сряда, 12 юни 2013 г.

Сватбата на Веси и Купен

Ето ги и тях! Влюбени, усмихнати, щастливи! Това са Весето и Купен! 


Как се запознах с тях? Ами чрез писмото на Веси до мен, озаглавено "100 усмихнати гърла", което получих преди точно една година. Предлагам ви и вие да се запознаете с тях чрез него:

Бубе, Здравей!

Ти разбира се не ме познаваш, сигурно се чудиш и защо ти пиша в 3,48 ч. през нощта, но се зачетох. Освен с прекрасни снимки и сладкарски изкушения, твоят блог разказва приказни истории, истински и човешки, споделени с любов и лекота. Явно е истина, хората, родени с талант, имат повече от един :))
И така, няма да ти пиша колко съм впечатлена от декорациите и вълшебствата, в които превръщаш разни неща като захар, яйца, мляко и прочие, а ще изложа накратко нашата история, като ще я завърша с една молба.
Купен Купенов Купенов е името на нашият син, в момента на 8 и 1/2 месеца. За това кратко време човечето понесе много, а и ние покрай него, но сега е вече здрав и жив. С неговият татко, Купен Купенов Купенов, се познаваме от далечната 1997 г. в класическа история на приятели състуденти в УНСС. После живота ни раздели и изненадващо през 2005-та ни събра отново - върнах се от странство след тримесечна телефонна любов, с разтуптяно и влюбено сърце. Заживяхме двамата заедно, после се сгодихме, а сега, на 2 септември ще се женим.
И ти ще ни направиш торта (това е молбата :)) Тя ще е със стилна, изтънчена декорация с джазови нотки и акценти от слънчево оранжево и свежо зелено, ще се усмихва на нас и нашите гости, ще бъде аристократично закачлива, нестандартно решена и всички ще ме питат кой я е създал. 
Ти ще определиш вид, вкус, декорация, начин на поднасяне, всичко, без да ни споделяш, като изненада.
Остава да кажеш дали се заемаш с предизвикателството да създадеш още едно бижу за 100 усмихнати гърла, както и какви са условията на доставка и начин на работа. 

С благодарност,
Весето
След това писмо датата 2 септември в моя календар бе белязана като "Денят на Веси и Купен". Кореспонденцията бе последвана и със запознанство на живо с бъдещата младоженка. На срещата уточнихме и всички подробности по сватбената торта. За дизайна водещи бяха три основни детайла - винтидж стила на булченската рокля, свежите цветове на букета и монограмите от поканите. За вкуса специално за случая измислих съвсем нов пълнеж - комбинация от ванилови блатове, напоени с домашен компот от праскови и бял ром, крем от маскарпоне, цедено кисело мляко, бита и квасена сметана и за разкош сладко от смокини, пресни зелени смокини, орехови ядки и чаени бисквитки. Свежо, вкусно и екзотично! 
 Работата по проекта започна с изработването на всички цветя за букета, който щеше да е основният акцент в дизайна на тортата. Като ориентир използвах ето тази снимка от каталога на сватбената агенция, която щеше да изработи булченския букет, както и цялостната флорална декорация за събитието. 

В захарния му вариант трябваше да внеса някои промени относно вида на използваните цветя, както и да добавя жълти рози. Цялостната изработка ми отне няколко дни, но мисля, че се получи много добре. Както обикновено, най-трудно бе самото подреждане на отделните цветя в аранжировка. Да намеря правилното място за всяка роза или стръкче си бе истинско предизвикателство. С естествени цветя това е къде, къде по-лесна задача, защото венчелистчетата им са мекички и гъвкави и няма опасност да се счупят. Можеш да си ги подреждаш плътно едно до друго, да ги наместваш както ти е удобно. При твърдите захарни цветя всяко има нужда от точно определено пространство, а празнините помежду им трябва умело да се запълнят с по-дребни цветчета или зеленина. Допълнителна трудност внесе и фактът, че розите бяха с различна големина и в различни цветове, т.е. трябваше да преценя кое с кое си подхожда и да ги разположа така, че да има от всичко навсякъде. В същото време вяжно бе и да постигна кръгла форма на букета. За основа използвах малка сферична пиафлора, около която редих цветята. Слагах, махах, нареждах, преподреждах... И ето какво се получи в крайна сметка. 




Самата торта бе триетажна. И трите етажа бяха в цвят слонова кост, с масленозелена фина плетена дантела в основата и множество дребни бели цветчета по горния ръб. 




На средния етаж разположих плочката с монограмите на младоженците - В и К. Тях прерисувах от поканата, заедно с двете сърчица. По план сърчица трябваше да има и по целия втори етаж, но реших, че ще е прекалено шарено и натруфено. 




Към голямата торта добавих и три едноетажни - все пак 100 усмихнати гърла трябваше да нахраня!!! 

Всичко бе готово. Оставеше само да доставим тортите на уреченото място в уречения час. А това, повярвайте ми, обикновено си е голямо изпитание. Предварително съпругът ми преценява по кой маршрут да минем, така че да сведем до минимум задръстванията, дупките, паветата, релсите и прелезите. Друг съществен момент е да преценим откъде ще грее слънцето, та да разположим тортата в сенчестата част на задната седалка. Климатикът, естествено, бичи на макс, все едно сме в хладилен камион. За транспортирането използвам дървена стойка, която един от младоженците ми бе сковал собственоръчно за превозването на тяхната сватбена торта от нас до Костенец, а след това ми я подари, за което съм му безкрайно благодарна (сватбата на Зори и Мариян). Аз сядам отстрани до тортата, за да я придържам. Иначе всяко рязко спиране или по-остър завой биха били пагубни. Да не ви обеснявам на какво напрежение и стрес съм подложена през цялото време. Но веднъж предам ли я непокътната и в пълната й прелест, политам до седмото небе от щастие и облекчение. 
И в конкретния случай всичко протече по гореописания план-график. Минахме цялото трасе без екстремни ситуации и драми. Спряхме пред входа на комплекса и вече бях готова да си отдъхна, когато най-учтиво ни помолиха да слезнем с колата в подземния паркинг, където бил входът към кухнята на ресторанта. Добре, ама слизането беше по такъв стръмен наклон, че тортата ми полетя стремглаво напред. Писъци, врясъци!!! Едва успях да я удържа. Само най-горният етаж се отлепи и се приплъзна почти до ръба на долния. Изтръпнах! Не ми се мисли какво щях да правя, ако беше паднал с все букета върху него. В кухнята на ресторанта без проблем оправих пораженията и вече всичко си беше на мястото. След цялото това напрежение можех спокойно да се отдам на заслужена почивка. А на вас предлагам да се отдадете на прекрасните снимки от сватбата на Веси и Купен. Съвсем заслужено им пожелавам да бъдат все така влюбени и щастливи!!!













12 коментара:

  1. Бубе, страхотна е тортата! Направо съпреживях емоциите ти. Та те тортите са ти като деца - така тръпнеш над тях. Важното е, че всичко е завършило благополучно.
    Желая ти прекрасен и вдъхновен ден! И да знаеш - ето такива жестове, като твоите торти и внимание, правят сватбите (че и всички тържества) наистина запомнящи се. Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Абсолютно си права, Гери! Наистина са ми като дечица тортите. затова и толкова си ги обичам. За мен всяка една е специална - със своята история, трепети, вълнение, емоции... Може тортите ми да не са перфектни, но със сигурност са специални.
      Благодаря ти за пореден път, че се отби при мен и оцени така високо поредното ми творение. Прекрасен ден!

      Изтриване
  2. Това не е торта... това е произведение на изкуството!!!!!!

    ОтговорИзтриване
  3. Ехаааа,Бубе,фантастична е!!!!!!! Букетът е по-жив от истински!...а за вкуса,нямам думи...със сигурност съм си отворила някоя язва,само докато четях. И не можеш да отречеш,че и късметът не те изоставя,дойде ли време да ги транспортираш ;) "Сърце" не му дава да съсипе такава прелест :)
    Хриси

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мерси, Хриси! Основното предимство на захарните букети пред естествените е, че не вяхнат, а и винаги можеш да си подсладиш живота с тях. Хихиххи! А за късмета - права си! Дано все така ме следва!!! Като си спомня какво преживях и покрай транспортирането на вашата торта. Всъщонст то бе най-кошмарното и инфарктното. Но важен е крайният резултат. А както се казва " всичко е добре, щом завършва добре!"
      Целувки

      Изтриване
  4. Много красиво както винаги!!!! Възхищавам ти се! Ти си и прекрасен човек! Исках да те попитам как слагаш маскарпоне и сметана на фонданова торта, слагаш ле някаква защитна атка пандишпан за да не разводнява фонданта? Не е ли опасно, защото четох че фонданови торти не може да се сйхраняват в хладилник поради риск от овлажняване на украсата?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти за милите думи!
      Относно въпросите ти. За фонданените торти предпочитам витата технология, при която блатовете се навиват вертикално, а не се поставят един върху друг хоризонтално. Така винаги най-външният слой на тортата е блат, който изолира крема от фондана. Отделно задължително измазвам двукратно с маслен крем и едва тогава "обличам" с чаршафа от захарно тесто. Самите кремове, които използвам, са достатъчно гъсти и пухкави, така че да не се разтичат.
      А за българския тип торти, които са сиропирани и с много крем, съхранението в хладилник е абсолютно задължително. Американските "тухли", при които кремът е символично количество и то предимно на маслена или шоколадова основа, няма опасност от разваляне и те наистина не ги съхраняват в хладилник. А опасност от овлажняване има само, ако в хладилника се образува солиден конденз или ако използваното захарно тесто е с лошо качество. Аз винаги съхранявам тортите в хладилник и никога ен съм имала подобен проблем.

      Изтриване
    2. Много ти благодаря за бързият отговор!Аз сега тепървя навлизам във свутът на това изкуство, живея от много години в Испания и тук също вече все повече навлизат тортите фондант, въпреки че средиземноморският вкус е свикнал на мусове и леки десерти, а и аз самата имам травма от маслените кремове от моето детство..хахах и като чета какви

      богати и леки плънки ползваш за твоите торти, ми стана странно как става! На мен също ми писна от маслените американски тухли! Бих ке радвала много ако направиш един туториал с рецепта за твоя начин! Благодаря!

      Изтриване
    3. Радвам се, че съм ти била полезна. Пожелавам ти успех с тортоправенето. В Испания наистина стават все по-популярни този вид торти, така че перспектива има. А доколкото съм запозната, при вас и цените са доста високи, т.е. нещата се оценяват подобаващо.
      А за клипчета кое как се прави от много отдавна имам желанието да снимам, но кога ще имам възможност да реализирам тази идея, представа си нямам. Искам да направя една цяла страница, озаглавена "полезно", където да споделям всичко, което мога и знам, за да бъда полезна на начинаещите момичета. Дано някой ден успея!

      Изтриване
  5. Оле Бубе невероятна е !! Даже сладкарският букет е по-хубав от истинския :)))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти! По-хубав не е, все пак живите цветя са съвършени. Но пък вложих много старание и се радвам, че се получи както исках.

      Изтриване