение! Не ми стигат стресът и страхът, които преживях от кошмарното земетресение, ами и безкрайните дъждове, които го последваха, съвсем ме смазаха психически. След тази подтискаща и мрачна пролет, копнея за слънце и топлинка. И тъй като днес е слънчево и почти лятно, съответно и моето настроение е такова. Фантазирам за поляни, изтъкани от зелена трева и хиляди полски цветчета, над които прелитат и танцуват красиви пеперуди. Затова реших да ви запозная и с моята Пеперудена фея. 

Тази торта правих миналото лято за първия рожден ден на една малка принцеса - Йоана. Майка й Анелия искаше тортата да бъде нежна и красива, отрупана с малки цветчета, а отгоре да има феичка. Както знаете, обожавам да правя точно такива торти, затова нямах търпение да спретна и тази. Много се притеснявах как ще се справя с феичката. Човешките фигури винаги ме плашат. От интернет си свалих снимки на десетина статуетки на феи в най-различен стил и пози. Пробвах се да изработя няколко от тях - легнала, поседнала, подпряна на гъбка, но не ми се получи. Страшно се разстроих и реших да прибегна до най-лесния вариант - изправена феичка с дълга до земята рокля. Искаше ми се да изглежда колкото се може по-миловидна, защото все пак беше за съвсем малко момиченце. Рокличката й направих като от листенца и дръжчици на цветя - малко в стил Палечка. На гърба й сложих пеперудени крилца, а на главичката - венче. Мисля, че стана много сладка и красива. Накрая я посипах със звезден прашец и заприлича на истинска феичка. Самата торта напарвих максимално изчистена и в нежни ненатрапчиви цветове, за да не отвлича вниманието от основния акцент. Около двата етажа сложих зелени венчета, а между цветчетата - пеперуди. Несъмнено, това е една от най-любимите ми торти. Щастлива съм, че и Анелия много я хареса. 

Пак по нейна молба сътворих и още нещо сладко. За годишнината от брака им искаше да подари на съпруга си кутия с любимите му бонбони - трюфели. Но кутията трябваше да е от захарно тесто във формата на сърце и с капак, отрупан със сърчица, върху който да седи малко сладко мече. В добавка изработих и картичка, чието послание бе откъс от песента на Браян Адамс Heaven. 

За настроение ето и малко снимки на пеперуди и цветя, които също са от миналото лято. Както вече съм ви споделяла, отидем ли на вилата, грабвам фотоапарата и цял ден търча по поляните в преследване и дебнене на хвъркати.