четвъртък, 26 април 2012 г.

Поствеликденска

Христос воскресе, а аз се затрих! Оставих ви без публикация сума време, но се надявам да ми простите. През последните няколко седмици имах толкова много ангажименти, срещи и работа, че не ми остана време и за писане.
Типично в мой стил ще ви покажа Великденските ми творения със закъснение, но предпочитам сега, отколкото чак догодина или пък посред зима. 
Всъщност, единственото, което спретнах, бяха десетина тави курабии във формата на пиленца, зайченца, яйчица, пеперудки и няколко големи камбанки. Декорирах ги семпло в пастелни цветове. Всичките ги разпратих до най-различни адреси из страната. Част от тях бяха като подарък за позналите творението на Девин, а останалите - за семействата на няколко мои приятелки. Щастлива съм, че успях да ги зарадвам и изненадам за празника. 



А ние посрещнахме Великден на вилата. 
По пътя видяхме щъркели, а Денис оповръща канавките. На горкичкия винаги му става лошо, когато пътуваме сутрин. През годините е маркирал всеки километър от вкъщи до вилата. Добре, че другите двама  нямат тоя проблем, че иначе не ми се мисли за колко време щяхме да ги взимаме тия стотина километра път. 
Времето в планината не беше най-приятното, но все пак ставаше за игри и разходки. За два-три дни Девин успя да пренесе всичката кал отвън вътре за радост на баба си. За да й разнообразим малко, демек да не чисти само кал жената, докато боядисвахме яйцата Давид разсипа кофичката с червена боя на пода. Малко след него татко пък изпусна една бутилка червено вино, която се разби много драматично и отново всичко потъна в червени локви. Сигурно имаше някаква символика в това, но не се наемам да гадая каква точно. 
Иначе яйчицата станаха симпатични. Поне бяха здрави, ако не особено красиви. Тая година случихме на качествени черупки. От 30 броя само две-три се понапукаха леко. А е имало години, в които съотношението е било точно обратното.  


 С първото боядисано червено яйце, както си му е редът, намазах личицата на децата, но малкият суетник Девин остана крайно недоволен. Червеният цвят не му отивал на очите. Трябвало него със синьо яйце да го мацна. Ходи обеснявай, че такъв е обичаят. Добре, че якето му беше керемидено, та поне на него да отива червената боя по бузките, брадичката и челцето му. Но не бива да му се сърдя. Нали точно аз все им повтарям, че всичко трябва да е в тон и да си подхожда цветово - чорапите, панталоните, блузите и т.н. 
И сборването на яйцата не мина без драма. Моето се оказа борак за ужас на Девин, който и за миг не можеше да допусне, че неговото яйце може да бъде помляно. Но го прие доста мъжки - порева, порева и му мина. Ако си мислите ,че мъжете не реват, камо ли на тая възраст, жестоко се лъжете. А Девин определено е от най-мъжествените. 
За козунаците, агнешкото и всичките съпътстващи ги вкусотии изобщо няма да споменавам, че още ми тежат на определени места по иначе стройното тяло. Все се чудя защо след празници кантарът ми прави такива номера и показва с по две-три килца повече. В много обтегнати взаимоотношения сме с него, а тепърва и Гергьовден предстои. 




6 коментара:

  1. Наистина воскресе! Прекрасни са!

    ОтговорИзтриване
  2. Воистина воскресе! Радвам се, че се появи и че ни зарадва с тази толкова весела, забавна, изпълнена с много преживявания за вас, публикация! И какво казваш, "само няколкоко тави" със сладки си успяла да направиш? Хм, аз и една не направих тази година. Въобще в тази насока го раздадох много... хайде, да кажа лежерно, че другата думичка започва иначе с "м". Както и да е. Порадвах се на твоите сладострастни произведения на сладкарското изкуство, посмях се, изпълних очите си с нашарено яйчица, зелена тревичка. Еми, хубаво ми стана! Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И аз ти благодаря, че си наминала и се радвам ,че си се забавлявала. А думичката с "м" защо така се притесняваш да я споменеш? За мен мързелуването дори е блян! Ако знаеш само как си мечтая да мога просто да си седя и да си мързелувам без да се притеснявам и мисля за нищо.

      Изтриване
  3. Е, колко са там няколко тави с курабийки! Ами аз тези тави ги правя за има няма 10-20 години. Много са красиви, а да не пропусна и яичицата - страхотни цветове!
    P.S. Фото шоп или наистина Девин държи цял панер с яйца?!? Аз на моята щуротия/Йована де/ не бих и се доверила.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Честно да ти призная, през последните пет месеца със сигурност съм направила над 1000 курабии, да не кажа и 2000. Част от тях са били за клиенти, а друга - просто за хапване. Децата ми ги обожават и колкото им изпека, омитат ги незабавно. А за фотошоп и дума не може да става. Аз такава програма дори нямам на компютъра. Сега и аз се чудя с кой акъл съм му ги дала тия яйца така да ги държи, ама детето ги опази все пак. Ни едно не изръси на земята. Като беше още бебе (на към 10 месеца), за първия му Великден му дадохме цяла купа с над 20 боядисани яйца да видим какво ще направи. В началото ни гледаше доста подозрително и се чудеше къде е уловката. Съвсем боязливо счупи едно яйце в пода и като видя, че не му се караме, а точно обратното - радваме му се, ела да видиш как се развихри. След половин час нямаше едно здраво яйце, а целият хол беше като след бомбандировка. Нямаше къде да се стъпи от разпльокани яйца и черупки. А сварен жълтък, размазан по пода, как се чисти да не ти разправям. Ама поне детето си напарви купона, а братята му бяха в див екстаз от цялата тая свинщина и вандалщина.

      Изтриване