четвъртък, 14 март 2013 г.

Торти с анимационни герои (част втора)

Може би си спомняте, че преди време подхванах една поредица детски торти с анимационни герои и ви обещах на няколко порции да ви сервирам всичко, сътворено от мен по темата. Ето че дойде ред на поредните две торти.
Първата от тях е с любимите на няколко поколения дисни герои - сърничката Бамби и нейният възлюбен Фелин. Признавам си, аз самата обожавам тези два персонажа, затова много се зарадвах, че ще имам удоволствието да сътворя торта с техните образи. Тортата ми бе поръчана от не по-малко любимата ми Али за нейния четвърти рожден ден. Запознавала съм ви с това прекрасно малко момиченце покрай тортата, която й правих когато навърши три годинки. Тогава изборът на дизайн бе изцяло дело на майка й Зорница, но сега Али взе нещата в свои ръце. Освен задължителното присъствие на влюбените сърнички, имах и цял списък с всички изисквания и желания на рожденичката. Тортата трябваше да е весела, шарена, да има тревичка, дървета, птички, цветя, калинки, облаци и дъга. Като изключим калинките, които нямам идея защо съм пропуснала, всичко останало бе налице. Най-голямата ми драма бяха главните герои. Дълго време се чудих как да ги направя, защото изработването им от захарно тесто е нещо твърде сложно за моите възможности. Затова накрая прибегнах до лесния вариант - разпечатка на вафлена хартия. На вкус тортата бе еклерова с горски плодове. Нямах търпение Али да дойде да си я вземе, за да видя реакцията й. А тя бе повече от красноречива. Чувството, което изпитвам, като видя радостта в детските очички, е просто неописуемо. В такива моменти се чуствам истински щастлива и съм безкрайно благодарна на съдбата, че ме дарява с подобни емоции. 






Втората торта, колкото и да не ви се вярва, също е за момиченце.  Поръча ми я моята приятелка Дани, адвокатката. Поводът - рожденият ден на дъщеричката на единия от братята Диневи. Естествено, веднага си представих нещо типично момичешко и когато Дани ми каза Бен 10, направо ченето ми увисна. Първоначално реших, че нещо не съм разбрала като хората, но грешка нямаше. Детето просто било фен на това култово филмче и се влюбило в тортата, която бях правила за моя Девин. Лошо ми стана, като си помислих, че отново ще моделирам тия уродливи създания. Реших, за да си го направя по-вълнуващо, да разнообразя с фигурките и да претворя героите от първия сезон на поредицата. Момчетата бяха така добри да ми предоставят всички налични фигурки и списания, с които разполагат, за да гледам от тях. В интерес на истината и за мое учудване, беше ми супер приятно да направя тази торта и съм доволна от крайния резултат. На вкус беше малинова, а към нея прибавихме и 12 кексчета, естествено декорирани тематично. Много обичам да правя къпкейкчета, като допълнение към тортите. Така всичко е още по-завършено и празнично. 





Ами за днес стига толкова. Ставам да потърся нещо сладичко и вкусно из шкафовете, че само при мисълта за торта, устата ми се напълни със слюнка. Тази бременност определено съм луднала на тема сладко. Само торти и шоколади са ми в главата, а това е нетипично за мен. С предишните бебета дори ми се повръщаше при мисълта за подобни лакомства. Направо се втрисах при вида на шоколадов бонбон, а сега си крия цели кутии в гардероба, та по всяко време да мога да си хапна. Много е странно как вкусовите предпочитания се променят по време на бременност и всяко бебе си има своите "желания". С най-големия, например, проядох маслини - нещо, което до този момент не понасях. Но още в първите месеци изпитах неистов глад към този плод и през ден отскачах до супера. Докато стигна от щанда до касите омитах половината торбичка. Другите ми фаворити в менюто бяха краставици, домати, череши и ягоди. В последствие се оказа, че и Денис им е страшен фен. А единственото нещо, от което повръщах, бе яйца. Миризмата на суров белтък ме преследваше навсякъде и откачах. Респективно, до ден днешен, Денис не близва яйца. Направо ги ненавижда. С Давид се бях вманиачила по шкембе чорба, мазни банички и кисело мляко. Излишно е да казвам, че това са едни от най-любимите му неща за ядене. Нещото, което проядох по време на бременността ми с него, бяха поничките от Dunkin Donuts. До този момент не можех да ги понасям, но изведнъж им станах луда фенка. Той също много ги тачи. Драйфаше ми се само от пастата за зъби, а сега и Давид изпитва същото. Единствената паста, която що годе понася, е една с вкус на шоколад. С Девин мания ми бяха ядките, печените червени чушки и всякакви видове салати и супички. Изненадващо за мен бе неустоимото влечение, което изпитвах към алкохола. Принципно не близвам нищо спиртно, но тогава се чуствах, а и държах, като дърта алкохоличка. Ставала съм дори нощем да душа миризмата на уискито, а понякога си допирах бутилката до устните, просто колкото да усетя вкуса. При престоите ми в болницата за задържане обожавах да ме бодат, заради памуците, напоени със спирт. Ужас!!! В последните месеци пропих и бира. За щастие засега Девин не проявява никакъв афинитет към този род напитки, но знам ли вбъдеще какво ще стане. Не помня от нещо да ми е ставало гадно докато го носех. Напротив - каквото видех или за каквото си помислех, веднага ми се прияждаше. Девинчето и той е същият - нищо не отказва и от всичко иска да опита. Много често за вечеря имаме по две -три ястия (заради претенциозните му братя) и като го питам той какво ще хапне, отговорът обикновено е "от всичко по малко". Дано и това бебе ми е толкова ящно и непредирчиво по отношение на храната. 
Не мога да се стърпя да не ви покажа и някои от любимите ми снимки, свързани с храненето на децата. Ще ги групирам в няколко категории.
Категория 1: Култура на хранене
Както е видно от повечето снимков материал, такава липсва. 


Това е Девин. Бях си сложила парчето торта на земята, близо до балконската врата, за да има достатъчно светлина да го снимам. Ненадейно в обектива ми се появи и Девин, който без да чака покана се хвърли да дегустира тирамисуто ми. Липсата на маса и прибори за хранене очевидно не е проблем за него.

За разлика от него, брат му Давид на същата възраст е бил добре запознат с факта, че съществува такова нещо като лъжица. Друг е въпросът, че не я ползва по предназначение, а по-скоро си чеше венците с нея.

Всякакви коментари са излишни.

Това, че главата на Девин е върху масата е оправдано - височка е за невръстния му ръст. Но фактът, че се опитва тайничко да ми пие от кафето, било то и с лъжичка,  вече е непростимо.

Така изглеждат след като са изяли по един сладолед. Ами какво ли щеше да е, ако им бях купила по два?!

На това му се вика "самообслужване". Така е като майка му не се сеща да го нахрани!
 Категория 2: Да споделим храната с ближния

Хапни си и ти, кученце!

Една за мене, една за тебе...

Братска загриженост: "Ти, батиното, си хапни сметанка от тортичката, пък ние ще духнем свещичката вместо теб!"

Папкай, папкай захарно тесто! Знаеш ли колко е вкусно?!?
 Категория 3: Любими неща за похапване

Малинки, набрани из гората на вилата

Варена царевичка

Питката на мама

Бананче

Диви ягодки (ама друг да ги бере, той само да ги яде!)

Захарен памук
 Категория 4: Последици от прекомерното хранене - бузите и брадичката се сливат в едно цяло, вратът се губи, по крачетата и ръчичките се образуват гривнички, дупенцето и коремчето нахвърчават, погледът е блажен и доволен.







8 коментара:

  1. Бубе, голяма емоция ми е посещението при теб, страхотно е всичко. Да сте живи и здрави цялото семейство. А тортите са уникални - е, първата ми харесва повече, но защото не съм фен на Ben 10.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много се радвам , Гери! Благодаря ти! Аз ако знаеш на колко неща не съм фен, ама покрай момчетата ми се налага да съм в час с всичко интересно и популярно сред тях. Остави, ами и често ме изпитват дали знам имената на героите. Имаме няколко огромни пластмасови щайги само с екшън фигурки от най-различни филмчета. Така се надявах бебето да е момиче, та да разнообразя малко откъм играчки. Хич не съм наясно с принцесите, куклите и т.н. Срамота!!! Но какво да се прави?!

      Изтриване
  2. Силвия Димова15 март 2013 г., 13:29

    Приказни торти и приказни снимки на малките лакомници :) Да са ти живи и здрави! И аз като бях бременна умирах за шоколад и най-вече за "Марс"-чета :) Лошото е, че и до ден днешен не мога да се откажа от тях...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ох, то това е голям проблем, Силве! Специално за яденето аз нямам никаква воля. Изобщо не мога да пазя диети и дано никога не ми се налага. За мен храната е едно от най-върховните удоволствия, колкото и материално, битово и първично да звучи. Аз пък след като кърмих Девин година и половина и ядях по две пържоли без да ми мигне окото, като го отбих не можах да се спра да ям в същите количества и почнах да понапълнявам. Добре, че бяха тортите, та от много работа постепенно почна да не ми остава време дори да се храня.

      Изтриване
  3. Бубе ,много ми беше приятно да разгледам тези прекрасни снимки на дечицата ти.Толкова са сладки и непринудени-благодаря,че ги сподели с нас.Лека бременност и още едно сладко бебе на финала.-Теди

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Теди! Снимките са едно от нещата, които обожавам, защото с тях се връщам назад във времето и си припомням толкова прекрасни и вълнуващи моменти. Вкъщи имаме десетки албуми със снимки. За разлика от много хора, аз до ден днешен продължавам да вадя снимки на хартия. Толкова ми е приятно да си седна с албумче в ръце и да разглеждам снимки. А тези на децата, определено са ми най-любими. Като ги гледам не мога да повярвам колко мънички са били и колко бързо лети времето. Това ме кара да се наслаждавам на всеки един момент от живота, защото всичко е толкова мимолетно.

      Изтриване
  4. Усмихвам се. Толкова е приятно когато някой ти подарява усмивка. Прекрасни сте!
    Сетих се как моето слънчице беше грабнало едно кокалче от паничката на кучето. Разбира се че въобще и не си помислих да търся фотоапарата в този момент...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хахахха! Представям си я тая случка. Аз колко такива "инфарктни" ситуации съм имала. Най-много се сдухах когато открих, че Девин ходи из цялата къща и яде поставената по пантите на вратите на всички шкафове и гардероби отрова за хлебарки. Тогава беше на година и нещо. Хората от фирмата ме увериха, че е безобидна за него, но въпреки това се пошашках много. После пък си сипваше в лъжичка течен сапун с мирис на ябълка и го ядеше. Така и не разбрахме колко точно е хапнал.

      Изтриване