понеделник, 26 ноември 2012 г.

За тебе, бебе!

Знам, че заглавието ви звучи познато - слоугън е на една реклама за бебешки прах, която се върти по телевизиите. Но днешната публикация няма нищо общо с прахове и реклами. Просто нещата, които ще ви покажа, са правени за бебета. А решението да избера точно тях бе породено от една случка от вчерашната неделна утрин. 
Всяка сутрин в събота и неделя, по някое време Девин дотичва бос и по пижамка до спалнята ни и се мушва в леглото при нас. Гушва ме, целува ме и ми казва "Обичам те, мамо!" После се обръща към баща си и ритуалът се повтаря, но с малкото уточнение "И тебе те обичам, тате, ама мама - повече!" Е как да не се размажа от удоволствие и да не съм най-щастливата майка на света!!!! Поне за през уикенда.
И вчера традицията беше спазена. Докато се гушкахме и глезотехме в леглото, попитах Девин какво е сънувал. Той се поогледа и в мига, в който видя едно цветно стъкълце на нощното шкафче, развинтеното му въображение веднагически изфабрикува сън. "Сънувах, че молим вълшебния камък да ни сбъдва желания." Девин си е въобразил, че въпросното розово стъкълце е магически диамант, който може да изпълнява желания. "И какво си пожелах в съня ти?" полюбопитсвах аз, а той отвърна "Да си имаш ново бебе." "И ще ми се сбъдне ли сега желанието?" продължих да любопитствам. "Не, разбира се!" бе категоричен той. "Нали знаеш, че за бебе трябва още нещо, само желание не стига!" Изтръпнах. Нима имаше предвид секс?!?!? Плахо попитах "И какво е това още нещо?", а той с вещината на мъдрец отвърна "Нужна е и магия." 
Та съм длъжна да се обърна към всички вас, които мечтаете за бебе. От нас с Девин да знаете, че само желание не стига. Нужни са и секс, и магия! А ние ви стискаме палци мечтата ви да се сбъдне. Ако трябва, ще помагаме с магическия камък.
А сега и малко разяснение по темата. Девин от години ме врънка да му родя едно мъничко бебенце, та най-накрая и той да бъде батко. Някак не било честно братята му да са батковци и то лоши (според неговата преценка), пък той да не е. Интересното е, че подобни мрънканици съм слушала и от другите двама. Когато имахме само Денис, той много искаше да му родим братче, та да има с кой да рита футбол. Когато изпълнихме желанието му, разочарованието му беше пълно. Детето сигурно е очаквало да му донесем от родилния дом готов оформен футболист с екип на ЦСКА, а не някакво ревящо и неподвижно вързопче. Но прие мъжки нещата и търпеливо зачака "бебето" да порасне и тогава да ритат заедно. За негово нещастие брат му Давид ненавижда футбола и сега вместо да ритат топка, просто се ритат един друг. Щом Давид порасна и той взе да пробутва разни идеи за малко братче. Но Денис, от позицията на врял и кипял в тия работи, го открехна, че тая история с братчето е като да си пъхнеш таралеж в гащите. В началото било добре - бебетата били сладки и повечето време спяли, ама после ставало лошо. Почвали да ходят и да ти пипат всички играчки. Заедно стигнаха до извода, че ако ще им раждаме още едно бебе, то задължително трябва да е момиче - хем да не се интересува от момчешки играчки, хем да не ги бие като порасне.  Какво да правим? Нямахме друг избор, освен да им обещаем сестричка. Но обещанието ни беше в стил "човекът взе парите и каза Ше видим". С баща им нямахме никакво намерение да работим по въпроса. Докато един ден не бяхме разкрити. На връщане от работа звъннах по мобилния на Пламен да го питам трябва ли да се купува нещо. Той каза "хляб и презервативи". Денис, който по онова време беше само на 6 години, дочул разговора ни и моментално скастрил баща си "Е, браво! С тия презервативи има да чакаме за сестричка!" 
Сестричка така и не дочакаха, защото както знаете за тяхна зла участ ги снабдихме с още едно братче. Нямаха късмет децата и това си е.
Но стига съм ви занимавала  с нашите бебешки истории. Крайно време е да ви представя героите днес. 
Първо ще ви покажа едни декорирани бисквитки, които правих за партито на едно още неродено бебенце. За България това е нещо нетипично, но на запад бейбишаурът си е традиция. Там хората явно не страдат от суеверия и не виждат нищо лошо в това да празнуват още преди бебето да се е появило на бял свят. А и от чисто практична гледна точка, ритуалът изглежда доста разумен - предварително получаваш под формата на подаръци всичко по-необходимо за отглеждането на едно бебе. А при нас чакаме да се роди и  докато е още в родилното, бащата и бабите се юрват да купуват всичко - дрехи, биберони, креватчета, коритца... Пък после младото майче неблагодарно дудне "гледай пък свекито какви ужасни ританки е накупила, моля ти се, а тоя моят купил кошчето от 200 лв при положение, че изрично му казах да вземе това от 500." Е няма угодия - хем ни е страх предварително да си напазаруваме, хем после сме недоволни от избора на другите. Остава ни утехата, че поне на погачата подаръците ще си ги бива. Но за гостите избора на подарък се окзва трудна задача - ми че то бебето вече всичко си има. Няма 40 дни да го държат голо и босо и без обзавеждане и аксесоари, я! И все пак дрешките се явяват най-разумният вариант - винаги има нужда от тях и колкото повече, толкова по-добре. Ама половината гости (обикновено тия , дето още не са имали деца и нямат представа, че бебетата растат с часове) пристигат с дрешки за новородено, дето се оказват твърде малки за наддалото кило и половина и пораснало с 5 сантиметра още през първия месец човече. Другата половина (перспективно мислещите) подаряват по-големичък размер - да речем анцуже за детската градина или костюмче за първия учебен ден. И в крайна сметка детето си остава с грозните ританки, накупени му с такъв ентусиазъм от бабинка  (да припомня -  не коя да е баба, а бабата по линия на бащата). За майчето какво друго остава, освен да изхвърли вече отеснелите й дрешки отпреди бременността, та да освободи място в гардероба за торбите с бебешки дрехи. В едната половина подрежда малките (няма да ги изхвърля, ще се пазят за второ), а в другата слага големите с надеждата да се сети да ги извади като им дойде времето.
Но независимо коя традиция се спазва, важното е да се раждат здрави и щастливи бебета. А в нашия случай е точно така. На бял свят се появи едно прекрасно и сладко момиченце на име Ема. Да е живо и здраво!

 




А декорирането на курабийките ми достави истинска наслада! За направата на бебешките  мотивчета си купих специални резци и ползвах един молд, с който Вал бе така добра да ми услужи. Постарах се всяка една курабийка да е различна, а накрая ми беше трудно да си избера фаворит. И все пак за най-стилна считам кръглата бяла с розовата количка и розата, а за най-сладурска - квадратната с бебешките крачета и маргаритката. А вие избрахте ли си любима? 
Всяка курабийка, общо 30 на брой, опаковах в целуфанче с панделка, а всички заедно подредих в красива подаръчна торбичка във формата на кошничка. Стана изключително стилен и мил подарък, който моята приятелка Зорница отнесе на бебешкото парти. 

И следващата ни героиня е една приказно красива бебка на име Белла. Тя е дъщеричка на Божана и Живко, по молба на които съм правила не една и две торти. Но тази определно бе най-специалната и най-мечтаната торта, която някога са искали. Нали бе за тяхната първа рожбичка, очаквана с толкова много трепет и любов. 
За мен бе повече от удоволстви да я направя и вложих цялото си сърце и душа.
Първоначално идеята на Божана бе тортата да представлява пет кубчета и на всяко да има изписана по една от буквичките от името на Белла. Но преценихме, че за да се поберат на стандартните подложки, с които разполагам, кубчетата трябва да са доста малки и тортата няма да стигне за всички гости. А по-голяма подложка нямаше как да влезе в хладилника ми. Предложих на Божана да поръча тортата в някоя сладкарница, където големината няма да е проблем, но тя категорично отказа. Държеше аз да я направя и никой друг.  Затова стигнахме до компромисния вариант да си бъде стандартна торта на два етажа. Аз пък тайничко реших, че мога да изпиша името върху кексчета, като допълнение към тортата. За вкус Божана си избра торта с банани, крем брюле и крем маскарпоне, а дизайна остави изцяло в мои ръце. Исках всичко да е максимално изчистено, нежно и деликатно. Спрях се на класическата комбинация от слонова кост, розово и бяло - типична за момичешка бебешка торта. Моментално ми хрумна идеята за бебенце в цвят на роза. Оказа се, че и поканите за партито са със същия мотив плюс много пеперуди. Рози и пеперуди - идеално! Нямах търпение да започна тортата. Специално за случая си купих силиконов молд за бебенцето, пачуърк кътърс за пеперудите и хартиени формички на пеперудки за кексчетата. Голямата роза направих от пластмасова топчица, която опаковах в захарно тесто и отгоре налепих множество листенца. Добре, че е в розово, защото иначе спокойно можеше да мине и за зелка. :) Мъничките розички направих с помощта на молдчета, а белите мотиви между тях изрисувах с боя. Най-много ме затрудниха пеперудите. Ненавиждам работата с пачуърк резци!!! С дни се борих да измайсторя необходимото ми количество пеперуди, но най-накрая успях. Другата ми сериозна драма бе пришиването на копчето-брошка към сатенената панделка. Знаете, че с иглата и конеца съм тотално скарана и подобни задачки ме ужасяват. Колко ли не се молих на Пламен да свърши тая работа вместо мен. Прибягнах дори до методите на Том Сойер "Ех, мило, само ако знаеше колко е готино да си шиеш копченца! Ама я чякай! Ми че то веднага можеш да разбереш. Ето, вземи да пробваш!" Но Пламен не поддаде. Наложи се аз да се мъча. И криво-ляво успях. Като цяло съм супер доволна от крайния резултат. Тортата стана точно такава, каквато си я представях. И Божана много я хареса, а с кексчетата определено успях да я изненадам приятно.
Расти здрава и красива, Белла! 





Изпращам по една целувчица на всички малки бебчета.

43 коментара:

  1. Бубе,не знам на кое да се зарадвам първо- на историята или на тортата;-) И друг път съм ти го казвала- пишеш толкова забавно и увлекателно,че човек няма начин да не прочете всичко;-)
    Всички бисквитки са страхотни и на всеки би било трудно да хареса само една;-) А тортата..тортата..е просто вълшебна! Като от приказките! Направила си розата толкова истинска ,че мога да си представя аромата и! Поздравления за поредната красота!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ех, Дани! Всичко това, изречено от теб, звучи като балсам за ушите ми. Какво да кажа, освен, че те обичам и прегръщам силно.
      По повод на писането - доставя ми удоволствие да го правя. Когато съм била малка са ми правили прощъпулник и съм взела от купчината с предмети именно химикалката. Може би затова така ме влече писането, а и драскането (дай ми лист хартия и писалка и ела да видиш чудо!). Радващото е, че има и кой да ми чете писанията и това да му е приятно и забавно.

      Изтриване
  2. Всичко, което исках да кажа Дани вече го е казала... наистина си невероятна - артист човек! Браво ! Продаължавай да ни радваш : )
    Меги

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Меги! Много си мила!!!

      Изтриване
    2. Здравейте Бубе, тортите ви са просто прекрасни, просто нямам думи. Пиша ви за пръв път, по повод рожденият ми ден , който е утре (08.08) Бих искала да се свържа с вас, но това е единственият начин, тъй като не знам от куде да ви намеря телефонният номер. Много силно бих искала точно вие да направите тортата, която искам за рожденият си ден. Разправях се с моят приятел, цял следобед , поневе ,той не рабира , колко е важно това за мен, и че съм готова да не си празнувам рожденият ден ако няма достойна торта на него, за мен тя е символът, на събитието и значи много за мен. Аз съм актриса по професия и съм човек на изкуството, за това виждам смисъл в това, докато той е много по-различен и прагматичен и за него това не е най-важното. Отчаяна съм и даже нямам желание да празнувам след спора ни, който продължи дълго. Страшно много ми се иска да мога да установа контакт с вас и ако можете вие да направите тортата за рожденият ми ден , но се опасявам , че няма да стигне останалото време. Все пак ако успеете да видите съобщенито ми Ще се радвам да ми отговорите.
      Наталия Каракулева

      Изтриване
    3. Здравейте, Наталия! За съжаление едва сега виждам написаното от Вас и бързам да Ви честитя рождения ден! Пожелавам ви всичко най-добро , много здраве и много щастие.
      Така или иначе торта нямаше да мога да ви направя, но се надявам и без нея да сте имали един прекрасен и незабравим празник.

      Изтриване
  3. Прекрасно! И разказът, и снимките пълнят очите и душата...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много благодаря! За никого не е тайна, че обожавам бебетата и когато творя за тях, се чуствам наистина специално. Предполагам, че това си личи и наистина се радвам, че по този начин мога да изразя цялаат си любов.

      Изтриване
  4. Здравейте,Люба,

    От известно време следя блога ти и се любувам на красотата,която твориш тук.Отдавна искам да ти кажа,че си страхотна и се възхищавам на таланта,
    усета и търпението ти !Поздравления !Пожелавам ти много творческо вдъхновение !Ще продължа да се отбивам тук,когато искам да видя нещо красиво,а за вкуса-изобщо не с съмнявам !

    Живка.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Живка за високата оценка и за прекрасните пожелания! Много се радвам, че тук ти е приятно. Винаги си добре дошла!
      А за вкуса е наистина кофти, че няам как да почерпя всяка една от вас с нещо сладичко. Не веднъж съм си фантазирала как организирам среща на по тортичка вкъщи и каня всеки, който иска да заповяда. Ама да разполагах с голям и красив двор, та да си го позволя... Уви, живея в апартамент.

      Изтриване
  5. Нямам думи, произведения на изкуството са това. Просто не си представям как бих могла да ги изям. Уникално е, Буболинке.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. То това с декорираните курабии е голям проблем. Повечето хора май изобщо не ги възприемат като нещо за ядене. Колко познати имам, дето съм им подарявала курабии и вместо да си ги хапнат, си ги държат за красота. Виж, децата не се и замислят - с такъв кеф си ги папкат. Сещам се като бях правила курабиите във форма на мъфинчета за ЧРД на Давид. За всяко дете от класа му бях опаковала по една. Като се прибра от училище, Давид видимо притеснен ми каза "Мамо, имам да ти кажа нещо, ама не знам дали ще те зарадва или натъжи. Децата много харесаха курабиите, ама си ги изядоха. Никой не си я запази за красота. " Толкова смешно и мило ми стана!!!!

      Изтриване
  6. Бубе и бисквитките са разкошни, и тортата е невероятна, и разказът е страхотен. Само не разбрах как успя да избереш най-стилната и най-сладурската бисквитка измежду всичките?! Аз гледах, смятах, преценявах и така и не успях да взема решение - ми те всичките са прекрасни! Смятам, че несправедливо подценяваш останалите :). Ееееех, размечтах се бебе, бейби шауър, бисквитки и торта от Бубето.... :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Еееееееее, ти пък сега! Не съм ги подценила. Ясно е, че и останалите много си ги харесвам - нали аз съм ги правила и то с толкова желание, старание и любов! Готиното е, че и момчетата и мъжа ми си имаха фаворити. Много обичам, като се интересуват от това, което правя. Всъщност, като изключа най-големия ми син Денис, останалите винаги изказват мнение и дават оценка. А това е супер, защото мога да видя нещата и през техните очи. Не рядко критиките и забележките им са много на място и мога само да се поучавам от тях.
      А за размечтаването - какво по-хубаво от това! Ако ти е нужен вълшебният камък, само свирни! :)))

      Изтриване
    2. Мииии, то само с вълшебния камък едва ли стават нещата :))))), ама да знаеш, че ако все пак станат, няма да можеш да се измъкнеш и ще правиш и бисквитки, и торта, че и на бейби шауър може да те отвлечем :)!
      Иначе мъжката част няма как да не се интересува от нещата, които правиш защото ти наистина си вълшебница! Могат само да се гордеят с теб! Пожелавам ти усмихнат и изпълнен с положителни емоции ден!

      Изтриване
    3. А бе и аз се съмнявам в способностите на тоя камък, ама няма да развалям кефа на детето, я! Щом си вярва, така да бъде. А за бейбишаур хич няма да се наложи да ме отвличате - първа писта съм на такива мероприятия. Ти само го организирай!!!:)))
      Искрено се надявам децата ми да се гордеят с мен (независимо дали заради тортите или по друга причина). Толкова много ги обичам, че не бих си позволила да ги разочаровам при никакви обстоятелства.
      Много усмивки и за теб!

      Изтриване
  7. Бубе, този Девин е един Малък принц, много е мъдро това дете!Да ви е жив и здрав!!!
    Тортата е невероятна!Толкова е нежна и ефирна....просто нямам думи!
    Целувки, Илияна

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, да! Девин е наистина много специален в някои отношения. Изключително интуитивен е. На моменти звучи така, сякаш е надраснал многократно годините си. А най-хубавото му е, че е много нежен и любвеобилен.
      Радвам се, че тортата ти харесва!

      Изтриване
  8. Бубе, и друг път съм ти споделяла,без да пренебрегвам готините ви батковци,че Девин,определено ми е фаворит. Хммм,дали пък да не помоля да ми го заемеш за проводник на желанията, въпреки категоричността му ....хи-хи.
    Много кукленски бисквитки, а тортичката на Белла е просто беллисима-приказна и изпълнена с магия!
    Хриси

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ти само кажи и веднага ти го заемам! Ма ми се щеше и батковците да вървят с него в комплект. Дето се вика - взимаш едно, получаваш три! Виж само ква далавера!!!! Пък през това време аз и Пламенчо дим да ни няма на някое тихо, романтично и приятно местенце. :))))) За другия уикенд навита ли си??? Хахахаха!
      Целувки!

      Изтриване
  9. Здравейте. от много време следя с удоволствие блога ви, но за първи път Ви пиша. Бисквитките ме оставиха без дъх. А уж съм подготвена от всички красоти които показвате. Абсолютно съм категорична - това са най-красивите сладки на света! Адмирации!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много ми е приятно, че следите блога с удоволствие. Радвам се и че сте ми писали. Аз лично и по-сладурски бебешки курабии съм виждала, но и моите много си ги обичам. Обожавам да декорирам бисквитки, защото всяка е като бяло платно, което чака да бъде изрисувано. А това, че са толкова мънички, ги прави още по-деликатни и кокетни. Ако бях наджъчкала всички тези детайли в една торта, тя щеше да стане ужасно претрупана, а при курабийките всичко изглежда толкова намясто.

      Изтриване
  10. Светлана Бонин27 ноември 2012 г. в 19:11

    Бубеее,искам и аз такива сладки за моето следващо бебеееее!Леле,страхотни са!Любима ми е тази с бодинцето.
    А тортата е прелест.Абе друго си е момиченцето-всичко е нежно,мило,красиво....еееееех момиченцееееее........Обичам те.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ти само роди едно или две момиченца (няма да те ограничавам в бройката), пък аз ще ти направя каквото кажеш. Дай ми на мен творчество в розово! А тая с бодинцето е любимата и на Пламен.
      И стига само "их" и "ееееееех", ми с Ицето се залавяйте за работа. Май не си схванала основната поука от тая публикация. :))
      И аз те обичам!

      Изтриване
  11. Хахахахахаха,
    Все едно слушам разкази за средният ми син. И той е точно като Девин, а що се отнася до творенията - просто нямам думи! Големите ми момчета са пристрастени към този блог, колкото съм и аз, а на всичкото отгоре някак си им се иска и аз да им правя такива изящни сладки изкушения(за мой ужас)! Разбирам много добре мрънкането на децата, но с основанието "искам да стана батко" и ние се оказахме с три момчета:) Само се моля и най-малкият да не започне като поотрасне още малко, че детето ще остане разочаровано

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да са ви живи и здрави и тримата сладури!
      Сигурна съм, че каквото и сладко нещо да им направиш, ще го оценят по достойнство. Тъй че няма защо да се ужасяваш.
      Благодаря и на трима ви, че харесвате блога.

      Изтриване
  12. Здравейте, Поздравления страхотни сладки и торта. Мечтая си и аз да мога да творя един ден поне мъничко като теб. Аз имам приятелка с 4 момчета и в момента най-малкия я врънка, че иска да е батко и защо не бил най-голям :-). Така, че и при 4-тия врънкането остава :-) искам само да попитам преди да започнеш да украсяваш самата торта приготвяш ли си всичко предварително и само я слагаш след като си покрила тортата или ти идва идеята и започваш да твориш при самата направа? Диана Василева

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Браво на твоята приятелка с четирите дечица! Да я поздравиш от мен!
      Относно "мрънкането" на децата за братчета и сестрички, мисля, че това може само да радва родителите. Според мен деца, които искат да си имат братя и сестри не са егоисти, а това говори, че родителите им са успели да ги възпитат правилно в тази посока. Не казвам, че в семействаат с повече деца всичко върви по мед и масло. Нормално и там има непрекъсната борба за надмощие между децата, има конкуренция, има съревнование, отстояване на позиции и права, разправии, конфронтации, та дори и бой. В същото време децата се научават и да делят, да споделят, да си помагат, да се грижат едно за друго. А това са все неща, които един ден ще им помогнат да се реализират по-пълноценно в обществото и да бъдат по-добри хора. Но отново за всичко това отговорността пада върху самите родители. Важно е те как ще възпитат децата си, какви взаимоотношения между тях ще създадат. Да си добър родител определно е изключително трудна и мащабна задача.
      За децата сигурно мога да говоря с дни, но нека ти отговоря и на въпроса за тортите. И тук положението е не по-малко сложно. Както всяко дете си е различно, така е и с всяка торта. Понякога идеята ми хрумва без изобщо да имам да правя торта и се налага да чакам (дори с години) докато намеря подходящия повод и човек, за когото да я направя. Друг път, познавайки човека, преценявам и каква торта да сътворя за него. Понякога това е лесно, друг път се затруднявам максимално. Когато работя по конкретно зададена тема, обикновено през въображението ми минават поне по 4-5 варианта, понякога и много повече, докато накрая избера най-добрия. В такива случаи предварително в съзнанието ми тортата е "готова" и остава само да я претворя и в действителност. Обикновено се получава точно това, което съм си представяла, но понякога реалността се разминава с очакванията ми. В представите ми тортата е изглеждала неверояна, а на живо не ми се струва чак толкова прелестна. Тогава разочарованието е огромно. Друг път пък резултатът надхвърля очакванията ми и тогава съм супер щастлива. Имала съм и ситуации, в коитодо последния момент идея си нямам какво да направя. И изведнъж от едно цветенце или детайлче, което ми хрумне, нещата потръгват и всичко си идва от самосебеси. Тогава се чуствам наистина странно, защото сякаш някой ми помага и ме направлява, а аз просто изпълнявам и ми е супер любопитно какво ще се получи накрая. Случвало ми се е и да подходя към дадена торта с огромно нежелание, защото съм настроена скиптично към темата. Тогава явно се мобилизирам на 100% и толкова много се старая, че накрая не само че си я харесвам, но ми става и една от любимите. Точно това разнообразие прави нещата толкова интересни и вълнуващи за мен. Всяка торта е истинско пердизвикателство и изживяване. Усещането е наистина страхотно!!! Затова и гледам на декорираните торти като на изкуство, а не като на обикновен десерт.

      Изтриване
    2. Прави си, че най-важното е да се възпитат децата и за егоизма си права, че като растат сами се появява такива признаци и после в живота се проявява. Хубавото на това, че като са повече деца може да ги научиш да си помагат по-късно в живота, освен да не са егоисти и да знаеш, че един ден не си сам, а имаш близки, на които да се оправеш. Но както казваш най-важно е как ги възпитаваш, защото може и да имаш брат и сестра и пак да си останеш егоист.

      А за тортите аз искам да направя торта за мойта дъщеря и е голямо предизвикателство от 1 месец мисля и премислям, но вчера се вдъхнових и се надявам да стане добре и малката да я хареса :-) Твойте разкази и торти вдъхновавят :-) така, че ще посещавам страничката ти ако реша да правя нова торта :-) Диана

      Изтриване
    3. Убедена съм, че ще се справиш добре с тортата и детенцето ще я хареса. Винаги съм казвала, че не е важно една торта да е съвършена. Много по-важно е да е направена с любов. Онова, което влагаме в тортите, ги прави специални. Пак ще дам примера с тортата, която направих за първия рожден ден на най-малкия ми син. На вид е повече от кошмарна с безброй кусури и несъвършенства, но за мен е една от най-прекрасните, защото е направена с толкова много любов и желание и за изключително емоционален и важен повод. Така че, действай смело!!!

      Изтриване
    4. Здравей бубче,случайно гледах предаването на Ирина и там те преоткрих, като ти видях ръцете как за кратко време ти направи чудесно мече....позагледах се и чух за този твой сайт,то неесайт ,а чудеса на чудесиите.Радвам се за теб,че толкова млада Жена и то с четирима мъжлета намират време освен за домакинстване имъжки прищевки Твоите ръчички да сътворяват тези прекрасни кукленски красоти!Невероятна си!Пожелавам ти много,много здраве,щастие,най-обичана и търпелива мама и жена!

      Изтриване
    5. Ех, Сълза, направо ме просълзи с тези мили думи!!! Благодаря ти от сърце! За мечето какво да ти кажа - изобщо не се получи както трябва, но за малкото време, с което разполагах и с тези треперещи ръце. Бях толкова притеснена и развълнувана, че изобщо не знам как успях дори и това да направя. Да не говорим, че никога не работя седнала и това също много ме затрудни. Но това са подробности. Важното е, че благодарение на Мина изживях една прекрасна емоция, а тя получи заслуженото признание и внимание.
      Желая и на теб всичко най-прекрасно!!!

      Изтриване
  13. Бубе,
    така ме изкушаваш с тези нежни, прекрасни бебешки творения и аз да организирам едно бейби парти преди раждането на малката принцеса. А и след раждането да е - всеки празник ще е по-красив с твоите торти!
    Прекрасни са! Хиляди поздравления!

    Ани Тинева

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е, не знаеш ли, че аз съм видна и известна изкусителка!!! :))) Радвам се, че като бъдеща мама на принцеса, оценяваш курабийките. Благодаря ти! Целувки!

      Изтриване
  14. уааааааау....изумително просто...думи нямам.Истинска прелест:)

    ОтговорИзтриване
  15. Възхитена съм ! Всяка една бисквитка е като картина ! Изумително !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря! Радвам се ,че ви харесват. И аз така ги приемам бисквитките - всяка като самостоятелно платно, което трябва да бъде изпълнено с живот, красота и стил. Затова и ми е ужасно приятно да декорирам курабии.

      Изтриване
  16. Може ли да попитам. Какъв крем се използва за очертаване, за линии, точици и други дребни детайли?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. за тази цел ползвам Роял айсинг. Това е крем на белтъчена основа. Може да се приготви от сурови яйчни белтъци - към един белтък се прибавят 150-200 гр пресята пудра захар и 1 с.л. прясно изцеден лимонов сок. Разбърква се много добре до получаване на абсолютно хомогеннна, снежнобяла и лъскава смес. Добре е да се бърка на ръка, за да не се разпенва и пълни с въздух. Количеството захар варира в зависимост от големината на белтъците. Задължително е захарта да е истинска, фина и пресята. Наличието и на най-малки бучици прави роял айсинга некачествен, а работата с него трудна.
      Консистенцията, т.е. гъстотата на роял айсинга може да бъде различна в зависимост от това за какво ще се използва. Ако с него ще правите контури или малки детайли като точици, чертички и прочие, нужен ви е по-гъст роял айсинг. Ако ще го ползвате за основа на курабийката , т.е. с него ще запълвате цялото пространство вътре в очертанията на контурите, тогава ви е нужен по-течен роял айсинг. Гъстота се корегира с помощта на лимоновия сок - за по-течен айсинг повечко лимонов сок и обратното.
      Можете да си купите и готов роял айсинг. Продава се суха смес, към която добавяте само чиста хладка вода и разбърквате. Съотношението на количеството суха смес и количеството вода са указани на опаковката. Отново бъркайте на ръка, а не с миксер, за да избегнете образуването на въздушни мехурчета в сместта.
      Роял айсингът съхне много бързо и става твърд буквално за секунди, затова го съхранявайте плътно затворен, без достъп на въздух. Трайността му е около седмица при съхранение в хладилник, но аз предпочитам да използвам само приготвен на момента айсинг. Затова си приготвям малки количества - точно, колкото да ми стигне.

      Изтриване
    2. Пропуснах да кажа, че готовият роял айсинг се пълни в пош и така се работи с него. Аз предпочитам сама да си правя малки пошчета от найлоново фолио или целуфан. От трийгйлниче си оформям фунийка, в която изсипвам айсинга. Прегъвам горния край и залепвам с тиксо, така че да не влиза въдух и да не изтича айсингът. Острият край отрязвам с ножичка, така че да се получи малка дупчица. Така не ми е нужен накрайник и сама много лесно мога да регулирам големината на отвора и съответно дебелината на шприцования роял айсинг.

      Изтриване
  17. Здравей адмирации за страхотните бисквитки може ли да помоля за рецепта на тестото скоро моите близначки стават на 40 дни и искам да ги приготвя за жалост не живеем в Бг и немога да се възползвам да си купя ако продавате от тях :)))благодаря ви предварително и още веднъж поздравления за таланта Ви

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте, Кремена! Да са ви живи и здрави малките принцеси! Само радостни мигове заедно ви пожелавам! А за рецептата - можете да погледнете на страничката с рецепти. Там съм дала рецепта и за канелените коледни курабийки, и за ваниловите. Можете да си направите и меденки, които са също супер подходящи за декориране с фондан или роял айсинг. И за тях съм дала рецепта - "Обикновени меденки".

      Изтриване