вторник, 1 март 2011 г.

Торти за сестри

Преди всичко искам да ви честитя Баба Марта, виртуално да ви вържа по един бял и червен конец на ръцете  и да ви пожелая много здраве и усмивки!!! Ужасно харесвам и тача българските традиции и съм много щастлива, че оцеляват във времето.

Продължавам поредицата "Торти за роднини", като този път главни героини са сестрите. И тук, спор няма, любовта е голяма. Мисля, че братята и сестрите са тези, които трябва да чувстваме най-близки, да можем да им се доверим за всичко, винаги да разчитаме на тях, да ги подкрепяме и обичаме безусловно и безрезервно. Старая се така да възпитавам и собствените си деца, за да съм спокойна, че винаги ще са сплотени, ще си помагат един друг и ще си бъдат не просто роднини, а истински братя.

Поръчката за тази торта долетя чак от Канада. Пишеше ми Ели с молба заедно да зарадваме сестра й Мариета за рождения й ден. Първоначалната идея бе за торта с много котки, една от които да е сиамска. Прецених, че едва ли ще успея да докарам правдоподобен вид на тез животинки от захарно тесто и затова помолих Ели да попроменим дизайна. Като основателен довод изтъкнах не само оскъдните ми умения в областта на моделирането, но и жестоката потресаваща истина - шубе ме е от котки!!!! Смеете се вие, но си е драма. Колко гаджета са изгорели само заради неблагоразумието им да притежават таквизи страшни зверове! За по-любопитните накратко ще поясня историята на тази моя фобия. Преди много, много години всяко лято пребивавах за известно време на село. В един прекрасен ден бяхме щъкнали из поляните да берем божури. По някоето време преценихме, че сме твърде изморени вече от тази така тежка кърска работа и се пльоснахме на тревата до отморим малко. И точно тогава да вземе една змия да ми пропълзи през ръката. Голям рев, голямо чудо!!! И почнах да заеквам. А да ми мине, а да ми мине, ама не ми минаваше. Мъдрият съвет (разбирайте баба ми) взе следното решение - да преборим уплахито с баене. Не можа тая жена да ми бае на нещо друго, ами на котешка козина (идея си нямам как се е сдобила с нея, а и не искам да си имам!).  И о, чудо! Заекването изчезна, но се появи страхът от котки. Малка обява: "Ако някой бае на вълна от лама срещу страх от котки - да ми се обади!" Ламите поне не са от най-разпространените животни, особено по нашите географски ширини.

Но стига лични драми, ами да се върнем на тортата. Като научи за фобията ми, Ели беше готова изцяло да се откаже от котките, но щеше да е твърде голяма лигавщина от моя страна. Стигнахме до компромисния вариант да сведем котешкото присъствие до минимум и то в компанията на куче - за всеки случай. Аз проявих толеранс към котешката раса, но тя към мен -не! Взе ми здравето тая котка! Моделирах я сто пъти, докато накрая заприлича на нещо. И да си призная, дори ми стана симпатична. С кучето проблеми нямах. Барнах го от раз! Останалото е копирано от  тортата на една от фликърските ми дружки - Гейл (невероятен талант!!!), за което предварително поисках и получих позволение. Тъй че да не сте посмяли да ми лепите етикети от рода на "бутикова", "дизайнерска" и прочие. Чисто и просто - преписах! И по математика ми се е случвало, но това е друга тема. Важното в тоя случай е, че с малко помощ от моя страна, Ели успя да зарадва сестра си отвъд океана. 



Тази пък я правих за рождения ден на Ива - сестрата на адвокатката Дани. Дизайнът беше изцяло подчинен на манията на Ива да си купува дрехи и то не какви да е, а готини. Дани ми изпрати нейни снимки и ми стана повече от ясно, че ще творя за много стилна, дори екстравагантна дама, със завиден усет към красивото. (Ма то всички риби сме такива! хаха!) Идеята за диванчето, мацката и торбите с покупки беше изцяло на Дани, за което съм й много благодарна. Първоначално бях доста притеснена как ще се справя - нали знаете, че се плаша от човешките фигурки като дявол от тамян. Но за мой късмет, работата ми спореше и направих всичко на един дъх. Толкова съм доволна от себе си, че няма накъде. Много си харесвам и подбора на цветовете. Мисля, че като цяло се получи една доста шикозна и стилна торта. Бутикова или уникат - не знам, но любима - със сигурност!!!


Ето, че дойде ред и на моята сестричка Вероника. На 12 февруари тя отпразнува своя 31-ви рожден ден. В нейна чест измислих и нов вкус торта, която естествено ще носи нейното име. Включвам я официално в асортимента. Тъй като акцентът са ягодите, реших и в дизайна да заемат почетно място. Явно цялата ми творческа енергия беше отишла в чисто кулинарен план, защото когато дойде време да декорирам тортата бях пълен блокаж. Колкото и да се мъчех да измисля нещо, в съзнанието ми изплуваше единствено ето тази торта, дело на една декораторка в Германия. Писах й с молба да ползвам дизайна, но тя така и не ми отговори. Моменталически закичваме тортата ми с етикет "крадена". Оригиналът, както е видно, е доста по-професионално пипнат, но и мойто си гардже не е за изхвърляне. С външен вид не успях да впечатля гостите особено, но те май вече не се впечатляват на нищо мое. Явно трябва да направя някакъв невероятен шедьовър, за  да предизвикам фурор. С вкуса, обаче, определено пожънах бурни овации. Тортата беше много лека, свежа и ароматна. Неодобрение срещнах само от страна на моя съпруг, който е фен на тежките шоколадови вкусове и на Давид, който ненавижда ягоди.

От поредицата "Торти за роднини" очаквайте още:
"Торти за баджанаци"
"Торти за шуренайки, учинайки и тетки"
"Торти за брат'чеди"
и специалното издание, включено и в поредицата "Крими" - "Торти за тъщи и свекърви"

5 коментара:

  1. Извинявам се, че нахлувам Непозната, но съм толкова впечатлена не само от тортите ви, но и от начина, по който пишете за тях, че не мога да се сдържа да не ви поздравя! Сладкарското изкуство е изгубило много, но май така е по-добре. Поздравления! Чета всяка публикация с искрено удоволствие (а и не на последно място - рядко срещано грамотно писане)!

    ОтговорИзтриване
  2. Честита Баба Марта, да сте живи и здрави, бели и засмени румени червени
    Оле Бубе, невероятни са и трите.
    Много ми харесва тортата с мадамата. Много е "мадамска", стхотна е....
    Тортата за сестра ти мисля, че повече ми харесва от оригинала ;-)))
    Пак ни срази ;-)

    ОтговорИзтриване
  3. Абе... крадени, шервани... твоите ПАК ми харесват повече! :)
    Наистина, спри да преживяваш онази простотия! И не забравяй, че чакаме тортата за собствения ти празник! ;)

    ОтговорИзтриване
  4. Честит рожден ден! Да си все така вдъхновена и вдъхновяваща!:)
    Зарина

    ОтговорИзтриване
  5. Здравейте , Здравейте , казвам се Мария и искрено се възхищавам на сладките вълшебства , които създавате ! Удоволствие е и да чета коментарите към тях.

    ОтговорИзтриване