понеделник, 2 май 2011 г.

В Дядо Петковия двор

Днес ще ви прадставя две много веселяшки, цветни и сладурски детски тортички, които направих с огромно удоволствие и страшно си ги харесвам. 

Това е тортата на един малък сладурко (името не споменавам по молба на родителите му). Поръча я леля му по повод имения му ден. Искаше нещо с много животинки, та да се радва детето. А аз това и чаках! Откога ми се искаше да направя нещо подобно!!! Децата имат една много красива книжка с животните от селскостопанския двор. Илюстрациите са прекрасни и сигурно сто пъти съм я прелиствала, за да им се порадвам. Мечтаех си някой ден да ги претворя от захарно тесто.  Първо направих магарето. Пламен, съпругът ми, моменталически ме изкритикува, че имало много сериозен вид. Приличало на интелектуалец, пък тортата била за дете, а не за СЕМ. Казах му да си гледа филма и да не се обажда. И магаретата си имат своите проблеми и понякога имат угрижен вид. В конкретния случай, обаче, г-н Марко всъщност е омбуцманът на фермата и има тежката задача да разреши развихрилия се спор между Кокошката и Петела. В основата на семейната драма е не извечният въпрос "Кое е първо - кокошката или яйцето?", а "От кого е яйцето (в случая яйцата)?". Очевидно Петльо не е на 100% сигурен дали той е бащата, макар госпожата да му се врича във вярност с леко изнервящо кудкудякане. Кравичката е над тия неща и не се вълнува от пикантериите в интимния живот на съседите си. Блаженият й поглед прелива от задоволство, а пълната с мляко кофа е свидетелство, че тя не е обикновена кравичка, а крава рекордьорка. Свинете по презумция са щастливи щом копанката им е пълна. "Дърлят се като куче и котка!" тук не е в сила. Представителите на тези два вида са в нетрадиционно добри взаимоотношения. Дано кълбото ангорска вълна не се превърне в ябълката на раздора. Заекът гледа малко като гърмян заек, но допускам, че отмъкването на зелката и морковите не е минало съвсем гладко. Има и една пухкава рунтава овчица, която се прикрива от задната страна на тортата. Крие се милата, да не я хванат и острижат, че споменът от миналогодишната й прическа е още болезнено жив. Не се харесва ошвънгана, милата и това си е. Семейството патки са баровците на квартала. При такъв басейн с олимпийски размери, очевидно таткото не е служител на държавна заплата. За къщичката какво да ви кажа? 2 000 кв м разгърната площ! Истинска красавица - също като спортната зала на Бойко!  








А сега ще се прехвърлим през плета в съседния двор. Там ще отделим специално внимание на една кокетна красавица - малката сладка овчичка. Тя беше акцентът върху тортата на Марги - едно още по-сладко и прекрасно овне, което навърши своята първа годинка. За случая мама Ели й поръча торта с много цветенца, ягодки, буболечки, като основното изискване беше задължително да има маргаритки (нали рожденичката ни се казва Маргарита) и агънце (нали е зодия овен). Влюбена съм в овцете под формата на всякакви играчки, аксесоари и десени. Мисля, че и моята стана много сладурска и страшно си я харесвам. Гостите пък много са харесали вкуса на тортата и са си я хапнали с кеф. Беше бял еклер. 






Тъй като стана дума за имени дни, сетих се, че преди време ви бях обещала да разкажа малко повече за имената на децата ми. Често ме питат защо и тримата започват с буквата "Д". Е как защо? За да ги бъркаме като за световно, а те да си правят оглушки "ма аз чух Дени, а не Дави" и т.н.  По първоначален план-график, който изготвих след един час по история в 9-ти клас, трябваше да имам 5 деца - 4 момчета и накрая за капак 1 момиче. Имената съответно щяха да бъдат Давид, Арон, Мойсей, Самуил и Косара (това са цар Самуил и тримата му братя, а една от дъщерите му се е казвала Теодора Косара). В случая по-интересното е не бройката, а идеята ми децата да са от различни бащи, за да са различни и на външен вид - един да е със зелени очички и рижа косица, друг тъмнокос и синеок и т.н. Явно от малка не съм си падала по еднообразието, поради което както знаете не обичам да правя и едни и същи торти. В последствие план-графикът претърпя малки промени. Най-съществената е наличието само на един баща, известен вам под името Пламен. Още с появата на първото ни отроче аз се опитах да пробутам едно от заплютите имена. Исках първородният ни син да се казва Давид, но Пламен отказа категорично, тъй като по онова време родителите му живееха в Израел и всички мислеха, че са евреи. С името Давид щяхме още повече да подсилим тези подозрения. Затова направих компромис и одобрих неговия избор, с изричната уговорка следващия път да е на моето. Кръстихме бебето Денис и веднага всички почнаха да му викат Денис белята. Не знам дали името определя човека или човекът - името, но определено си взехме белята с това дете. Рядко проклето, ревливо, неспящо и неядящо. Скъса ми нервичките! Да се чудиш как се навихме на второ, но планът си е план! Номер две отново се пръкна момченце - чудесна възможност да лансирам името Давид. Като прибавим и фактът, че се роди на 7 в седем сутринта, наистина доста еврейско се получи. Добре, че не беше и седем кила, че лошо щеше да ми се пише! За третото се шегувахме, че ако пак е момче, непременно трябва да носи звучното немско име Дитер (с цялото ми уажение към немците, ама езикът им е отврат). Като разбрахме, че наистина пак е момче, вече не ни беше много до шегички. Пламен измисли гениалното име Севар - хем име на владетел, хем в него имаше срички от имената на двамата дядовци: "се" от Сергей и "ва" от Васил. По тая логика можеше и Васерман да го кръстим ("ман" в края щеше да придаде още по-голяма мъжественост на името). Аз, обаче, се запънах, че ако името му не започва с "Д" ще е някак дескриминиращо - братята му с "Д", пък то - не. Още повече, че бе заченато на една екскурзийка до Девин. Дето се вика, идваше си с името детето. Кажете не е ли железна логиката ми? Да, ама Пламен не беше на същото мнение. Голям спор се развихри, голямо нещо. Детето ни влезе в положение и ни отпусна един ден допълнително да се разберем (демек роди се с ден след термина). Но родителите му и двамата тъпи и упорити. Всеки настоява за своето, а бебчо си седи с родилния номер вместо с име. Лелки акушерки се радват на другите бебета "Я да видим Иванчо напълнил ли е памперса?" или "Хайде да идеш при мама, Ели!", а на нашето какво да кажат "Номер 35 гладничък ли е мама да го накърми?" Между другото и тук имаше символика в числата - роди се в 8 вечерта, настаниха ни в стая 8, сборът от цифрите в номера му беше 8 (3+5), а и трябваше да се роди на 8-ми юли. Накрая жената от общината, дето минава сутрин да записва новите бебета как ще казват, та да им издадат ЕГН, ми скръцна със зъби и каза, че повече не може да ме чака. Викам си "Аз съм го родила, аз ще го кръстя!" и айдееееееее - записах го Девин. Да, ама първата една година от живота му никой не го наричаше така. Викахме му Гюнтер Швабата. (къде, къде по-добре си беше Дитер, ама ....). Причината бе, че Девин се роди изключително бяло бебе, а от юлските горещини кожата му ставаше огнено червена. Като добавим и сламено русата му коса и сините очи - те ти истински немец и то не какъв да е, а немец на Албена. Така го оприличи една от акушерките в родилния дом. Вика "Гледай го какъв е - като изгорял от слънцето шваба на Албена!" В последствие сестра ми му лепна Гюнтер Швабата и Девин остана само на хартия. Сега, обаче, вече всичко си е по местата. Имаме си едни прекрасни Дени, Дави и Деви! За всички те може да са трите "Д"-та, но за нас са нашите три безценни момчета, които обичаме повече от всичко на света. 
И понеже съм сигурна, че част от вас се питат дали няма да продължим по план графика, ще отговоря - НЕ! Решили сме да се спрем дотук. Редуцирах бащите от 5 на един, колко му е и децата да са по-малко от планираното. Ще заложим на качеството за сметка на количеството.
Това са едни от най-любимите ми снимки на децата. Качеството е лошо, но за мен са пълни с много емоция, която се надявам да усетите и вие.



вече съм майка на трима - броени дни след раждането на Девин

Девинчето на две седмици

Девин в деня на изписването от родилния дом

Давид и Денис след море - може би най-любимата ми тяхна снимка

Дави и Дени гледат телевизия - сямо тя може да привлече вниманието им до такава степен

Денис насред поляната на вилата ни

Пак Денис и пак на вилата с букетче мащерка ("цветето, дето мирише на луканка")

Давид на 1 годинка - използва холната масичка за катерушка

Денис и Девин на вилата в Трънско
Денис

Давид, Денис и Девин

Дени и Дави

Давид - сложил си е една моя диадема, за да не му влиза косата в очите

Давид, Денис, Девин

Пижамчовци

Денис и Давид на земята в хола

Трите ми момчета








12 коментара:

  1. Бубе, тортите, както винаги за зашеметяващи ;-)))
    Всички животинки са толкова сладки, а Марги е направо ;-))) страхотна ;-)))
    Много ми хареса и се смях на разказа ти за план гразика и изпълненеито му;-))),а Гюнтер Швабата ;-))) направо ме разби ;-)))голям смях ;-)))) падна ;-)))
    Да сте живи и здарви цялото семейство и винаги усмихнати!

    ОтговорИзтриване
  2. Стахотно семейство, възхищавам се на смелостта да отгледаш 3 деца във време, в което хората вече решават да не раждат въобще...

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ти за пожеланията, Ирена!
    Анонимен - никога не съм гледала на факта, че имам три деца като на някакво геройство. Не се чувствам и многодетна майка, защото 3 деца дори са скромна бройка. Но да - горда съм, че имам тези прекрасни деца и съм щастлива, че най-голямата ми мечта, а именно да бъда майка, се сбъдна.

    ОтговорИзтриване
  4. Ееейй, Буболинке!!! Как се радвам, че те намерих!

    Наскоро се видяхме с Жоро и си говорехме за работата, която да ти доставя удоволствие, да ти носи достатъчни приходи, но и доставя радост и красота на хората и света и... абе доста се разфилософствахме, та той ми даде пример с теб. Разказа ми за великолепния ти талант, за това как си започнала и колко си щастлива в момента.

    Много много се радвам за теб, възхищавам ти се искрено и ти завиждам съвсем нескрито. :)

    Пожелавам на цялото семейство много слънце и усмивки, каквито виждам, че не ви липсват, но никога не е излишно още.

    Целувки!

    ОтговорИзтриване
  5. Впрочем, не намерих никъде имейл за контакт, а може би е добре да има в about-страницата. В случай че някой иска да поръча торта при теб или да ти пише любовни писма :P, да има и друг начин, освен чрез ФБ. Извинявай, ако си го публикувала някъде, а да не съм го открила.

    ОтговорИзтриване
  6. Прекрасни са тортите,прекрасни са и децата ти!
    Искрено ви се радвам и пожелавам много здраве и късмет!
    Зареди ме с толкова много любов,благодаря!

    ОтговорИзтриване
  7. Ако има някаква блага сила във Вселената, то нека тя да е с вашето семейство и всички други като вас!Вие сте балсам за душата(вържете сини мъниста)И да вземете да пропишете кратки весели разказчета покрай другото...!!!

    ОтговорИзтриване
  8. Хей, Ани! Радвам се, че си ми била на гости в блога. Можеш да ми пишеш на lyubaz@abv.bg. Пък ако вземем да се видим ще е най-добре!
    Нели - и аз ти благодаря!
    Анонимен - благодаря от сърце за хубавите думи и пожелания. Писането ми е за по-нататък, като поостарея и нямам много физически сили за торти. хихи!

    ОтговорИзтриване
  9. Divnu decu imas mila, neka su ti zivi i zdravi, i neka vas uveseljavaju vase tri male lepe zvezdice :)))

    ОтговорИзтриване
  10. Привет, попаднах на тази стара за теб публикация, търсейки идея за торта за малката ми дъщеря и се зачетох за плана ти, явно мечтите се сбъдват :-) още малко остана до номер 5 ;-) ....имам един въпрос, с какво направи езерото? Ако е желатин, в него има вода не раводнява ли захарното покритие или е нещо съвсем различно нещо....благодаря Диана

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хаххаха! За щастие - да! Понякога мечтите наистина се сбъдват!
      А относно въпроса ти - езерото е от кристалина. Това е специално безцветно сладкарско желе. Но се продава в големи количества в специализираните магазини. мисля, че съм виждала нещо подобно в малки пакетчета - като тези за ванилената захар на Йоткер. Май се води глазура за плодове или нещо от рода. То май е същото като кристалината. С него би трябвало да ти се получи. Другият вариант е със светъл мед. А и с желатин би трябвало да стане - просто ще го оставиш съвсем леко да стегне и тогава ще го изсипеш в езерцето. Иначе оцветяването в синьо си е с боя за сладки. Успех и чакам да споделиш как си го направила!

      Изтриване
  11. Вече втора година притичвам на гости тук и все още намирам нови/стари весели истории и невероятно красиви торти.Прекрасно е да намери човек на едно място красота и забава!Поздравления за Гюнтер Швабата ...хихихи.Бъдете здрави,щастливи и все така лъчезарни!Честита Баба Марта!Румяна

    ОтговорИзтриване