понеделник, 2 юли 2012 г.

Хайде на пържолките!

В горещите летни дни няма нищо по-приятно от разхлаждащ резен сладка диня, малко хрупкави черешки или сочна праскова. Но само на плодове лично аз не мога да я карам. Винаги съм спадала към оная група животни, дето без месце не могат. Ако и вие не можете да откажете на тлъста препечена пържолка, значи днешната порция е за вас.
Тази торта правих по молба на Галя като подарък изненада за рождения ден на съпруга й Георги. Вече няколко пъти съм ви запознавала с това прекрасно семейство. Първата торта, която правих за тях, бе послучай рождения ден на малката им дъщеричка Калина - тортата с Червената шапчица. После дойде ред и на тортата с лалетата, с която Георги зарадва Галя. След нея правих футболна торта и за сина им Бойко, която още не съм ви показвала. Както е видно, остана само Георги без торта от мен, та беше крайно време да поправим тази черна несправедливост.
Желанието на Галя бе да му спретнем торта, копие на любимото му ястие, което обичал да си поръчва в едно столично заведение - печени свински ребърца, сервирани върху дървен сач в компанията на разрязан на четири домат и забит в дъската нож. Да си призная честно, ребърцата ми се видяха доста сложни за изпълнение, затова минахме на вариант пържолка. Галя ми даде карт бланш да се развихря и да обогатя "гарнитурата" с каквото ми хрумне. Само това и чаках. Набелязах си разни вкусотии и започнах да ровя за снимки из нета. Когато имам от какво да гледам ми е много по-лесно да работя. За някои от зеленчуците ползвах и истински мостри. Всичко правих с ръце и с помощта на едно малко ножченце и клечки за зъби.
Пържолата, хлебчето, лука, лимончето,марулята, доматките, царевичката и репичката ги направих от бял фондан и след като изсъхнаха ги оцветих. Признавам си, голямо рисуване му ударих.

Най-трудно ми бе с хлебчето. Исках да има максимално реалистичен вид. Наложи се да мацотя поне с пет цвята, за да се получи преливането от по-бледа към по-изпечена коричка. Гордост са ми трохичките, които се виждат в разрезите. Направих ги като разчовърках тестото с клечка за зъби. Мисля, че се получи много яко. (скромността ми е първа природа!!!хихихихи!).

 Много се кефя и на кокала на пържолката, макар по снимките да не ми се вижда толкова "истински" както на живо. Самата пържолка малко по-сухичка ми се получи от желаното. Обичам по-шаренкото месце. А най-много се кефя на пръжки - ама такива истински, мазнички и хрупкави. Цяла зима си купувам сланинка от месарския магазин, режа си я на малки кубченца и си я запържвам до златисто, а после си я хапвам като семки с огромна наслада. Верен привърженик и последовател съм на идеологията "Вие ми дайте свинско и винско, па ме чекайте да умра!" А като диетолог уважавам най-много Алф (онова косматото трътлесто извънземно), който веднъж сподели, че яде от всичко по колкото иска. Лин (девойчето от сериала) го пита "И така отслабваш!?!?", а той "Мислиш ли????"


Царевичката я оформих като първо направих кочанчето, а после отгоре редих зрънце по зрънце. Оцветяването беше лесно - минах всичко с жълто, а след това нанесох и изпечените участъци (пак ползвах пет-шест цвята, за да докарам максимално реалистичен вид). Масалцето също много ме радва - резките и къдравкото в края му направих с един назъбен инструмент, на който не му знам името. 
Embarassed

Най-голямо предизвикателство несъмнено бяха резенчетата домат. Първо си направих топка от фондан с размера и формата на истински домат и после я разрязах на четири резенчета. Да режеш нещо, което лепне по ножа и се деформира при най-малкия натиск, си е сложна работа. След рязането почна голямото моделиране. Исках да направя всяко ръбче, вдлъбнатинка и извивка максимално реалистични, а това не беше особено лесно, защото фонданът бързо се разпльокваше от жегата и влагата. След като ги пооформих що годе прилично, се отдадох на забавната част да им придам цвят. Оцветявах ги повече от час. Гледах от истински домат и се стремях да постигна всеки нюанс и светлосянка, а те се оказаха доста. Да не повярва човек, че в нищо и никакво доматче могат да се видят толкова много цветове - от почти бяло, през бледо розово и оранжево, та чак до наситено червено. А сърцевината, погледната по-детайлно, се оказа истинско предизвикателство.  Не ми се получи така както исках, особено жилките със семенцата, но все пак приличаше на домат. "Лигавата" сърцевина постигнах с кристалина, която придаде доста реалистичен вид на нещата. Кристалината е почти безцветно, прозрачно желе, което се ползва често в сладкарството. С него, например, се гланцират живите плодове, с които се декорират тортите, за да не почерняват и да изглеждат бляскави и сочни.

Чушките и картофките направих от предварително оцветен фондан, съответно в зелено и в жълто. Спретнах ги за минутки. За картофките разточих по-дебел лист захарно тесто и с нож нарязах дълги прави пръчици, които в последствие пооформих в краищата и леко извих, за да приличат на пържени картофчета. Като позасъхнаха на места ги минах с лек нюанс на кафявото, за да имат по-препържен вид по крайчетата и ръбчетата. Чушлетата се оформят много бързо и лсно. По-пипкави са само дръжчиците, защото листенцата са им доста мънички и деликатни, а трябваше да ги оформя с пръсти. След като бяха готови ги дъстнах с тъмно зелен дъст. Дъстове се наричат боите на прах, които се нанасят на сухо с помощта на мека четка и придават много завършен и реалистичен вид на нещата. Накрая ги минах на пара, за да фиксирам боята и да им придам блясък. 

При ножа първо оформих дръжката. Гледах от истински нож, който Пламен сантиментално си пази от казармата. Във вече готовата дръжка пъхнах дълъг дървен шиш, към който залепих острието двустранно, така че да скрие шишчето, което остана да стърчи само в края на острието. След като изсъхна добре, нанесох няколко пласта сива боя металик (подарък ми е от Вал, за което много й благодаря!). Боядисването ми отне два дни, тъй като трябваше да го правя първо от едната страна, а като засъхнеше - и от другата. И така още два-три пъти. Накрая стърчащия край на шиша забих в тортата, та ножът да стои изправен. Като цяло не си го харесвам особено, ама толкова си мога. 

"Дървеният" сач е изцяло от захарно тесто. Разточих го по-дебелко и с помощта на капак от тенджера изрязах във формата на кръг. Направих и една вдлъбнатина, та да има по-истински вид. Отгоре го минах с ножа, за да му направя резки, а после го оцветих. Не съм доволна от оцветяването, защото ми стана много шарен и в доста наситени цветове. Щеше ми се да има по-натурален дървен вид и да изглежда по-захабен. Но при толкова много храна отгоре почти не се вижда, така че няма да се тръшкам излишно.
 Листата марулка са ми супер любими! Тях си ги рязах и оформях на ръка като гледах от истинска маруля. Постарах се да направя всакя къдравинка и сгънка. Суших върху намачкано алуминиево фолио, което позволи да придобият максимално реалистичен вид и форма. Оцветих в преливащи нюанси на зеленото, като използвах дъстове, които след като нанесох върху листата, минах отгоре с малко алкохол. Така хем цветът стана по-наситен, хем листата изглеждаха мокри. 

Лукчето си мислех, че ще ми е най-лесно, но се оказа точно обратното. То беше единственото нещо, което правих цели три пъти докато постигна желаната визия. Но мисля, че се получи добре. Първоначално то също беше изцяло от бяло захарно тесто. Правих всяко перче отделно и напластявах, както си е при истинския пресен лук. Накрая оцветих и готово.


За лимончето ползвах истинско резенче, от което да гледам. Трудно беше оформянето на сърцевината, заради отделните фрагментчета, но горе-долу се получи.
Относно самата торта идеята ми беше да е като маса с бяла покривка и покрая да има типична българска шевица. Това означаваше да си разточа фондана, да го изрежа с големината на кръг, който да пада върху тортата като покривка и още преди да съм го метнала, покрая да изрисувам шевицата. Но рисуването на нещо толкова детайлно щеше да ми отнеме страшно много време, през което захарното тесто да изсъхне и впоследствие, при слагането му върху тортата, да се напука и начупи. Другият вариант беше първо да метна покривката, пък после да рисувам, но това ми се видя още по-невъзможно и сложно и се отказах. Реших да мина по най-тънката лайсна и да си облека тортата по стандартния начин, а отдолу да я обкантя с ширит с мотиви на народна шевица. За щастие намерих такъв в една кинкалерия и то само два часа преди да си предам тортата. Бях супер щастлива!!! А ето я и нея в цялата й прелест! Да ви е сладко в най-буквалния смисъл!


Така и така сме на вълна зеленчуци, иска ми се да ви покажа и някои от любимите ми снимки на тази тема. Преди години страшно се забавлявах да щракам с фотоапарата всякакви плодове и зарзават. Снимките са абсолютно натурални - нямат грам обработка и са правени с едно малко апаратче, но въпреки това много си ги обичам. 
 












 


 

37 коментара:

  1. Tакова изпълнение рядко може да се види!!! Бубе, сигурно си го прочела вече безброй пъти, но ти си изключителен талант.Няма нещо от продуктите, което да не е като истинско.Аз не искам да ги изброявам един по един,защото всеки е уникален. Четейки разказчето ти, през цялото време се питах колко ли време ти е отнела тази торта.Получила се е жестоко,благодарение на многото качества които притежаваш. Желая ти здраве и късмет!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Люси! Като време не мога точно да кажа колко ми е отнела, защото в продължение на няколко дни си правех по нещичко. Но със сигурност са били доста часове, защото аз не мога да работя бързо. Добре, че съм много нетърпелива и любопитна да разбера какво ще се получи на финала, та това ме кара да действам малко по-експедитивно. Иначе много празя да се юркам. Предпочитам да работя бавно и спокойно и никой и нищо да не ме пришпорва. За жалост все нямам толкова много време, колкото би ми се искало, но пълно щастие няма. :)))

      Изтриване
  2. Бубе,страхотна торта. Всичко е от истинско по-истинско. А разказано от теб звучи като детска игра, но аз съм твърдо убедена,че далееееч не е толкова лесно. Да му завиди човек на Георги с такава страхотна маса.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мерси, Ани! На Георги бих му завидяла, ако всички тия неща бяха истински, а не от захарно тесто. На него човек може да му завижда или по-скоро да му се радва (мразя думата завиждам)на прекрасната съпруга и семейство. Дано са много щастливи заедно още мнооооооооого години и все така да се обичат и да си правят хубави езненади един на друг!!!
      А правенето на торти не винаги е лесно. Има дни, в които нещата хич не спорят. Тогава знам, че просто трябва да се откажа и да не се нервирам, а на следващия ден да продължа наново. Драма е, ако нямам възможност да чакам до следващия ден, защото времето ме притиска. Тогава наистина работата се превръща в кошмар. Иначе е много приятно и забавно да творя разни нещица от захарно тесто, а когато ми се получат както искам, съм наистина щастлива и подскачам от радост.

      Изтриване
  3. Е ТОВА ВЕЧЕ Е ПРЕКАЛЕНО! Златни ти ръце Бубе!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. А, не така! Нищо не е прекалено!!! Благодаря ти от сърце! Винаги съм се дразнела колко съм вързана в ръцете (това го казвам съвсем сериозно), а сега разбирам, че е било защото са ми златни. Хихихих!

      Изтриване
  4. Леле, Бубе, ти си не-човек, това е. Марулите са ми любими на мен!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ееееееееее, такова признание точно от теб е нещо наистина голямо. Докато снимах тая торта през цялото време си мислех за теб и така ме беше яд, че не ти си човекът с камера в ръка. Дано фотографиите ми не те дразнят много, макар че се съмнявам силно, ама айде! На марулките и аз много им се радвах още докато бяха само от бяло захарно тесто, но после с оцветяването малко ги прецаках. Щеше ми се да имат малко по-реалистичен цвят, но със сухите бои ми е трудно да догаждам точните нюанси.

      Изтриване
  5. Много се развълнувах....за пореден път ме просълзи!
    Благодаря ти от сърце!
    Толкова е хубаво, че те има!

    Г+Г+Б+К :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И аз ти благодаря, защото тая торта я има точно благодарение на теб. Чакам снимка на Георги с тортата, та да го постна в Красиви и щастливи.

      Изтриване
    2. Невероятно, загубих ума и дума.
      Има един Бъди, който прави торти, направо можете да се мерите с него, че сигурно и да го заминете.
      Не усетих как минаха два часа докато разглеждах чудесата Ви.
      Просто невероятно, а и описанието Ви, разказите...
      Наистина нямам думи. Да сте жива и здрава да ни радвате семейството си и нас - Вашите почитатели.

      Изтриване
    3. Много се радвам, че ви е било забавно и приятно на страниците на блога. Заповядайте отново!

      Изтриване
  6. Еееее,не!!!!Невероятно истинско и реално!!!!Всяко нещо пипнато,всеки детайл изчистен....от пържолката,само дето не е потекъл златист сок,хлебчето е като току-що извадено от фурната-зачервено и хрупкаво,а зеленчуците...ако ги оставиш на масата,някой спокойно може да тръгне да си прави салата с тях. Супер е!!!
    Хриси

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да бе, тая пържолка и на мен малко сухичка ми се вижда, ама нали и без друго не беше за мен. Няма да тровя здравето на човека с мазнотии я!!! А за другите неща много се страхувах някое от децата да не ги вземе за истински и да ги хапне. Те много обичат да ме сдухват така "Мамо, без да искам помислих еди кво си за истинско и го хапнах!" Всеки път изтръпвам, макар да знам, че само ме гъбаркат.

      Изтриване
  7. Бубе, абсолютно ненадмината! И няма да коментирам тортата повече след всички други суперлативи! Обаче да кажа, че снимките ти са съвършени. Дай някой урок по предметна фотография (в свободното си време)! Надя/Жоро/Марта

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е, чак ненадмината не съм. Има толкова добри момичета, които правят и далеч по-готини торти. А снимките ми пък са последното нещо, с което бих се гордяла. В случая са сравнително добри, но явно и светлината ми е била добра. Напоследък по препоръка на Миленка (фотографката)ползвам едно бяло платно за отражател и така снимките стават наистина по-качествени. Но то и фотоапаратът ми е толкова смотан, че каквото и да правя, все тая. Целувки и на трима ви!

      Изтриване
  8. Е тук вече останах наистина без думи!!!!Наистина!Няма да повтарям и аз колко е велико това ,което си сътворила,но ме срази!Сача до последно мислех ,че е истински!!!Невероятно!!!!!!Само да можеше да ми видиш изумената и възхитена физиономия:)))))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, но ми се струва, че може би съм те заблудила неволно. Това голямото дървено си е истинска дъска - въртящата се работна дъска, която ползвам за направата на всяка торта. Захарният сач е това по-малкото кръгче, с вдлъбнатия улей. Съжалявам, ако съм те подвела и съм получила възхищението ти незаслужено.

      Изтриване
    2. Точно захарния сач имах предвид!Възхищението е напълно заслужено!!!тортата е уникална!!!!

      Изтриване
  9. УНИКАЛНО,СТРАХОТНО,УДИВИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ!!!Люба шапка ви свалям!!!Много истинско ,красиво реално!Голямо БРАВО! ваша почитателка Мая :)

    ОтговорИзтриване
  10. woooooow! it's just like a real vegetables!!! I'm impressed with your talent!!!

    ОтговорИзтриване
  11. Ралица Христова11 юли 2012 г. в 13:31

    Уникална торта! Ако под страхотния сач нямаше торта бих се заблудила, че това не е пържолка с гарнитура! :) Разкошна е!
    Царевичката и хлебчето са ми любими!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много ти благодаря, Рали! Аз милион пъти бих предпочела истинска пържолка пред торта, но пък винаги след като си хапна ми се приисква и десертче. :)))

      Изтриване
  12. Здравей Люба.Много те харесвам и се уча от теб.Ще си позволя да отправя малка забележка към вида на пържолката-неестествено изглежда на фона на перфектните зеленчуци.Печената царевица просто ме разби.Нали няма да ми се обидиш?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Оооооооо, никакво обиждане! Да не съм пубертетка в шести клас! Всеки има право на мнение и аз винаги уважавам и критичните забележки. Така че мога само да ти благодаря.

      Изтриване
  13. Ралица Христова25 юли 2012 г. в 15:20

    Бубе, докато разглеждах днес, сина ми видя тази торта. Реакцията му беше: "Ехааа, каква е тази ПРЪЖОЛКА :), а лимона сигурно е вкусен? Той не близва лимони, но такъв не би отказал :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. ПРЪЖОЛКА - хахаха! Много обичам как децата произнасят определени думи. Една от любимите ми на Давид беше "кангунбер", което означаваше "хамбургер". А лимончето ми определено е най-сладкото! Тъй че със сигурност ще му хареса на детето. :)

      Изтриване
  14. О просто останах без думи...Няма 2-ри такива златни ръце...Искрено се възхищавам на таланта ти и умирам от удоволствие докато разглеждам произведенията ти...тортата със зайчето е просто Уникат...:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мерси, Гери! Но златни ръце има много. Познавам толкова талантливи български момичета, които творят уникални торти. От сума време се каня да спретна една публикация, посветена на тях и все не намирам достатъчно време. Но се надявам един ден да го направя.

      Изтриване
  15. Аз да си призная помислих, че това са си истински картофки и пържолка! Продължавай да изненадваш дори себе си : )))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти! Това с изненадването е най-хубавата част. В мига, в който спра да се изненадвам сама себе си, спирам окончателно и с тортите. Няма да ми е интересно и забавно просто.

      Изтриване
  16. Бубе, въпреки че вече съм виждала тази торта на фотоапарата и бях шокирана още тогава от натуралния вид на храната, сега отново с отворена уста се задзяпах! Всеки детайл е изпипан наистина до СЪВЪРШЕНСТВО!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ей, ама колко хубаво ни беше тогава, а?!?! Искам пак да ми дойдеш на гости и да си бъбрим ли бъбрим. А за тортата - благодаря ти много за високата оценка. Целувки!

      Изтриване
  17. Без думи ме остави тортата ! Гледах , четях и не вярвах ,че това не е изстински зарзават :) ! Комплименти от сърце за майсторството !
    С поздрав !

    ОтговорИзтриване