понеделник, 3 януари 2011 г.

Щастлива Нова Година!



Празниците отминаха неусетно, както и моята ваканция. Отново съм сама вкъщи и децата ми липсват. Нямам търпение да се приберат от детска градина и училище, за да си ги гушна и нацелувам. През изминалите дни бяхме непрекъснато заедно и се чувствах толкова щастлива и пълноценна като майка и съпруга. Бях отдадена изцяло и единствено на семейството си, а това е прекрасно. Както казва най-малкият ми син Девин "скъсахме се от гушканици, цуфки и любов!". 
Всички празници отбелязахме подобаващо - с отрупани маси, с много настроение, сред близки и любими хора, на хубави места, с много подаръци. 

Вкъщи на Бъдни вечер
Коледа на вилата - татко ни изненада с голяма заря
Имахме си и елхичка, но зетьовете липсват на снимката
 Естествено, не можах да се сдържа и да не спретна нещо сладичко. Творенията ми са от семпли по-сехпли, но са направени с много любов и желание. 


На мама сладките помощници


Бях обещала на децата да си направим курабийки, а казана дума - хвърлен камък. Давид и Девин се включиха активно в месенето, точенето и рязането с формички. Обожавам да ги гледам как насериозно приемат нещата и са така съсредоточени, сякаш целият свят разчита на тях. Признавам, че доста брак имахме (брашно по дрехите, тесто по земята, деформирани курабийки), но пък момчетата бяха щастливи и доволни, а това е най-важно от всичко. Декорирах бисквитките с ледена глазура -  максимално семпло, но пък много вкусно!



Използвах случая да направя и няколко къщички, които бяха специално по повод новото жилище на сестра ми и зет ми, където посрещнахме и Новата година. 

Пак за тях беше и тази торта, която е по-скоро подложка за керамичната фигурка. Исках дизайнът да е съвсем изчистен и много зимен, но акцентът изцяло да пада върху момиченцето и момченцето. Шипките ми се сториха чудесна идея. Девин веднага ги разпозна, защото вилата ни е насред нищото в балкана и навред е осеяно с шипкови храсти. "Ииииий, много красиво, мамо! Сущу куто на Трънско, нали?" Вторият слой захарно тесто върху тортата, който да приемем, че наподобява натрупал сняг, се наложи да направя, защото при обличането покритието по ръба се накъса зверски. За първи път използвах италианско захарно тесто и останах безкрайно разочарована. Реших да го пробвам, тъй като последната партида на белгийската маса е изключително суха и твърда и от месене китката на ръката ми се възпали и ме боли ужасно. Исках да пробвам дали пък италианското няма да е по-добро. Оказа се меко и пластично, но като консистенция, вкус и мирис изобщо не ми допадна. Трудно се точи, а после стана на дупчици и се накъса. 
 
Тази торта я правих едновременно за два повода - имения ден на свекър ми (1 януари) и рождения ден на свекърва ми (2 януари). Снимах я в два варианта - с дървено конче и със снежковци от захарно тесто. Откъдето и да го погледнеш - с един куршум - два заека!!! За снежковците реших отново да пробвам италианското тесто. Надявах се поне за фигурки да става. Да, ама не! Както е видно, съхне само повърхностният слой и се набръчква, а отвътре тестото остава меко и се сплесква от тежестта си. С две думи - за нищо не става!


3 коментара:

  1. Ах, Люба, :-)))

    Поздравления за всички ви!

    Здрава и много щастлива да е 2011!

    Преизпълнена с усмивки, сбъднати желания и реализирани намерения, любов и благополучие!

    Все така вкусна и красива :-)

    ОтговорИзтриване
  2. Абе, Бубе,
    прекрасни сте всички... снимките, емоциите, настроението, като че ли се пренесох сред вас. Желая ви да бъдете много здрави и все така усмихнати, като в Коледната нощ.

    А тортите ти са уникално красиви. Колкото и нищо да не им слагаш и правиш отгоре, пак си изглеждат хубави :) За масата - ще знам.

    ОтговорИзтриване
  3. Бубе,ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!
    Наистина,атмосферата у вас е била много празнична.
    И сте толкова сладки всички.Тортите са ти винаги на ниво,нищо,че си имала някои спънки,но резултатът е страхотен.
    Спорна и благодатна година ти желая.

    ОтговорИзтриване