вторник, 7 май 2013 г.

Великденска отчетна

Христос воскресе!!! 
Дано сте посрещнали празника в добро настроение, сред любими хора и на приказни места. 
При мен настроението беше приповдигнато, но не толкова от положителни емоции, колкото от високо кръвно. Първите няколко дни от дългата почивка си посветих на Денис - да му помагам да се подготви по български език и литература за предстоящите му матури и кандидатстване. Нали е седмокласник, горкият!!! От сутрин до ранния следобед си трошах нервите с него. После предавах щафетата на баща му - той е по-вещ по математика и заедно залягаха над сборниците със задачи. За да си улесним поне малко живота в тези напрегнати за нас дни, изпратихме двамата по-малки на вилата с родителите ми. Привечер, вече изправени на ръба на нервна криза, зарязвахме Денис и излизахме да се разтушим. Раздавахме го като младоженци - разходки, заведенийца, ихо-ахо! Пък и бременничка с корема - все едно сме се оженили преди има няма половин година и сега сме в трепетно очакване на първото си дете. Нищо, че оттогава реално са минали 14 години и на вид сме доста повече "дъртоженци", отколкото "младоженци", ама карай да върви. Кой ти знае, пък и в тъмното бръчките и побелелите коси не личат много.
В петък Пламен прибра децата от вилата и в събота, в пълен състав бяхме в кухнята, ангажирани с боядисването на яйцата и месене на козунаци. Девин боядиса едно яйчице специално за бебето. Толкова ми е сладък!!! Живот и здраве, ще бъде страхотен батко. Като заминаваше за вилата му беше толкова мъчно, че трябва да се раздели с бебчо. Със сълзи на очи ми целува корема в продължение на минути, а после, като ми се обжадаше, ме караше да си слагам телефона до ухото на бебето, та да му кажел нещо важно. Естестевно, подслушвах, а важното беше в стил "Обичам те много! Липсваш ми много!" Айде сълзи и в моите очи.... 
И заради козунака ми се прирева, ама не от умиление, а защото хич не ми бухна. Пробните козунаци ми станаха разкошни. По препоръка на Хриси (булката ми в зелено) пробвах рецептата на Кулинарен еликсир за козунак със сметана. Изпекох три броя - отвън с чудна хрупкава коричка, вътре - меки като душичка!!! Момчетата ги ометоха за по-малко от 24 часа, ама не се мина без критика - захарта им била малко. Та тоя път реших да сложа двойно количество и тестото ми, естествено, не втаса както трябва. 
В неделя, както си му е редът, отидохме на църква. За първа година отвън нямаше опашка, а обикновено се вие с метри и стотици хора чакат своя ред.  Дори ми мина налудничавата мисъл, че може да е затворено. Разбира се, не беше. В храма, за мое успокоение, все пак се беше заформила опашка от десетина човека пред една от иконите. Пламен и децата си запалиха по свещичка и излязоха. Девин обиколи набързо иконите, пред които нямаше хора с думите "На мен и тия ми харесват!" и също се изнесе. Само аз чинно си се наредих на опашката. Семейството пред мен ми предложи да ги прередя, че били трима и да не чакам. Отказах, а мъжът мило ми рече "То като гледам, и вие май сте трима!", визирайки големия ми корем и загатвайки възможността да нося близнаци. Е, да! В началото наистина бяха две плодните сакчета. Едва ли бих могла да ви опиша изумлението ми, когато ги видях на ехографа. За Пламен да не говорим - беше меко казано съкрушен от новината. След три деца - близнаци!!! Дойде ни като гръм от ясно небе. След първоначалния шок леко се поокопитих и веднага в съзнанието ми изплува един сън, който бях сънувала два дни по-рано. Сънувах, че Миленка - фотографката, е дошла вкъщи да прави отново фотосесия на децата. Подредих Денис, Давид и Девин да седнат на земята и им връчих да гушкат две бебета. Изведнъж се стреснах и си казах "А, ама защо две? Едното е излишно. " Взех го и вече не беше в кадър. Е, сънят се оказа пророчески. Едното бебче наистина ни бе отнето - не се развиваше нормално и с течение на времето просто изчезна. 
Но да се върнем към Великден. След църквата се разходихме из парка. Сестра ми Вероника беше с нас и се възползвахме да ни щракне няколко семейни снимки. После бяхме на празничен обяд в родителите на съпруга ми. Прехода от Великден към Гергьовден направихме с печено агнешко. Тук е моментът, макар и със закъснение, да поздравя всички именници, които празнуваха през последните дни. Бъдете много здрави и щастливи и с радост и гордост носете хубавите си имена!!!
Ами това е! За финал малко снимков материал!












И малко великденски снимки от отминали години, че тази нямах време за фотосесии. 










9 коментара:

  1. Бубе,
    Честито Възкресение Христово! Много здраве, щастие и успехи на теб и цялото ви семейство!
    Прекрасни сте, целувам ви

    ОтговорИзтриване
  2. Воистина Воскресе, Бубе! Прекрасни сте

    ОтговорИзтриване
  3. Vaistinu Vaskrese, srecan Uskrs tebi i tvojoj divnoj porodici!!!

    ОтговорИзтриване
  4. Честит Великден, Бубе! Всичко е чудесно, а най-вече задружното ви семейство. Много здраве и семейно щастие ви желая!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  5. Прекрасна си...Буба,
    прекрасни сте всички, снимките и излъчването - също!
    Светли Великденски празници,
    с пожелания за здраве и благоденствие,
    за мир, любов и светлина! Диана

    ОтговорИзтриване
  6. Бубе,страхотно зареждащи снимки на такова излъчващо щастие семейство!
    С пожелание за много усмихнати майски дни!

    ОтговорИзтриване
  7. От тази публикациям ми стана много мило,красиво,слънчево и нежно!
    Бъдете щастливи :)

    ОтговорИзтриване
  8. Благодаря на всички ви за гостуването тук и за хубавите думи! Прегръдки!!!

    ОтговорИзтриване
  9. Вие сте една майка героиня,която заслужава да бъде похвалена и да бъде за пример, че макар и в днешните тежки дни има три деца и чака четвърто дано всичко мине добре и всички да бъдете живи и здрави.Семейството ви изглежда страхотно и много щастливо и сплотено,което вече рядко се среща.Направили сте уникални яйца с много пъстри цветове.Козунакът е страхотен и аз всяка година правя домашни и се вижда, дори и на снимка че има доста конци както се казва тестото браво!Направили сте красиви семейни снимки,които след време ще будят приятни спомени у вас.

    ОтговорИзтриване