сряда, 15 февруари 2012 г.

Ако си влюбен, всеки ден е Свети Валентин

Типично в мой стил ви поздравявам с празника с ден закъснение. Поздравът е на патерици, но дано любовта с половинката ви да не е куца, че тогава - лошо. 
Аз тоя празник не го празнувам. Не , че имам нещо против него, ама след толкова години брак няма едно мушкато, дет се вика, кой да ми подари. Пък тва букети от 100 червени рози, балони - сърца, мечета, шоколадови бонбони - химера!!! Вчера такава романтична вечеря имахме с моя съпруг - двойка кебапчета с лютеница (не, не съм тотално лишена от романтика, просто бяхме на гости в баба ми, която навърши цели 80 години, да ни е жива и здрава). Та гледам аз порцията и му викам на моя скъп "Боже, боже - кебапчета на Свети Валентин муаме!!!!" Пък той съвсем спокойно отвръща "Че кво им е, бе! Само дето не са огънати във формата на сърце! Ма и правички биват." Това ми припомни как навремето, като бяхме още млади гаджета, Пламен ми направи вечеря - запечен кремвирш във формата на сърце. Брех как му се радвах на тоя кремвирш и колко щастлива бях от жеста, а сега каква претенциозна съм станала. Ма то това е типично за жените - с годините хем погрозняваме, хем по-проклети и кисели ставаме. Вчера, докато пътувахме към баба, не спрях да пиля "Ей, тоя какъв голям букет рози е купил! Ами тая девойка кво огромно мече е получила! Леле, леле ми то всеки втори мъж с цветя!" Пък Пламен само повтаряше "Мишулче (едно от любовните ни обръщения), нищичко не виждам, мило! Нали шофирам!" Колко удобно!!!! Това мъжете толкова избирателно зрение и слух имат! Ще питате "Като толкова му мрънкаш на човека, ти какво му купи за празника?" Е как какво - нищо!
Взе да става неудобно, затова рязко сменяме темата.
Ето какво направих за празника - курабии, ама все за други хора. За нас нямаше. 







И докато сме още на вълна романтика в брачните отношения, да ви разкажа една много сантиментална и показателна случка. Не се препоръчва за твърде чувствителни хора.
Тиха и спокойна вечер. Всъщност нито тиха, защото дечурлигата врещяха както обикновено, нито спокойна, защото у дома такова нещо като спокойствие не вирее. Така че остава само вечер. И тъй - вечер! Пламенчо седи на диванчето в хола, а аз съм полегнала нежно в скута му. Гледаме нещо романтично (аз с огромно желание, той - с дваж по-огромно негодувание). Разчувствах се и почнах тихичко да роня сълзи, а той ме пита "Да не заспа, бе коте!" Учудено казвам "Не, защо?" А той "Ми нещо ми мокрее - реших, че си заспала и точиш лиги!"
По-горе споменах кренвирш, та се сетих и за една друга случка. Няма нищо общо със Свети Валентин, ама е забавна. 
Та преди години, още бяхме само с две деца, тръгвайки си от градинката към вкъщи, решавам да седна в колата отзад при момчетата. По пътя спираме до магазина да купим кремвирши. Веднага обелвам един, че Давид искаше и пак се качваме в колата. Слагам децата да седнат отзад, а аз тоя път решавам да си седна отпред на мястото. Но в момента, в който затварям задната врата, колата тръгва и аз оставам - насред улицата, изумена, с нахапан кремвирш в ръка. Решавам, че Пламен нещо се майтапи и хуквам да търча зад колата, размахвайки нагризания кремвирш. След няколко метра колата спира и аз си помислих, че мен чакат. Затърчах се още по-бързо и тъкмо да ги настигна, ренцето пак отпраши. Пламенчо спрял да се размине с някаква кола. Обезсърчих се леко и дори се ядосах. Майтап, майтап, ама взех да се уморявам. То да тичаш и да вееш кремвирш не е лесно. Но със сигурност е зрелищно. Някъде по това време в колата Давид се размрънкал "Искам кренвирш", а баща му рекъл "Нали майка ти ти дава, кво ревеш!" Тук и Денис се намесил в защита на брат си "Че то мама я няма!" А Пламен "Как я няма, бе?!?!? Къде е?" Децата " Ми остана пред магазина." 
Изводът - добре, че кренвиршът остана в мен, та някой да забележи, че ме няма. Иначе щях да трамбовам пеша до вкъщи.

32 коментара:

  1. Преди да сте я ожалили Бубчето, бързам да кажа, че от магазина до вкъщи е има-няма 200 метра. И все пак се върнах да я взема.

    ОтговорИзтриване
  2. хахахаха, голям образ си просто, умрях от смях с вас:):):)

    ОтговорИзтриване
  3. хахахах, честно със сълзи съм се смяла:D

    ОтговорИзтриване
  4. толкова смешно ми стана, че забравих да кажа, че курабийките са страхотни, но то това не е новина:)

    ОтговорИзтриване
  5. Ей,нямаш равна!Добре се посмях на твой гръб!!!хахахххаха

    ОтговорИзтриване
  6. хахахах, не съм се смяла така отдавна. Даже представих си как махаш с кренвирша :))))))))) Курабийки много нежни :)

    ОтговорИзтриване
  7. хахаха :))) много забавна история :)
    А сърчицата са пекрасни ! Нямам идея как е възможно да ги направиш толкова красиви !

    ОтговорИзтриване
  8. Както ми беше криво и тъпо, така се нахилих като за последно.
    Уж влизам тук да погледам красоти, а все се надявам на някое разказче, което да ме усмихне.
    Благодаря за всичко!!!

    ОтговорИзтриване
  9. Хахаах! Хубава история, върви вярвай, че не е нарочно:) А бисквитките са супер сладурски:)

    ОтговорИзтриване
  10. Боже Бубе попиках се от смях.............няма по забавно семейство и по добра разказвачка чесно!
    Курабетата както винаги са 6+ особено ми харесаха вторите, как ги направи издай тайната на тези невероятни картинки в стар стил....любими са ми!

    ОтговорИзтриване
  11. посмях се от сърце..........а бисквитките са Много красиви!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много сладурски истории! И да не се сърдиш на човека, че не ти е подарил цветя, ти направи ли му курабийки? Поздрави, Мими Пеева

      Изтриване
  12. Със сълзи съм се смяла, че и на мъжо прочетох историята с кренвиршите. :)))Бисквитките изглеждат прекрасно!

    ОтговорИзтриване
  13. Изключително стилни и изпипани сладки, но историите ме оставиха без дъх от смях. Особено тази с кренвирша, много познато ми звучи :)))

    ОтговорИзтриване
  14. Докато не съм се разсеяла да си кажа, че курабийките изглеждат божествено.
    А толкова много и със сълзи не помня от кога не съм се смяла :)
    Благодаря, че го сподели по този начин.

    ОтговорИзтриване
  15. Както винаги първо разглеждам красотите, които си сътворила и след това евентуално чета, ако имам време. Но този път направо ме "разби" :))) От сладките ме впечатли бялото ангелче върху някои от тях, обожавам ангелчета :) А историите ти ме впечатлиха двойно повече! Само мога да се възхищавам на искреността и непринудеността, която "лъха" от тях. Развълнувана ги споделих с моя любим и двамата заедно се смяхме и разпознавахме добре познати черти от нашата love story ;))
    Благодаря за приятните емоции, които "събуди" у нас!
    Д&И

    ОтговорИзтриване
  16. Любче,... с интерес прочетох публикацията ти! Много увлекателно пишеш! Прекрасни и забавни истории!
    Комплимент за курабийките! Изглеждат вълшебно! Никога не съм виждала толкова красиви и весели курабийки! Желая ти прекрасен четвъртък и..... сърдечни поздрави!

    ОтговорИзтриване
  17. Бубе, голям си талант! За разказването говоря, за сладкарстването е ясно! :) Абе, голям си образ и твоят мъж и той!

    ОтговорИзтриване
  18. абсолютно съм фен на семейството ти , така ме разсмя тази сутрин , много много щастие ти желая с твоите оригинални мъже .
    Пепи

    ОтговорИзтриване
  19. Хаха, Бубе, колегите ме гледат странно, а аз чак прицвилвам....... ::) Но пък това е хубавото на семейството! И лиги да си точиш и кренвирш да развяваш - все едно!
    За красотите се изказах в други комуникационни канали :)

    ОтговорИзтриване
  20. Голяма веселба си е при вас :))!
    Сладките са страхотни!
    Поздрави за цялото семейство!

    ОтговорИзтриване
  21. Е, не, паднах от смях! Бубе, невероятна си - талантлива и с уникално чувство за хумор. Текстът - зареждаш, но винтидж сладките са просто удивителни. Аз като видях във Фликр снимката реших, че ми ставаш "колежка" и леко се стреснах :))). Адмирации!

    ОтговорИзтриване
  22. Ако имам правописна грешка в коментара си то това се дължи на сълзите в очите. Така ме разсмя, че ... Иначе бисквитките са един път! Ти това си го знаеш!

    ОтговорИзтриване
  23. Ралица Христова17 февруари 2012 г., 23:01

    Ох, Бубе смях се със сълзи!
    А сладките са изключително нежни и красиви!

    ОтговорИзтриване
  24. Няма такава красота просто... Бубе, последният разказ с кренвирша ме разби - до захлас се смях, а сълзите ми още се стичат от очите :)))

    ОтговорИзтриване
  25. хахахахаха много забавна история, прекрасни сте, много поздрави; много хубаво пишете и мерси че споделяте тук с всички нас; курабийките изглеждат наистина страхотно, приятна вечер на всички

    ОтговорИзтриване
  26. Много се смях на тази истотия... Прекрасна си Буболинке, пишеш страхотно и правиш уникални красоти... Поклон....

    ОтговорИзтриване
  27. Благодаря на всички ви за коментарите и споделеното! Много е приятно когато я има обратната връзка!!! Иначе е малко като глас в пустиня. Виждаш, че има посещения, ама от кого не става ясно.
    Радвам се, че сте се посмяли. И на мен до ден днешен ми е забавно като си припомня случката.
    Отново ви благодаря!

    ОтговорИзтриване
  28. На следваюия рожден ден, да Ви е жива и здрава, я помолете да огъне кебапчетата под формата на сърце и всичко ще е 6 :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да ни е жива и здрава, непременно ще я помоля да огъне кбапчетата! Хихихихи!

      Изтриване
  29. ох, как съм се смяла от сърце с тези истории.... Буболинка, ти си майстор-разказвач! Аз лично бих те посъветвала да се срещнеш с някоя издателска къща и да им предложиш да ти издадат книга с твоите истории в паралел с курабийките, тортите и мъфините..... Всички ще спечелят, най-много читателите :)
    Ivchi

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Че защо им е на читателите да издавам книга, като могат да четат блога и то съвсем безплатно! :) Знае ли човек, може пък някой ден наистина да се разбера с някое издателство и тогава да почна и аз да печеля. Времето ще покаже. Само да сме живи и здрави!

      Изтриване